№ 374
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Владислав
Георгиев Владимиров (АП-София)
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600977 по описа за 2021 година
С присъда №10 от 26.04.2021г. по нохд №36/2021г., Благоевградски окръжен съд,
НО, е признал подс.И. Г. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.302 т.1 пр.
предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание
чл.54 от НК го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева.
На осн.чл.66 ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години.
На осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК вр.чл.37
ал.1 т.6 от НК, съдът е лишил подс.И.К. от право да заема длъжности в системата на МВР за
срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и
вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът е лишил подс.И.К. от право да упражнява полицейска
професия за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда, съдът е признал подс.С. П. Т. за виновен в извършване на
престъпление по чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК,
1
поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода
и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На осн.чл.66 ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода с изпитателен срок от 3 /три/ години.
На осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК вр.чл.37
ал.1 т.6 от НК, съдът е лишил подс.С.Т. от право да заема длъжности в системата на МВР за
срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК и
вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът е лишил подс.С.Т. от право да упражнява полицейска
професия за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.чл.307а от НК съдът осъдил подсъдимите И.К. и С.Т. да заплатят солидарно в
полза на Държавата равностойността на предмета на престъплението – сумата от 200
/двеста/ лева.
Срещу постановената присъда е била депозирана жалба от адв.В.В. - защитник на
подс.И.К.. В жалбата се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и
необоснована. Съдът в нарушение на чл.303 ал.2 от НПК е признал подс.К. за виновен, без
обвинението да е доказано по изисквания от закона категоричен и несъмнен начин.
Присъдата почивала на предположение за извършено от подсъдимите деяние, а не на
безспорно установени факти. Правните изводи на първият съд, съпоставени с
доказателствата, събрани и проверени по реда на НПК били необосновани. По тези
съображения се прави извод, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде
отменена присъдата на Окръжен съд Благоевград и да бъде постановена нова, с която
подс.И.К. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан.
След изготвяне на мотивите към присъдата е било депозирано допълнение към въззивната
жалба на подс.К.. В него се посочва, че цялостната и поотделна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, налага извод за недоказаност на обвинението срещу
подс.К. и незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваната присъда.
Съдът отхвърлил като неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на
обвинението, като посочил, че авторството на деянието се доказва от показанията на
свидетелите К. и М., които били кредитирани безкритично и изцяло. Изразява се становище,
че това е неправилно, тъй като липсват други очевидци на деянието, поради което не били
събрани първични доказателства за основния факт, предмет на доказване по делото. Другите
доказателствени източници не били подложени на детайлен анализ, какъвто се дължи
съгласно разпоредбите на НПК, поради което били направени грешни фактически и правни
изводи.
Съдът счел позицията на подсъдимите К. и Т. за неоснователна, а възраженията им
относно липса на извършено престъпление, лишени от опора при преценка на цялостния
2
доказателствен материал. При наличие на взаимноизключващи се гласни доказателства,
каквито са тези на св.К. и подсъдимите К. и Т. относно съдържанието на разговора между
тях, е било особено важно да се обсъди наличието на останалите доказателства по делото.
Според защитата, липсата на доказателства относно възлов момент по проверката на
достоверността на показанията на св.К. не може да бъде запълнен с твърдението, че
подсъдимите излагат своя защитна тези, която необосновано е била приета от съда за
несъстоятелна. Наличните по делото доказателства категорично опровергавали показанията
на свидетеля и правели необосновано обвинението спрямо подс.К..
Прави се подробен разбор на събрания доказателствен материал, като се излага
становище, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което е незаконосъобразна,
неправилна и необоснована. Излагат се доводи и във връзка с квалификацията на деянието –
по чл.302 т.2 от НК, като се обръща внимание на ППВС №8/1981г., в подкрепа на
твърдението, че е приложен неправилно материалния закон. В заключение се моли да бъде
отменена присъдата на БлОС и да бъде постановена нова, с която подс.И.К. бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.
Жалба срещу постановената от БлОС присъда е подадена от подс.С.Т. чрез защитника му
адв.Д.М.. Застъпва се становище, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна,
необоснована, постановена при съществени нарушения на материалния закон, както и при
съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание било явно несправедливо.
Според защитата, присъдата била необоснована, тъй като приетите от съда фактически
положения не съответствали на събраните по делото доказателства. Липсвали доказателства,
които по несъмнен и категоричен начин да доказват, че подс.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението, в което е обвинен. Съдът постановил присъдата,
почивайки само и единствено на свидетелските показания на св.М. и св.К.. Това именно
довело до приемане на неотговаряща на действителността фактическа обстановка и оттам до
незаконосъобразен съдебен акт.
На следващо място, в жалбата се твърди, че присъдата е била постановена при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът еднопосочно дал вяра на
доказателства, които обслужват обвинителната теза и въз основа на които изградил своето
вътрешно убеждение, че поведението на подсъдимия е съставомерно, а изключил и не
кредитирал доказателствата, които ползват защитата. Не били обсъдени и противоречията в
доказателствената съвкупност, не било изяснено защо се приемат едни доказателства, а се
отхвърлят други, което представлявало нарушение на процесуалните правила от категорията
на съществените и било отменително основание на постановения съдебен акт.
Присъдата била постановена в нарушение на материалния закон, тъй като в противоречие
с него, съдът приел, че подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, в което е обвинен, без да са налице безспорни доказателства за това.
Определеното с присъдата наказание на подсъдимия било явно несправедливо,
3
несъответстващо на обществената опасност на деянието и дееца и на смекчаващите вината
обстоятелства.
Моли се да бъде отменена обжалваната присъда, като бъде постановена нова
справедлива присъда, с която да бъде оправдан подс.Т. по повдигнатото му обвинение или
да бъде върнато делото на първия съд за ново разглеждане с конкретни указания за
правилното прилагане на закона.
Като алтернатива, в случай, че бъде прието за доказано повдигнатото обвинение, се моли
да бъде намален размера на наложеното наказание до минимума, предвиден в общата част
на НК и да бъде отложено изтърпяването по реда на чл.66 от НК с минимален изпитателен
срок. Моли да бъде намалено наложеното наказание „лишаване от право“ да заема
длъжности в системата на МВР и правото да упражнява полицейска професия за срок от три
години, както и наказанието „глоба“.
В допълнение към депозираната въззивна жалба, защитата на подс.Т. посочва, че
мотивите на първоинстанционния съд не отговарят на критериите, заложени в разпоредбата
на чл.305 ал.3 от НПК. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изложеното
твърдение.
Отново се застъпва становище за незаконосъобразност на присъдата и за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. В заключение се моли да бъде
отменена обжалваната присъда, като бъде признат за невиновен подс.Т. по повдигнатото
обвинение, да бъде върнато делото на друг състав на ОС Благоевград с конкретни указания
за правилно приложение на закона или алтернативно на осн.чл.55 ал.1 т.1 от НК да бъде
определено наказание към минимума, предвиден в Общата част на закона, изпълнението на
което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК с минимален изпитателен срок.
Представителят на прокуратурата в съдебно заседание пред САС, моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни жалбите срещу осъдителната присъда на подсъдимите К. и
Т.. Изразява се становище, че те са неоснователни както по отношение на искането, с което
се цели оправдаването на подсъдимите за извършените от тях престъпни деяния по чл.302
т.1 и т.2 от НК, така и като алтернатива налагане на по-леко наказание. Посочва се, че както
пред първата инстанция, така и пред въззивната не са събрани никакви многобройни и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Според прокуратурата, макар
инкриминираната сума да не е голяма – 200 лева, то начина по който е извършено
престъплението е грубо посегателство спрямо установения в страната правов ред и сочи на
изключително завишена степен на обществена опасност на дейците, тъй като самия подкуп е
извършен посредством изнудване и то упорито, продължило в съответен период от време, в
който поверявания е бил убеждаван, че следва да даде сумата, за да не му бъде извършван
наркотест. Правилно е преценено, че се касае за корупционно поведение, със завишена
степен на обществена опасност, като в нито един момент, независимо от нежеланието на
пострадалия да предаде съответната сума, у двамата полицейски служители не е настъпило
разколебаване относно това какво трябва да е тяхното поведение. Поради тези съображения,
4
прокуратурата счита, че постановената присъда от първият съд е правилна и
законосъобразна и следва да се остави без уважение искането за оправдаване на двамата
подсъдими или за определяне на наказанието им при условията на чл.55 от НК.
Защитата на подс.И.К. – адв.В., в съдебно заседание пред САС моли да бъде приета
като основателна депозираната жалба и да бъде отменена присъдата на БлОС, като
неправилна, незаконосъобразна и необоснована и да бъде постановена нова присъда, с която
подс.К. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа подробните
съображения, изложени в жалбата.Счита, че приетата за установена по делото фактическа
обстановка не отговаря на действителното фактическо положение и на обективната истина.
Цялостната преценка на събрания по делото доказателствен материал, налагал единствен
правилен извод за недоказаност на обвинението срещу подс.К. и за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на обжалваната присъда. Необосновано първият съд е
отхвърлил възражението на защитата за недоказаност на обвинението, като посочил, че
авторството на деянието се доказва от показанията на свидетелите К. и М., които са били
кредитирани изцяло като правдиви и достоверни. Направените изводи на съда не могат да
бъдат споделени и неправилно били кредитирани показанията на свидетелите К. и М..
Липсвали други очевидци на деянието, поради което не са събрани първични доказателства
за основния факт – искането и приемането на сумата от подс.К. в съучастие с неговия колега
- подс.Т..
Според защитата, показанията на св.М. били нелогични, тъй като той предавал с голяма
несигурност и колебание думи на св.К. и могат да се ползват тези му показания само ако са
подкрепени с други безспорни доказателства, какъвто не бил настоящия случай.
Категорично било установено по делото, че св.М. е възпрепятствал извършваната
полицейска проверка, видимо е бил употребил алкохол и се е създало известно напрежение
между него и полицейския екип, състоящ се от двамата подсъдими. Това внасяло съмнение,
имайки предвид възможна негова заинтересованост, а именно да дава такива показания, за
да задоволи чувството си на яд по отношение на извършената му полицейска проверка.
Окръжният съд обсъждал основно показанията на св.К. и М., при това безкритично и
незадълбочено. Другите доказателствени източници въобще не били подложени на детайлен
анализ, какъвто се дължи съгласно правилата на НПК. Присъдата почивала на
предположения, а не на безспорно установени факти, както изисквала нормата на чл.303 от
НПК. Позицията на подсъдимите К. и Т., съдът счел за неоснователна, като приел, че
обясненията им целят единствено да ги оневинят. В мотивите си, съдът не дал отговор на
всички възражения на защитата, не е анализирал в пълнота проведените очни ставки, за да
достигне до извод, че следва да кредитира безкритично показанията на свидетелите К. и М.,
а обясненията на подсъдимите Т. и К. да счете за защитна теза. Жалбата от св.К. постъпила
пред властите на 06.03.2020г., т.е. близо 20 дни след твърдения инцидент. Процесната сума,
за която се твърди, че е поискана и приета от полицейските служители не е намерена у тях.
По този начин свидетелите поставяли в невъзможност да бъде установено по категоричен
начин, че подсъдимите не са получавали тази сума. Не са налице неопровержими
5
доказателства, че тази сума е споменавана от подс.К., че той е имал знание за наличието в
банковата сметка на св.М. и макар, че сумата безспорно е изтеглена, не ставало ясно от
мотивите на съда защо приема, че тази сума е дадена на подс.К., а не е похарчена за нуждите
на св.К., който тръгнал именно до този магазин и банкомат, което станало след
освобождаването на двамата свидетели. Това станало в 01,15ч., часа на освобождаването,
който е записан в дневника за проверени лица и превозни средства. Тези обстоятелства
следвало да бъдат проверени с особено внимание от съда. Не се споделя и изложеното в
мотивите на съда, че времето от 1.00ч. до 1.30ч. по график е време за храна и лични нужди
на служителите, тъй като в този период те не са имали определен маршрут и можели да
почиват на територията на целия град ***. Съдът, в нарушение на чл.303 ал.2 от НПК е
признал подс.К. за виновен без обвинението да е било доказано по категоричен и несъмнен
начин. Фактическите и правни изводи на първия съд са необосновани, според защитата и
поради това се моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде оправдан подс.К. по
повдигнатото му обвинение.
Подс.К. в съдебно заседание пред САС поддържа казаното от защитата си и заявява, че е
невинен. Реализирайки правото си на последна дума моли за оправдателна присъда за себе
си и колегата си.
В съдебно заседание пред САС, защитата на подс.С.Т. – адв.Д.М., моли да бъде уважена
подадената въззивна жалба и допълнението към нея, в които са отразени основните
възражения срещу първоинстанционния акт. Посочва, че съдът в оценъчната си дейност е
възприел дълбоко неправилен подход за колективна оценка на доказателствените източници,
събрани по делото, независимо от формата на съучастие, при което следва да има
диференциран подход за вярна оценка на фактите, свързани с крайните изводи за
съставомерност и индивидуалната наказателна отговорност. Този неправилен подход бил
стартиран от обвинителния акт, където не били диференцирани конкретни действия,
свързани с изпълнителното деяние от страна на подс.Т.. Съдържанието на гласните
доказателства и твърденията на основните свидетели К. и М. не водели до крайния извод, че
подс.Т. е участвал в изпълнителното деяние да се иска неследващ се подкуп с
квалифициращо обстоятелство „изнудване“. Съдебният акт бил необоснован, тъй като съдът
въобще не се занимал с констатиране на съществените противоречия в твърденията на
свидетелите К. и М.. Обвинителната теза почивала на твърденията на тези двама свидетели,
които не можело да бъдат приети за незаинтересовани, поради което е следвало съда
внимателно да събира контролни доказателства, да ги анализира и ако има съществени
противоречия, те да бъдат изяснени.
Първостепенният съд игнорирал наличието на важно доказателство, което се съдържало
в извършената очна ставка в хода на съдебното следствие, при която се правели коренно
различни изявления от свидетелските показания на К. и М.. Такива противоречия имало
между проведените разпити на тези двама свидетели, дадени на 03.07.2019г. по реда на
чл.223 от НПК, от твърденията им в съдебното следствие и при очната ставка, като
подробно се изброяват. Логиката на твърденията на тези свидетели била абсолютно
6
разкъсана, което съдът не констатирал процесуално, а безусловно ги кредитирал и така били
осъдени прилични служители на МВР. Объркаността в твърденията на двамата посочени
по-горе свидетели, на практика довела до необосновани изводи за виновност на подс.Т., в
частност на подс.К.. Не било ясно, защо за съда няма значение, че този сигнал бил подаден
20 дни след инцидента. Не се оспорва, че в закона няма уточнен момент, в който трябва да се
подаде един сигнал, но здравата логика, която имала място в наказателния процес, говорела,
че това е недобросъвестно поведение от страна на пострадалите свидетели и в частност на
св.К.. Излага се довод, че ако полицейските служители са имали организация и намерение
да вземат подкуп, не е ясно защо е следвало да създават официално писмени документи за
извършване на проверки и да вписват в дневник проверяване лица и пътни превозни
средства. Твърди се, че нямало логика в обвинителната теза, като това било съчетано с
изключително противоречивите твърдения на свидетелите К. и М.. Илюстрирало се желание
полицаите да бъдат набедени. В подаденият сигнал се лансирали други часове на теглене на
пари от банкомата. А по отношение на графика на полицейските служители се посочва, че
той е препоръчителен и има инструктивен характер.
По отношение на довода, че подс.Т. е следвало да пропусне свои задължения по служба
и да не извика свои колеги от пътна полиция, които да извършат проба с наркодрегер,
защитата посочва, че това е индивидуална преценка на проверяващите полицейски органи.
Поради тези съображения се моли да бъде прието, че обвинението не е било доказано по
безспорен, несъмнен и категоричен начин и подс.Т. следва да бъде оправдан. Като
алтернатива, ако се приемат възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до необоснованост на изводите на съда, се моли да бъде върнато делото
за ново разглеждане от друг състав на първия съд.
Подс.С.Т. в съдебно заседание пред САС, поддържа казаното от защитата си. Дава
допълнителни обяснения по повдигнатото обвинение, като посочва, че е полицай от десет
години в гр.***. Посочва, че не е вярно, както съдът твърди, че той и колегата му по време
на почивка са работили с цел облагодетелстване. Пояснява, че графикът по който работят е
примерен и се следва когато няма напрежение и усложнения и е препоръчителен. По повод
твърдението, че са спирали автомобили по време на почивка, пояснява, че в практиката си
не гледат кога са в почивка. Всичките колеги работели така и не гледали кога се пада
времето за почивка.
Реализирайки правото си на последна дума, подс.Т. заявява, че с колегата му са невинни
и моли за оправдателна присъда.
Представителят на САП в реплика заявява, че въпреки многобройната съдебна практика
относно извършени корупционни действия от полицейски служители, обикновено няма
свидетел очевидец на искането и предаването на конкретната сума. Поради това намира
упрекът на защитата на подсъдимите за несъстоятелен.
Софийски апелативен съд, като взе предвид жалбите, като прецени становищата на
7
страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с атакуваният съдебен акт и с
материалите по делото по силата на служебната проверка, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд е събрал значителен по обем доказателствен материал,
необходим за правилното изясняване на делото от фактическа страна. Това той е сторил при
спазване на предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната му годност и
възможността на базата на него да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото
факти. Вярната интерпретация на доказателствата и доказателствените средства е позволило
на съдебния състав да направи и верни фактически изводи, които се споделят от настоящата
съдебна инстанция. Релевантните факти са изведени въз основа на анализ на
доказателствената съвкупност, като в тази насока не се констатират пропуски, подценяване
или надценяване на едни доказателства за сметка на други, нито пък превратното им
тълкуване, не според действителното им съдържание. Решаващият съд последователно е
изложил установената фактическа обстановка, анализирал е както поотделно, така и в
съвкупност събраните по делото доказателства, посочвайки кои от тях кредитира и кои не и
по какви причини, след което е изложил своите съображения, отговорил е на направените от
подсъдимия и защитата му възражения и е аргументирал становището си във връзка с
реализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Извършвайки собствена
внимателна преценка на всички доказателствени източници, САС намери за установено
следното:
За установяване на фактическата обстановка, първостепенният съд се е позовал на
следните доказателства и доказателствени средства: показания на св.А.М., св.М.К., св.Н.Т.,
св.Р.М., св.С.Л.; писмени доказателства: том 1от д.п. – ежедневна ведомост от 09.02.2019г.
до 05.03.2019г. /л.12-14/; разпореждане рег.№3794р-2892/15.02.2019г. /л.15-17/;
информационна карта за наряда за 15.02.2019г. /л.18/; ежедневна форма на отчет от
16.02.2019г. /л.19-24/; Том 2 от д.п. – писмо рег.№244000-9781/27.06.2019г. на директора на
ОД на МВР – Благоевград заедно с приложения /л.8-14/; писмо УРИ 379400-
3195/11.07.2019г. на РУ Банско, заедно с приложения /л.17-34/; писмо рег.№244000-
10784/16.07.2019г. на директора на ОД на МВР Благоевград, заедно с приложение /л.36-38/;
писмо рег.№244000-11756/01.08.2019г. на директора на ОД на МВР Благоевград, заедно с
приложение /л.40-48/; писмо рег.№785500-5027/04.09.2019г. на директора на Дирекция
„ВС“ /л.52/, заедно с приложения /т.2а л.1-7/; писмо УРИ 379400-42123/20.09.2019г. на РУ
Банско, ведно с приложение /л.55-63/; Том 3 – писма изх.№54515-І-5434/08.07.2019г. и
№54515-І-6307/07.08.2019г. на Тексим Банк /л.28-30/; 2 бр.седмични графици от
19.02.2019г. и 08.02.2019г. /л.42-46/; протокол за оглед на местопроизшествие от
19.11.2019г., ведно с фотоалбум /л.83-89/, писмо УРИ 379400-5067/15.11.2019г. на РУ
Банско, ведно с приложения /л.91-96/; писмо изх.№67/23.12.2019г. на НИМХ /л.102/; писмо
УРИ 379400-42/03.01.2020г. на РУ Банско /л.107/; Том ІV – писмо УРИ 244000-
22207/14.10.2020г. на ОД на МВР Благоевград /л.7/; писмо УРИ 244000-23440/30.10.2020г.
на ОД на МВР Благоевград, ведно с приложение /л.9-18/; справки за съдимост /л.35-45/;
декларации за семейно и материално положение и имотно състояние /л.36, л.46/, писма изх.
8
№916/02.12.2020г. и изх.№917/02.12.2020г. на Агенция по вписванията, ведно с приложения
/л.38-39, л.48/; писмо рег.№111600-22743/03.12.2020г. на Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Благоевград, ведно с приложения /л.50-54/, както и приобщените в хода на съдебното
следствие доказателствени материали: Писмо УРИ 379400-1552 от 15.04.2021г. на
Началника на РУ Банско – справка за маршрута на движение, спиране и престой на
служебен автомобил „Лада Нива“ с рег.№Е 1190 ВТ за периода 20.30ч. на 15.02.2019г. до
08.30ч. на 16.02.2019г., два броя пътни листове от GPS система, с която е оборудван
посоченият автомобил /л.58-64/, както и частично обясненията на подсъдимите И.К. и С.Т..
А установената фактическа обстановка е следната:
Подс.И.К. към дата 16.02.2019г. е заемал длъжността полицай в „Специализирани
полицейски сили“ на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Благоевград, по силата на заповед №244зк-
1498/29.12.2014г., считано от 12.01.2015г. Със заповед №244зк-62/07.02.2019г. на директора
на ОД на МВР Благоевград, подс.К. бил командирован в РУ Банско за времето от
15.02.2019г. до 15.03.2019г.
Подс.С.Т. към 16.02.2019г. заемал длъжността полицай в „Охранителна полиция“ към
РУ Банско при ОД на МВР Благоевград по силата на Заповед №244з-753/20.06.2015г.,
считано от 20.04.2015г.
Двамата подсъдими са държавни служители в МВР по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от
ЗМВР. Основните задължения, описани в длъжностните им характеристики са свързани с
опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие за разкриване на
престъпления и нарушения на обслужваната територия. Като служители, изпълняващи
задълженията си за патрулно-постова дейност в МВР, те не разполагали с правомощия да
осъществяват дейност по Закона за движение по пътищата, включително и да работят с
технически средства за установяване на наличие на алкохол или наркотични вещества на
водачи на моторни превозни средства. По силата на Заповед №244з-1316/27.11.2014г. т.3 на
Директора на ОД на МВР Благоевград, в случаи при които полицейските служители от
структурите на „Охранителна полиция“, които не са оправомощени да извършват дейност
по ЗДвП констатират нарушения по този закон, незабавно следва да уведомят съответния
оперативен дежурен за необходимостта от изпращане на екип от „Пътна полиция“, който да
вземе отношение по административен ред; да изчакат екипа на място и да го запознаят с
обстоятелствата, отнасящи се до констатираното нарушение. Това се отнасяло и при
установяване на водачи на МПС със съмнения за употреба на алкохол или наркотични
вещества, тъй като по силата на разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техни аналози, проверката за установяване у потреба на наркотични вещества се
извършва от контролните органи по ЗДвП.
По делото е приложено копие от ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата, утвърдена от Началника на РУ Банско, за времето от 20.30ч. на 15.02.2019г. до
08.30ч. на 16.02.2019г., съгласно която подсъдимите К. и Т. били на смяна като автопатрул
9
1. Те изпълнявали служебните си задължения с автомобил „Лада Нива“ с ДК №Е 1190 ВТ по
силата на разпореждане за патрулно-постова дейност с рег.№3794р 2892/15.02.2019г. на
Началника на РУ Банско. В това разпореждане били посочени подробно графика за работа
на патрула и съответното място, на което да се осъществява патрулно-постовата дейност. За
времето от 00.00ч. до 01.00ч. на 16.02.2019г., подсъдимите К. и Т. е следвало да направят
обща обиколка на централна градска част – старинен квартал на гр.Банско, след което им
било определено време за хранене и лични нужди. След почивката , подсъдимите е
следвало да се позиционират на кръстовището на ул.“Отец Паисий“ и ул.“Пирин“, което се
намирало в стария град.
Около 01.00ч. на 16.02.2019г. подсъдимите К. и Т. напуснали стария район на *** и се
придвижили със служебния автомобил по ул.“Иконом Чучулайн“, която се намирала от
лявата страна по протежение на река Глазне в новия квартал на курорта.
По това време, около 01.00ч. на 16.02.2019г., свидетелите М.К. и А.М. /и двамата от
гр.***/, които били на почивка в гр.***, решили да отидат до денонощен магазин в града, за
да си купят храна. Те пътували с л.а.“Хонда Акорд“ с ДК №СВ 6512 ММ, собственост и
управляван от св.М.К.. Пътувайки по ул.“Иконом Чучулайн“, в посока супермаркет „Алдо“,
свидетелите К. и М. видели срещу тях бавно движещия се полицейски автомобил с
подсъдимите К. и Т., които им подали светлинен сигнал с фенер да спрат. Св.К. отбил
встрани и спрял.
Подс.К. слязъл от патрулния автомобил и поискал от св.М.К. документите му за
проверка. Св.К. предоставил личната си карта, документите за автомобила и свидетелство за
правоуправление на МПС. След това, подс.К. наредил на св.К. да слезе и да го последва до
патрулния автомобил. Там полицейският служител казал на св.К., че може да извика свои
колеги, за да му направят тест за употреба на наркотични вещества и тогава за него ще стане
много лошо, тъй като понякога апаратът давал грешка. Освен това подс.К. казал на
свидетеля, че може да бъде отведен в полицейското управление, да му бъде отнето
свидетелството за управление на МПС и наложена голяма глоба и да бъде съден, а това
щяло да се отрази на работата и бъдещето му. Св.К. се стреснал от това, което му казал
полицейският служител.
Междувременно към св.К. и подс.К. се присъединил и подс.Т., като заедно тръгнали към
св.А.М., който се намирал в л.а.“Хонда“. Полицейските служители отворили предната
пасажерска врата и наредили на св.М. да излезе. Попитали го дали има наркотични вещества
и дали е „надрусан“. Св.М. поискал полицейските служители да се легитимират, при което
подс.К. му ударил шамар, питайки дали е достатъчно. Тъй като свидетелят продължавал да
настоява подсъдимия да се легитимира, последният отговорил :“К.“.
След това подс.К. продължил да разговаря със св.М.К. относно извършването на тест за
употреба на наркотични вещества и за пореден път го заплашил, че за него ще стане много
лошо, ако му направят такъв. Този разговор продължил десетина минути, като на него
присъствал и подс.Т.. Накрая подс.К. заявил на св.К., че ще го пусне само срещу сумата от
10
200 лева, на което свидетелят отговорил, че няма такива пари в себе си. Тогава подс.К. му
посочил къде има банкомат от който да изтегли пари.
Св.М.К. бил притеснен от безпардонното отношение на подсъдимите и не знаел как да
реагира. Намирал се в непознато населено място, в ръцете на полицейски служители, които
го заплашвали с тежки последици, ако не им даде поисканата сума. Поради тези причини,
св.К. отишъл до банкомата на „Тексимбанк“ АД, находящ се в гр.***, МОЛ ***, ул.“Явор“
№68. В 01.15ч. св.К. изтеглил сумата от 200 лева – 10 броя банкноти по 20 лева /т.3, л.28 от
д.п./.След това свидетелят К. се върнал при автомобила си, където подсъдимите К. и Т.
разговаряли със св.М.. Св.К. казал на подсъдимите, че е изтеглил парите и тримата се
отправили към полицейския автомобил. Там подс.Т. се качил на мястото на водача, а подс.К.
и св.К. отишли от страната на пасажерската врата. Св.К. дал на подс.К. изтеглената от
банкомата сума от 200 лева, а последният му върнал документите.
След това, св.М.К. се върнал в автомобила при приятеля си – св.М. и му разказал за
случилото се – че е бил заплашван и рекетиран за 200 лева, които е дал на полицейските
служители – подсъдимите К. и Т.. След като престоят им в гр.*** приключил и се прибрали
в гр.***, свидетелите К. и М. депозирали жалби в Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР.
Въз основа на тях било образувано настоящото наказателно производство.
Въззивната съдебна инстанция след като се запозна със събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, не установи по-различна фактическа обстановка
от описаната от първостепенния съд.
По делото не се спори по следните факти:
1. Длъжността, която е заемал всеки един от двамата подсъдими.
От приложените по делото писмени доказателства е било безспорно установено, че към
16.02.2019г. подс.И.К. е заемал длъжността полицай в „Специализирани полицейски сили“
на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР Благоевград. На тази длъжност е бил назначен със заповед №244з-
1498/29.12.2014г., считано от 12.01.2015г. Със заповед №244зк-62/07.02.2019г. на директора
на ОД на МВР Благоевград, подс.И.К. бил командирован в РУ Банско за времето от
15.02.2019г. до 15.03.2019г.
Подс.С.Т. към 16.02.2019г. заемал длъжността полицай в „Охранителна полиция“ към РУ
Банско при ОД на МВР Благоевград. Назначен бил на длъжността със заповед №244з-
753/20.06.2015г.
Двамата подсъдими И.К. и С.Т. са държавни служители в МВР по смисъла на чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР.
2.Служебните задължения на двамата подсъдими.
Основните задължения на двамата са посочени в длъжностните им характеристики – т.2,
л.11-14 от д.п. и са свързани с опазване на обществения ред, предотвратяване и оказване на
11
съдействие за разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия. Като
служители, изпълняващи задълженията си за патрулно-постова дейност в МВР, двамата
подсъдими не били определени и не разполагали с правомощия да осъществяват дейност по
Закона за движение по пътищата, включително и да работят с технически средства за
установяване на наличие на алкохол или наркотични вещества на водачи на моторни
превозни средства. В Заповед №244з-1316/27.11.2014г., на Директора на ОД на МВР, в т.3,
било записано, че в случаи, при които полицейските служители от структурите на
„Охранителна полиция“ (в случая К. и Т.), които не са оправомощени да извършват дейност
по ЗДвП констатират нарушения по този закон, незабавно следва да уведомят съответния
оперативен дежурен за необходимостта от изпращане на екип от „Пътна полиция“, който да
вземе отношение по административен ред; да изчакат екипа на място и да го запознаят с
обстоятелствата, отнасящи се до констатираното нарушение. Същото се отнася и при
установяване на водачи на МПС със съмнения за употреба на алкохол/наркотични вещества,
тъй като съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества и техни аналози, проверката за установяване употреба на наркотични вещества се
извършва от контролните органи по ЗДвП.
3.Не се спори и относно датата, на която двамата подсъдими К. и Т. са били на работа,
както и че на инкриминираната дата – 16.02.2019г. в гр.***, на ул.“Иконом Чучулайн“ около
01,15ч. са спрели за проверка л.а.“Хонда“ с ДК №СВ 6512 ММ, управляван от св.М. Юр. К.,
който е пътувал заедно със св.А.М..
Спорен по делото е въпросът за какво е бил разговорът между подс.К., подс.Т. и св.М.К..
Според подсъдимите и тяхната защита, полицейските служители К. и Т. са изпълнявали
служебните си задължения на инкриминираната дата. Следва да се отбележи, че
първостепенният съд е анализирал внимателно обясненията на двамата подсъдими, с оглед
обстоятелството, че в наказателния процес те са както източник на доказателства, така и
средство за защита. Изхождайки от тази принципна позиция, съдът е дал вяра на
обясненията на подс.К. и подс.Т., но само частично.
Така съдът е приел обясненията им, които са идентични и лаконични в частта относно
извършената проверка и начина, по който това е станало. В тях те казват, че на 16.02.2019г.,
около 01.00ч. в гр.*** на ул.“Иконом Чучулайн“ са спрели за проверка управлявания от
св.М.К. л.а.“Хонда“ и са извършили рутинна такава на документите на водача и пътника,
които били изрядни. Полицейските служители твърдят, че водачът К. е бил адекватен,
държал се примерно и вежливо, а пътникът М. бил в нетрезво състояние и отказал да даде
личната си карта, докато полицейският служител не се легитимира. Според подс.К., св.К. им
съдействал, за да „нямат проблеми“, а според подс.Т., за да не „усложняват проверката“.
Самата проверка продължила според подсъдимите около 5-6 до 10 минути.
Обясненията относно времето и маршрута на движение на полицейските служители със
служебния автомобил са били кредитирани, тъй като са намерили подкрепа в обективни
източници на доказателства, събрани по делото. От приложените пътни листи №1 и №2 от
12
GPS системата на служебния автомобил „Лада Нива“ с рег.№Е 1190 ВТ, с който
подсъдимите са осъществявали патрулната си дейност за времето от 00.45ч. до 00.54ч. на
16.02.2019г. В този интервал от време те са се движили със скорост около 13 км/ч, след
което автомобилът им е бил в престой за около 26 минути – от 00.54ч. до 01.20ч. /л.59-64 от
д.п./. Подсъдимите твърдят, че са спрели за проверка свидетелите около 01.00ч.
В същата насока са и показанията на свидетелите К. и М., относно начинът по който са се
движили полицейските служители преди да ги спрат за проверка, както и за времето, по
което тя е била извършена.
Спорен е въпросът поради каква причина св.М.К. е отишъл до намиращия се наблизо до
местопрестъплението банкомат. Не е спорно, че св.К. е изтеглил сумата от 200 /двеста/ лева
от банкомат на „Тексимбанк“, находящ се в гр.***, МОЛ ***, ул.“Явор“№68 на 16.02.2019г.
в 01.15ч. Сумата била от 10 броя банкноти по 20 лева /т.3, л.28, л.30 от д.п./ Изложеното е
било потвърдено и от писмо от „Тексим Банк“ АД, както и от приложено от св.М.К. по
делото извлечение от сметка /т.1 л.6 от д.п./.
Установено е било безспорно също така, че свидетелите М.К. и А.М. на 16.02.2019г.
около 01.00ч., са се движили с л.а.“Хонда Акорд“ с рег.№СВ 6512 ММ, в гр.***. Двамата
свидетели са били на почивка в гр.***, а в това време са отивали до денонощен магазин в
града, за да си закупят храна. Движели са се по ул.“Иконом Чучулайн“, в посока
супермаркет „Алдо“, когато са видели срещу себе си бавно движещия се полицейски
автомобил с подсъдимите К. и Т., които им подали светлинен сигнал с фенер да спрат. Св.К.
отбил автомобила встрани и спрял. По тези факти не се спори и от подсъдимите.
Според показанията на св.К., от полицейския автомобил слязъл подс.К. и му поискал
документите за проверка. Свидетелят представил личната си карта, документите за
автомобила и свидетелство за правоуправление на МПС. След това подс.К. наредил на св.К.
да слезе от колата и да го последва до патрулния автомобил. Там полицейският служител
заявил на К., че може да извика негови колеги, за да му направят тест за употреба на
наркотични вещества и тогава за него ще стане много лошо, тъй като понякога апаратът
давал грешка. Св.К. се съгласил да му направят такъв тест, при което подс.К. продължил да
му обяснява колко лоши биха били последиците за него, като накрая му заявил, че ще го
пуснат само срещу сума от 200 лева.
Подс.К. и подс.Т. твърдят, че разговор за пари не е имало, подкуп не е търсен и не е
било употребено насилие спрямо свидетелите К. и М..
Тези твърдения на двамата подсъдими не са били кредитирани и според САС
основателно, тъй като са изолирани и неподкрепени от събрания по делото доказателствен
материал. Най-напред следва да се има предвид, че двамата свидетели не са познавали
двамата подсъдими, за да имат мотив да ги „набедят“. Напротив, показанията на свидетелите
М.К. и А.М. са последователни, логични и непротиворечиви. Не съществува нито едно
доказателство по делото, което поставя под съмнение добросъвестността и истинността на
изложеното от двамата свидетели. Не само това, но те са подкрепени и от останалите
13
събрани по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК –
извлечение от банкова сметка на св.К., ежедневна ведомост за разстановка на силите и
средствата, утвърдена от Началника на РУ Банско, за времето от 20.30ч. на 15.02.2019г. до
08.30ч. на 16.02.2019г., съгласно която подсъдимите К. и Т. били на смяна като автопатрул
1, длъжностни характеристики, заповед за командироване на подс.К. в гр.***, показания от
GPS системата относно движението на патрулната кола. Всички събрани доказателства
кореспондират помежду си, потвърждават изложената фактология относно време, място и
начин на извършване на деянието от страна на подс.К. и подс.Т..
Не може да бъде споделен аргумента на защитата, че постановената от първия съд
присъда почива само на показанията на двамата свидетели К. и М.. Следва да се има
предвид, че е бил проведен разпит пред съдия, по реда на чл.223 от НПК на св.А.М. и
св.М.К., за което са били съставени надлежни протоколи, съобразно изискванията на НПК,
приложени в т.3, съответно на л.7-9 и на л.17-19. В този разпит, св.М. разказва много
подробно за извършената проверка, както и за проявеното към него отношение от подс.К.,
който грубо и агресивно го попитал :“Какво си употребил, бе, имаш ли нещо в тебе?“, след
което му казал да му даде телефона си, после повторил и потретил:“Отключи си телефона и
ми го дай“. Св.М. помолил полицая да му се представи, да се легитимира, за да знае с кого
говори, като освен това отказал да предостави телефона си. Полицейският служител се
представил като „К.“, при което св.М. го помоли да се легитимира с две имена и да
предостави служебен документ. В отговор, подс.К. му ударил шамар и му казал нещо от
рода на:“Видя ли сега служебен документ?!“ и продължил да го обижда и заплашва какво
ще стане, ако му направят на място обиск. Подс.Т. бил свидетел на това, което се случва.
Свидетелят допълва, че полицейските служители изпратили М. някъде, не знаел къде.
Когато М. се върнал, отишъл с полицейските служители до патрулката, след което били
освободени да си ходят. Когато М. се върнал, споделил на св.М., че полицаите са го
рекетирали да им даде пари, искали му 200 лева, които той изтеглил от банкомат, на който
те го изпратили.
Обстоятелствата изнесени от св.М. при разпита му пред съдия, намират потвърждение и
в показанията, които св.К. е дал пред съдия. В тях той потвърждава за грубото вербално и
физическо отношение на полицай К. към св.М.. Освен това е разказал, че подс.К. му заявил,
че ще го пуснат да си тръгне само срещу 200 лева. Когато св.К. отговорил, че няма пари в
себе си, същия полицай му посочил банкоматът, който се намирал до магазин „Алдо“. Преди
да отиде до банкомата, св.К. оставил личните си вещи – телефон, документи и ключове за
колата. След като изтеглил сумата от 200 лева /10 броя банкноти по 20 лева/, свидетелят се
върнал при автомобила си, където двамата полицаи разговаряли със св.М.. Св.К. попитал
там ли да даде парите, на което подс.К. отговорил „Не“ и посочил полицейския автомобил.
Св.К. отишъл там с другия полицай и изчакали подс.К., на когото дал парите и получил
обратно документите си.
Следва да се има предвид, че свидетелите депозират своите показания под страх от
носене на наказателна отговорност, за която са били предупредени по реда на чл.290 от НК.
14
Подсъдимите обаче не носят наказателна отговорност за обясненията, които дават,
поради което изнесеното от тях винаги следва да се анализира с особено внимание. Техните
обяснения може да бъдат източник на доказателства или изграждане на защитна теза. В
конкретния случай обаче, първостепенният съд е посочил в кои части дава вяра на
обясненията на подсъдимите К. и Т. и в кои не. Въззивната съдебна инстанция, в резултат на
извършената проверка, посочи по-горе на кои обстоятелства, изнесени от подсъдимите дава
вяра, след като ги съпостави с останалите събрани по делото доказателства. Кредитирани
бяха тези факти, които са подкрепени от други безспорни доказателства по делото /например
длъжностите, които заемат полицейските служители, времето на дежурството им, маршрута
им на движение, времето на престой/.
В останалата им част, относно проведения със св.М.К. разговор и искането на подкуп от
200 лева, за да не бъде извикана група за извършване на тест за употреба на наркотици,
съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимите К. и Т., тъй като те са опровергани от
описаните по-горе доказателства – показания на свидетелите К. и М., извлечение от сметка
и писма от „Тексимбанк“АД, от които е било установено, че от банкомат, находящ се в
гр.***, МОЛ ***, ул.“Явор“ №68, в 01,15ч. е била изтеглена сумата от 200 лева – 10 броя
банкноти от по 20 лева, както и формуляр-доклад, попълнен от подс.К. за проверени лица и
превозни средства /т.2 л.34 д.п./, в който било вписано, че на 16.02.2019г. в 01,15ч. е била
извършена проверка на свидетелите К. и М..
Вярно е, че по преценка на полицейските служители /както твърди подс.К./ се търси
съдействие от колегите им, които имат правомощия да тестват за алкохол и наркотици
/както бе посочено по-горе/, но ако те са преценили, че лицето е неадекватно, са длъжни да
го заведат в РПУ, където се намира наркодрегера – л.44 от съд.дело – показания на св.Р.М.
/командир на отделение в гр.***/. Щом подс.К. казва на св.М.К., че ще викне колеги, за да
го тестват за наркотици и ако излезе теста положителен, колко ще е лошо това за него, то
това означава, че лицето видимо трябва да се подложи на тест. Дали ще бъде лошо за него
/за свидетеля К./, ако теста е положителен, то това е отговорността, която всеки следва да
понесе при нарушение на закона. Дейността на полицейските служители включва и
превенция, именно с такива проверка, за да могат да бъдат гарантирани и охранени
интересите на обществото.
Подсъдимите К. и Т. са полицейски служители от охраната на обществения ред и нямат
правомощия за извършване на проверка за алкохол с дрегер, а другия дрегер – за
наркотиците е по-голям и стои в районното управление.
Като не са извикали екип за проверка за употреба на наркотични вещества от св.К., след
като са имали такова съмнение, то това означава, че подсъдимите К. и Т. не са изпълнили
служебните си задължения.
Защитата на подс.Т. излага довод, че първостепенният съд не е изложил мотиви относно
участието на този подсъдим при извършване на престъплението. Въззивната съдебна
инстанция счита, че по делото са били събрани достатъчно доказателства, които разгледани
поотделно, в съвкупност, взаимовръзка и последователност, дават възможност с
15
категоричност да се приеме, че подс.Т. е извършил престъплението в което е обвинен. В
тази насока са показанията на свидетелите К. и М., както и събраните и цитирани по-горе
писмени доказателства.
За участието на подс.Т. в извършване на престъплението, съдът черпи информация и от
обясненията, дадени от подс.К.. Според тях, подс.Т. бил до него и разказва за диалога между
последния и св.М.; от обясненията му става ясно, че са били постоянно заедно – „поискахме
му лична карта; „колегата, и аз пак го помолихме да ни разбере“; „разгледахме документите“
– л.46, 47 от съд.дело; „отидохме и записахме документите на водача и на пътника в
документа ДУФ и лицата бяха освободени“; подс.Т. обяснил на едно от момчетата, че
нагоре по улицата има магазини, които работят и до този денонощен магазин има банкомат.
Безспорно е установено, че двамата подсъдими са били заедно през цялото време. Според
показанията на св.К., когато е предал сумата от 200 лева на подс.К. /до предна дясна врата на
патрулния автомобил/, подс.Т. се е намирал на шофьорското място и демонстративно си е
обърнал главата на другата страна. Стореното обаче не би могло да доведе до извод за липса
на съпричастност към всички извършени преди това действия от двамата полицейски
служители спрямо свидетелите К. и М.. Поведението му, такова каквото бе установено въз
основа на събраните по делото доказателства, не би могло да бъде определено като „просто
физическо присъствие“ при извършване на престъплението.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че двамата свидетели К. и М. са били вписани
от полицейските служители в надлежния дневник за проверени лица и пътни превозни
средства, по никакъв начин не опровергава направения извод, че деяние е извършено от
подсъдимите, по начина, описан в обвинителния акт. Доводът на защитата в тази насока не
може да бъде споделен, като по-горе бяха изложени подробни съображения и анализирани
доказателствата, въз основа на които се установява време, място и начин на извършване на
деянието от подсъдимите К. и Т..
От доказателствата по делото може да се направи извод, че водеща роля при
извършване на престъплението има подс.К., тъй като именно той е разговарял със св.М.К.,
поискал е от него сумата от 200 лева и ги е получил след това. Всичко това обаче се е
случило в присъствието и с подкрепата на подс.С.Т., който е осъществил действия, които по
същността си представляват настояване пред друго лице да му бъде предоставена на него и
на подс.К. неследваща им се облага. Независимо, че двамата подсъдими отричат да са
извършили инкриминираното деяние, проверката е била извършена с техните съвместни
действия. Правилно е било отбелязано от първостепенния съд, че за съизвършителство по
смисъла на чл.20 ал.2 от НК, не се изисква съучастниците от обективна страна
едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, с която се осъществява
съставът на едно престъпление. В конкретния случай, дейността е осъществена
последователно и с поредица еднопосочни и взаимно допълващи се действия, през известни
интервали от време, като релевантен е конкретния общ умисъл на дейците, който е
обединяващ при съизвършителството. Подс.Т. е отговорен, тъй като е доказана обективната
му и субективна връзка с инкриминираното деяние – той е съзнавал действията на подс.К. и
16
обстоятелството, че двамата заедно чрез тези действия преследват постигането на
престъпния резултат – искане и приемане на дар от 200 лева, чрез изнудване, посредством
злоупотреба със служебно положение.
Двамата подсъдими К. и Т. са осъзнавали противообществения характер на деянието,
разбирали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване. Правилен
е извода на първия съд, че деянието е било извършено от субективна страна с пряк умисъл,
тъй като са налице преднамерени действия, извършени съвместно от двамата полицейски
служители, демонстриращи умисъл за съучастие. Всеки от тях, при осъществяване на
действията си е имал съзнанието, че участва в изпълнение на престъплението с другия
съизвършител и е искал от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици.
Мотивите, изложени от първостепенният съд отговарят на критериите в нормата на
чл.305 ал.3 от НПК, макар и да са по-лаконични. Съдът е обсъдил всички факти, относими
към състава на престъплението - време, място и начин на извършването му и участието на
всеки един от двамата подсъдими. Освен това, съдът е посочил кои доказателства кредитира
и защо, и кои не, и поради какви причини. Не може да бъде споделен доводът на
процесуалните представители на подсъдимите, че решаващия съд е дал вяра само на
обвинителните доказателства, а е игнорирал тези, на които се позовава защитата.
По-горе бяха подробно описани всички доказателства, въз основа на които е изграден
извод, че подсъдимите И.К. и С.Т. са осъществили състава на престъпление по чл.302 т.1 ,
предложение предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
Неотносими към предмета на доказване по делото са доводите на защитата, че следва да
се установи с какви средства са разполагали двамата свидетели, къде точно са били
отседнали в гр.*** и кога са се прибрали в ***.
Не може да бъде споделено и възражението на защитата относно датата, на която
двамата свидетели са депозирали жалби – св.К. в онлайн платформата на Министерство на
вътрешните работи в гр.София, а св.М. лично в сградата на Министерство на вътрешните
работи, тъй като няма ограничения кога това може да бъде сторено. Св.К. заявява пред съда,
че след като са се прибрали в гр.*** и са се консултирали с други хора, са взели решение да
пуснат жалби. Св.К. изписал в интернет името на полицай К. от РПУ Банско /само това си
спомнил като име/ и е видял снимка на полицейския служител с трите му имена, който го
накарал да изтегли и им предаде сумата от 200 лева. След това К. депозирал жалба чрез
онлайн платформата на МВР.
Все в тази връзка, св.М. обяснил пред първия съд, че не е знаел каква е процедурата в
такива случаи, тъй като никога не му се било случвало такова нещо – дали трябва да отиде в
районното управление на МВР или в самото Министерство.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, че в изявленията на свидетелите и
подсъдимите при извършените пред първия съд очни ставки били установени съществени
противоречия със свидетелските показания на К. и М., дадени по реда на чл.223 от НПК.
17
Въззивната съдебна инстанция, при внимателен прочит на посочените доказателствени
материали не установи противоречия в обстоятелствата, изнесени от двамата свидетели при
разпита им пред съдия и при провеждане на очна ставка с подсъдимите. И след
провеждането на тези очни ставки, фактическата обстановка остава непроменена и е такава,
каквато е била установена от първостепенния съд.
Не на последно място следва да бъде отбелязано, че показанията на свидетелите М.К. и
А.М. са абсолютно идентични, последователни, добросъвестни и логични от самото начало -
от първоначално подадените сигнали до МВР, при проведените разпити пред съдия по реда
на чл.223 от НПК на досъдебното производство, до продължителните и подробни разпити,
проведени пред първостепенния съд.
Показанията на останалите разпитани по делото в качеството на свидетели полицейски
служители, първият съд правилно е кредитирал като годни за изясняване на принципни
обстоятелства, свързани с професионалните им задължения. Те обаче не са били очевидци
на случилото се и от изнесените от тях данни не могат да бъдат черпени факти за предмета
на доказване по делото. Независимо от това, показанията им са били кредитирани като
последователни, логични и достоверни.
При така установената фактология, правилно първостепенния съд е приел, че
подсъдимите И.К. и С.Т. са осъществили от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.302 т.1 предложение предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2
от НК – на 16.02.2019г. около 01.15ч. в гр.***, ул.“Иконом Чучулайн“, в качеството си на
длъжностни лица и полицейски орган, в съучастие като съизвършители, чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебно положение, са поискали и приели от М.К. от
гр.София дар – сумата от 200 лева, който не им се следва, за да не извършат действие по
служба – да не извикат дежурен автопатрул по безопасност на движението, който да
извърши проверка на М.К. – водач на л.а.“Хонда“ модел „Акорд“ с рег.№СВ 6512 ММ, с
техническо средство – тест за употреба на наркотично вещество.
Подсъдимите И.К. и С.Т. са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл.93
т.1 б.А от НК, тъй като са изпълнявали служба в държавно учреждение. Те са държавни
служители в МВР по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Подс.К. заемал длъжността полицай в „Специализирани полицейски сили“ на сектор
„Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“
при ОД на МВР Благоевград, а подс.Т. – полицай в „Охранителна полиция“ към РУ Банско
при ОД на МВР Благоевград.
Сумата от 200 /двеста/ лева, която е била поискана и получена от подсъдимите К. и Т.,
представлява „облага“, „дар“ по смисъла на закона и има имуществен характер. Този дар не
им се е следвал, те не са имали правно основание да я получат за себе си. Безспорно е, че
поисканата и получена сума от 200 лева е била свързана с неизвършването на определени
действия, включени в кръга на службата им като полицейски органи, а именно – да извикат
дежурен автопатрул по безопасност на движението, който да извърши проверка с
18
техническо средство – тест за употреба на наркотично вещество на св.М.К. като водач на
лек автомобил.
Квалифициращият елемент по т.2 на чл.302 от НК, също е бил безспорно установен –
получаване на подкуп чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебно положение.
За да е осъществен този квалифициран състав, длъжностното лице, с цел да набави за себе
си имотна облага поставя другиго при условия, които го принуждават да даде неследващ се
дар, за да предотврати такива действия или бездействия по служба, които биха накърнили
неговите права и законни интереси. Разяснения в тази насока са дадени в т.9 от
Постановление №8 от 30.11.81г. по н.д.№10/81 на Пленума на ВС.
В случая, предмет на настоящото дело, подкупът е извършен чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебно положение, като св.М.К. продължително и
настоятелно е бил заплашван, че ако му бъде извършена проверка за употреба на
наркотични вещества, за него ще има тежки последици, както и че ще го пуснат да си тръгне
само срещу 200 /двеста/ лева. Двамата подсъдими К. и Т., в качеството им на длъжностни
лица – полицейски служители, с цел да набавят за себе си имотна облага – сумата от 200
лева, са поставили св.К. при такива условия, които го принуждават да даде неследващия се
дар на полицейските служители и то за да се предотврати извършването на такива действия
от тези служители, които биха поставили в опасност и биха накърнили негови права и
законни интереси. Св.К., давайки подкупа е съзнавал, че може да избегне тези
неблагоприятни за него последици и това зависи само от длъжностните лица, които му искат
подкупа – К. и Т.. Действията на подсъдимите К. и Т. са били настоятелни, брутални,
непрекъснати и в нито един момент те не са се отказали от намерението си.
Въззивната съдебна инстанция е сезирана с искане за проверка на първоинстанционната
присъда, в частта й относно вид и размер на наложените на двамата подсъдими наказание.
Най-напред решаващият съд е посочил, че за това престъпление, законодателят е
предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, глоба до 20 000
лева, както и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.
Съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства и за двамата подсъдими И.К. и
С.Т. чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни и невисоката стойност на
предмета на престъплението.
Наред с това, според САС следва да бъде взето предвид като цяло поведението на
подсъдимите, фактът, че при извършване на престъплението, те са били настоятелни, дори
брутални – изнудвали са св.К., а подс.К. е ударил шамар на св.М., който е поискал
полицейските служители да се легитимират.
За пълнота, САС намира за нужно да посочи, че спрямо подс.И.К. е имало подадени
още два сигнала за неправомерни действия и употребена сила през 2018г. /т.2 л.36 от д.п./, а
подс.С.Т. е бил наказван веднъж с „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца през
2016г. /т.2, л.38 от д.п./, които обстоятелства могат да се тълкуват като недобри
характеристични данни.
19
Правилно първият съд е преценил, че описаните смекчаващи вината обстоятелства не
могат да бъдат разглеждани нито като многобройни, нито като изключителни, поради което
не може да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК, при което и най-лекото
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко. Въззивният съд напълно
споделя този извод на окръжния съд.
Поради тези именно съображения и при условията на чл.54 от НК, съдът е приел, че
най-адекватно по вид и размер за подс.К. и подс.Т. е наказанието „лишаване от свобода“ за
минимално предвидения от закона срок от 3 /три/ години и глоба в размер на по 1000
/хиляда/ лева, за всеки един от тях.
Съдът преценявайки, че двамата подсъдими не са осъждани, е приел, че целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без ефективното
изтърпяване на определеното наказание и изолирането им от обществото и е приложил
чл.66 ал.1 от НК, като е отложил изтърпяването на санкцията с изпитателен срок от 3 /три/
години.
Освен това, спазвайки стриктно закона, съдът е приложил за подс.К. и подс.Т. и
кумулативно предвидените наказания, визирани в нормата на чл.37 т.6 и т.7 от НК. Така, на
осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК вр. чл.37 ал.1 т.6
от НК съдът е лишил подс.И.К. от право да заема длъжности в системата на МВР за срок от
3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила, а на осн. чл.302 т.1 пр.предпоследно
и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от право да
упражнява полицейска професия за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата
в сила.
По идентичен начин решаващият съд е подходил и при определяне на кумулативно
предвидените наказания, визирани в закона и на осн.чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А
вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК вр. чл.37 ал.1 т.6 от НК е лишил подс.С.Т. от право да
заема длъжности в системата на МВР за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила, а на осн. чл.302 т.1 пр.предпоследно и т.2 б.А вр.чл.301 ал.1 вр.чл.20 ал.2
от НК вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК го е лишил от право да упражнява полицейска професия за
срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Контролната съдебна инстанция счита, че така определените по размер кумулативно
предвидени наказания по чл.37, т.6 и т.7 от НК, са както съобразени с разпоредбата на чл.49
ал.2 от НК, така и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Решаващо в конкретния
случай според САС, е обстоятелството, че подсъдимите К. и Т. са извършили
престъплението като длъжностни лица, злоупотребявайки със служебното си положение. Те
са били полицейски служители, заемащи длъжност в държавен орган – държавни служители
в МВР, при завишени изисквания за почтеност и морал, изпълнявайки работа, свързана с
изключителна отговорност по опазване на обществения ред, както и предотвратяване и
оказване на съдействие за разкриване на престъпления и нарушения. Доказаното отклонение
20
от изпълнение на тези императиви, следва да бъде строго санкционирано, за да може да се
въздейства поправително и превъзпитателно върху дейците към спазване на законите, както
и да се въздейства предупредително върху другите членове на обществото.
Определяйки тези по вид и размер наказания за подсъдимите К. и Т., първостепенният
е приел, че ще могат да бъдат постигнати целите на наказанието, свързани с личната и
генерална превенция – да бъде изградена устойчива мотивационно-волева система за
спазване на установения в страната правов ред от нарушителите му, както и би
предотвратило извършването на други престъпления.
Въззивната съдебна инстанция не намери основания за корекция на така определените на
двамата подсъдими – К. и Т. наказания. Не може да бъде споделен доводът на защитата на
подс.Т., че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като той бил лице с
дългогодишен стаж в системата на МВР и съвестно и стриктно е изпълнявал служебните си
задължения. Именно обстоятелството, че подс.Т. е дългогодишен служител на МВР,
характеризира извършеното деяние с висока степен на обществена опасност. Точно лицето,
което има задължения по опазване на обществения ред и следва не само да е в услуга на
обществото, но и да дава личен пример, е осъществило описаното престъпление.
Разглеждайки засегнатите обществени отношения с извършеното престъпление от тези
длъжностни лица, настоящата съдебна инстанция счита, че определените им санкции са
снизходителни, но поради липса на протест от страна на прокуратурата, не би могло да бъде
утежнено положението на подсъдимите и да бъдат увеличени наказанията им.
Правилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл.307а от НК и е осъдил
подсъдимите И.К. и С.Т. да заплатят солидарно в полза на Държавата равностойността на
предмета на престъплението – сумата от 200 /двеста/ лева.
Определените по вид и размер наказания, според САС, биха могли да въздействат
превантивно и на останалите членове на обществото, които биха извършили подобни
престъпления, като от друга страна у обществото не би останало чувство за безнаказаност и
липса на справедливост.
Контролната съдебна инстанция не намери допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон от окръжния съд. Фактическата обстановка е била изяснена и въз
основа на нея са били направени правилни правни изводи. Даден е бил изчерпателен отговор
на направените от страните възражения. Поради това, атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения и на основание чл.334 т.6 от НПК Софийски
апелативен съд
21
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №10 от 26.04.2021г., постановена от Окръжен съд
гр.Благоевград, НО, Пети наказателен състав по НОХД №36/2021г.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22