Решение по адм. дело №369/2025 на Административен съд - Шумен

Съдебното производство е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.14б от ЗСП.

Делото е образувано по жалба на С. И. Т. с [ЕГН] от [населено място], чрез адв.Р. И. от АК- Пазарджик срещу Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане– Шумен, потвърдена с Решение № 30-43996#1 от 23.06.2025г. на Директор на РДСП Шумен, с която наредено да бъдат възстановени неправомерно получени суми от жалбоподателката, представляващи социална помощ/ целева помощ за отопление с електроенергия/ за периода 2017- 2024г, ведно със законната лихва, дължима върху всяка от главниците до датата на издаване на заповедта в общ размер на 3636,57лв. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспорената заповед и са изложени твърдения за нейната незаконосъобразност и неправилност, понеже в полза на прехвърлителя на имота не било възникнало получаване на парични суми, осветление и отопление, като се твърдят и допуснати процесуални нарушения при издаването на Заповедта, свързани с невръчен Констативен протокол. Прави се възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните суми и лихви. Иска се отмяна на оспорения административен акт по посочените съображения и присъждане на деловодни разноски.

В открито съдебно заседание не се явява жалбоподателят или упълномощен процесуален представител.

Ответникът- Директор на Директор на Дирекция Социално подпомагане– Шумен, редовно призован, не се явява. В молба от 29.10.2025г. намира жалбата за неоснователна и сочи доказателства за компетентността си, в качеството на издател на оспорения акт.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

1. Със Заявление- декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/2687 от 13.10.2017г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] жалбоподателката поискала да ѝ бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия /стр.78/. Със Заповед № ЗСП/Д-Н/2687 от 26.10.2017г. на Директора на ДСП Шумен била отпусната социална помощ в размер на 365,10 лева.

2. Със Заявление- декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/1921 от 28.07.2020г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] жалбоподателката поискала да ѝ бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия /стр.87/. Със Заповед № ЗСП/Д-Н/1921 от 17.08.2020г. на Директора на ДСП Шумен била отпусната социална помощ в размер на 495,80 лева.

3. Със Заявление- декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/3255 от 23.08.2021г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] жалбоподателката поискала да ѝ бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия /стр.93/. Със Заповед № ЗСП/Д-Н/3255 от 03.09.2021г. на Директора на ДСП Шумен била отпусната социална помощ в размер на 523,55 лева.

4. Със Заявление- декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/3631 от 30.08.2022г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] жалбоподателката поискала да ѝ бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия /стр.99/. Със Заповед № ЗСП/Д-Н/3631 от 13.09.2022г. на Директора на ДСП Шумен била отпусната социална помощ в размер на 523,55 лева. и допълнителни 100.00лв. за целия отоплителен сезон, с общ размер на помощта- 623,55лв.

5. Със Заявление- декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/3058 от 16.08.2023г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] жалбоподателката поискала да ѝ бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия /стр.104/. Със Заповед № ЗСП/Д-Н/3058 от 04.09.2023г. на Директора на ДСП Шумен била отпусната социална помощ в размер на 546,95 лева.

Видно от попълнения реквизит, представляващ раздел XII в петте подадени Заявления- декларации, жалбоподателката С. И. Т. декларирала, че няма сключени договори за продажба на собственост срещу задължение за издръжка и гледане.

Със Заявление- декларация с вх. № ЗСП/Д-Н/4169 от 02.09.2024г. до Директора на Дирекция "Социално подпомагане" [населено място] жалбоподателката отново поискала да ѝ бъде отпусната целева помощ за отопление с електроенергия /стр.18/. Във връзка със Заявлението бил изготвен социален доклад, в който било констатирано наличието на вписан договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, поето от лице- сина ѝ Р. С. И., което е работещо като адвокат и я представлява в хода на административното производство, поради което било предложено постановяването на отказ на целева помощ. Със Заповед № ЗСП/Д-Н/4160 от 25.09.2024г., издадена от Директора на ДСП [населено място] било отказано отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия по подаденото Заявление- декларация от жалбоподателката за отоплителен сезон 2024/2025г., на основание чл.10 ал.1 т.5 от ППЗСП. В мотивите било посочено, че лицето има сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане и лицето, поело задължението за издръжка и/или гледане не е учащо, безработно, в нетрудоспособна възраст или лице с увреждане. Заповедта била потвърдена при предприето оспорване по административен ред с Решение № 30-88164-1/14.11.2024г. от Директор на РДСП Шумен.

Със Заповед № 2705-РД01-0148/16.12.2024г. на Директора на ДСП Шумен било разпоредено на основание чл.26 ал.2 от Устройствен правилник на Агенция по социално подпомагане, чл.14а ал.1 и ал.2 от ЗСП и чл.35а от ППЗСП, да бъде извършена проверка по подадените от С. Т. З.- декларации за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2017/2018г., 2020/2021г., 2021/2022г., 2022/2023г., 2023/2024г. Резултатите от проверката били протоколирани в Констативен протокол № 30-105076/20.12.2024г., в който е отразено, че след получена информация от Служба по вписванията- [населено място] било констатирано, че по силата на [нотариален акт], том 12, н.дело № 3990 от 1997г., заявителката и нейният съпруг на 25.09.1997г. са прехвърлили собствеността на ¼ ид.ч. от техен недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], на своя син Р. И., който е в трудоспособна възраст и работещ, срещу задължение за издръжка и гледане без посочен срок. Било установено, че целевата помощ за отопление е недобросъвестно получена от лицето и същата в общ размер на 2554,95лв. подлежи на възстановяване. Констативният протокол бил изпратен на жалбоподателката, която не го е получила, видно от известие за доставяне на непотърсена пратка на пощенски оператор /стр.41/. Съобщение за протокола било поставено на таблото в АСП на 10.02.2025г. и свалено на 18.02.2025г. от служител в дирекцията по реда на чл.18а, ал.7 и ал.10 от АПК.

На 12.03.2025г. била издадена оспорената в настоящото производство Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г., с която на основание чл.14а ал.3 от ЗСП и Констативен протокол за извършена проверка № 30-105076/20.12.2024г. било наредено С. Т. да възстанови неправомерно получените социални помощи, за периода 2017- 2024г, ведно със законната лихва, дължима върху всяка от главниците до датата на възстановяването им в общ размер на 3636,57лв. Таблица за сумите за възстановяване е приложена на стр.43 от делото, ведно с изчисления на лихвите по период. В мотивите на заповедта е посочено, че лицето е получило недобросъвестно целева помощ за отопление за отоплителни сезони 2017/2018г., 2020/2021г., 2021/2022г., 2022/2023г., 2023/2024г., поради недекларирани данни за извършено прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на лице в трудоспособна възраст, което работи. Посочено е, че обстоятелството за липса на прехвърлена собственост е необходимо условие за отпускането на социални помощи съгласно чл.10 ал.1 т.5, чл.4 ал.4 и чл.3 ал.3 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година от ППЗСП и получената сума е недобросъвестно получена поради недеклариране на сделката. Актът бил изпратен чрез пощенски оператор на адв.Р.И., но видно от известието за доставяне не пратката не била потърсена, поради което на 20.05.2025г. било поставено съобщение на таблото в агенция по реда на чл.18а ал.7 и ал.10 от АПК. Съдът намира, че от документите и писмата в преписката е видно, че административният орган е разполагал с телефон и електронна поща на процесуалния представител още към 2024г., поради което не са били налице предпоставките за връчване чрез съобщение на табло за обявления, което е относимо и към начина на връчване на Констативния протокол, посочен по-горе в решението. Заповедта била надлежно връчена на процесуалния представител на жалбоподателката на 29.05.2025г. по електронен път, който я обжалвал в законовия срок с Жалба вх. № 2705-94С-00-1331/03.06.2025г. по административен ред/стр.55/. С Решение № 30-43996-1/23.06.2025г., издадено от Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Шумен жалбата била отхвърлена. В мотивите на решението са изложени съображения, че е установено, че жалбоподателката е извършила продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, което обстоятелство не е декларирала. Административният орган е посочил, че е неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна давност, като е посочил, че същата тече от момента на установяване на недобросъвестността, което в случая е на датата на издаване на процесната заповед- 12.03.2025г. и към момента не е изтекъл законовия давностен срок за вземането. Решението е било връчено на електронна поща на адв.Р.С. на 16.07.2025г./стр.152/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт- Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане– Шумен, от неговия адресат- надлежна страна с право и интерес от обжалване. Решението на горестоящия административен орган е съобщено на оспорващата на 16.07.2025г., поради което жалбата, входирана в деловодството на административния орган на 28.07.2025г., се явява депозирана в срок и е процесуално допустима.

Разгледано по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168 ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, съдът намира оспорването за частично основателно- в частта, с която оспорващата е задължена да възстанови получените социални помощи за отоплителен сезон 2017-2018г. и съответните лихви върху тази главница. В останалата ѝ част жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Със същата е разпоредено възстановяване на целеви помощи за отопление. Съгласно чл.14а ал.3 от ЗСП, приложим и досежно целевите помощи за отопление по силата на препращащата разпоредба на чл.6 от Наредба № РД-07-5/2008г. в случай на констатирана недобросъвестност Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. В случая автор на административния акт е именно Директорът на ДСП- [населено място], видно от Заповед №ЧР-1 523/25.02.2009г., поради което съдът приема, че същият е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59 ал.2 реквизити. Като фактическо основание за нейното издаване е посочено, че лицето не е декларирало извършено прехвърляне на идеални част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за в бъдеще и без посочен срок, в резултат на което неправомерно е получило целеви помощи за отопление. В тази връзка, както в заповедта, така и в констативния протокол, въз основа на който е издадена същата и на който административният орган изрично се е позовал, е отразено, че оспорващата е получила описаните социални помощи въз основа на подадени Заявления- декларации, съдържащи изявление, че не е извършвала подобна сделка. Посочено е, че наличието на този факт се явява отрицателна предпоставка, препятстваща отпускането на социални помощи, поради което в действителност, не е отговаряла на нормативните изисквания за получаване на отпуснатите ѝ помощи. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.14а ал.3 от ЗСП. Налице е разпоредителна част, в която е посочено, че недобросъвестно получената социална помощ следва да бъде възстановена в пълен размер от 3636,57 лева, ведно със законната лихва, както и е посочено в какъв срок и пред кого подлежи на обжалване. С оглед всичко изложено, съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма- отменителното основание по чл.146 т.2 от АПК.

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед. Действително, от данните по делото се установява, че Констативният протокол по чл.14а от ЗСП, който е част от производството по издаване на оспорвания акт не е бил връчен на лицето, но този пропуск не би могъл да доведе до отмяна на атакуваната заповед поради издаването ѝ в нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението не е съществено, защото не е довело до вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени, тъй като недопускането му не би променило обективираното в него властническо волеизявление, с оглед събраните доказателства. Освен това, лицето, чиито права и законни интереси са засегнати от издадения въз основа на посочения протокол административен акт, разполага с възможност да защити правата си, като изложи аргументите си при атакуването на този акт пред по-горестоящия административен орган и пред съда, което той е и сторил, упражнявайки по този начин в пълен обем правото си на защита. Предвид това съдът приема, че не е налице и отменителното основание по чл.146 т.3 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон.

В Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви и еднократни социални помощи, а условията и редът за предоставянето на социалните помощи, както и прекратяването им са уредени с Правилник за прилагане на Закона за социалните помощи /ППЗСП/, както и с други подзаконови нормативни актове. Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Нормата на чл.2 ал.1 от тази Наредба регламентира условията, на които следва да отговарят лицата за отпускане на посочената целева помощ. Съгласно чл.4 ал.1– ал. 3 от Наредбата лицата подават Заявление- декларация по образец в Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес и при спазване изискванията на чл.26 от ППЗСП. По делото е безспорно установено, че оспорващата не е отговаряла на условията на чл.10 ал.1 т.5 от ППЗСП, тъй като през 1997г. заедно със съпруга си са прехвърлили недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на своя син. Съгласно чл.10 ал.1 т.5 от ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия– т.5 да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане, като това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или хора с увреждания. Установено е, че това изключение по настоящия казус не е налице и приобретателят е имал възможност да изпълнява поетото от него задължение за издръжка и грижи, като няма и подобни твърдения в жалбата. Безспорно е също, че обстоятелството за извършеното прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не е било декларирано от оспорващата при попълване на подписаните и подадени от нея Заявления-декларации.

Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че административният орган не е изследвал съдържанието на договора и е достигнал до погрешен извод за възникнало задължение за финансова помощ изразяваща се в парични суми и осигуряване на осветление и отопление. При алеаторния договор, какъвто е процесният, кредиторът срещу прехвърляне право на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. /Тълкувателно Решение № 6/2011г. от 15 май 2012г. на ВКС/. Обемът и съдържанието на поетите задължения с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от постигнатото между страните съгласие и ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, се дължат цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. В случая в договора задължението на приобретателя е описано като „издръжка и гледане“, изразяваща се в осигуряване на спокойни старини, лекарска помощ и прехрана. Представяне на натурална издръжка- храна, режийни разноски, дрехи и други грижи за домакинството, хигиената и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило и наложената съдебна практика, е същността на престацията за грижи и издръжка на приобретателя. Поради което, съдът намира, че в настоящия договор няма поставени ограничения в израза на издръжката и същата включва храна, режийни разноски, включително отопление, дрехи и полагане на грижи за здравето и домакинството на прехвърлителя.

Оспорващата е подписала лично Заявленията-декларации в които е потвърдила посочените в тях данни, включително и че не е сключвала договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. Недобросъвестното поведение на лицето, изразяващо се в укриване или невярно деклариране на факти, има правно значение при положение, че невярно декларираните обстоятелства или укритите такива са довели до неправомерно получаване на парични средства, какъвто е настоящия казус.

С оглед изложеното, правилен и съответен на закона е изводът на административния орган, обективиран в оспорената заповед, че не са били налице законовите предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление за горепосочените отоплителни сезони, като С. Т. не е декларирала данни за извършено прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради което така получената помощ се явява недобросъвестно получена и следва да бъде възстановена. На основание чл.14а ал. 3 от ЗСП, с оглед констатираната недобросъвестност, правилно Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Шумен е издал заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва върху сумата, за което е задължен от посочената законова разпоредба.

По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:

Според установената съдебна практика, вземането установено със заповед за връщане на неправомерно получена помощ, представлява частно държавно вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, по аргумент от чл.162 ал.4 от ДОПК, доколкото не е включено изрично в кръга на публичните такива в разпоредбата на чл.162 ал.2 от ДОПК /в т.см. опр. № 70/29.07.2012 г. по АД № 38/2012 г., смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, Решение № 16482/11.12.2013 г. по а.д. № 12881/2013 г. на ВАС). Поради това и по аргумент от чл.163 ал.2 от ДОПК, по отношение на давността за вземането на недобросъвестно получени целевите помощи за отопление, са приложими разпоредбите на чл.110 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая няма друг срок, предвиден в специален закон. Началният момент, от който тече давността, е този, от който сумата, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, е изплатена и усвоена от получателя, а не както е приел горестоящия административен орган в решението потвърдило процесната заповед- датата на нейното издаване. Това е така, доколкото в случая е налице неоснователно обогатяване, при което, след като жалбоподателката не е отговаряла на изискванията на чл.10 ал.1 т.5 от ППЗСП, е налице изначална липса на основание за получаване на сумите, а полученото без основание подлежи на връщане веднага и вземането е изискуемо веднага- чл.114 ал.1 от ЗЗД. В този смисъл, релевантният момент, от който започва изчисляването на давностния срок за възстановяване на неоснователно получената сума, е датата на нейното получаване. Приложимостта на чл.110 от ЗЗД налага и преценка при какви условия следва давността да се счита прекъсната или спряна. Според настоящия съдебен състав, в случая приложение следва да намери текста на чл.116 б.„б“ от ЗЗД- давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение. За възстановяване на недобросъвестно получени помощи не е необходимо административният орган да предявява иск, доколкото той е овластен в тези случаи да издаде заповед, с която да разпореди възстановяването на сумата, като след влизането ѝ в сила тази заповед става изпълнително основание, чиито последици са същите, както тези на влезлия в сила съдебен акт, постановен въз основа на предявения иск (арг. от чл.268 от АПК). Т.е., издаването на заповед следва да се приравни на предявяване на иск по смисъла на чл.114 б. „б“ от ЗЗД, респективно следва да се приеме, че на датата, на която административният орган е издал заповедта, предмет на оспорване по делото- 12.03.2025г., давността се счита прекъсната и е започнала да тече нова такава /чл.114 ал.2 от ЗЗД/. Това от своя страна означава, че погасени по давност са всички социални помощи, получени повече от пет години преди датата на издаване на заповедта, т.е. преди 12.03.2020г. По делото е приложена писмена справка, съдържаща информация досежно датите, на които са изплатени всички претендирани помощи на стр.43, което фигурира и в мотивите на оспорения акт. От справката е видно, че преди 12.03.2020г. е била получена социална помощ в размер на 365,10 лева за сезон 2017/2018г. Това означава, че същата е погасена по давност и като такива не подлежи на възстановяване от оспорващата. Погасяването по давност на главното вземане обуславя и недължимост на акцесорното такова, т.е. на начислените върху главницата лихви в размер на 295,52лв., поради което и те подлежат на отмяна (чл.119 от ЗЗД). От изложеното следва, че заповедта в частта ѝ, с която е разпоредено връщане на главница в размер на 365,10 лева, ведно с начислените върху посочената главница лихви на стойност 295,52лв. на обща стойност 660,62лв. /т.1 от разпоредителна част на Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г./, следва да бъде отменена поради погасяване по давност на посочените вземания.

Помощите, получени след 12.03.2020г., /т.2- т.5 от разпоредителна част на Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г./ с оглед констатираното прекъсване на давността на 12.03.2025г. и факта, че към тази дата давността за връщането им не е била изтекла, не са погасени по давност и подлежат на възстановяване в установения по делото размер.

Доколкото обаче лихвите върху посочените главници се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, по арг. от чл.111 б. „в“ от ЗЗД и с оглед установената дата на прекъсване на давността- 12.03.2025г., лихвите, начислени върху тази сума за периода преди 12.03.2022г., се явяват погасени по давност и като такива не се дължат. 1. Поради това лихвите, начислени върху сумата от 495,80лв./ т.2 от разпоредителна част на Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г./- целева помощ за отоплителен сезон 2020/2021г., изплатена на 14.09.2020г., в размер на 259,04 лева за целия претендиран период от датата на изплащането до 12.03.2025г., следва да бъдат редуцирани до размера 184,79 лева, която сума представлява законната лихва върху главницата от 495,80лв., изчислена от съда чрез софтуеър за периода 12.03.2022г.- 12.03.2025г., а остатъкът над тази сума в размер на 74,25лв. до пълния претендиран такъв от 259,04 лева следва да бъде отменен, като погасен по давност. 2. Лихвите, начислени върху сумата от 523,55 лв. /т.3 от разпоредителна част на Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г./- целева помощ за отоплителен сезон 2021/2022г., изплатена на 14.09.2021г., в размер на 220,45 лева за целия претендиран период от датата на изплащането до 12.03.2025г., следва да бъдат редуцирани до размера 195,12 лева, която сума представлява законната лихва върху главницата от 523,55лв., изчислена от съда чрез софтуеър за периода 12.03.2022г.- 12.03.2025г., а остатъкът над тази сума в размер на 25,33лв. до пълния претендиран такъв от 220,45 лева следва да бъде отменен, като погасен по давност.

В обобщение на изложеното съдът приема, че атакуваният административен акт се явява издаден в нарушение на материалния закон в частта му досежно претендираната главница и лихви по т.1 от разпоредителна част на Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г. в размер на 660,62лв. и претендираните лихви по т.2 и т.3 от разпоредителна част на Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г. към 12.03.2022г. в размер на 99,58лв., всичко в общ размер 760,20лв., поради което в частта му над сумата 2876,37лв., актът подлежи на отмяна. В останалата му част, административният акт се явява издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и изискванията за форма, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него в тази му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и предвид факта, че жалбоподателката своевременно е поискала присъждане на направените разноски, на същата следва да се присъдят такива. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая се претендират разноски на обща стойност 500 лева, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение и в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени сторените деловодни разноски в размер на 104,52лв.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 и 2 от АПК, Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. Т. с [ЕГН] от [населено място], Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане– Шумен, потвърдена с Решение № 30-43996#1 от 23.06.2025г. на Директор на РДСП Шумен, с която наредено да бъдат възстановени неправомерно получени суми от жалбоподателката в общ размер на 3636,57лв, представляващи целева помощ за отопление с електроенергия, ведно със законната лихва върху главниците към 12.03.2025г. за размера над 2876,37лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. Т. с [ЕГН] от [населено място], Заповед № Д_Н-ВС-8/12.03.2025г. на Директора на Дирекция Социално подпомагане– Шумен, потвърдена с Решение № 30-43996#1 от 23.06.2025г. на Директор на РДСП Шумен, в останалата ѝ част.

ОСЪЖДА Дирекция Социално подпомагане– Шумен, представлявана от Директора да заплати на С. И. Т. с [ЕГН] от [населено място], направените разноски по делото, в размер на 104,52лв /сто и четири лева и петдесет и две стотинки/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.