№ 1005
гр. София, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петя Попова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100508406 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 6525/27.04.2023 г., постановено по гр.д. №10394/2022 г.
на СРС, ГО, 157 състав, А. Д. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
**** /като наследник на Д.Г.М./, е осъден да заплати на Гаранционен фонд,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
представляван от изпълнителните директори М.К. и С.С. , на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 1112,68 лева, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил
„Киа Шума”, рег. № **** от настъпило на 19.11.2017 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 28.02.2022
г., до окончателното й погасяване.
Срещу решението е постъпила е въззивна жалба от А. Д. П., ЕГН:
**********, чрез назначения му особен представител адв. Б. Н.. В жалбата се
излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното
решение. Поддържа се, че не било спорно, че на 19.11.2017 г. е настъпило
ПТП в гр. София на кръстовището бул. „Тодор Александров“ и бул.
„Димитър Петков“ съгласно протокол за ПТП № 1703343/19.11.2017 г., но
спорно било кои са автомобилите, участвали в произшествието. Твърди се, че
в протокола за ПТП от 19.11.2017 г. като участник № 1 е посочено лицето
Д.Г.М., управлявала л.а. с рег. № СА **** ХК, а съобразно исковата
претенция щетите са причинени от водач, управлявал МПС с рег. № СА ****
1
КК. Поддържа се, че протоколът за ПТП има материална доказателствена
сила по отношение на отразените в него факти, като доколкото същият не бил
оспорен от страните, следва да се приеме, че процесното ПТП е настъпило с
участието на л.а. рег. № СА **** ХК, който автомобил към 19.11.2017 г. има
активна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Лев Инс“ АД. Във
въззивната жалба се навежда, че необосновано първоинстанционният съд е
приел, че в протокола за ПТП правилно е посочен номерът на рамата на
автомобила, а неправилно – регистрационния номер. Твърди се, че липсва
основание да се направи такъв извод.
На следващо място въззивникът навежда, че по делото не било доказано
по коя точно щета било извършено плащането – не било изяснено коя щета е
оценена от експертите, коя щета е следствие на настъпилото произшествие,
по коя щета е заплатено обезщетение и по коя щета следва да се претендира
регресно вземане към Д.М.. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият Гаранционен фонд, ЕИК *********, оспорва подадената
въззивна жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и съобразено с
материалния закон. Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило в резултат
на виновно и противоправно поведение на Д.М., която не е имала сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпването на
събитието. Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило по вина на
наследодателя на въззивника. Моли за потвърждаване на решението и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваното част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението
на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
2
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на
Гаранционен фонд срещу А. Д. П., с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата 1112,68
лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
вредите, причинени на лек автомобил „Киа Шума”, рег. № **** от настъпило
на 19.11.2017 г. ПТП.
Не е спорно между страните, че е бил съставен Протокол за ПТП №
1703343, в който е удостоверено, че на 19.11.2017 г. в 12,45 ч. в гр. София на
ул. „Тодор Александров“ на кръстовището с бул. „Димитър Петков“ е
настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с рег № СА****ХК /номер на рама
WWWZZZ6NZY030066/, управляван от Д.Г.М. и лек автомобил марка „Киа“,
модел „Шума“ с рег. № ****, управляван от Ц.И.М., което е предизвикано от
поведението на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с
рег № СА****ХК, който се движил по ул. „Тодор Александров“ в посока от
бул. „К. Величков“ към ул. „Опълченска“ и в района на кръстовището с бул.
„Д.Петков“ заради частично навлизане в съседна пътна лента (от средна към
лява) не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег № СА****ХК. В частта, в която
съставителят на протокола е удостоверил лично възприети от него факти – в
случая видимите щети по процесните МПС и разположението на
автомобилите при посещение на местопроизшествието, документът има
характер на официален удостоверителен и обвързва съда с материална
доказателствена сила. От справка от Информационен център към
Гаранционен фонд (на л.7 от делото на СРС) се установява, че л.а. с номер на
рама WWWZZZ6NZY030066 отговаря на рег № СА****КК и е собственост на
Д.Г.М.. Очевидно е, че е налице противоречие в отразеното в протокола,
доколкото рама WWWZZZ6NZY030066 не съответства на л.а. с рег №
СА****ХК, а на л.а. рег. № СА****КК. Макар в случая удостоверяването на
длъжностното лице по отношение участниците в процесното ПТП да има
материална доказателствена сила, при наличие на вътрешно противоречие в
констатациите на актосъставителя съдът следва да преценява обстоятелствата
съобразно всички останали събрани доказателства по делото. От справката от
Информационен център към Гаранционен фонд е видно, че л..а.
„Фолксваген“, модел „Поло“ рег № СА****КК е собственост на Д.Г.М., като
няма данни чия собственост е л.а. с рег № СА****ХК, респ. при тези данни
може да се направи обоснован извод, че Д.Г.М. е управлявала собствения си
л.а. Отделно от изложеното, от протокола за ПТП е видно, че
произшествието е настъпило с участието на л..а. „Фолксваген“, модел „Поло“,
който марка и модел автомобил съответства в пълна степен с л.а. рег. №
СА****КК, а не с рег № СА****ХК. Ето защо и при съвкупна преценка на
3
доказателствата по делото въззивният съд приема, че в протокола за ПТП е
допусната техническа грешка, като произшествието е настъпило с
управлявания от Д.Г.М. л..а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. №
СА****КК. Доколкото по делото не е спорно, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача М., както и че за автомобила не е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на
събитието, налице са основания за ангажиране на регресната отговорност на
виновния водач /респ. неговия наследник/, поради което и заявеният довод
във въззивната жалба се явява неоснователен.
По отношение довода на въззивника, че не по делото не било доказано
по коя точно щета било извършено плащането, въззивният съд намира
следното: от уведомление за щета от 23.10.2018 г. е видно, че собственикът на
л.а. марка „Киа“, модел „Шума“ с рег. № **** Г.М. е подал до ищеца
заявление за изплащане на обезщетение във вр. с процесното ПТП, като със
заключителна техническа експертиза по щета № 110897/22.11.2017 г. е
определена възстановителна стойност на увредения автомобил в размер на
1112,68 лв., а с доклад по щета за имуществени вреди № 110618/23.10.2018 г.
е определено обезщетение в размер на 1112,68 лв., което впоследствие е
изплатено. В случая посоченият номер в доклад от 23.10.2018 г. касае номера
на самия доклад, а не номера на щетата, който е 110897, т.е. изобщо не е
налице противоречие, каквото твърди въззивникът. Отделно от изложеното
във всеки от документите ясно и безспорно е конкретизирано събитието, във
връзка с което се определя и изплаща обезщетение, респ. увредения
автомобил и неговия собственик.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, в полза на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер от 306 лв. за
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл.77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса по сметка на Софийски градски съд в размер от 25 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6525/27.04.2023 г., постановено по гр.д.
№10394/2022 г. на СРС, ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН: **********, да заплати на основание на
основание чл.78,ал.1 ГПК на Гаранционен фонд, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, разноски в размер от
306 лв.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН: **********, да заплати на основание на
основание чл. 77 ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 25 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5