О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14
гр.Стара Загора, 21.01.2019г.
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесет и
първи януари през две хиляди и деветнадесета година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 512 описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Г.Х.,***,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГД ИН), за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 9 000 лева, представляваща парично
обезщетение за неимуществени вреди, понесени за периода от 14.11.2011г. до 01.06.2015г. и причинени му от незаконосъобразно
бездействие на ГД ИН, накърняващо правото му по чл.4, ал.1 от Закона за защита
от дискриминация (ЗЗДискр.) и чл.14 от ЕКПЧ. В исковата молба се сочи, че Х.
изповядва религията „ислям”, която забранява на изповядващите тази религия да
се хранят със свинско месо и свински продукти. Според исковата молба
незаконосъобразното бездействие се изразява в отказа на Началника на Затвора –
Стара Загора да изключи от полагащата се на Х. безплатно храна свинското месо и
свинските продукти, като същите бъдат заменени с друг вид хранителни продукти.
Сочи се, че Х. е поставян в по-неблагоприятно положение от други лишени от
свобода, с което се накърнявали защитените в чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци
„лично положение” „религия” и „вяра”.
С определение №180 от 23.06.2017г. на Административен съд
Стара Загора така предявения иск е оставен без разглеждане, в
частта му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неблагоприятно третиране за периода 14.11.2011г.
– 30.04.2014г., изразяващо се в непредоставяне на храна съобразно
изповядваната религия „ислям”, като процесуално недопустим и
производството по делото е прекратено в тази му част. Това определение е
оставено в сила с Определение №11660/04.10.2017г. по адм.дело №10246/2017г. на
ВАС, първо отделение.
С определение №306 от 10.10.2017г. на Административен съд
Стара Загора, исковата молба на М.Г.Х. е оставена без разглеждане и
производството по адм.дело №512/2016г. е прекратено. Това определение е
отменено с Определение №10400 от 03.08.2018г. по адм.дело №12325/2017г. на ВАС,
трето отделение, като с последното са дадени задължителни указания на
първоинстанционния съд за спиране на делото на основание чл.292 от ГПК до
приемане на тълкувателно постановление по съвместно тълк.дело №1/2016г. на ОСС
на ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС.
С определение №213 от 09.08.2018г. на Административен съд
Стара Загора производството по адм.дело №512/2016г. е спряно, съобразно
указанията на ВАС.
На 16.01.2019г. е прието Тълкувателно постановление
№1/16.01.2019г. по тълк.дело №1/2016г.
на ОСС на ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС, с което е отпаднало основанието за спиране на настоящото
производство. Налице са основания за неговото възобновяване, прекратяването му
и изпращане на исковата молба на М.Г.Х. по компетентност
на Районен съд Стара, поради следните
съображения:
Съобразно разпоредбите на
чл.65, т.1 и чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., органите, които са компетентни да
установяват неравно третиране, са Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и
гражданският съд. Провежданата пред районния съд съдебна защита по чл.71 от ЗЗДискр.
и защитата в административното производство по раздел I, глава IV пред КЗД са
алтернативи, които засегнатите от дискриминационно третиране лица могат
самостоятелно да избират. Единствената разлика в обхвата на двата способа на
защита от дискриминация се състои в невъзможността Комисията да обезщети
претърпените вреди, каквато възможност е предвидена в разпоредбата на чл.71,
ал.1, т.3 от ЗЗДискр. в производството
пред районния съд.
В чл.74 от
ЗЗДискр. е регламентиран редът за обезщетяване на жалбоподателя при
благоприятно за него решение на КЗД по чл.65 от
закона в зависимост от статута на ответника - частноправен субект
(пред исковия съд) или орган на власт (пред административния съд по реда на ЗОДОВ). Според чл.74, ал.1
от ЗЗДискр. „в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение
на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да
предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили
вредите”, а съгласно ал.2 от същия текст „в случаите, когато вредите са
причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни
органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата
за вреди, причинени на граждани”. В мотивите на Тълкувателно постановление
№1/16.01.2019г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСС на ГК от ВКС и ОСС от I и II
колегия на ВАС, е посочено, че разпоредбата на чл.74 от ЗЗДискр. „не се съдържа уредба,
даваща възможност за предявяване на самостоятелни искове за установяване факта
на дискриминация и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения, от което следва, че при предпоставки и по двете алинеи
на чл.74 от Закона за защита от дискриминация, текстът е приложим само ако е
проведено производство пред КЗД“.
От тази законова
регламентация и извършеното тълкуване с посоченото Тълкувателно постановление следва,
че възможността за установяване на дискриминация и за обезщетяване на вреди от
нея в едно производство, е предвидена единствено при съдебна защита пред
районния съд. Административните
съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на
обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато
фактическия състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е
налице влязло в сила решение на КЗД, с което се установява неравно третиране (в
този смисъл Решение №8583 от 04.07.2017г. на ВАС, III отд.).
В разглеждания случай, с
исковата си молба М.Г.Х. претендира обезщетение за вреди, причинени от неравно
третиране, без преди това да е проведено производство пред КЗД за установяване
на такова неравно третиране. А единственият орган, който разполага с
компетентност да установи неравно третиране и да обезщети претърпените вреди в
едно производство се явява районния съд.
В подкрепа на горния извод се явява и отпадналата приложимост на Тълкувателно
постановление № 2/2015г. от 19.05.15г. по т.дело №2/2014г. на Върховния
касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т.4., което е
обявено за изгубило актуалност в тази му част с приетото Тълкувателно постановление №1/16.01.2019г. по тълк.дело
№1/2016г. на ОСС на ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС. Съгласно изгубилата
актуалност т.4 от посочения тълкувателен акт „Делата по искове за вреди от нарушение на права на
граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на
административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи
от Закона за защита от дискриминация“. С оглед на това следва да се приеме, че не
са налице предпоставки за провеждане на производство пред Административен съд
Стара Загора за присъждане на обезщетение за неравно третиране, без преди това
да е проведено производство пред КЗД.
Като съобрази всичко
гореизложено, съдът намира, че след възобновяване на производството по
настоящото дело, същото следва да се
прекрати, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – Стара Загора.
Водим от тези съображения и на
основание чл.144 от АПК във връзка чл.230, ал.1 от ГПК и чл.135, ал.2 във връзка с ал.1 от АПК съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по адм.д.№ 512/2016г. по описа на Административен съд Стара Загора,
СПРЯНО с определение № 213/09.08.2018г. от закрито съдебно заседание.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм.д.№ 512/2016г. по описа на Административен съд Стара Загора.
ИЗПРАЩА ПО
ПОДСЪДНОСТ делото на Районен съд –
Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на ищеца за
сведение.
СЪДИЯ: