О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Град Сливен, 26.09.2019 г.
Окръжен
съд Сливен,Въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от мл.съдия Толева ВЧНД № 513 по
описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК за проверка на определение на
първоинстанционен съд по повод постановление за прекратяване на наказателно
производство.
Образувано е по жалба на С.Г.С.,
ЕГН: **********, адрес: *** срещу Определение на Районен съд Сливен от
26.08.2019г. по ч.н.д. № 1125 по описа на съда за 2019г., с което е потвърдено като правилно и
законосъобразно Постановление на Районна прокуратура Сливен от 19.07.2019г. за
прекратяване на наказателно производство – ДП № 17/2017 г. по описа на РУ- МВР
– Сливен, вх. № 3831/2016 г. на Районна прокуратура Сливен, водено за
престъпление по чл. 128, ал. 2 връзка ал.1 НК поради липса на деяние,
представляващо престъпление.
Жалбоподателят намира
процесното определение за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Излагат
се доводи, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство
Районна прокуратура Сливен не е съобразила доказателства, събрани в хода на
разследването, както и с извършени допълнителни процесуално- следствени
действия. Жалбоподателят излага, че неправилно прокурорът е счел за достоверни
показанията на свидетелите, водени от свидетеля Г., като излага подробни доводи
защо. От друга страна намира, че
показанията на свидетелите очевидци, не съдържат противоречия в същината си,
противно на заключението на прокуратурата, а има малки разминавания, които се
дължат на собственото субективно възприятие на всеки човек. Излага оплакване,
че неправилно Районна прокуратура Сливен не цени заключението на допълнителната
съдебно медицинска експертиза в частта относно причините, които биха могли да
доведат до състоянието на „постоянна слепота с едното око“. Жалбоподателят
оспорва и изводите относно липсата на достатъчно доказателства за наличие на
пряка причинно - следствена връзка между инкриминираното деяние и настъпилото
травматично увреждане, както и изводите за липса на достатъчно доказателства за
авторството на деянието.
В заключение сочи, че Районен
съд Сливен, като потвърждава постановлението за прекратяване на наказателното
производство на Районна прокуратура Сливен е постановил неправилно определение,
моли въззивния съд да отмени постановлението за прекратяване на наказателното
производство и да върне делото на Районна прокуратура Сливен със задължителни
указания за извършване на очни ставки между двете групи свидетели с цел
изясняване на фактическата обстановка.
Окръжен съд Сливен, като се запозна с атакуваното
определение, постановлението на Районна прокуратура Сливен и с материалите от
досъдебното производство, намира за установено от фактическа страна следното:
Досъдебно производство №
17/2017 год. по описа на Районно управление на МВР- Сливен, вх. № 3831/2016г.
на Районна прокуратура – Сливен е
образувано на
На 21.02.2018г. с постановление
на Районна прокуратура Сливен е прекратено наказателното производство.
Пострадалият е подал жалба срещу постановлението и с Определение от 22.03.2018г.
по ЧНД № 292/2018г. на Районен съд Сливен постановлението е било отменено като
незаконосъобразно, делото е върнато на прокурора с указание да се назначи
допълнителна съдебно - медицинска
експертиза, която да се запознае със свидетелките показания на свидетеля Й.Г.Г. да отговори на въпросите тези показания променят ли
изведените изводи и ако да, в каква посока. Изготвена е допълнителна колективна
съдебно медицинска експертиза.
На 28.11.2018г. с постановление
на Районна прокуратура Сливен отново е прекратено наказателното производство. Постановлението
е обжалвано от пострадалия и с определение от 18.01.2019г. по ЧНД № 1623/2018г.
по описа на Районен съд Сливен, потвърдено с Определение № 103/05.03.2019г. по
ВЧНД № 102/2019г. на Окръжен съд Сливен, е отменено постановлението за
прекратяване на наказателното производство, като са дадени указания за повторен
разпит на конкретни свидетели. Отново са разпитани свидетелите С.Х.Б., Ц.С.Г., С.С.С., като е извършен разпит на свидетел Стоянка Кирчева
Стойнова.
С постановление от 08.05.2019г.
наказателното производство по делото отново е прекратено на основание чл. 243,
ал.1, т.2 НПК. Същото е било обжалвано от пострадалия и с Определение от
12.06.2019г. на Районен съд Сливен по ЧНД № 791 по описа за 2019г.
постановлението е отменено като необосновано и незаконосъобразно и делото
върнато на Районна прокуратура Сливен с мотиви, че не става ясно дали
наблюдаващият прокурор е приел, че няма извършено престъпление от общ характер
или че извършителят не разкрит. Срещу определението е постъпил протест. С
определение № 337 от 11.07.2019г. по ВЧНД 375/2019 ОС Сливен е оставил без
уважение протеста.
С Постановление от 19.07.2019г.
на Районна прокуратура Сливен досъдебното производство е прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1 връзка с чл. 24, ал.1, т.1 НПК – деянието не
съставлява престъпление. В постановлението прокурорът е изложил мотиви защо
счита, че събраните след проведено всестранно, пълно и обективно разследване
доказателства са противоречиви и недостатъчни, за да обусловят наличието на
престъпния състав по чл. 128, ал. 2 връзка с ал. 1 НК или друго престъпно
деяние от общ характер. Срещу това постановление е постъпила жалба от
пострадалия. Районен съд Сливен с определението, предмет на проверка в настоящото
производство, е потвърдил постановлението на РП Сливен като законосъобразно. В
определението си РС Сливен излага мотиви, че постановлението е правилно и
кореспондира със събраните доказателства, фактическата обстановка е установена
по безспорен начин, извършени са всички необходими действия по разследването,
като в постановлението си прокурорът е обсъдил всички събрани доказателства в
тяхната съвкупност.
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд
Сливен достига до следните правни изводи:
Частната жалба е подадена в
срока по чл. 243, ал. 7 НПК от легитимиран правен субект срещу акт на съда,
който подлежи на съдебен контрол и като такава се явява допустима. По същество
жалбата е основателна.
Настоящата инстанция не споделя
становището на Районен съд Сливен, че изводът на Районна прокуратура Сливен за
прекратяване на наказателното производство кореспондира със събраните по делото
доказателства, както и че са обсъдени и взети предвид всички събрани в хода на
разследването доказателства, поради което намира постановлението за
прекратяване е необосновано поради допуснато съществено процесуално нарушение
при оценката на доказателствата. Съображенията за този извод на съда са
следните:
Прави впечатление, че в постановлението за
прекратяване детайлно са анализирани противоречията в показанията на
свидетелите С., С. и Бикова. Като в този анализ се
акцентира на елементи от цялата ситуация, които са по - скоро второстепенни,
като например – дали свидетелят Г. е ударила свидетеля С. само веднъж или
няколко пъти, дали тези няколко пъти са били непосредствено един след друг или
с прекъсвания, дали С. е падал на земята, имало ли е удари след падането на
земята. При анализа на въпросните свидетелски показания не е обсъдено, че в
същината си, по основните елементи относно времето, мястото на инцидента,
лицата, които са били в гаража и отвън, влизането на свидетеля С.и свидетелката
Г. в гаража, показанията не сочат на съществени противоречия. В тази връзка
становището на прокурора, че е налице съществено противоречие между показанията
на свидетеля Б..в разпита ѝ от 14.02.2017г. и 10.04.2019г. не се споделя
от настоящата инстанция. Разминаването е в детайли, което е обяснимо предвид
времето между двата разпита – повече от две години, а и отдалечеността на
втория разпит от деня на инцидента – 31.05.2016г. е почти три години.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията са анализирани едностранчиво,
като при извода за противоречие не са взети предвид и показанията на другите
двама свидетели - очевидци С.С.С, М.Й.С, които, макар
и да не са били в гаража, са били пред него и показанията им относно основните
обстоятелства около инцидента следва да се вземат предвид, доколкото същите са лица, незаинтересовани от изхода
на спора и дават логични и последователни обяснения за относими към предмета на
доказване обстоятелства. От друга страна прокурорът сочи какви са показанията
на свидетеля С.и свидетелката Г. за процесния инцидент, като приема същите в
подкрепа на извода си за наличие на противоречие в показанията на горната група
свидетели. Настоящият съдебен състав намира, че
при преценка на показанията на свидетелите С.и Г. прокурорът не е
съобразил, че те също като свидетелите С. и С., та дори и на по - силно
основание, са заинтересовани от изхода на наказателното производство. Още
повече, че няма други свидетели - очевидци, чиито показания да подкрепят
показанията на свидетелите С.и Г., друго съществено обстоятелство, което също е
игнорирано при анализа на свидетелските показания. В допълнение следва да се
отбележи, че фазата на досъдебното производство не е единствената, в която се
събират доказателства по делото и дори и да са налице противоречия в
свидетелките показания относно някои второстепенни елементи, са налице
процесуални възможности същите да бъдат отстранени във фазата на съдебното
следствие.
В обобщение
настоящата инстанция намира, че при анализа на свидетелските показания е допусната
логическа грешка, което е довело до неправилни фактически констатации за
наличие на съществени противоречия в показанията.
На следващо място съдът намира,
че е извършен едностранчив анализ на заключението на допълнителната съдебно -
медицинска експертиза и релевантните медицински документи, който е довел до
необосновани констатации.
Безспорно е, че през 2001
година на пострадалия е извършена трансплантация на роговица на дясното око, която
е била успешна, окото е приело роговицата като свое тяло и зрението е
възстановено до 40%. От представените по делото медицински документи е видно,
че през 2012г. - 2013г. пострадалият е получил възпаление на дясното око,
следствие на което намалението на зрението е прогресирало до 30 %. От този
момент до процесния инцидент зрението на дясното око е запазено на 30 %. Месец
и половина след инцидента намаляването на зрението рязко прогресира до 6%, а
впоследствие до 4 %. Допълнителната съдебно медицинска – експертиза е назначена
по досъдебното производство по указание на съда именно, за да констатира дали е
възможно това внезапно намаление на зрението да се дължи на възпалителен процес
от извършената трансплантация на роговицата през 2001 г. В заключението на експертизата в точка втора
се сочи, че динамиката на влошаването на дясното око с голяма степен на
вероятност отговаря да е вследствие травма на окото, която е получена 20 - 30 или повече дни преди прегледа. В отговора на почти всички въпроси се сочи
отново, че най - вероятната причина
е травма и тя може да е предизвикана, както на 31.05.2016 г., така и между
08.07.2016г. - 22.07.2016г..
В постановлението за
прекратяване прокурорът посочва, че през 2012г. - 2013 г. пострадалият е имал
възпаление на дясното око, което е довело до намаление на зрението от 40 % до
30 %, като степента се запазила до 22.07.2016г., в тази връзка подчертава, че
при първия преглед на 08.07.2016г. пострадалият не е съобщил за физическа
травма, а само за възпаление на окото и едва при втория преглед при вече
намалено на 6 % зрение е съобщил за нанесена физическа травма. С тези
констатации прокурорът аргументира извода си, че причината за намаленото зрение
може и да е възпаление или имунна реакция. За да достигне до този извод, обаче,
прокурорът е игнорирал заключението на съдебно медицинската експертиза в
голямата му част - взето е предвид само
изказаното предположение, че намалението на зрението може да се дължи на имунна
реакция на организма, а не са обсъдени отговорите на всички въпроси от
експертизата задълбочено и в пълнота. Необосновано висока тежест е придадена и
на твърденията на свидетеля доктор Йорданов, че в последната година С. му
споделил за проблеми с окото без да има нито един медицински документ, който да
ги подкрепя. Изводи за здравния статус на лицата се правят на базата на
медицински документ, издаден след надлежно извършен преглед от лекар -
специалист в съответната област. Медицинските документи, свидетелстващи за
настъпилото през 2012 - 2013 година възпаление на окото са тълкувани единствено
в подкрепа на застъпения извод, че вероятната причина за внезапното намаление
на зрението след инцидента през 2016 г. е възпаление. Настоящият състав отчита
обстоятелството, че ДСМЕ не изключва вероятността причината да е и имунна
реакция, но не може да се игнорира обстоятелството, че в експертизата ясно е
посочено в отговорите на почти всички въпроси, че голяма е вероятността това
внезапно влошаване да се дължи на травматично увреждане и че е възможно
влошаването да се е появило определен период след увреждането. Същите тези
обстоятелства не са обсъдени в постановлението за прекратяване, а вместо това
прокурорът /който, предполага се, не разполага със специални медицински знания/
въз основа на медицински документи за състоянието на пострадалия шест години
преди инцидента, свидетелски показания, непотвърдени от медицинска документация,
и игнорирайки заключението на ДСМЕ достига до извода за невъзможност да се
установи точната причина за настъпилото увреждане на дясното око на
пострадалия, а оттам и недоказаност на причинна връзка между твърдяното деяние
и настъпилото травматично увреждане.
За пълнота следва да се отбележи, че не е
обсъдена и доказателствената стойност на показанията на свидетелите Ж.АМ., Т.Н.Д.,
и Й.С.Й.. Също така при обсъждане противоречията в показанията на свидетеля С.
прокурорът се е позовал на изложените от същия твърдения в жалбата му до
Районно управление на МВР Сливен, депозирана няколко дни след инцидента, която
жалба не представлява доказателство, събрано по реда на Наказателно
процесуалния кодекс.
Настоящата инстанция намира, че
е извършено обективно, всестранно и пълно разследване по делото, извършени са
всички необходими и възможни процесуално -следствени действия, поради което не
се налага предприемането на нови такива. Постановлението за прекратяване е
необосновано, защото, въпреки извършеното обективно, всестранно и пълно
разследване, е допусната логическа грешка при анализа и оценката на
доказателствения материал – извода за наличието на съществени противоречия в
показанията на свидетелите Б..и С., което е довело до грешни фактически
констатации по делото. Също така част от доказателствата по делото не са
обсъдени, игнорирани са – показанията на свидетелите С.С.С,
М.Й.С, които макар и непреки очевидци са били в непосредствена близост до
мястото на инцидента и са възприели голяма част от ситуацията, не са взети
предвид и не са обсъдени показанията на свидетелите Ж.АМ., Т.Н.Д. и Й.С.Й., не
е обсъдено и заключението на допълнителната съдебно медицинска експертиза в
цялост, взето е предвид доказателство, което не е събрано по реда на НПК.
Искането на жалбоподателя при
връщане на делото на Районна прокуратура съдът да укаже извършване на очна
ставка между двете групи свидетели, следва да се остави без уважение, тъй като
не са налице законовите предпоставки за поставяне на тези свидетели в очна
ставка помежду им, доколкото едната група са били очевидци /преки и непреки/ на
инцидента, а другата не са присъствали на инцидента, следователно показанията
им не се отнасят до едни и същи факти.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно постановлението за прекратяване на наказателното
производство, следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Постановлението
следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно, а делото върнато
на Районна прокуратура Сливен с указание да се извърши пълен и всестранен анализ
на събраните в досъдебното производство доказателства, въз основа на който и
при спазване правилата на формалната логика да се извърши извод дали събраните
по делото доказателства обуславят наличие на престъпно деяние по чл. 128, ал. 2
връзка ал. 1 НК, друг състав на престъпление от общ характер, или не са налице
достатъчно доказателства за такъв извод.
Така мотивиран и на основание
чл. 243, ал. 8 НПК Окръжен съд Сливен
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
от 26.08.2019г. на районен съд Сливен, постановено по ч.н.д. № 1125 по описа на
съда за 2019г., с което е потвърдено като правилно и законосъобразно
Постановление на Районна прокуратура Сливен от 19.07.2019г. за прекратяване на
наказателно производство – ДП № 17/2017 г. по описа на РУ- МВР – Сливен, вх. №
3831/2016 г. на Районна прокуратура Сливен, водено за престъпление по чл. 128,
ал. 2 връзка ал.1 НК поради липса на деяние, представляващо престъпление, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Постановление
на Районна прокуратура Сливен от 19.07.2019г. за прекратяване на наказателно
производство – ДП № 17/2017 г. по описа на РУ- МВР – Сливен, вх. № 3831/2016 г.
на Районна прокуратура Сливен, водено за престъпление по чл. 128, ал. 2 връзка
ал.1 НК поради липса на деяние, представляващо престъпление, КАТО НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото
на Районна прокуратура Сливен за изпълнение на дадените в мотивите на
настоящото определение указания.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: