Р
Е Ш Е
Н И Е
№591
град Плевен, 21.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-
ДЕКОВА
КАТЯ
АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Поля Цанева и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Христова-Декова к.а.н.д. № 956/2023г.
по описа на Административен съд Плевен, на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК
във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение № 476/16.10.2023г., постановено по а.н.д. № 1364/2023г.,
Районен съд Плевен, шести наказателен състав е потвърдил Наказателно
постановление (НП) № 23-0938-001086/07.04.2023г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОДМВР Плевен, с което на Е. С. П. с ЕГН ********** и адрес ***, на
основание чл.174, ал.3, предл.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП),
чл.183, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП са
наложени три административни наказания – съответно глоба в размер на 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок 24 месеца и две глоби в размер от
по 10 лева, за извършени нарушения на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 12 точки.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитиМ.ано лице – Е.С.П., страна по а.н.д. № 1364/2023г. по
описа на Районен съд Плевен, в частта, относно наложената глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат възражения за неправилност на
съдебния акт, водещи до неговата отмяна. Твърди се, че съдът правилно е установил фактическата
обстановка, която не се оспорва от касатора, но неправилно е приел, че не са
налице процесуални нарушения в административно наказателното производство. В
тази връзка се релевира, че проверката за употреба на наркотични вещества и
издадения въз основа на нея АУАН е с час 20:20 часа. Този час е бил изписан и
на издадения талон за медицинско изследване №0064921 с посочено време за
явяване в медицинското заведение – 45 минути, регламентирано в Наредба №1 от
19.07.2017г. В този период от време на касаторката е било невъзможно да се яви,
тъй като по силата на издадена й заповед за задържане за срок до 24 часа е била
с ограничено право на придвижване, считано от 19:30 часа. Оспорва се
извършената поправка в талона за медицинско изследване, като е вписан друг час
на издаването му. Поправянето на часа на издаване, респективно явяване в
медицинското заведение, според касатора, не санира допуснатото процесуално
нарушение, а именно неосигуряване на възможност да се подложи на медицинско
изследване по реда на Наредбата. За неоснователни са приети и заключенията на
въззивния съд, че с приоритет се ползват действията по НПК за разследване пред
действията на органите за контрол на движението по ЗАНН и ЗДвП, тъй като
действията по НПК – личен обиск, претърсване и т.н. не са били с такава
неотложност, че да не могат да бъдат извършени, след като на касатора се осигури
възможност да се яви, придружен до лечебното заведение в рамките на дадените 45
минути, а след това се извърши претърсването на жилището й. Поддържа се, че
разпоредбите на Наредбата са категорични и императивни и нарушаването им води
до съществено процесуално нарушение, независимо от причините. С оглед горното
за неоснователни се приемат изводите на въззивния съд, че коригирането на часа
на връчване на талона за медицинско изследване е в нейна полза. Иска се отмяна на
решението в оспорената му част и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, лично
и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява, не се представлява и не депозира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд
разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по
реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото дело, съдът наМ.а касационната жалба за неоснователна.
Аргументите за това са следните:
С оспореното решение въззивният съд приел за
установено, че на 27.03.2023г. в 20:20 часа в гр. Плевен, ул. „М.“ до №12, П.
като водач на собствения си лек автомобил „БМВ“ ***категорично отказала да й
бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози
с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен номер №ARРJ 0001 с
тестова касета към него Drug test 5000, като на водача бил издаден талон за
медицинско изследване с № 0064921 и осем броя холограмни стикера за валидност и
сигурност на пробата с номер А073037. П. не представила свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към СУМПС или заместващ го АУАН. За
извършеното нарушение на П. бил издаден Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GA №946823 от 27.03.2023г., подписан от нея с
отбелязване „Имам възражения”, без същите да са конкретизирани. В срока и по реда
на чл.44 ал.1 от ЗАНН същата не депозирала възражение против констатациите в
акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено оспореното пред РС наказателно
постановление.
От фактическа страна въззивният съд установил, че
служители на сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ на МВР Плевен на
27.03.2023г. получили оперативна информация, че Е.П. държи и употребява
наркотични вещества, както и че същата управлява лек автомобил марка „БМВ“ ***след
употреба на наркотични вещества. Служителите изградили секретен пост на ул. „Лъчезарна“,
която била перпендикулярно разположена на ул. „М.“. В последствие забелязали
автомобил „БМВ“, който бил управляван от Е.П. (в съдебно заседание, разпитани
като свидетели и двамата служители са категорични, че лично и непосредствено са
възприели управлението на автомобила от П.). Автомобилът преминал край тях,
завил и спрял на ул. „М.“ пред жилището на касатора. След спирането на
автомобила, служителите на сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ на МВР
Плевен уведомили полицейски служители от сектор „Пътна полиция“, които да извършат
проверка за употреба на наркотични вещества на П.. На последната била извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство, която отчела отрицателен
резултат, но тя категорично отказала да й бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест
5000“ с фабричен номер №ARРJ 0001 с тестова касета към него Drug test 5000. На
водача бил издаден талон за изследване с № 0064921 с дата 27.03.2023г. и час
20:30 и осем броя холограмни стикера за валидност и сигурност на пробата с
номер А073037, който не бил връчен на П. веднага след приключване на
проверката, съставянето на АУАН и протокола за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с рег. №465/27.03.2023г., тъй
като по отношение на нея били извършвани процесуално-следствени действия по
НПК, в това число личен обиск и претърсване и изземване в жилището й, находящо се
в гр. Плевен, ул. „М.“. След приключване на процесуално-следствените действия
по НПК в 01:30 часа на 28.03.2023г. на П. бил връчен талон за изследване с №
0064921. От показанията на свидетеля Й., служител на сектор „Пътна полиция“
било установено, че поради извършваните процесуално-следствени действия с
участието на П., същият собственоръчно поправил часа (на 01:30 часа) и датата (28.03.2023г.)
на връчване на талона за изследване. Тъй като Е.П. била задържана със заповед
за задържане на лице рег.№3391зз-66/27.03.2023г., тя била транспортирана до
Спешното отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на наркотични вещества или
техни аналози. Видно от приобщения като писмено доказателство по делото протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози от 28.03.2023г., издаден от д-р Б.Т.,
Е.П. на 28.03.2023г. в 01:55 часа е отказала да даде кръв за изследване. Протокол
за изследване №0064921, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества и техни аналози рег. №465/27.03.2023г. и Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 28.03.2023г., издаден от д-р Б.Т., били
връчени на Е.П. срещу нейн подпис, безспорно установено от свидетелските
показания и заключението на вещото лице Г.Г.по назначената съдебно-почеркова
експертиза.
Горната фактическа обстановка съдът установил по
несъмнен и категоричен начин след анализ на събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства и въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, които съдът кредитирал с доверие като обективни, логични,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и възпроизвеждащи
преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти. Тази
обстановка не се и оспорва от касатора, обстоятелство изрично посочено от него в
касационната жалба.
При така установеното от фактическа страна, районният
съд не установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на НП, а по същество приел, че обжалваното наказателно постановление и
АУАН са издадени от лица в кръга на тяхната компетентност и правомощия, събраните
доказателства установяват напълно приетата от АНО фактическа обстановка, АНО е
дал правилна правна квалификация на всяко едно от деянията и за всяко от
нарушенията правилно са били приложени съответните санкционни норми. Съдът
приел, че от събраните доказателства се установява, че жалбоподателката е била
водач на МПС по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и годен субект на
административните нарушения. Възраженията на оспорващата били обсъдени и мотивирано
приети за неоснователни, като съдът приел, че показанията на разпитаните
свидетели и приложените доказателства безспорно установяват извършените
нарушения и техния автор. С горните мотиви решаващият състав потвърдил
обжалваното пред него НП.
Настоящият състав наМ.а посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон.
Не е спорно в случая, че към момента на съставяне на
АУАН, Е.П. е имала качеството на „водач“ на МПС по смисъла на тълкуванието на
§6, т.25 от ДР на ЗДвП. В случая свидетелите – полицейски служители, са
категорични, че П. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като именно тя
го е управлявала (установено от полицейските служители в светлата част на
денонощието от разстояние по-малко от един метър) и на нея е съставен АУАН. По
този въпрос няма и спор между страните.
Административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП
визира в състава си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отказът на
водача да му бъде извършена проверка с техническо средство и да даде кръвна
проба за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са
два различни способа, чрез които се установява наличието на наркотични вещества
или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП те са
употребени именно като две различни алтернативни възможности, които
контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да
бъде установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се е
съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би
осъществил състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при
обратната хипотеза, когато проверяваният водач откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство, но се съгласи да даде проба за медицинско
изследване. От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява, че П. е отказала проба за наличие на наркотични вещества и по двата
предписани от закона начина. Последната е отказала да й бъде извършена проверка
с техническо средство Дрегер Дръг Тест с посочения в НП номер. Отказала е и да
даде кръв след съпровождането й в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен,
документирано от д-р Б.Т. в Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от 28.03.2023г. (01:55 часа), подписан от П.. С оглед на това, налице е
изричен отказ на П. да бъде тествана за употреба на наркотични вещества и техни
аналози с техническо средство, като не е изпълнила и предписанието за
медицинско изследване – отказала е да даде кръвна проба в лечебното заведение. Горните
обстоятелства не се и отричат от касатора. Твърденията й за наличие на
процесуални нарушения в административнонаказателното производство са свързани с
извършената поправка в издадения й Талон за изследване с №0064921, в който първоначално
записания час е 20:30 часа на 27.03.2023г., поправен на 01:30 часа на
28.03.2023г. Действително в талона е извършена поправка на часа, но по делото
безспорно е установено лицето, което я е извършило (неговия издател А. Й. – на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Плевен),
причините за това (издадена заповед за задържане на Е.П. и извършените
процесуално-следствени действия по НПК), връчване на талона на П. след
извършената поправка, транспортиране на лицето до УМБАЛ и осигуряване на
възможността то да даде кръвна проба в указания в талона интервал от време, а
именно от 45 минути. В самия талон за изследване действително има поправки
относно часа на връчването му, отбелязан в него, но поправките не са съществено
нарушение на процесуалните правила и не опорочават административнонаказателното
производство до степен, обосноваваща отмяна на издаденото НП.
В правната доктрина е възприето категоричното
становище, че за да е съществено едно процесуално нарушение, то следва да е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице в степен, че то да не
е могло да упражни права, които законът му предоставя в
административнонаказателното производство или тези му права да са се
преклудирали и този пропуск да не може да бъде саниран при по-нататъшния ход на
производството. В случая не са налице описаните предпоставки, за да се приеме
наличието на съществено процесуално нарушение. На касатора е предоставено право
да даде кръв за медицинско изследване, но той е отказал, т.е не е нарушено
правото му на защита.
Съгласно чл.178, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК,
съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на
всички обстоятелства по делото. А от обстоятелствата по делото, установени
посредством събраните писмени доказателства (редовно съставеният АУАН по
аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдебно-почеркова експертиза) и свидетелски
показания на полицейските служители се установява, че водачът на МПС на
процесния ден е отказал категорично да му бъде извършена проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози, както посредством техническо
средство, така и чрез изследване в лечебно заведение. По делото до настоящия
момент не се твърди П. да е дала проба за употреба на наркотични вещества в
лечебно заведение, доказателства в тази насока не са представени, примерно
резултат от извършено изследване. В случая не е налице спор дали касаторът е
управлявал процесното МПС след употреба на наркотични вещества или не. Нарушението
по чл.174, ал.3 от ЗДвП се осъществява чрез отказ
на водача на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или чрез неизпълнение на предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случая в
наказателното постановление изрично е посочено, че нарушението е осъществено
чрез отказ от изследване. Доколкото
отказът е нарушение на просто извършване, същият може да се установява с всички
допустими доказателствени средства, без да е необходим някакъв специален ред за
установяването му. В случая въззивният съд правилно е приел, че отказът се
установява по безспорен начин от съставения АУАН, чиято доказателствена сила не
е оборена от доказателствения материал по делото. На тези основания съдът е приел
за доказано вмененото на П. нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Приел е, че в
производството по издаването му са спазени всички процесуални правила до
толкова, че не са налице съществени нарушения, които да водят до нарушаване
правото на защита на наказаното лице или да са от такова естество, че ако не
бяха допуснати, резултатът от административно-наказателното производство би бил
различен. Нарушението е установено по несъмнен начин и е доказано от събраните
по делото доказателства. Така направените от въззивния съд изводи се споделят
от настоящия състав и в този смисъл не е допуснато съществено нарушение на чл.6
от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, а
твърденията в касационната жалба са неоснователни.
Противно на възраженията в жалбата, на касатора е
осигурена възможност в рамките на посочения във връчения му талон за изследване
интервал от време да му бъде взета кръвна проба и извършено медицинско
изследване за употреба на наркотични вещества. Е.П. е откарана в лечебното
заведение, но същата е отказала да даде кръвна проба, документирано от д-р Т. в
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 28.03.2023г. (01:55
часа), подписан и от касатора.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на касатора, че талонът за медицинско изследване е съставен и
връчен от служител от сектор „Криминална полиция”, т.е. от лице без правомощия.
В о.с.з. пред въззивния съд е снета самоличността на извършилия поправката и
връчил талона служител – А. Й., който е мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция” и разполага със съответните правомощия, противно на възраженията на
касатора.
Касационната инстанция наМ.а, че обжалваното решение е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са
установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото му
деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата
инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В този смисъл касационната
инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК
напълно споделя изложените от въззивния съд мотиви и препраща към тях, за да
обоснове решението си.
По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят
до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във
връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори
касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 476/16.10.2023г., постановено
по а.н.д. № 1364/2023г. по описа на Районен съд Плевен.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/