М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 3040 по описа за
2020 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.Л.Д. , за това , че:
За
периода от 19.10.2019 г. до 19.01.2020 г. в гр. в., като непълнолетен, но след
като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „А." със
силиконов прозрачен протектор, мъжки кожен портфейл марка „Д.", лична
карта на името на М.К.Б., СУМПС на името на М.К.Б., контролен талон за МПС,
монети на обща стойност 10 лв., на обща стойност 309 лв., от владението и
собственост на М.К.Б.; слънчеви очила „R." и черна кожена калъфка за очила
на стойност 200 лв., от владението и собственост на Я.Р.Е., всичко на обща
стойност 509 лева, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление и повторност, и случаят е немаловажен.– престъпление по
чл. 195, ал.1 т. 7, във вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл. 26
ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин.
Пледира с оглед разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.б от НК на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Пробация“ в съвкупност от
задължителните пробационни мерки за срок от две
години, както и пробационна мярка – „ограничаване в
свободното придвижване“, налагаща забрана на подсъдимия да напуска жилището,
което обитава в периода между 22.00 ч. и 7.00 ч. за период от две години.
Защитникът на подсъдимия – адв. Ш. пледира на подзащитния му да се
наложи наказание „Пробация“
в съвкупност от задължителните пробационни мерки за
срок от шест месеца.
Подсъдимият М.Л. Д. се признава за виновен като признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Същият изразява
съжаление на стореното.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.Л.Д. е непълнолетен й живее в гр. в. заедно с майка си - св. Б.Р.Б.. Същият не учи и не работи. Родителите му са разделени
от 15 години и оттогава подс. Д. не е комуникирал с
баща си.
На
19.10.2019 г. около 15.00 часа св. М.К.Б. паркирал собствения си л.а. „Ф."
с peг. № * на неохраняем
паркинг, находящ се в гр. в., бул. „Вл. В." зад спирка „Р.", като го заключил и се
прибрал в дома си. Една от вратите на
автомобила била повредена и не винаги се заключвала като в случая също не
сработил механизма й за заключване.
Впоследствие
покрай автомобила на св. Б. минал подс. Д.. Той
забелязал, че една от вратите на превозното средство не е заключена и решил да отнеме вещи, намиращи се в купето на
автомобила. Той отворил незаключената врата и взел от превозното средство следните вещи: от плота до волана - мобилен
телефон „А." със силиконов прозрачен протектор, от джоба на предна лява
седалка - мъжки кожен портфейл марка „Д.", в който се намирали лична карта
на името на М.К.Б., СУМПС на името на М.К.Б., контролен талон за МПС, от подлакътника между предните седалки - монети на обща
стойност 10 лева. След това подс. Д. напуснал
местопроизшествието, изхвърлил документите, а монетите - похарчил. По-късно
подсъдимият се срещнал със свой познат -
св. А.Н. А., на когото показал му отнетия
мобилен телефон „А." и заявил, че е
негова собственост. Опитал се да включи мобилното устройство, но не успял, след
което изкарал СИМ картата от телефона и дал апарата като го дал на св. А.. При
извършените в хода на разследването ОИМ,
подс. Д. направил самопризнания за извършеното
отнемане пред полицейски служител при Трето РУ към ОД на МВР-в. - св. И. Т. К..
С
протокол за доброволно предаване /л.37/ св. А.Н. А.предал на служител в 03 РУ -
в. 1 бр. мобилен телефон ,Д.", върнат с разписка на св. М.К.Б..
На 18.01.2020
г. късно вечерта св. Я.Р. Е. паркирал собствения си л.а. „М.К." с peг. № * пред дома си в гр. в., ул. „М." № *. Заключил
автомобила, след което се прибрал. Ключалката на задна дясна врата била повредена,
поради което посочената врата останала
отключена.
В периода 18/19.01.2020 г. подс. Д. минал
покрай превозното средство, собственост
на св. Е.. След като забелязал, че една
от вратите на същия е отключена, той решил да влезе в купето на превозното средство
и да вземе от същото вещи, които намери. След като влязъл в автомобила, отворил
жабката и в нея намерил слънчеви очила „R." поставени в черна кожена калъфка за
очила,които взел, след което излязъл от автомобила. Впоследствие подс. Д. се срещнал със своя приятел П. С. С. като му показал отнетите слънчеви очила, но не
му казал, че са предмет на кражба. Св. С.харесал очилата и подсъдимият му ги подарил.
С
протокол за доброволно предаване св. П. С. С. предал следните вещи: 1 бр.
слънчеви очила със златиста рамка м. „R." и 1 бр. черна кожена калъфка с
надпис „Rayban", върнати с разписка на св. Я.Р.
Е..
Видно от
заключението на СОЕ, пазарната стойност на инкриминираните вещи -мобилен
телефон „А.", със силиконов прозрачен протектор, мъжки кожен портфейл
марка „Д." и монети на обща стойност 10 лв., са на обща стойност 309 лева.
Видно от заключението на СОЕ, пазарната стойност на инкриминираните вещи
-Слънчеви очила „Rayban" и черна кожена калъфка
за очила е в общ размер на 200 лева.
Подсъдимият
М.Л.Д. е роден на *** ***, постоянен
адрес:***, адрес за призоваване в гр. в., ул. „Павел Шафарик" № 7 български гражданин, с начално
образование, не учи, неосъждан, ЕГН **********.
По делото е постъпила от и е
приобщена към материалите по делото
характеристична справка, изготвена от Пробационна служба –
в. по отношение на лицето М.Д., видно от която:
М.Д. е със завършен 6 клас. Не посещава училище. Не
изразява желание да продължи образованието си. Грамотен е . Комуникативните
умения са съответни на образованието и средата. Значителна част от познатите са
криминално проявени. Склонен да се повлиява. Общува с криминално проявени
пълнолетни лица, което създава риск. Налице са данни за употреба на алкохол. В
характеристиката от детска педагогическа стая към Първо РУ ОД МВР е отразено,
че са налице данни за употреба на ПАВ, вследствие на което ставал агресивен. В
проведеното интервю на 14.05.2020г. М.Д. признава продължаваща употреба на
ПАВ-марихуана и от време на време амфетамини. Комуникативните
умения са съответни на средата и образованието. Налице са данни за агресивно
поведение. По отношение сферата „умения за мислене" са налице сериозни
дефицити: не разпознава основните проблеми, често повтаря едни и същи грешки,
не обмисля последствията от действията си, не описва целеполагане,
възможно е импулсивно поведение, налице е конкретно мислене.
От
11.12.2018г. се води на отчет в детска педагогическа стая при
Първо на
ОД МВР за извършване на кражба. М.Д. следните криминалистически
регистрации: на 03.06.2019г. в 1 РУ МВР - в. регистрация за деяние по чл. 195,
ал. 1,т. 4 от НК; на 03.06.2019г. в 1 РУ МВР - в. регистрация за деяние по чл.
346, ал. 1 от НК; на 21.06.2019г. в 1 РУ МВР - в. регистрация за деяние по чл.
198, ал. 1 отНК; на 21.06.2019г. в 1 РУ МВР - в.
регистрация за деяние по чл. 249, ал. 1 от НК; на 05.11.2019г. във 2 РУ МВР - в.
регистрация за деяние по чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК; на 06.11.2019г. в 3 РУ МВР
- в. регистрация за деяние по чл. 346, ал. 1 от НК; на 06.11.2019г. в 3 РУ МВР
- в. регистрация за деяние по чл. 194, ал. 1 от НК; на 23.12.2019г. във 2 РУ
МВР - в. регистрация за деяние по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК; на 15.01.2019г. в
3 РУ МВР - в. регистрация за деяние по чл. 194, ал. 1 отНК.
Спрямо
него има налагани възпитателни мерки по ЗБППМН. С възпитателно дело от
15.02.2019г. на МКБППМН, район Одесос му наложена възпитателна мярка „поставяне
под надзор от обществен възпитател". По ВД от 15.03.2019г. на МКБППМН,
район Одесос му е наложена мярката „задължаване на непълнолетния да извърши
определена работа в полза на обществото". По ВД на МКБППМН, район
Приморски от 16.04.2019г. му се налага възпитателна мярка „Предупреждение за
настаняване във ВУИ с изпитателен срок от 6 месеца". С възпитателно дело
от 01.10.2019г. на МКБППМН на район Приморски е предложено „настаняване във
ВУИ" като предложението е оставено без уважение от ВРС. Решението на ВРС е
от 22.10.2019г. и съдът налага мярка по чл. 13, ал. 1, т. 12 - Предупреждение
за настаняване във ВУИ с изпитателен срок до 6 месеца.
От
04.02.2019г. регистриран случай в ОЗД към ДСП - в.. Започнал е да ползва
социална услуга „консултиране" към Център за обществена подкрепа - в.. По
данни от социален работник от ОЗД към ДСП - в., поради системно неявяване на
лицето за планираните консултации, те са преустановени от месец февруари 2020г.
От началото
на 2019г. е настаняван в Дом за временно настаняване на малолетни и
непълнолетни към МВР 6 пъти. Първо настаняване е от 24.01.2019г. Последното
настаняване на лицето в ДВНМН е за периода от 28.11.2019г. до 12.12.2019г.
В периода
12.12.2020г. - 12.06.2020г и изтърпял наказание пробация по НОХД № 3796/2019г. на ВРС. Допуска системни
нарушения на наложените пробационни мерки.
Изпълнението на наказанието изискваше постоянен контрол и мотивация от страна
на пробационния инспектор. Често пъти лицето полага
подпис или се явява за среща след активно търсене от страна пробационния
инспектор. Постоянно е търсено съдействието на майката. М.Д. допуска системни
нарушения на пробационните мерки, въпреки че адресът,
на който пребиваваше от януари до април 2020г., а именно ул. И. С. *се намира в
непосредствена близост до пробационната служба.
Във
връзка с неизпълнение на наложените пробационни мерки
със Заповед № ЗН - 4/15.01.2020г. му се налага наказание „забележка". Със
Заповед № ЗН - 12/22.04.2020г. му се налага наказание „ писмено предупреждение
за предложение за замяна на пробацията с лишаване от
свобода".
В хода на
изтърпяване на наказанието се отчита висок риск от рецидив и вреди. При
извършената оценка от 14.05.2020, рискът от рецидив се определя като висок – 89
т.
Налице са
широк кръг от проблемни зони:
- Нагласи - липса на утвърдени просоциални ценности, би оправдал нарушаването на закона,
омаловажава извършените деяния;
- Жилищно устройване -честа смяна на
жилищата, под наем, към момента на оценката без жилище;
- Взаимоотношения - Израснал с майка си.
Подържал епизодични контакти с биологичния си баща. Свидетел на физическо
насилие спрямо майката от страна на партньора й. Майката и бащата не са добър
пример. По негови думи, майката злоупотребява с алкохол, недостатъчен контрол
от нейна страна. Към момента не желае да подържа контакти с биологичния си
баща;
- Образование - не посещава училище;
- Начин на живот и обкръжение -
значителна част от познатите са криминално проявени;
- Злоупотреба с алкохол и ПАВ- възможна
при повод прекомерна употреба на алкохол; вредна употреба на канабис и амфетамини.
- Междуличностно поведение и умения -
при употреба на ПАВ понякога бил агресивен, осъждан на осн.
чл. 198 от НК
- Умения за мислене - значителни дефицити в
цялата сфера.
Подсъдимият М.Д. показва висока
степен на риск от рецидив и сериозни вреди. Мотивация за недопускане на ново
правонарушение се приема за неустойчива предвид наличния модел на криминално
поведение, възможното повлияване от равностойна група и липсата на значима
семейна подкрепа. Налице е необходимост от значителна подкрепа за постигане на
промяна и осъзнаване на личната отговорност.
Подс. Д. е осъждан с влезли в сила
присъди, както следва:
1/ с определение за одобряване на споразумение по нохд
№ 886/2019 г. по описа на ВОС , влязло в сила на 18.09.2019 г., за престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК и за престъпление по чл. 249
ал.1 пр.1, вр. с чл. 26 ал.1 , вр.
с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 62 ал.1 т.3 от НК на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 69 ал.1 вр. с
чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
2/ с определение за одобряване на
споразумение по нохд
№ 3796/2019 г. по описа на ВРС, влязла в сила на 11.11.2019
г. , за престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 и т.3 , вр.
с чл. 63 ал.1 т.3 от НК и за
престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 , вр. с чл. 194
ал.1, вр. с чл. 20 ал.2, вр.
с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК му е наложено наказание „Пробация“
в съвкупност от задължителните пробационни мерки за
срок от шест месеца.
3/ с определение за одобряване на споразумение по нохд
№ 1365/2020 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 23.06.2020 г., за престъпление
по чл. 194 ал.1 вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК,
извършено в периода 22-24.01.2019 г., му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от седем месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66
ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
три години;
С протоколно определение по чнд № 1925/2020 г.
по описа на РС-в., влязло в сила на 29.07.2020 г. са кумулирани
наказанията по присъди по пункт 1/, 2/ и 3/ като е определено общо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години.
4/ с присъда по нохд № 1443/2020 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
08.07.2020 г. за престъпление по чл. 194 ал.1 вр. с
чл. 63 ал.1 т. 3 от НК и за престъпление по чл. 346 ал.2 т.1 и т.3 вр. с ал.1, вр. с чл. 195 ал.1
т.4, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК , извърещи на 14.06.2019 г. на осн.
чл. 23 ал.1 т.3 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което
е отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. На осн. чл. 67 ал. 3 от НК е постановено подс.
Д. да изтърпи в рамките на изпитателния срок пробационна
мярка по чл. 42а ал.2 т.4 от НК – включване в програма за обществено
въздействие“ за период от една година;
5/ с определение за одобряване на споразумение по нохд
№ 734/2020 г., влязло в сила РС-в.,
влязла в сила на 30.01.2020 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3 пр.2 и
т.7, вр. с чл. 194 ал.1, вр.
с чл. 20 ал.2 вр. с ал.1, вр.
с чл. 26 ал.1, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК , му е
наложено наказание „Пробация“ в съвкупност от задължителните пробационни мерки за срок от една година и шест месеца
и и ограничаване на свободното
придвижване за срок от една година и шест месеца.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато е
очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява и
потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно:
признанията на подс. Д., направени по реда на чл.371
ал.1 т.2 от НПК, показанията на св. И. К., св. Б.Б.,
св. М.Б., св. А. А., св. Я. Е. и св. П. С... св. В. Н., св. К.Д., св. Н.В.и св. В. К., както
и писмените доказателства по делото – протоколите за доброволно предаване,
съдебно-оценителната експертиза и справката за съдимост на подсъдимия. Доказателствата са непротиворечиви и не
навеждат съда на различни изводи. Те очертават една и съща фактическа
обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите фактически изводи.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимата Предвид изложеното и от изяснената фактическа
обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимият М.Л.Д. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като за периода от 19.10.2019 г. до 19.01.2020 г. в гр. в.,
като непълнолетен, но след като разбирал свойстото и
значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, отнел чужди
движими вещи - мобилен телефон „А." със силиконов прозрачен протектор,
мъжки кожен портфейл марка „Д.", лична карта на името на М.К.Б., СУМПС на
името на М.К.Б., контролен талон за МПС, монети на обща стойност 10 лв., на
обща стойност 309 лв., от владението и собственост на М.К.Б.; слънчеви очила „R."
и черна кожена калъфка за очила на стойност 200 лв., от владението и
собственост на Я.Р.Е., всичко на обща стойност 509 лева, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на продължавано престъпление и повторност, и случаят
е немаловажен.
От
обективна страна, подсъдимият е прекъснал фактическа власт на досегашния
владелец и е установил своя собствена такава върху
чужди движими вещи
Деянието
извършено от подс. се квалифицира и по т. 7 от чл. 195, ал. 1 от НК, тъй като е извършено "повторно" по смисъла на чл. 28 от НК -
престъплението не представлява маловажен случай и е осъществено, след като
лицето е осъдено с определение за
одобряване на споразумение по нохд № 3796/2019 г.по
описа на ВРС, влязла в сила на 11.11.2019 г. за извършено престъпление по чл. 195 ал.1
т.4, вр. с чл. 194 ал.1, вр.
с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК и към
момента на извършване на инкриминираното деяние, сроковете по чл. 30 ал.1 от НК
не са изтекли.
Квалификацията
на деянието по чл. 26, ал.1 от НК се определя от факта, че деянията са
осъществени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна,
подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си действия прекъсва владението
върху чуждите движими вещи и че установява своя фактическа власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да
свои вещта – да се разпорежда с нея в свой интерес т. е. извършил
е инкриминираното деяние виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При
определяне вида и размера на наказанието,
съдът взе предвид както смекчаващите
така и отегчаващите отговорността на подс. Д. . обстоятелства. За смекчаване отговорността на подс. Д. бе съобразена младата му възраст и изразеното
съжаление за стореното. Доколкото съдебната практика
приема, че признаването на вината в хипотезата на съкратеното съдебно следствие не може да
бъде отчетена като обстоятелство за смекчаване на
наказателната отговорност /Решение № 473 от 31.05.2007 г. на ВКС по н. д. № 219/2006 г.,
III н. о/, съдът не взе предвид самопризнанието
на подс. Я.
при обсъждане
на посочената категория обстоятелства. Съдът оцени като неоснователни доводите на защитника, че стойността на
причинената щета следва да бъде съобразена като смекчаващ отговорността на Х. факт,
доколкото същата надхвърля нееднократно размера на минималната работна заплата,
установена в страната в процесния период.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, с оглед отрицателна характеристика личността на
лицето, са отчетени броят на деянията, включени в престъпната проява, както и
предходното осъждане на лицето, а именно – по пункт 1/, което не е съобразено
при квалификацията на деянието, като осъществено при условията на повторност. Като
отрицателни характеристични данни на лицето са съобразени, както установените
множество противообществени прояви, извършени от същия като непълнолетен и по
отношение на които не се е развило и реализирало наказателно производство, така
и влезлите в сила съдебни актове срещу Д. за извършени деяния в условията на
съвкупност с деянието по настоящата присъда. В голямата си част проявите,
включени в престъпната деятелност на Х., са тежки умишлени такива, при
санкционирането на които е приложена привилегированата разпоредба на чл. 55 от НК, въпреки което не са постигнати целите на наказанието. Нещо повече, част от
деянията са извършени в рамките на изпитателния срок на предходно осъждане.
С оглед на изложените съображения за обществената опасност на дееца, съдът
намери, че е неоснователно искането на представителя на ВРП за прилагане
нормата на чл. 55 ал.1 от НК, предвид и отсъствието на изключително респ.
многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Поради изложеното, съдът намери, че наказанието „Лишаване от свобода“
следва да бъде определено при констатиране на баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, чийто размер следва да бъде определен
между минималния и средния размер. Поради изложеното и след прилагане на
редукцията на наказанието, предвидено в нормата на чл. 195 ал.1 от НК, съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.1 т.3 от НК, определящо рамките на наказанието между
три месеца и три години, съдът определи
на подс. Д. наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от девет месеца. Предвид провеждане на съдебното следствие по реда на гл.
27 и с оглед нормата на чл. 58а ал.1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на
същия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
Съдът намира, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 66 ал.1 от НК,
а именно доколкото към момента на извършване на деянието по отношение на
подсъдимия е осъждан с налагане на наказание „Лишаване от свобода“ по нохд № 866/2019 г. по описа на ВРС, поради което
Като съобрази, че не са налице хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.1 и 2 , съдът постанови подс. Д. да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ при първоначален общ режим на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше
възложено да заплати по сметка на ОД на МВР-в. сумата от 192,30 /сто деветдесет
и два 0,30/ лева, явяваща се направените в хода на досъдебното производство
разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: