Присъда по дело №4754/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 4754 по описа на Варненския районен съд
за 2021 година, 38 състав.

Против обвиняемия Т. М. Т. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение
по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК за това, че на 08.09.2019г. в гр. Варна, причинил
лека телесна повреда на М. ПЛ. М., изразяваща се в травматичен оток в лявата половина на
лицето, травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по горната устна,
травматичен оток и ожулвания по десния лакът, ожулвания по лявата предмишница,
травматичен оток и кръвонасядане по дясната подбедрица, ожулвания по задната
повърхност на гръдния кош, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване по дясното бедро,
които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието
е извършено по хулигански подбуди.
В съдебно заседание обв. Т. сочи, че подминал пешеходците, които заемали цялото
пространство и той попитал могат ли да се отдръпнат. При преминаването с велосипеда не е
имало съприкосновение между обв. Т. и пешеходците, като те започнали да го псуват.
Тогава спрял и попитал какъв е проблемът, а единия започнал да му рита гумата на
колелото. При това обв.Т. тръгнал към него, за да му покаже, че ако иска да се бият, ще се
бият. Пуснал му съвсем лека лява права, даже не искал да го удря. Пострадалия тръгнал към
него и така станало нещо като бутане. Двамата вървели към него, при което той им казал, че
има нож, защото никой разумен човек не би нападнал някой, който има нож. Те продължили
към него. Тогава пуснал на единия нормален десен удар, за да го държи настрани, но той не
спрял. Тогава другия се отклонил встрани и започнал да му тъпче колелото. При това,
защото колелото не било негово, обв. Т. побеснял, взел камък и забил шамар на едно от
момчетата с лявата ръка, а камъка бил в дясната му ръка. Не е удрял момчето в главата.
В заседанието по същество обв. Т. не се явява.
В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП поддържа
обвинението. Моли съда да признае обв. Т. за виновен по възведеното му обвинение и да го
освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание глоба
към минималния размер.
Защитника на обв. Т. счита, че съдът следва да оправдае подсъдимия, тъй като
анализа на доказателствата сочи на наличието на личен мотив за нанасяне на удара.
Действията на обв. Т. са били провокирани от страна на свидетелите, които псували и
бутнали обв. Т.. Личния мотив изключва хулиганските подбуди и в този смисъл не е
осъществен състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 от НК.
Алтернативно моли съда да отчете смекчаващите отговорността обстоятелства, на
които подробно се спира и да наложи административно наказание глоба в минимален
размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2019г. вечерта, св. М., св. Н. и св. В. се разхождали по тротоара, находящ се
в гр. Варна, жк. „Левски", непосредствено пред жилищния блок известен като „Китайската
стена". Тримата вървели в посока към центъра на града, като се движели по тротоара, който
бил много тесен, поради изградена велоалея. Така, на практика тримата се движели и по
велоалеята.
В същото време, откъм гърбовете на тримата , в посока също към центъра на града,
1

се придвижвал с велосипед обв. Т..
Обв. Т. се опитал да премине между тримата пешеходци, при което бутнал св. В. и
чул, че тримата пешеходци изкоментирали нещо.
Обв. Т. се ядосал и спрял, след което се насочил съм св. В., като го ударил леко с
юмрук по лицето. Св. М. веднага се намесил , а обв. Т. казал, че има нож и с дясната си ръка
посегнал към задната част на панталоните си. Обв. Т. не извадил нож, но приклекнал към
земята и взел от там един камък. Св. М. го попитал какво прави, но в този момент обв. Т.
замахнал с дясната си ръка, в която държал камъка и с него ударил св. М. по средата на
горната устна. Тогава св. В. минал зад гърба на обв. Т. и двамата със св. М., след кратко
боричкане, успели да го съборят на земята и да го затиснат на едно място. Докато се
опитвали да задържат обв. Т., обвиняемият нанесъл удари на св. М. и в областта на гръдния
кош и десния крак, тъй като се опитвал да се освободи. През цялото време обв. Т. се
съпротивлявал, говорел несвързани неща, бил напрегнат и превъзбуден.
Св. Николова подала сигнал на тел.112.
По сигнала, на място пристигнали св. Шопов и св. Митев -полицейски служители при
Второ РУ - ОД МВР – Варна, които насочили лицата към районното управление за
изясняване на случая.
Тъй като на място не пристигнала линейка, св. М. отишъл в УМБАЛ „Св. марина" гр.
Варна, където на 08.09.2019г. бил прегледан, а на следващия ден бил хоспитализиран и
раната на горната му устна била зашита.
Видно от заключението на съдебно медицинската експертиза, на 08.09.2019г.
вследствие на нанесените от обв. Т. удари св. М. е получил следните травматични
увреждания: травматичен оток в лявата половина на лицето, травматичен оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по горната устна, травматичен оток и ожулвания
по десния лакът, ожулвания по лявата предмишница, травматичен оток и кръвонасядане по
дясната подбедрица, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош, травматичен оток,
кръвонасядане и ожулване по дясното бедро. Всички описани травматични увреждания били
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, реализирани в описаните области.
Описаната разкъсно-контузна рана, травматичен оток и кръвонасядане по горната устна,
отговаряли да са получени при удар с твърд предмет, камък в посока отпред назад.
Травматичните увреждания в областта на горните и долни крайници биха могли да бъдат
получени при удари с ритници в областта на горните и долни крайници, тези в областта на
гръдния кош при падане и удар в подлежаща повърхност, т.е. по начин описан в
свидетелски показания. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза е дивно, че обв. Т. М. Т. не
страда от психично разстройство. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни
вещества. Към момента на извършване на деянието на 08.09.2019г. той не е бил в
„краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от умствено
недоразвитие. Обв. Т. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психическото състояние позволявало на
обвиняемия да участва пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам. Към
момента на извършването на деянието обв. Т. не е бил в състояние на физиологичен афект,
отговарящо на понятието силно раздразнение.
От приложената справка за съдимост на Т. М. Т. е видно, че същият е неосъждан.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин
от събраният в хода на досъдебното производство доказателствен материал.
В показанията си св. М., св. Н. и св. В. сочат на действията на обв. Т. по нанасяне на
телесната повреда на св. М..
2

Св. Н. и св. В. са преки очевидци на действията на обв.Т. от момента, в който ги е
подминал с велосипеда, спрял е и оставяйки велосипеда си тръгнал да се разправя със св. М.
и св. В.. Св. Н. пряко е възприела агресията на обв. Т. първоначално насочена към св.
Вълчанов, а впоследствие и към св. М., при което обв. Т. блъскал двамата, възприела е
нанесения от обв. Т. удар с камъка в лицето на св. М..
В хода на досъдебното производство св. Вълчанов възпроизвежда случилото се, като
сочи, че първоначално, при разминаването бил бутнат от обв. Т., след което бил и ударен с
ръка свита в юмрук в областта на устните. Сочи на действията на св. М., който тръгнал към
тях, за да го спре, употребената заплаха от обв. Т., че има нож, поставянето на ръката му зад
гърба, при което взел от земята камък и нанасянето на удар с ръката, в която бил камъка в
областта на устата на св. М..
Св. М. също изяснява механизма на нанасяне на телесната повреда и наличието на
хулигански подбуди, посочвайки действията на обв. Т..
В съдебно заседание депозира показания св. С..
В показанията си тази свидетелка възпроизвежда част от случилото се, като сочи, че
момчетата ритали колелото на обв. Т., а той от своя страна ударил едно от момчетата. Удара
тя възприела по- скоро като шамар.
Показанията на св. Ст. не са от характер да внесат яснота досежно случилото се в
цялост, доколкото св. Ст. е възприела само един удар, а св. М., св. Н. , св. В., както и самия
обв. Т. сочат, че е имало повече от един такъв.
Съпоставяйки показанията на тази свидетелка с показанията на св. М., св. Н. , св. В.,
както и с обясненията на обв. Т., съдът намира, че свидетелката е възприела и
възпроизвежда пред съда финалната част от случилото се, при което обв. Т. е нанесъл удара
с камък в областта на лицето на св. М., след което бил задържан от св. М. и св. Вълчанов до
пристигане на полиция.
В обясненията си обв. Т. заявява, че подминал пешеходците, които заемали цялото
пространство и той попитал могат ли да се отдръпнат. При преминаването с велосипеда не е
имало съприкосновение между него и пешеходците, като те започнали да го псуват. Тогава
спрял и попитал какъв е проблемът, а единия започнал да му рита гумата на колелото. При
това обв.Т. тръгнал към него, за да му покаже, че ако иска да се бият, ще се бият. Пуснал му
съвсем лека лява права, даже не искал да го удря. Пострадалия тръгнал към него и така
станало нещо като бутане. Двамата вървяли към него, при което той им казал, че има нож,
защото никой разумен човек не би нападнал някой, който има нож. Те продължили към него.
Тогава пуснал на единия нормален десен удар, за да го държи настрани, но той не спрял.
Тогава другия се отклонил встрани и започнал да му тъпче колелото. При това, защото
колелото не било негово, обв. Т. побеснял, взел камък и забил шамар на едно от момчетата с
лявата ръка, а камъка бил в дясната му ръка. Не е удрял момчето в главата.
Съдът не кредитира обясненията на обв. Т. в частта, в която сочи, че не е имало
съприкоснование между него и пешеходците, като те започнали да го псуват. Тогава спрял и
попитал какъв е проблемът, а единия започнал да му рита гумата на колелото. Едва след
това обв.Т. тръгнал към него, за да му покаже, че ако иска да се бият, ще се бият.
На първо място противоречи на логиката , ако обв. Т. е помолил пешеходците да се
отдръпнат и те са сторили това, след преминаването му покрай тях, при липса на други
причини, спрямо обв. Т. да бъдат отправени псувни.
Невъзможен е и механизъм на случилото се, при който обв. Т. вече е подминал
пешеходците и едва след това е спрял и се е обърнал към тях, единия от пешеходците да
ритне гумата му , след което обв.Т. да тръгне към тяху за да се разправят.
Горното би означавало единия от пешеходците да се отклони напред, да достигне до
обв. Т., за да ритне гумата му и да се върне отново назад при останалите пешеходци, за
3

каквито действия не са събрани каквито и да било доказателства / а такива не се сочат и от
самия обв. Т./.
Така, след преценка на обясненията на обв. Т., съдът намери, че следва да ги
кредитира частично относно нанасянето на удари на св. М. и св. Вълчанов , но не и в частта,
с която обв. Т. изгражда защитната си версия, сочейки, че е бил провокиран от свидетелите
посредством псувни и активни физически действия по ритане на гумата на велосипеда му.
Пред съда депозира показания и св. М. Т. – брат на обв. Т. който навежда добри
характеристични данни по отношение на обв. Т..
Показанията на разпитаните свидетели кореспондират с отразеното в СМЕ телесно
увреждане – на 08.09.2019г. вследствие на нанесените от обв. Т. удари св. М. е получил
следните травматични увреждания: травматичен оток в лявата половина на лицето,
травматичен оток, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по горната устна, травматичен
оток и ожулвания по десния лакът, ожулвания по лявата предмишница, травматичен оток и
кръвонасядане по дясната подбедрица, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош,
травматичен оток, кръвонасядане и ожулване по дясното бедро. Всички описани
травматични увреждания били резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
реализирани в описаните области. Описаната разкъсно-контузна рана, травматичен оток и
кръвонасядане по горната устна, отговаряли да са получени при удар с твърд предмет, камък
в посока отпред назад. Травматичните увреждания в областта на горните и долни крайници
биха могли да бъдат получени при удари с ритници в областта на горните и долни
крайници, тези в областта на гръдния кош при падане и удар в подлежаща повърхност, т.е.
по начин описан в свидетелски показания. В своята съвкупност описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Така, въз основа на анализа на свидетелските показания и част от обясненията на
обв. Т., кореспондиращи със заключението на СМЕ, съдът прие за установена изложената
фактическа обстановка и не кредитира като изолирано от доказателствения материал
соченото от обв. Т., че бил провокиран от псувни и ритник по велосипеда, след което
тръгнал към пешеходците, за да се разправят.
Съобразно установеното съдът прие, че обвиняемия Т. М. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от
НК , тъй като на 08.09.2019г. в гр. Варна, причинил лека телесна повреда на М. ПЛ. М.,
изразяваща се в травматичен оток в лявата половина на лицето, травматичен оток,
кръвонасядане и разкъсно-контузна рана по горната устна, травматичен оток и ожулвания
по десния лакът, ожулвания по лявата предмишница, травматичен оток и кръвонасядане по
дясната подбедрица, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош, травматичен оток,
кръвонасядане и ожулване по дясното бедро, които са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Преди да приеме от правна страна, че обв. Т. е осъществил деянието, съдът прецени
възраженията на защитата.
Защитника на обв. Т. счита, че съдът следва да оправдае подсъдимия, тъй като
анализа на доказателствата сочи на наличието на личен мотив за нанасяне на удара.
Действията на обв. Т. са били провокирани от страна на свидетелите, които псували и
бутнали обв. Т.. Личния мотив изключва хулиганските подбуди и в този смисъл не е
осъществен състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 от НК.
Съдът, при анализа на доказателствата по делото намери, че от същите не се
установява наличие на личен мотив на обв. Т..
Единствен обв. Т. в обясненията си прави опит да изгради защитна версия, съобразно
която първоначално бил псуван от пешеходците, а впоследствие били предприети и
физически действия спрямо управлявания от него велосипед.
4

Както вече беше отбелязано по – горе, на първо място противоречи на логиката , ако
обв. Т. е помолил пешеходците да се отдръпнат и те са сторили това, след преминаването
му покрай тях, при липса на други причини, спрямо обв. Т. да бъдат отправени псувни.
Невъзможен е и механизъм на случилото се, при който обв. Т. вече е подминал
пешеходците и едва след това е спрял и се е обърнал към тях, единия от пешеходците да
ритне гумата му , след което обв.Т. да тръгне към тях, за да се разправят.
Горното би означавало единия от пешеходците да се отклони напред, да достигне до
обв. Т., за да ритне гумата му и да се върне отново назад при останалите пешеходци, за
каквито действия не са събрани каквито и да било доказателства / а такива не се сочат и от
самия обв. Т./.
Така, след преценка на обясненията на обв. Т., съдът намери, че не следва да ги
кредитира в частта, с която обв. Т. изгражда защитната си версия, сочейки, че е бил
провокиран от свидетелите посредством псувни и активни физически действия по ритане на
гумата на велосипеда му.
В горния смисъл , и въз основа на показанията на св. М., св. Н. и св. В. , съдът прие,
че действията на обв. Т. изразяват незачитане на общоприетите норми на човешко
поведение и явно неуважение към тях.
От обективна страна с деянието са засегнати обществените отношения, осигуряващи
телесната неприкосновеност на хората. Изпълнителното деяние се изразява в действия на
подсъдимия, насочени към нанасяне на телесни увреждания на пострадалия М..
Субект на престъплението : пълнолетно вменяемо физическо лице.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл – той е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Действията на обв. Т. са били
насочени към причиняване на телесно увреждане , обусловило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на св. М. като умисъла обхваща именно нанасянето на телесна
повреда на пострадалия.
Причини за извършване - лоши човешки взаимоотношения, породили неоправдана
агресия, хулигански мотив.
За да квалифицира деянието като такова извършено по хулигански мотиви, съдът на
първо място взе предвид липсата на какъвто и да е друг мотив за извършване на деянието.
От друга страна съдът прецени и обстоятелството, че деянието е извършено на оживено
място, в пределите на гр.Варна, където в близост са се намирали множество хора и е станало
достояние на неограничен кръг от граждани. Обстоятелството, че пешеходците са заемали
велоалеята, при липсата на пространство, предназначено за ходене върху тротоара, довело
до безпричинно нанесени от обв. Т. удари върху св. М. и св. В., навежда на извода, че той е
целял да покаже незачитане на общоприетите норми на човешко поведение и израз на явно
неуважение към тях, а не е направил опит, ако има някакви претенции да ги предяви пред
св. М. или компетентните органи /напр. ОДВМР/ по общоприет цивилизован начин . Обв. Т.
изначално и безпричинно е подходил с агресия нанасяйки удари върху св. М. и св. В..

Съдът взе предвид, че за престъплението по горепосочения член се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години , обвиняемият е с чисто съдебно
минало, с деянието не са причинени щети и е задължително приложението на чл. 78А от НК.
Същевременно, за да определи размера на наказанието, което следва да се наложи на
обвиняемия, съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която прецени към
минималния размер и тази на дееца : в млада възраст; съдейства за разкриване на
обективната истина по делото; с добри характеристични данни. Горното, както и липсата на
5

установени отегчаващи отговорността обстоятелства дава основание да бъде наложено
административно наказание глоба в минимален размер.

Водим от горното и на осн. чл.78А от НК съдът наложи на обвиняемия
административно наказание - ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 ЛЕВА.

С присъдата си съдът е осъдил обвиняемия да заплати направените по делото
разноски в полза на Държавата.

Водим от горното , съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

6

Номер на акта:	83
Дата:	14 април 2022 г. (в сила от 30 април 2022 г.)
Съдия:	Росица Шкодрова

Дело:	20213110204754
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 ноември 2021 г.

Присъда по дело №4754/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите