№ 997
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110155578 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че
ответниците дължат на ищеца ,при условията на разделна отговорност ,както следва :
-Д. А. И. ,при квота 3/6 части ,сумата в размер на 1 279,15 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.
,ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в размер на
157,24 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022 г. , сумата в размер на
7,74 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2020год. до
30.04.2021год., ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в
размер на 0,95 лв., мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 21.03.2022 г.;
-К. А. Б. – при квота 2/6 , сумата в размер на 852,77 лв.,цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.,ведно със
законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 104,83
лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022 г. ,сумата в размер на 5,16
лв.,цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2020год. до
30.04.2021год., ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в
размер на 0,63 лв.,мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 21.03.2022 г.;
-М. Г. А. ,при квота 1/6 , сумата в размер на 426,38 лв., цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.,ведно със
законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в размер на 52,41
лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022 г.,сумата в размер на 2,58 лв.,
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2020год. до
30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 0,32 лв.,мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 21.03.2022 г.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
като собственици на жилище в сграда – етажна собственост, присъединен към абонатна
станция.Сочи,че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
1
основание Закона за енергетиката ,както и услугата дялово разпределение като ответниците
,видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен №138438 използвали същите за
процесния период . Твърди ,че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна
енергия ,както и дължима цена на услуга за дялово разпределение за посочените
периоди,ведно с обезщетение за забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу
ответниците като е съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в едномесечен
срок,предвид възраженията на длъжниците. Претендират се и съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение .
Ответниците К. А. Б.,чрез адв.Ц. Т. и Д. А. И. и М. Г. А. ,чрез адв.М. П. са
депозирали писмени отговори. Ответниците оспорват претенциите на ищеца неоснователни
,тъй като отричат да са в облигационни отношения с ищеца и оспорват да са потребители на
топлинна енергия по силата на договор ,сключен при общи условия,като е направено и
възражение ,че приложените от ищеца ОУ са влезли в сила. Оспорват да са изпаднали и в
забава.Направено е и възражения ,че претендираните суми са погасени с изтичането на 3-
годишния давностен срок по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Претендират деловодни разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД не излага
становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 165832022год. по описа на СРС, 65
състав, в полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК за сумите, предявени с исковата молба, срещу която ответниците са възразили в срок.
Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на искове за установяване
на вземанията му. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и се явяват допустими.
Предявени са икове , с правна квалификация чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.
149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
В тежест на ищцовата страна – „Топлофикация София“ ЕАД е да установи
основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен
установителен иск, а именно – валидно възникнало договорно отношение с ответника за
продажба на топлинна енергия за процесния апартамент, качеството потребител за
ответника – собственик или ползвател, изпълнение на задължението за доставка на
топлоенергия за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по
предоставената услуга в посочения размер. Ответникът носи тежест за насрещно доказване
по тези факти.
От Договор за продажба на държавен недвижим имот от 13.06.1989год. става ясно
,че Милка Михайлова Динева и Атанас Спасов Динев са придобили правото на собственост
на недвижим имот ,ап.№31,бл.217 ,вх.Б в гр.София.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 17.07.2023год. ,
първоначалният собственик на имота Атанас Спасов Динев ,починал на 26.06.2011год. е
оставил за наследници съпругата си Милка Михайлова Динева , дъщеря си Д. А. И. и
дъщеря си К. А. Б. .
Следователно към този момент Милка Динева е била собственик на 4/6 ид. Части от
имота,а двете низходящи на по 1/6 ид. Част.
2
Видно от удостоверение за наследници от 17.07.2023год. ,Милка Михайлова Динева
е починала на 23.06.2020год. и нейни наследници по закон са М. Г. А. и Д. А. И.,низходящи.
Следователно към 23.06.2020год. ,ответницата К. А. Б. се легитимира като
собственик на 1/6 ид. Част, ответницата Д. А. И. на 3/6 ид. Части ,от които 1/6 ид. Част като
наследник на Атанас Динев и 2/6 ид. Части ,като наследник на Милка Динева ,а М. Г. А. на
2/6 ид. Части ,като наследник на Милка Динева.
Същевременно от представените по делото договор с № 4718/09.10.2002г., сключен
между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“ бл. 217 и споразумителен протокол за
дялово разпределение от 26.09.2002г. се установява, че сградата, в която се намира и
жилището на ответниците е топлофицирана.
Със Заявление – декларация от 24.08.2018год. ,Д. А. И. е поискала партидата за
топлоснабдения имот да бъде променена на нейно име,съобразно ОУ.
Видно от представените от ищеца с исковата молба съобщение към фактура от
31.07.2020год. и съобщение към фактура от 31.07.2021год. ,получател по същите е Д. А. И.
,т.е. при ищеца е открита партида на името на това лице за процесния топлоснабден имот ,с
абонатен № 139438.
Следователно с този изричен договор за доставка на топлинна енергия с
ответницата е преустановено действието на предходно евентуално облигационно
правоотношение между страните по спора за същия имот и дори всички ответниците да са
съсобственици на имота, единствено титулярът на индивидуалната партида има качеството
на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г. / през исковия период 01.05.2018 г. - 30.04.2021 г.,
поради което и К. Б. и М. Г. А. не се явяват надлежни ответници, поради липсата на пасивна
материална легитимация.
Аргумент за това съдът черпи не само от общите принципи на облигационното
отношение, но и от уредбата в Общите условия, при които действа договорът и съгласно
които договорът възниква в лицето на всички съсобственици/вещни ползватели, освен ако
някой от тях не заяви изрична воля да е единствена страна по договора. Това схващане
намира израз в различни разпоредби на Общите условия. Съгласно чл. 61 от Общите
условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият собственик е
длъжен да подаде до продавача заявление за промяна на партидата, а старият – заявление за
закриването й. Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си,
продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик
или ползвател, съобразно предоставения акт за собственост или ползване. Следователно
старият собственик отговаря за задълженията след отчуждаване на имота само до момента
на откриване на партида на името на новия собственик. Щом новият собственик е
волеизявил да стане страна по договора, както е в настоящия случай, то отчуждителят губи
това качество – такъв е смисълът на чл. 61, ал. 2 от Общите условия /след откриване на
партида на новия собственик дължимите суми се събират от него/. В духа на тези
разсъждения са и останалите разпоредби на Общите условия – те дават приоритет на
волеизявяването, чрез подаване на молба за промяна на партидата пред възникването на
облигацията по силата на закона /така напр. чл. 63 от Общите условия, предвиждаща страна
по облигационното отношение да стане само този наследник, който е подал искане за това, а
не всички лица, имащи качеството собственици по силата на наследяване/.
В този смисъл са и разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 17.05.2018 г.
по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК, където се посочва, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
3
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. На още по - силно основание това разрешение важи при
откриването на индивидуална партида на единия от съсобствениците, какъвто е настоящият
случай.
Ето защо и предвид липсата на доказателства за промяна на обстоятелствата
декларирани от ответницата Д. И. с подаденото на 24.08.2018год. заявление - декларация до
ищеца, съдът намира, че потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в
имота през исковия период е единствено ответницата Д. И. поради което предявените
срещу ответниците К. Б. и М. А. претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно – изпълнение на
задължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е възникнало
вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер, следва да се изложи
следното:
От събраните по делото писмени доказателства – договор с № 4718/09.10.2002г.,
сключен между ТЛП и ЕС на адрес: гр. София, жк „Люлин“ бл. 217 и при кредитиране
заключението на вещото лице по приетата СТЕ като обективно и професионално изготвено,
съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответника
на горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата
в сграда етажна собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка относно
процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
– етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 .
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото
няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът
намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно заключението на техническата експертиза процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
През процесния период в имота на ответниците е имало 3 броя отоплителни тела, на които
са поставени ИРРО,а ползваната топла вода се отчитат показанията на два водомера. За
процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2021год. ФДР е отчитала уредите в имота като по
време на отчетите са попълнени документите за главен отчет,подписани от потребител,
отчетите коректно са отразени в изравнителните сметки.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети
4
предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между
етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 221м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба /Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването до
24.03.2020год. и Наредба Е-РД-04.01/2020год. за топлоснабдяването/.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на 2700,37лв. ,от които 302,51лв. – ТЕ за сградна инсталация и 2397,85лв. ,
ТЕ за подгряване на топла вода, поради което съобразно претендираната от ответницата Д.
А. И. 3/6 ид. ч. от собствеността, искът срещу нея следва да се уважи за сумата 1 279,15лв.
/така както е претендирана от ищеца/ .
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение за предявения размер от 7,74 лв. съобразно
претендираните от ищеца суми спрямо ответницата Д. И.. Съгласно разпоредбите на чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между "Т. и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
В тази връзка следва да бъде обсъдено възражението за погасяване на процесната
сума по давност, направено от ответника с отговора на исковата молба, с оглед което следва
да се изложат следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В Общите условия,
действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва
да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито
са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
5
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно
задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са
възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми
за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Т. е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване
на исковата молба/заявлението – 29.03.2022 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020
г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,т.е.
задължения с падеж преди 22.01.2019год.
Това са задълженията за периода 01.05.2018год. – 30.11.2018год. в размер на
384,50лв. като за останалата част от периода ,а именно от 01.12.2018год. до 30.04.2021год. в
размер на не са налице основанията за прилагане на погасителната давност .
От сумата от 2 315,87 лв. ответницата Д. И. дължи на ищеца 3/6 части или сумата от
1157,93лв. ,а за останалата част до пълния предявен срещу нея размер от 1279,19лв. и за
периода 01.05.2018год. – 30.11.2018год. претенцията следва да се отхвърли като погасена по
давност.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг. По аргумент от
чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с оглед на което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. Към исковия период приложение
намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните
фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от ОУ е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-дневен
срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното
количество топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, т. е. ответниците не дължат мораторна лихва върху
задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец /31. 07/, а 45 -
дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на
месец април на съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на юни месец на
съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на стойността на реално
потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът,
който кани, изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът
по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи и това да влече
неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо посочените разпоредби на
общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с
6
изтичане на 45 дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.
09 на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че общият
размер на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. –
21.03.2022 г. възлиза на 294,61 лв., респективно искът срещу ответницата Д. А. И. следва да
бъде уважен ,съобразно претендираните от нея квоти в собствеността или за сумата 147,30
лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора, ответницата Данииела А. И. следва да заплати на ищеца
понесените от него разноски съобразно уважената част от исковете,както в заповедното
,така и в исковото производство.
В заповедното производство ищеца е доказал разноски в размер на 53,90лв. като
съобразно уважената част от исковете по отношение на този ответник му се следва сумата
от 48,97лв.
В исковото производство ищеца е доказал разноски в размер на 445,15лв. /95,15лв.
– д.т. ,200лв. – депозит за вещо лице и 150лв. – юрисконсултско възнаграждение/,от които за
претендираните 3/6 ид. Части от този ответник се следват 222,57лв. ,а съобразно уважената
част от исковете спрямо него – 202,23лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК следва ищеца да заплати на ответниците
направените от същите разноски ,съобразно отхвърлените части от исковете.
Ответниците М. Г. А. и Д. А. И. не са доказали разноски .
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат М. И. П. сумата в размер на 400лв.,представляваща адвокатско
възнаграждение ,определено от съда /съобразно чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата ,за оказана
безплатна правна помощ на ответницата М. Г. А..
Минималния размер да оказаната безплатна помощ на ответницата Д. И.
,съобразно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата възлиза на 444,50лв. като съобразно отхвърлената част
от исковете на адвоката М. П. се следва сумата от 40,64лв.
По отношение на разноските в заповедното производство, настоящата инстанция
счита , че такива не се дължат на длъжниците. Заповедното производство е уредено като
едностранно, защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за исков процес по чл. 422 от ГПК, както е в
случая, по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това възражение по чл. 414 от ГПК няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материално правната защита на длъжника / в този
смисъл определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Ответницата К. А. Б. също е представила списък на разноските ,като претендира
7
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.,уговорено и платено в брой ,съгласно
договор за процесуално представителство и защита от 29.11.2022год. като предвид ,че
исковете срещу нея са изцяло отхвърлени тази сума й се следва изцяло.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу Д. А. И. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.217,вх.Б,ет.3,ап.31 ,че Д. А. И. ,ЕГН : ********** дължи на
„Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК ********* следните суми: сума в общ размер от
1157,93 лева – главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.12.2018год. до
30.04.2021год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „Люлин“ бл. 217, вх. Б, ап.
31, ведно със законната лихва от 29.03.2022год. до окончателното изплащане на вземането;
сумата в размер на 147,30 лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022 г. ;
сума в общ размер от 7,74 лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.11.2020год. до 30.04.2021год., ведно със законната лихва от 29.03.2022год. до
окончателното изплащане на вземането ,за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №9985 от 11.04.2022год. по ч.гр.д.№ 16583/2022год.
по описа на СРС,65 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове както следва: искът за главница за доставена
топлинна енергия за разликата над сумата от 1157,93 лева до пълния предявен размер от
1279,15лева и за периода от 01.05.2018год. до 30.11.2018год. ,като погасен по давност ;
искът за обезщетението за забава за разликата над сумата от 147,30 лева до пълния
предявен размер от 157,24 лева; искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за сумата от 0,95лв. за периода 03.03.2020год. до 21.03.2022год.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу К. А. Б.,ЕГН :
********** с адрес в гр.Трявна,ул.“Украйна“ № 138 положителни установителни искове ,с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за
признаване на установено ,че ответницата дължи задължения при квота 2/6 или сумата в
размер на 852,77 лв.,цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2018год. до 30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 104,83 лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
21.03.2022 г. ,сумата в размер на 5,16 лв.,цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода 01.11.2020год. до 30.04.2021год., ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до
изплащане на вземането,сумата в размер на 0,63 лв.,мораторна лихва за периода от
03.03.2020г. до 21.03.2022 г.,за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №9985 от 11.04.2022год. по ч.гр.д.№ 16583/2022год. по описа
на СРС,65 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу М. Г. А. ,ЕГН :
********** със съдебен адрес в гр.София,ул.“Пиротска“ №5,ет.3,офис 1,чрез адв.М. И. П.
положителни установителни искове ,с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ,за признаване на установено ,че ответницата дължи
задължения при квота 1/6 или сумата в размер на 426,38 лв., цена на доставена от
8
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018год. до 30.04.2021год.,ведно със
законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането,сумата в размер на 52,41
лв.,мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 21.03.2022 г.,сумата в размер на 2,58 лв.,
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.11.2020год. до
30.04.2021год.,ведно със законна лихва от 29.03.2022г. до изплащане на вземането, сумата в
размер на 0,32 лв.,мораторна лихва за периода от 03.03.2020г. до 21.03.2022 г. .,за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №9985 от
11.04.2022год. по ч.гр.д.№ 16583/2022год. по описа на СРС,65 състав.
ОСЪЖДА Д. А. И. ,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.217,вх.Б,ет.3,ап.31 да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б , на
основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 48,97лв.,представляваща деловодни
разноски в заповедното производство и сумата в размер на 202,23лв.,представляваща
деловодни разноски в исковото производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на адв.М. И. П. с адрес в
гр.София,ул.“Пиротска“ №5,ет.3,офис 1 ,на основание чл.78,ал.3 вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв.
сумата в размер на 400лв.,представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ответницата М. Г. А..
ОСЪЖДА „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на адв.М. И. П. с адрес в
гр.София,ул.“Пиротска“ №5,ет.3,офис 1 ,на основание чл.78,ал.3 вр. чл.38,ал.2 от ЗАдв.
сумата в размер на 40,64лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ответницата Д. А. И. ,съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б да заплати на К. А. Б.,ЕГН : ********** с
адрес в гр.Трявна,ул.“Украйна“ № 138 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на
600лв.,представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – „Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9