Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 24.03.2017
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд трети граждански състав
на двадесет и
осми февруари две
хиляди и седемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: С.Д.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
799 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание по
член 439, ал.1 от ГПК и чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът С.Ч.А. с ЕГН ********** *** твърди,
че с влязло в сила Решение № 449 от 26.11.2009г. по гр.дело № 406/2009г. на К.
районен съд бил прекратен сключеният между него и ответницата граждански брак.
По силата на същото решение на ответницата било предоставено упражняването на
родителските права върху родените от брака им деца Ч. и А., а ищецът бил осъден
да изплащам за тях месечна издръжка. С Решение № 568 от 18.07.2013г. по гр.
дело № 718/2013г. на К. районен съд бил изменен размерът на издръжката за двете
деца, както следва: за Ч. – 150 лева и за А. 120 лева. След прекратяване на
брака им с ответницата ищецът започнал редовно да изплаща присъдената издръжка.
Макар че по това време ответницата работела като военнослужеща и получавала
възнаграждение над средното за страната, парите никога не й стигали и се налагало
постоянно да дава допълнителни средства и да купува храна, за да не гладуват
децата му. Приготвял й зимнина, плащал й сметките за ток, и изобщо я подпомагал
всячески. За съжаление тя все била недоволна, парите все не й стигали и
продължавала да го изнудва за пари чрез децата му. През този период ответницата
на няколко пъти гонила сина им при ищеца след майка и си са се карали. Ищецът всеки
път полагал усилия да ги сдобри детето
да се върне при майка си. На 23.09.2014г. ответницата отново се скарала със
сина им Ч.. След като го навикала, се обадила на тогавашния си приятел по
телефона, който от своя страна се заканил на Ч., че щял да му „запали врата“ и
да му „напука шамарите“. Според сина му, имало и други закани за физическо
насилие от страна на приятеля на ответницата. След този разговор ответницата
събрала две чанти със стари омалели дрехи на Ч. и го изгонила при ищеца. От
тогава и до настоящия момент Ч. живеел с баща си. И макар че до този момент
плащал редовно дължимата от издръжка за двете деца, на 28.10.2014г. ответницата
образувала изпълнително дело № 232/2014г. по описа на ДСИ при КРЛРС, по
което дело бил наложен запор върху трудовото ми възнаграждение. Според ищеца
това било сторено с откровеното намерение да бъде натоварен финансово. По време
на образуване на производството издръжката за двете деца до края на месец
септември била платена. Работодателят му „Д.Ш.Р.Б.“ ЕООД на 03.12.2014г. превел
по наложения запор превел сумата от 310.87 лева по изпълнителното производство,
представляваща издръжка за месец октомври и дължими държавно такси и директно
на ответницата сумата от 270 лева, представляваща издръжка за месец ноември
2014г., за което представя два броя платежни нареждания от 03.12.2014г. Ищецът
разговарял със сина си и след като той заявил своето твърдо желание да живее с
него, на 03.12.2014г. предявил иск пред КрлРС, по който било образувано гр.
дело № 1396/2014г. След като получила исковата молба по посоченото дело,
ответницата започнала да го плаши и да шантажира сина им по всякакви начини, за
да принуди ищеца да прекрати производството. Ч. бил подложен буквално на психически
тормоз от страна на майка си, но въпреки това не пожелал да се върне да живее
при нея. След неколкократно проведени разговори с ответницата, тя се клела в
децата им, че няма повече да ги тормози, а ищеца да изнудва до
безкрайност за пари, двамата се договорили Ч. да живее с ищеца, А. – с майка си
и се договорили да не си плащат взаимно издръжка за децата. След тази уговорка
ищецът поискал прекратяване на производството по гр. дело № 1396/2014г. по
описа на КрлРС. Понастоящем си давал си сметка, че постъпил неразумно при
уговорката си с ответницата да не си плащат издръжка за децата един на
друг, без тази уговорка да е постигната
по надлежния ред. Ч. живеел при ищеца от 23.09.2014г. и живеел при него и до
момента. Ответницата не променила своето поведение и продължила да страда от
недостиг на средства. През пролетта на 2015г. ответницата поискала от ищеца
заем в размер на 800 лева. В момента ищецът не разполагал с такива пари, а тя го
уверила, че парите са й много необходими и то спешно, ищецът изтеглил заем под
формата на овърдрафт в размер на 1000 лева, от които 800 лева веднага предал на
ответницата. През есента на същата година ответницата му поискала още 400 лева
в заем като отново твърдяла, че парите спешно й трябват. На 26.10.2015г. ищецът
изтеглил нов кредит под формата на овърдрафт в размер на 1500 лева, с част от
който погасил предходния заем от 1000 лева, а от останалата сума предал на
ответницата 400 лева. Ответницата поела ангажимент в срок до един месец да
върне цялата сума по двата заема в общ размер на 1200 лева. По това време ищецът
не знаел, че ответницата е натрупала дългове и се готвила да напусне армията.
Едва след заминаването на ответницата за А. през месец февруари 2016г. разбрал,
че за около месец и половина в периода от напускането на армията до
заминаването й за А., тя похарчила цялото получено от него обезщетение без да
изплати натрупаните дългове, като не му върнала и дадените в заем суми. Дъщеря
му А. останала да живее в жилището на ответницата с баба си по майчина линия. Ответницата
започнала да публикува в профила си различни снимки от „охолния“ живот, който
води в Л.. Ищецът не знаел дали тя изплаща някакви пари за издръжката на А., но
било факт, че той продължавал да подпомага финансово домакинството, в което
живеели А. и баба й. Бил крайно неудовлетворен от начина, по който майката на
ответницата се грижела и отглеждала дъщеря му. Затова, след като обсъдили с Ч. създалата
се ситуация, взели решение ищецът да поиска да му бъде предоставено упражняването
на родителските права върху двете деца. Ето защо предявил иск и било образувано
гр. дело № 522/2016г. на К. районен съд с искане на него да бъде предоставено
упражняването на родителските права върху двете родени от брака му с ответницата
деца Ч. и А., както и ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка считано
от датата на влизане в сила на решението, с което се надявал съдът да уважи иска
му. Исковата молба по това дело била връчена на ответницата чрез нейната майка
на 10.06.2016г. От началото на месец юли 2016г. А. била за един месец при ищеца
съгласно определения му режим на свиждане. С нея и с жената, с която от години
съжителствал на съпружески начала отишли на море. След завръщането му от
почивка бил уведомен от касиера при работодателя си, че му е наложен запор
върху трудовото възнаграждение от страна на ответницата. По тази причина му
останал без средства, с които да издържа семейството си дори по време на
ваканцията им. А. се опитала да разговаря с майка си да бъде вдигнат наложения
запор, но ответницата заявила, че щом имало дело, трябвало да бъде наложен
запор. След завръщането им от отпуск направил справка по образуваното срещу него
изпълнително дело № 232/2014г. на ДСИ при КРЛРС и установил следното: делото е
било образувано на 28.10.2014г., т.е. само около месец след като ответницата
изгонила сина им и той се установил да живее при баща си, т.е. след като изцяло
ищецът поел неговата издръжка. След като завел гр. дело № 1396/2014г. на КрлРС
за промяна на родителските права по отношение на Ч. и след като с ответницата
се договорили, че ще разделим децата при всеки един от нас и нямат да си плащат
един на друг издръжка, тя подала по изпълнителното дело молба с вх.№
14105/29.12.2014г., с която поискала да бъде вдигнат наложения запор върху
трудовото му възнаграждение. Като мотив за това свое искане посочила, че страните
са се договорили да й плаща доброволно, което не било вярно, ответницата просто
излъгала. С молба с вх.№ 7048 от 29.06.2016г. - няколко дни след като получила
исковата молба по гр. дело № 522/2016г. на КрлРС, ответницата поискала
по изп. дело № 232/2014г. на ДСИ при КрлРС отново да бъде наложен запор върху
трудовото му възнаграждение. В молбата си заявила, че ищецът не й е заплащал издръжка
от месец януари 2015г. , и че й дължи такава за 18 месеца по 270 лева на месец,
или общо 4860 лева. Това недобросъвестно действие на ответницата би могло да
бъде квалифицирано единствено и само като злоупотреба с право. Ответницата
депозирала отговор на исковата молба по гр. дело № 522/2016 г. на КрлРС, в
който признала факта за сключената между страните уговорка за местоживеенето на
детето Ч.. Счита, че ако ответницата по настоящото дело получи сумата от 4860
лева би се стигнало до неоснователно обогатяване по смисъла на чл.55 ал.1
предложение IІ-po от ЗЗД. Тя щяла получи сумата въз основа на едно
неосъществено основание - за периода от 23.09.2014г. и до момента след като
синът им Ч. се установил да живее при него и след като с ответницата се
договорили, че поради разделянето на двете деца няма да си плащат издръжка един
на друг за децата. С уговорката си на практика дерогирали действието на
решенията по гр. дело № 406/2009г. и гр. дело № 718/2013г. по отношение на
упражняването на родителските права и конкретно - дължимата издръжка. Освен
това нямало нито правна, нито житейска логика в това той да продължава да
плащам издръжка за Ч. при положение, че той живеел при ищеца, който поемал
всички разходи за неговата издръжка. Нямало логика и в това да продължава да
плаща издръжка за двете деца, след като едното било при него, а другото при
майката. Издръжката на децата била задължение и на двамата родители. Житейски
обосновано било в случаите, когато родителите са разделени да бъде разделена
между тях и издръжката на децата. Обичайна практика било когато децата са при
единия родител, другият да заплаща издръжка и за двете. Обичайна практика било и
това, при разделени деца при двамата родители, никой от родителите да не дължи
издръжка за другото дете. Счита, че ответницата по настоящото дело получила
сумите от направените преводи от 03.12.2014г. без основание, тъй като това били
суми за издръжка на двете деца за месеците октомври и ноември 2014г., когато
едното Ч. вече живеел с ищеца и той поел цялата негова издръжка. В настоящия
случай децата, родени от брака им с ответницата били разделени от 23.09.2014г.,
от която дата ищецът изцяло поел издръжката за Ч.. Съобразно постигнатата между
него и майката уговорка, ищецът не й дължал никаква издръжка, защото тя би
трябвало да поеме изцяло издръжката на другото родено от брака им дете - А.. По
този начин на практика родителите си поделяли издръжката за двете деца.
Ответницата явно решила да го „санкционира“ затова, че отново предявил иск за
промяна в родителските права по начина, по който направила това през месец
октомври 2014г. когато поискала запор върху трудовото му възнаграждение.
Очевидно в случая не се интересувала с какви средства ищецът ще издържа децата,
които на практика били на негова издръжка след заминаването на майката в А.. Изпълнително
дело № 232/2014г. на ДСИ при КрлРС било образувано на 28.10.2014г. въз основа
на влязлото в законна сила на 14.08.2014г. Решение № 568 от 18.07.2013г. по гр.
дело № 718/2013г. на К. районен съд. От същата дата било разпореждането на ДСИ
за предприемане на принудителни действия по събиране на присъдените суми. На
07.11.2014г. с писмо с обратна разписка било връчено запорно съобщение на
работодателя на ищеца - длъжник по изпълнителното производство, за налагане на
запор върху трудовото му възнаграждение. На същата дата на ищеца била връчена и
поканата за доброволно изпълнение. След завеждане на гр. дело № 1396/2014г. на КрлРС,
на 03.12.2014г. ответницата подала по изп. дело № 232/2014г. на ДСИ при КрлРС
молба с вх.№ 14105 от 29.12.2014г. с искане за вдигане на наложения запор,
което било удовлетворено от ДСИ. С молба с вх.№ 7048/29.06.2016г. по изп. дело № 232/2014г. на ДСИ
при КрлРС ответницата поискала отново да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Искането й било удовлетворено и запорното съобщение до
работодателя на ищеца било връчено на 05.07.2016 г. и от същата дата било
преведено в изпълнение .
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
1) Да признае за установено, на основание
чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 439, ал.1 от ГПК, че С.Ч.А. не дължи на Ч.С.А.
с ЕГН ********** – лично и със съгласието на неговата майка Д.А.А. сумата от
2700 лева, представляваща издръжка за 18 месеца за периода от месец януари
2015г. до месец юли 2016г.
2) Да осъди ответницата Д.А.А. да му
заплати сумата от 300 лева, представляваща получена без основание сума, представляваща издръжка на детето Ч.С.А.
за месеците октомври и ноември 2014г.
3) Да осъди ответницата Д.А.А. да му
заплати сумата от 1200 лева, представляваща дължима сума по договор за заем,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
плащане.
ОТВЕТНИЦИТЕ Д.А.А. с ЕГН ********** и Ч.С.А.
с ЕГН ********** – лично и със съгласието на неговата майка Д.А.А. с ЕГН **********,***
не са депозирали отговор на исковата молба и не вземат становище по иска.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че ищецът е бил в брак с Д.А.А.,
от който имат родени две деца - Ч.С.А. с ЕГН ********** и А.С.А. с ЕГН **********.
Не се спори, че с Решение № 449 от 26.11.2009г. по гр.дело № 406/2009г. на КрлРС,
влязло в законна сила, бракът на
съпрузите е бил прекратен, родителските права по отношение на децата били
предоставени на майката, а ищецът бил осъден да заплаща издръжка за децата си.
Не се спори и се установява от представения изпълнителен лист, че размерът на
издръжката, определен с Решение № 449 от 26.11.2009г. по гр.дело № 406/2009г. на КрлРС,
е бил изменен с Решение № 568 от 18.07.2013г. по гр. дело № 718/2013г. на
КрлРС, влязло в законна сила на 14.08.2014г. след изменението ищецът е дължал
издръжка на детето си Ч. в размер на 150 лева месечно и на детето си А. в
размер на 120 лева месечно, считано от 17.03.2013г. до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване. Въз основа на влязлото
в сила решение е бил издаден изпълнителен лист от 23.10.2014г. По молба на Д.А.,
на 24.10.2014г. е образувано изпълнително дело № 232/2014г. по описа на ДСИ при
КрлРС като в молбата е посочен способ на изпълнение – запор върху трудовото
възнаграждение на настоящия ищец. С молбата е претендирана издръжка за детето Ч.
за месец октомври 2014г.и за двете деца, считано от м. ноември 2014г. до работодателя на длъжника „Д.Ш.Р.Б.“ ЕООД
било изпратено запорно съобщение, връчено на 07.11.2014г. На длъжника, ищец в
настоящия процес, била връчена покана за доброволно изпълнение на 17.11.2014г.
На 03.12.2014г. работодателят на ищеца изплатил по сметка на ДСИ сумата в
размер на 310.87 лева, от която сума били преведени към бюджета дължимите
държавни такси, а на Д.А. била изплатена сумата от 250.82 лева. На 03.12.2014г.
работодателят на ищеца превел на Д.А. сумата от 270 лева с основание за плащане
– издръжка на дете. На 29.12.2014г. Д.А., като взискател по изп. дело № 232/2014г.
поискала с молба вх. № 14105/29.12.2014г. вдигане на запора на трудовото
възнаграждение на ищеца с мотив, че двамата се договорили той да плаща
издръжката доброволно. ДСИ е вдигнал наложения запор. На 29.06.2016г.
ответницата А. отново подала молба по изпълнително дело № 232/2014г. като
поискала принудително събиране на издръжката за двете деца за периода то месец
януари 2015г. до месец юни 2016г. включително, за 18 месеца по 270 лева общо
или сумата от 4 860 лева. Посочила е способ на изпълнение – запор на
трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение било връчено на
работодателя на 05.07.2016г. на 04.08.2016г., 09.02.2016г. и на 05.10.2016г.,
работодателят превел по сметка на ДСИ сумата от по 399.07 лева на всяка от
посочените дати. На 16.10.2016г. Д.А. подала молба до ДСИ за вдигане на
наложения запор с мотив, че детето Ч. живее при баща си. С разпореждане на ДСИ
запорът е вдигнат. Не се спори, че ищецът е предявил иск против Д.А. за промяна
на родителските права и е образувано гр. дело № 522/2016 по описа на КрлРС. Към
датата на даване ход на устните състезания производството по гр. дело №
522/2016г. по описа на КрлРС не е приключило с влязло в сила решение, по същото
е постановен съдебен акт от първата инстанция. От справката, изготвена от
Слежба „деловодство“ се установява, че срещу решението на съда е постъпила
въззивна жалба. Представен е по делото отговора на исковата молба от страна на Д.,
с който същата е признала факта, родителите са се договорили детето Ч. да живее
с ищеца. Представени са по делото два договора за банков кредит, от които се
установява, че ищецът е получил под формата на овърдрафт сумата от 1000 лева по
договор за кредит от 28.04.2015г. и под формата на овърдрафт сумата от 1500
лева по договор за кредит от 26.10.2015г. От показанията на св. Б. се
установява, че живее с ищеца на семейни начала от 2009г. Свидетелката се
грижела за детето Ч. понастоящем. При развода на ищеца родителските права били
предоставени на майката, като за известен период С. се грижил за двете деца и
свидетелката участвала в грижите за тях. От 23.09.2014г. Ч. живеел постоянно с
тях, защото майка му го изгонила и оттогава цялостната му издръжка била поета
от ищеца. Майката не давала средства за издръжката на Ч.. Понастоящем и детето А.
живеело с тях, след като по отношение на нея били предоставени родителските
права на бащата. Издръжката на двете деца не била равнопоставена, сумата
определена за Ч. била в по-голям размер. От времето, когато Ч. заживял с баща
си, по искане на ответницата бил налаган запор на трудовото възнаграждение на
ищеца, отделно той си заплащал издръжките за децата до октомври 2014г. Ищецът
предявил иск за промяна на родителските права и майката започнала да се моли
делото да бъде прекратено, да се разберат с ищеца и заявила, че тя ще поеме
грижите за А.. Родителите се споразумели и делото било прекратено, а Ч. останал
да живее при баща си. Ответницата периодично искала средства от бившия си съпруг
и свидетелката знаела, че ищецът и дал пари в заем, непрекъснато искала
авансово суми от издръжката и ищецът отделял по 50-100 лева. Веднъж поискала
голяма сума, защото заплатата й била запорирана, плачела по телефона. Тогава
ищецът кандидатствал за овърдрафт и след като го одобрили, двамата със
свидетелката отишли да получи сумата от банката. Още същата вечер ищецът
предоставил на ответницата сумата от 800 лева. По това време ответницата още
работела в поделението и двамата се уговорили да върне сумата след като се
справи със задълженията си и запора върху заплатата й бъде вдигнат, около края
на годината. През есента на 2015г. ответницата поискала още 400 лева на заем,
казала, че й трябват пари за банката и нямала с какво да живее. С. и дал в заем
и втората сума като се уговорили ответницата да ги върне при първа възможност.
Ответницата напуснала поделението, в което работела през 2015г. и получила
някакво обезщетение, ищецът я помолил да му върне парите, но тя не го сторила.
Заминала за А. през месец февруари 2016г.
Други доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска по чл. 439, ал.1 от ГПК:
Разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК
предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на
отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 ГПК е обусловена от изискването
искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание съгласно чл.439,
ал.2 ГПК (Определение № 233/17.04.2009г. по ч. т. д. N 239/2009г. на ВКС, II т.
о.), какъвто е и настоящия случай. По
настоящото дело не се спори, че е налице влязло в сила Решение № 449 от 26.11.2009г.
по гр.дело № 406/2009г. на КрлРС, с което упражняването на родителските права
по отношение на Ч. и А. е предоставено
на майката, а бащата – ищец в процеса е осъден да заплаща издръжка за двете си
деца. Присъдената издръжка е изменена с влязло в законна сила решение и към
датата на предявяване на иска ищецът е бил задължен да заплаща на децата си
посочените по-горе размери. По делото е доказано по несъмнен начин, че през
целия исков период, началото на който м. януари 2015г. до м. юни 2016г.
включително, т.е. след даване ход на устните състезания по гр. дело №
406/2009г., по което дело съдът е предоставил упражняването на родителските
права на майката и след изменението в размера на първоначално определената
издръжка на детето Ч., последното е живяло с баща си – ищец в настоящия процес,
и същият му е осигурявал необходимите средства за издръжка. По този начин ищецът
е изпълнил вмененото му с посоченото съдебно решение задължение за издръжка на
детето си Ч., каквато безспорно му дължи ежемесечно до навършване на пълнолетие
и независимо дали детето е трудоспособно и дали може да се издържа от
имуществото си. Ищецът е полагал всички грижи за Ч. и този факт безспорно е
установен като с неоспорените гласни доказателства, така и с писмените
доказателства – отговора на ответницата по гр. дело 522/2016г. по описа на
КрлРС и молбата, подадена до ДСИ. Със задължителното за прилагане от съдилищата
Решение № 134 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 90/2011 г. на ВКС, IV г. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на правния въпрос за
дължимата издръжка, когато детето е живяло с родителя, на който не е предоставено
упражняването на родителските права. ВКС приема, че когато родителят не
упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка,
той е длъжен да я изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права (тъй като правото на издръжка
принадлежи на детето), ако липсва споразумение за предоставянето й в натура. В
случаите, когато решението относно родителските права не е приведено в
изпълнение, след приключване на съдебното дирене в производството относно
издръжката детето е живяло с родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, и този родител е полагал за него дължимите
грижи, включително като му е предоставял необходимите средства за задоволяване
на потребностите му, задължението му за издръжка следва да се счита изпълнено,
респективно правото на такава на детето следва да се счита погасено чрез
предоставянето й. прието е също, че е без значение за този извод ищецът е имал
правно основание да упражнява родителските права, включително чрез постигнато
извънсъдебно споразумение, дали са били налице законна причина за прекратяване
или изменение на издръжката или друго обстоятелство, при настъпването на което
законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Да
се приеме противното, би означавало родителят да престира два пъти по едно и
също задължение. По изложените съображения, искът с правно основание чл. 439,
ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан и съдът го уважава в пълния предявен
размер. След приключване на съдебното дирене в двата процеса – за предоставяне
на родителските права и за изменение на присъдената издръжка в тежест на ищеца
в настоящия процес, са настъпили факти, които са погасили задължението му към
детето Ч..
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 55,
ал.1 от ЗЗД.
По изложените по-горе мотиви при обсъждане
недължимостта на издръжката за периода от 18 месеца, съдът намира и този иск за
основателен и го уважава в пълния му предявен размер. С писмените доказателства
по категоричен начин се установява, че на ищеца са удържани суми за издръжка на
двете деца за месеците октомври и ноември 2014г., които суми са преведени по
сметка на майката –ответницата Д.А.. Доказано е, че през този период детето Ч.
е живяло с баща си, който е престирал задължението си за издръжка в натура,
поради което съдът приема, че сумите платени на ответницата са получени на
отпаднало основание, поради което съдът уважава този иск в пълният му предявен
размер.
ОТНОСНО иска с правно основание:
Заемът за потребление е реален договор,
който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.
Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на
сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл.
240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал
заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си:
че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В
настоящия случай сключването на двата договора и размерът на предоставените по
тях суми пряко се доказват с показанията на свидетелката Б., които се подкрепят
и от косвените доказателства – представените договори за банкови кредити.
Доказателствата не са оспорени, поради което съдът намира, че ищецът при
условията на пълно и главно доказване установява фактите по сключване на
договорите и фактите по предаване на заемните суми. Ответницата не е направила
възражения срещу иска, не е заявила плащане и доколкото уговорките за срок за
връщане са неустановени, съдът приема, че с предявяване на иска ответницата е поканена
да върне заетите суми. По изложеното искът с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и съдът го уважава в пълният му предявен
размер.
ОТНОСНО разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
по делото разноски, от които 208 лева за заплатени държавни такси, дължими за
исковете в разгледания размер, както и сумата в размер на 420 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с цената на
разгледаните искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
439, ал.1 от ГПК, че С.Ч.А. с ЕГН **********
*** не дължи на Ч.С.А. с ЕГН ********** – лично и със съгласието на неговата
майка Д.А.А. с ЕГН **********,*** сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева,
представляваща издръжка за 18 месеца за периода от месец януари 2015г. до месец
юли 2016г. по изпълнително дело № 232/2014г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при районен съд К..
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, Д.А.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.Ч.А. с ЕГН ********** *** сумата от 300
(триста) лева, представляваща издръжка за детето Ч.С.А. за месеците октомври и
ноември 2014г., получена на отпаднало основание.
ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, Д.А.А.
с ЕГН ********** *** да заплати на С.Ч.А. с ЕГН ********** *** сумата от 1200 (хиляда
и двеста) лева, представляваща дължима сума по договори за заем, от която 800
лева по договор за заем от месец април 2014г. и 400 лева по договор за заем от
месец октомври 2015г., ведно със законната лихва върху главница от 1 200 лева,
считано от предявяване на иска – 20.07.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на С.Ч.А. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в общ
размер на 628 (шестстотин двадесет и осем) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.