№ 71
гр. Благоевград, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Р. Г. К. и
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200601117 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивен протест на ТО-Р. към РП-Б. срещу Присъда № 501359 / 19.03.2021
год., постановена по НОХ дело № 262 / 2020 год. на РС-Р., с която подсъдимия
Б. В. П. от гр. С. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК
оправдан по възведеното му обвинение за извършено престъпление по чл.206,
ал.3 вр. ал.1 от НК.
Според изложението в протеста, поддържано в съдебно заседание
пред въззивната инстанция от представителя на ОП-Б, присъдата на
първоинстанциония съд е неправилна, необоснована и незаконосъобразна.
Според представителя на държавното обвинение, от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установява по несъмнен начин, че подс.
Б. П. е извършил съставомерни деяния по чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК. Ето защо
се иска присъдата на районния съд да бъде отменена и постановена друга, с
която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъпление
по посочената правна квалификация, при което да му бъде наложено
1
съответно наказание.
Въззиваемият Б. П. на съдебното заседание пред окръжния съд се
явява лично и с упълномощения му защитник – адв. Р. Н.. Същите оспорват
протеста и пледират присъдата на районния съд да бъде потвърдена, като
правилна и законосъобразна. Поддържат, че обвиненията не са доказани и
подсъдимият не е извършил инкриминираните му деяния.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателствени източници.
ОС разгледа протеста в качеството си на въззивна инстанция и
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:
С обжалваната присъда подс. Б. В. П. от гр. С. е признат за
НЕВИНОВЕН в това, че на 04.08.2011 год. в гр. Д., общ. Б., обл. Б.,
противозаконно е присвоил чужди движими вещи, собственост на „И..., както
следва:
• 1 (един) брой седлови влекач, марка и модел ,...” с
регистрационен номер ... на стойност 28 965,24 лв. (двадесет и осем хиляди
деветстотин шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки), който
владеел на правно основание - сключен Договор за финансов лизинг на
транспортни средства № ...;
• 1 (един) брой влекач, марка и модел „...” с регистрационен
номер ... на стойност 29 776,03 лв. (двадесет и девет хиляди седемстотин
седемдесет и шест лева и три стотинки), който владеел на правно основание
въз основа на сключен Договор за финансов лизинг на транспортни средства
№ ...;
• 1 (един) брой самосвално полуремарке, марка и модел „...” с
регистрационен номер ... на стойност 36 938,38 лв. (тридесет и шест хиляди
деветстотин тридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), което владеел
на правно основание въз основа на сключен Договор за финансов лизинг на
транспортни средства № ...;
2
• 1 (един) брой самосвално полуремарке, марка и модел „...” с
регистрационен номер ... на стойност 36 938,38 лв. (тридесет и шест хиляди
(деветстотин тридесет и осем лева и тридесет и осем стотинки), което владеел
на правно основание въз основа на сключен Договор за финансов лизинг на
транспортни средства № ... и
• 1 (един) брой лек автомобил, марка и модел „...” c
регистрационен номер ... на стойност 30 467,45 лв. (тридесет хиляди
четиристотин шестдесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки), който
владеел на правно основание въз основа на сключен Договор за финансов
лизинг на транспортни средства № ...
като обсебването е в големи размери, всички присвоени
автомобили са на обща стойност 163 085,48 лв. (сто шестдесет и три хиляди и
осемдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) - престъпление по
чл.206, ал.3 пр.1 НК връзка чл.206, ал.1 НК, поради което и на основание
чл.304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.
В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по
несъмнен начин следната фактическа обстановка:
Подс. Б. В. П. е ....
По делото не е спорно, установява се и от приетите писмени
доказателства, че на 30.12.2010 г. е бил сключен договор за финансов лизинг
на транспортни средства № ..., като страни по посоченият договор са
търговско дружество „И..., в качеството на лизингодател и дружество „И..., в
качеството на лизингополучател. Наред с това, лизинговият договор е бил
подписан и от подс. Б. В. П., в качеството му на солидарен длъжник по
отношение на всички задължения на „И... по същия лизингов договор към
„И....
3
По силата на договора, „И... са предоставили на лизингополучателя
„И... за ползване при условията на договора за лизинг транспортни средства, а
именно:
-1 (един) брой седлови влекач, марка и модел „...” с |
регистрационен номер ...;
-1 (един) брой влекач, марка и модел „...” с регистрационен в номер
...;
-1 (един) брой самосвално полуремарке, марка и модел „...” R с
регистрационен номер ... и
- 1 (един) брой самосвално полуремарке, марка и модел „...” с
регистрационен номер ....
В качеството на насрещна престация по договора, „И... поел
задължение да заплаща на „И... лизинговата цена, на месечни вноски,
съгласно погасителни планове, които били неразделна част от договора.
На 30.12.2010 г. между „И..., БИК ..., като лизингодател и „И...,
като лизингополучател, бил сключен още един договор за финансов лизинг на
транспортни средства - договор № ...,г. с предмет 1 (един) брой лек автомобил,
марка и модел „...” c регистрационен номер ....
Посоченият лизингов договор също бил подписан и от подс. Б. П., в
качеството му на солидарен длъжник по отношение на всички задължения на
„И... по посочения лизингов договор към „И.... По силата на този договор за
финансов лизинг, дружество „И... предоставило на лизингополучателя „И... за
ползване на лизинг при условията, посочени в него, лек автомобил марка „...”
c регистрационен номер ... и двигател №: ....
Тъй като дружеството „И... изпаднало в забава по отношение на
дължимите плащания по договорите, от страна на лизингодателя „И... е
изпратено предизвестие за прекратяване на договора с изх. № .../, адресирано
до „И... и подс. Б. П.. Последният получил лично предизвестието на 26.05.2011
год.
След проведени преговори между страните, на 01.06.2011 г. между
„И..., „И... и подс. Б. П., последния като солидарен длъжник, е бил сключен
договор за спогодба /приложен на л.123 - л.124 от том 1/, с който договор бил
удължен срока на предизвестието за прекратяване на всички договори за
4
лизинг до 04.08.2011 г., като било поето задължение от „И... и Б. П. да
заплатят до 04.08.2011 г. най - малко сумата от 50 000 евро. В раздел III, чл.1,
ал.2 от спогодбата е предвидено, че в случай на незаплащане в срок до
04.08.2011 г. на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ евро, договорите за лизинг
ще се считат за прекратени и „И... ще възстанови държането си върху
оборудването, предмет на договорите за лизинг.
В уговорения срок – до 04.08.2011 г., сумата от 50000 евро не била
платена, поради което и договорите за лизинг били прекратени на същата
дата, а транспортните средства е следвало да бъдат върнати в държане на
лизингодателя. Лизинговото дружество инициирало гражданки дела за
връщане на лизингови вещи по вписани договори за лизинг в ЦРОЗ, поради
прекратен договор за лизинг, като по посочените граждански дела били
издадени изпълнителни листи срещу С.П. /п./ и подс. Б. П., и образувано
изпълнително дело. В рамките на образуваното изпълнително производство
двете полуремаркета - самосвално полуремарке, с регистрационен номер ... и
самосвално полуремарке, с регистрационен номер ... били намерени и иззети
по- късно от съдия изпълнител - л.44, л. 45 и л.46 от том 5.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-
оценителна експертиза се установява, че стойността на превозните средства,
предмет на договорите за лизинг възлиза общо на сумата 163 085,48 лева.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели:
Ш.Д., В.В, В.Б., К.Д., П.Е., И.Ц., Н.В. и Р.М. - всички служители на ..., на М.П.,
А.П., З.Е. и Б. Т. – работници в „И..., посочените машини и транспортни
средства са били използвани в дейността на кариера за добив на инертни
материали /пресевна/, находяща се в районна на река „М.“, местността „Л.“ в
землището на гр. Д. /след разклона за с. Е., общ. Р./, като кариерата е била
стопанисвана от братята М.П. и С.П. /п./. В показанията си св. М.П. също
сочи, че реално фирмата „И... е била собственост на брат му – С.П., който е
работил и развивал дейността на кариерата за добив на инертни материали, а
подс. Б. П. не се е занимавал с тази дейност.
Липсват каквито й да е основания да се поставя под съмнение
надеждността и добросъвестността на посочените свидетели и надеждността
на техните показания. Същите са убедителни, непротиворечиви и взаимно се
допълват, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Наред с това,
5
съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени
материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, като
тези доказателства също не се оспорват от страните. Не се оспорва също и
заключението на съдебно-оценителната експертиза.
При така установената фактическа обстановка и във връзка с
инкриминираните с обвинителния акт на РП-Р. факти и обстоятелства,
настоящият състав на въззивния съд намира, че постановената от районния
съд присъда, с която подс. Б. П. като солидарен длъжник е признат за
невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.206,
ал.3 вр. ал.1 от НК са явява законосъобразна и правилна.
Както правилно е посочил районния съд в мотивите на обжалвания
съдебен акт, обсебването представлява разпореждане с движими вещи, които
деецът владее или пази, като със свои собствени. Вещите трябва да са чужди и
да се намират във владение на дееца като това владение не трябва да е
установено по престъпен начин.
От субективна страна престъплението може да бъде извършено
само умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава,
че поведението му ще увреди защитените обществени отношения свързани
със собствеността и да желае настъпването на общественоопасния резултат.
Интелектуалният момент на умисъла за обсебване обхваща съзнанието у дееца
за това, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че той я
владее или пази на правно основание и че му е позволено да осъществява само
определени действия с нея, невключващи актове на имуществено
разпореждане. Във волево отношение деецът има за цел да се разпореди
окончателно и безвъзвратно с предмета на престъплението в свой или в чужд
интерес, накърнявайки в същото време възможността собственикът на вещта
да се разпорежда с нея, отклонявайки я от патримониума му.
В случая, по силата на сключените договори за лизинг дружество
„И... като лизингодател е предоставило на лизингополучателя „И...
транспортни средства срещу задължение да бъдат заплащани определените
лизингови вноски. Подс. Б. П. също фигурира като страна в процесните
договори за лизинг в качеството на т.н. солидарен длъжник. Установява се, че
транспортните средства, предмет на договорите за лизинг /с изк. на лекия
автомобил/ са били използвани в дейността на кариера за добив на инертни
6
материали /пресевна/, находяща се в районна на река „М.“, местността „Л.“ в
землището на гр. Д., като кариерата е била стопанисвана от С.П. /п./, на който
помагал брат му – св. М.П.. Видно е също, че изпълнителните листи са били
издадени срещу М.П. и подс. Б. П.. Същевременно от доказателствата по
делото не установява, че посочените транспортни средства са се намирали във
фактическата власт на подс. П.. В тази връзка св. М.П. е категоричен, че
реално фирмата „И... е била собственост на брат му – С.П., който е работил и
развивал дейността на кариерата за добив на инертни материали, а подс. Б. П.
не се е занимавал с тази дейност. Това се потвърждава и показанията на
свидетелите, които са работили на пресевната, така и от показанията на
разпитаните полицейски служители. Не се установяват каквито и да е данни,
че същият се е разпоредил с транстпортните средства. Ето защо липсват и
основания да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Б. П.
за извършено обсебване на посочените транспортни средства - престъпление
по чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Наред с това, за да постанови оправдателната присъда по
отношение на подсъдимия Б. П., районният съд правилно е приел, че към
инкриминираната дата – 04.08.2011 год. уговорения между страните по
договорите за лизинг с допълнителното споразумение от 01.06.2011 год. срок
за погасяване на задълженията, респ. прекратяване на договорите и връщане
на машините не е бил изтекъл. Несъмнено и съобразно правилата за броене на
срокове, когато срокът се брои на дни, същият изтича в края на последния ден,
поради което не може да се приеме, че на 04.08.2011 год. е извършено
престъплението обсебване.
От друга страна, не следва да се игнорира и обстоятелството, че
претенциите на „И... срещу „И... и подс. Б. П. са били оспорени по
гражданско-правен ред, при което се установява, че с Определение № 5541
/27.10.2011 год. по ЧГД № 1217/2011 год. на ОСБ е постановено спиране на
принудително изпълнение по изп. дело № 1262/2011 год. по описа на ... Ш.Д.,
касаещо процесните транспортни средства. Ето защо и отчитайки, че
задържането на превозните средства от лизингополучателя е при наличието
на висящ гражданско-правен спор, като същевременно подс. Б. П. не е
извършил разпоредителни действия, липсват основания да се приеме, че от
обективна и субективна страна същият е извършил съставомерно деяние по
чл.206, ал.3 вр. ал.1 от НК. При всяко положение става въпрос за граждански
7
правоотношения във връзка с изпълнението на договор, а не за деяние,
обявено за престъпление по особената част на Наказателния кодекс.
Следователно въззивният протест като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По изложените съображения въззивният съд намира за
законосъобразни и правилни крайните изводи на РС-Р., че подс. Б. В. П.
следва бъде признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпления по чл.206, ал.3 вр.
ал.1 от НК.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд
не констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени
нарушения на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или
изменението на съдебния акт.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 501359 / 19.03.2021 год.,
постановена по НОХ дело № 262 / 2020 год. на РС-Р..
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8