Р Е Ш Е Н И Е
№ 714 / 05.11.2020 г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На седми октомври 2020г. в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието на
Прокурор Анна Баракова от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 180 / 2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на К.С.Р., изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в Затвора –
Бургас срещу ГДИН - София с правно
основание чл.284 ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер
на 5420,65лв. за периода 13.01.2015г. – 15.01.2015г. и в размер на 5420,65 лв.
за периода 30.09.2015г. - 02.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумите
от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, за
претърпени неимуществени вреди (страдания, унижение на човешкото достойнство,
чувство на малоценност и притеснение за здравето), поради неосигуряване на
благоприятни условия за изтърпяване на наказанието при конвоирането на ищеца
като „чужда делегация“ в Затвора Плевен за участие в открити съдебни заседания.
Ищецът твърди, че за посочените периоди е поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието при настаняването му в
спално помещение № 405 на Затвора Плевен по повод конвоирането му като чужда
делегация за участие в съдебни производства, проведени в сградата на затвора.
Поставянето в неблагоприятни условия се изразява в следното: Настаняването в
спалното помещение не е било извършено от ИСДВР, както повелява разпоредбата на
чл. 27 от ППЗИНЗС. Не са му били осигурени достатъчно на брой одеяла, полагащи
се според сезона, а наличното е било предоставено мръсно, с видими петна от
повръщано и кръв. На са му били предоставени полагаемите се постелъчни
принадлежности – калъфка и чаршафи. Не е дадена възможност да ползва баня с
аргумент от разпоредбата на чл. 214 от ППЗИНЗС. Лишен бил от възможността да
почисти, измете и измие килийното помещение като не му предоставили метла и
лопатка или еквивалентни почистващи материали. Принуден бил да живее без да
може да изхвърли натрупания в коша боклук. Помещението гъмжало от хлебарки и
дървеници, които го лазели и хапели и му причинявали трайни алергични реакции.
Бил лишен от задължителна едночасова разходка на открито съгласно чл. 86 ал.1
т.1 ЗИНЗС по аргумент от чл. 214 ППЗИНЗС, като през цялото време за двата
посочени периода бил държан заключен в помещението по 24 часа в денонощие,
което противоречи на чл. 86 ал.1 т.1 ЗИНЗС. Твърди, че посочените противоправни
бездействия му нанесли множество негативни преживявания, чувство за
малоценност, безпомощност, униние, безпокойство и съставляват нечовешко и
унизително отношение от страна на затворническата администрация спрямо него.
Моли, да не се кредитират показанията на посочения от ответника свидетел,
поради противоречия, липса на конкретика и заинтересованост. Моли да се
присъдят направените разноски за държавна такса.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрк. П. изразява становище за неоснователност на
исковата молба и моли да се отхвърли изцяло. За първия исков период прави
възражение за изтекла погасителна давност. Счита за неоснователни твърденията.
Настаняване в спално помещение се извършва при постъпване в затвора, а не при
привеждане на лице като чужда делегация и затова счита, че нарушение на чл. 27
от ППЗИНС не е налице. При прегледите от медицинската служба по повод
конвоирането на ищеца не са регистрирани оплаквания от здравословен характер,
не са регистрирани и оплаквания от друг характер. Моли да не се кредитират показанията
на свидетелите Х.А.Х. и М.С.С., поради заинтересованост и противоречия с
останалия доказателствен материал. Счита, че единствено показанията на
свидетеля А. внасят яснота относно условията и начина на поддържане на
хигиената в затвора и в частност на етажа, където е бил настанен ищецът.
Твърди, че по отношение на всички лишени от свобода, в т.ч. и на тези, които са привеждани като
„чужда делегация“ се спазват изискванията за минимална площ, наличие на
санитарен възел с постоянен достъп до течаща вода, осигуряване на време за престой
на открито съобразно график, осигуряване на условия за поддържане на добра
хигиена, ползване на баня по график два пъти седмично, общо санитарно помещение
на етажа, осигурено е обезпаразитяване на всички помещения в корпуса. Хигиената на етажа и в спалните помещения се
поддържа от отговорник на етажа, а миещи и перилни препарати и постелъчно бельо
се осигуряват от затвора, където лицето търпи наказанието си, не се предоставят
при конвоиране за 1-2 дни, а конвоираните сами си носят. Предоставени са му възглавница,
дюшек и одеяло. Довеждането на ищеца е станало извън часовете за престой на
открито по график и затова обективно не е било възможно да се предостави. Счита
за недоказано твърдението за претърпени от ищеца вреди. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за основателност на възражението за изтекла погасителна давност по
отношение на първия период и неоснователност и недоказаност на иска по
отношение на втория период, поради недоказаност на твърдяните нарушения, липса
на действия и бездействия от страна на затворническата администрация, които да
са причинили на ищеца неимуществени вреди и предлага да се отхвърли иска като
недоказан. Счита, че не следва да се кредитират показанията на сочените от
ищеца свидетели, поради евентуалната им заинтересованост.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284
ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София произтича от
незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на Затвора Плевен за двата посочени периода
13.01.2015г. – 15.01.2015г. и 30.09.2015г. - 02.10.2015г. при конвоирането му
като „чужда делегация“, изразяващи се в поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, подробно изброени в исковата молба. Поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието се счита за жестоко,
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС,
като изброяването във втората алинея е неизчерпателно.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са затворите. Те са териториални служби на ГДИН. Затова
исковата претенция за посочения период срещу ГДИН – София е предявена срещу
надлежния ответник.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването
на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като
доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Видно от приложените справки от администрацията на
Затвора-Варна, Затвора- Плевен и Затвора- Бургас и книга за движението на
лишените от свобода при Затвора - Варна, ищецът К.С.Р. за исковия период е
изтърпявал наказание „доживотен затвор“ в Затвора – Варна, където е бил
настанен на 27.06.2007г. и пребивавал до 24.08.2018г. На посочените дати
13.01.-15.01.2015г. и 30.09.-02.10.2015г. е преведен като „чужда делегация“ от
Затвора –Варна в Затвора-Плевен за явяване в съдебни заседания.
Видно от справки на ГДО ищецът е бил конвоиран от
Затвора – Варна и предаден в Затвора Плевен на 13.01.2015г. в 14:00ч. за
участие по административно дело, проведено в Затвора – Плевен на 14.01.2015г.,
а на 15.01.2015 г. в 8:50ч. е взет и конвоиран обратно до Затвора Варна.
От същите справки става ясно, че е конвоиран и
предаден в Затвора – Плевен на 30.09.2015г. в 16:20ч. за участие в
административно дело, което е проведено на 01.10.2015г. в Затвора – Плевен и на
02.10.2015г. в 8:30ч. е взет и конвоиран обратно до Затвора – Варна.
Видно от справката от Затвора Варна и приложеното
извлечение от амбулаторната книга за двата периода на ищеца е бил извършен общ медицински
преглед при конвоирането му на 13.01.2015г. и на 30.09.2015г. при който не са
констатирани здравословни оплаквания, а при връщането му в Затвора – Варна не
са регистрирани здравословни проблеми.
Според подробната справка /л. 91/ при престоя в
Затвора Плевен на 13.01.2015г. ищецът е бил настанен в 405 спално помещение на
четвърти етаж в корпуса на затвора, където е пребивавал заедно с л.св. М.С.С.
до 15.01.2015г. А за периода 30.09.2015г. – 02.10.2015г. ищецът е бил настанен на
същия четвърти етаж в едно спално помещение с Х.А.Х..
Според справката при престоя на ищеца са били
предоставени възглавница, дюшек и одеяло. Във всички помещения на затвора след
01.09.2008г. има обособен санитарен
възел с достъп до течаща вода, разполагат с прозорци с ПВЦ дограма, които
осигуряват приток на дневна светлина и възможност за проветрение. Хигиенни и
почистващи препарати не се предоставят на пребиваващите „чужда делегация“,
полагаемите се препарати и постелни принадлежности се предоставят от затвора по
местоизпълнение на наказанието съгласно утвърдени таблици от МП, приложени по
делото. Спалните помещения на етажа периодично се третират срещу насекоми
съгласно сключен договор с частна фирма – изпълнител. Изпарва се постелъчното
бельо на лишените от свобода, третират се леглата и самите спални помещения. На
всеки етаж има отговорник за поддържането на хигиената – лишен от свобода.
Видно от приложените заявки, протоколи за извършени ДДД услуги и фактури за
извършена дейност, заявки и складови разписки за заявени и заприходени
материали за двата процесни периода са закупувани препарати за обезпаразитяване
и е извършвано третиране в т.ч. и дезинсекция за дървеници, хлебарки, мравки,
бълхи и кърлежи в целия корпус на Затвора – Плевен, включително и на четвъртия
етаж. Достъп до баня и престой на открито се осигурява по график. Според
приложените графици четвърти етаж провежда престой на открито от 08.40ч. до
09.40ч., а ползването на баня е в събота от 13.00-15.00ч. и в четвъртък от
09:00ч. до 10:30ч.
Показанията на свидетеля М.С.С. относими за първия
период потвърждават гореизложеното. Според свидетеля хигиената в помещението е
била незадоволителна и според него не е било почиствано и никой не е почиствал
по време на престоя им, не е предоставено постелъчно бельо и ищеца не си е
носил, защото багажът при конвоиране е ограничен до 10 кг., в помещението е
имало хлебарки и дървеници и ищецът е бил нахапан. Водата е спирана за няколко
часа, постоянно са били заключени в помещението и не са имали достъп до
санитарния възел на етажа, не са имали възможност за ползване на баня, не е
предоставен престой на открито. Ищецът се оплаквал, че условията са мизерни.
Според свидетеля Х.А.Х., относими за втория исков
период в помещението е имало обособен санитарен възел с плътна ламаринена преграда.
Но според него тоалетната не била почиствана и миришело и помещението не било
почиствано. Не са имали достъп до баня и не са извеждани на престой на открито.
Имало е дюшеци, възглавници, одеяла не е видял, постелъчно бельо не е
предоставено. Ищецът не си е носил лично постелъчно бельо, тъй като багажът е
ограничен до 10 кг. при конвоиране, но признава, че той лично вече си носи
чаршафи и дори одеяло. Ищецът се възмущавал от условията в затвора и от
отношението, чувствал се подтиснат и нещастен от мизерията, в която е настанен.
През нощта било студено. Имало множество насекоми – хлебарки, дървеници, мухи,
мравки. Според свидетеля ищецът бил много нахапан от дървениците и искал да
бъде прегледан от медицинско лице, но в затворите нямало практика при постъпване
и при напускане на лишени от свобода „чужда делегация“ да се извършва
медицински преглед.
Според показанията на свидетеля А., който е бил
отговорник за реда и дисциплината на етажа помещенията се почистват от лишен от
свобода, който отговаря за хигиената. Според него помещението е чисто и
поддържано, има дюшеци, а одеяла и чаршафи се предоставят, ако някой не си носи
лични, но не е категоричен и не си спомня дали на ищеца са били предоставени
спални принадлежности – одеяла и чаршафи или си е носил
лични точно при престоя му на конкретните дати, респективно дали в този период
е провеждал престой на открито, но убедено твърди, че го е виждал да провежда
престой, тъй като има видимост от прозореца си. Баня се ползва и престой на
открито се провежда по утвърден график.
Оплакването, че настаняването на ищеца в спалното
помещение не е извършено от ИСДВР според изискването на чл. 27 от ППЗИНЗС съдът
намира за неоснователно, тъй като разпоредбата се отнася за настаняване за
изтърпяване на наказанието и е неотносима при конвоиране на л.св. в друг затвор
за кратък период от време.
Оплакването за непредоставени достатъчен брой одеяла
съдът намира за неоснователно, тъй като сам ищецът признава, че е получил
одеяло. За първия период от показанията на свидетеля С. не се установява ищецът
да е имал оплаквания, че е студено. За втория период – края на септември,
началото на октомври, съдът преценява, че едно одеяло е било напълно достатъчно
за сезона. А твърдението, че е било мръсно и с петна е въпрос на субективно
усещане, което не се потвърждава от доказателствата по делото.
На ищеца не е било предоставено постелъчно бельо –
чаршаф и калъфка. Такива постелъчни принадлежности са му предоставени в Затвора
– Варна, където изтърпява наказанието си и при конвоирането е могъл да ги носи
със себе си, тъй като допустимия багаж е до 10 кг., а видно от показанията на
разпитаните свидетели е възможно и допустимо лишените от свобода да си носят и
свои чаршафи при конвоиране в друг затвор. В този смисъл ищецът сам се е
поставил в такова положение.
Относно хигиената на помещението, тя се осигурява от
лишени от свобода, които почистват етажа и помещенията, но доколко е било чисто
е въпрос също на субективно усещане. И за двата искови периода ищецът е бил
настанен в помещението предния ден следобед, престоял е един ден и го напуснал
на следващия ден сутринта и престоите са били много кратки, за да се натрупа
боклук и да се налага почистване по време на престоя.
Оплакването от множество хлебарки и дървеници, които
го хапели и причинили трайни алергични реакции съдът намира за неоснователно,
тъй като администрацията на затвора е предприела необходимото третиране за
справяне с проблема, с което е изпълнила задълженията си, а твърдението за
ухапвания, които причинили трайни алергични реакции не се потвърждава от
медицински преглед след връщането на ищеца обратно в Затвора Варна.
И за двата периода ищецът е извеждан от помещението за
участие в съдебно заседание, което се е провело в Затвора Плевен и не е бил
постоянно заключен в помещението в продължение на 24 часа, както твърди.
Ползването на баня се осъществява по утвърден график –
два пъти седмично според изискванията на ЗИНЗС. Ищецът е пристигнал на
13.01.2015г. във вторник следобед и на
15.01.2015г. четвъртък рано сутринта е отпътувал, когато по график не е
предвидено ползването на баня за четвърти етаж. Пристигнал е на 30.09.2015г. –
сряда следобед и отпътувал на 02.10.2015г. петък рано сутринта, когато не е
предвидено ползване на баня по график, а на 01.10.2015г. сутринта е участвал в
съдебно заседание и обективно не е могъл да се възползва от възможността. Но е
имал възможност да ползва баня след завръщането си в Затвора Варна, а освен
това престоят му в Затвора Плевен е бил много кратък. Законовото изискване е да
се осигури ползване на баня от л.св. поне два пъти седмично и това право не е
нарушено с оглед краткия престой на ищеца в Затвора Плевен и обективната
невъзможност за това време с оглед утвърдения график.
Същото се отнася и за престоя на открито, който по
график се провежда сутрин от 08:40ч. до 09:40ч. Поради късното пристигане и
ранното отпътуване на ищеца и участието му в съдебно заседание в затвора
обективно не е било възможно при спазване на утвърдения график да се предостави
престой на открито. Поради което и това оплакване е неоснователно.
Предвид краткия престой съдът счита, че за ищеца не са
настъпили съществени неблагоприятни последици, свързани с пребиваването му в
Затвора Плевен и условията, в които е бил поставен.
Затова съдът счита, че за процесния исков
период не е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.
3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето на ищеца в неблагоприятни условия на
изтърпяване на наказанието, което изисква положението му на осъден и режима на
изтърпяване на наказанието му.
При изложената фактическа обстановка съдът
намира, че не са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно действие или
бездействие на затворническата администрация, претърпени неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между тях.
Освен това основателно е и възражението на
ответника, че искът за първия период 13.01.2015г. – 15.01.2015г. е погасен по
давност. Исковата молба е подадена на 07.02.2020г. и с изтичането на 5г. давностен срок, считано от
датата на увреждането вземането за вреди от непозволено увреждане се счита за
погасено по давност съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, който
намира субсидиарно приложение за неуредените в ЗИНЗС въпроси. Общата петгодишна давност в случай на
действия и бездействия на затворническата администрация започва да тече от
датата на преустановяването им т.е. от
15.01.2015г., когато ищецът е напуснал затвора Плевен и към датата на подаване
на исковата молба – 07.02.2020г. е изтекла.
Поради това предявеният иск с правно основание чл. 284
ал.1 от ЗИНЗС се явява неоснователен, а за първия период и погасен по давност и
следва да се отхвърли.
Разпоредба на чл. 286 от ЗИНЗС, която е идентична с
чл. 10 от ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските, поради което
общите разпоредби на ГПК не намират приложение и затова юрисконсултско
възнаграждение при отхвърляне на иска не следва да се присъжда.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на К.С.Р., изтърпяващ наказание
„доживотен затвор“ в Затвора – Бургас
срещу ГДИН - София с правно основание чл.284 ЗИНЗС вр. чл.3 от ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение в размер на 5420,65лв. за периода 13.01.2015г. –
15.01.2015г. и в размер на 5420,65 лв. за периода 30.09.2015г. - 02.10.2015г.,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане, за претърпени неимуществени вреди (страдания,
унижение на човешкото достойнство, чувство на малоценност и притеснение за
здравето), поради неосигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на
наказанието при конвоирането на ищеца като „чужда делегация“ в Затвора Плевен
за участие в открити съдебни заседания.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ГДИН – София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С
Ъ Д И Я
: