РЕШЕНИЕ
№ 719
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. П.
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. П. Въззивно гражданско дело №
20222100500556 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „В и К“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК
*********, представлявано от гл. юк. Десислава Златева против Решение №
244 от 10.02.2022 г., постановено по гр. дело № 4431/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което съдът е приел за установено по реда на чл.422
от ГПК, че Г. И. З., ЕГН ********** от *** дължи на въззивника сумата от
21.26 лв., за която има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №260311/28.01.2010 г. по ч.гр.д. №540/2021 г.
по описа на БРС, представляваща задължение по издадена фактура в периода
на облагане от 01.01.2019 г. – 17.01.2019 г., произтичащо от установено
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи от
страна на абоната, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК на 27.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, като за разликата до предявения размер от 63,79 лв. е отхвърлил
иска като неоснователен.
1
Недоволство от така постановеното съдебно решение в
отхвърлителната му част изразява въззивното дружество, което намира
същото за неправилно. Изразява несъгласие с постановения по делото
резултат, тъй като се касае за извършено незаконно присъединяване и
отговорност за деликта носи само ответната страна. Моли съда за отмяна на
решението и постановяване на ново, с което претенцията да бъде изцяло
удовлетворена, като присъди направените по делото съдебно-деловодни
разноски за двете инстанции. Излага съображения.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред БРС е с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Безспорно е установено по делото, че въззиваемият Г.З., в качеството
му на наследник на И. С. З., б. ж. на ***, починал на 14.02.2015 г., е
собственик на недвижим имот в ***, заедно с останалите наследници Д. З. -
майка и И. З.- брат на страната, като за имота е открита и заведена партида с
абонатен номер 880093.
Също така не се спори по делото, че на 17.01.2019 г. е извършена
проверка в имота от служители на въззивното дружество, разпитани като
свидетели пред БРС, за която проверка е съставен Констативен протокол № 1,
установяващ неправомерно ползване на вода в обекта чрез монтиране на
маркуч, посредством който чешмите са били снабдени с вода под налягане.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитани
са свидетели и е извършена съдебно- техническа експертиза, като съдът е
изяснил делото от фактическа страна.
Първоначално производството е образувано по подадено от
въззивното дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и заповедният съд със заповед № 260311 от 28.01.2010 г. е
разпоредил длъжникът Г. И. З., ЕГН ********** от *** да заплати на В и К“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********, сумата от 63,79 лв.
2
главница, представляваща изразходена, отведена и пречистена вода за
периода 01.01.2019 г. до 17.01.2019 г., определена по реда на чл. 35, ал. 6 във
връзка с чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ведно със законната лихва върху главницата от
27.01.2021 г. до окончателното изплащане, лихва за забава от 11.24 лв. за
периода 27.02.2021 г. до 20.01.2021 г., както и сумата от 75 лв.- разноски по
делото.
За да постанови обжалвания резултат районният съд е приел, че
въззиваемият не отрича ползването на вода в процесния период, но е счел, че
задължението му се простира в рамките на притежаваната от него идеална
част от правото на собственост върху процесната къща и е удовлетворил
претенцията в размер на 1/3 идеална част от иска. Настоящата инстанция
намира подадената жалба за основателна, което налага решението в
отхвърлителната му част да бъде отменено и претенцията да бъде уважена
изцяло. В констативния протокол от 17.01.2019 г. е констатирано, че е
осъществено неправомерно свързване към водопроводната мрежа без
измервателен уред /водомер/ посредством маркуч. В проведеното съдебно
заседание на 07.02.2022 г. свидетелят Б.Д. установи, че след смъртта на
бащата И. З., процесния имот се ползва от въззиваемия Г.З., като свидетелят е
установил, че във водомерната шахта на мястото на водомера е монтиран
маркуч. Водомерът е бил демонтиран още през 2012 г. С оглед на това се
установява, че действителният потребител на водата е въззиваемият по
делото, поради което в случая се касае за деликт извършен от страната.
Въззивиникът претендира заплащане на сумата не като незаплатени доставки
на вода, а като обезщетение за установено незаконно присъединяване към“ В
и К“ системата. Това налага отмяна на решението в отхвърлителната му част
за сумата от 42,53 лв., както и за разноските и удовлетворяване на
претенцията. По отношение на разноските- дължима е сумата от 75 лв. за
заповедното производство, 240 лв. за първата инстанция и 75лв.за въззивната
инстанция.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯВА Решение № 244 от 10.02.2022 г., постановено по гр. дело
№ 4431/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас в отхвърлителната му част за
сумата от 42,53 лв., както и в частта за разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Г. И.
З., ЕГН ********** от *** дължи на въззивника сумата от 42,53 лв., за която
има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 260311/28.01.2010 г. по ч.гр.д. №540/2021 г. по описа на БРС,
представляваща задължение по издадена фактура в периода на облагане от
01.01.2019 г. – 17.01.2019 г., произтичащо от установено незаконно
присъединяване към водопроводните и канализационни системи от страна на
абоната, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. И. З., ЕГН ********** от *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК *********,
представлявано от гл. юк. Десислава Златева сумата от 240 лв., направени
разноски пред първата инстанция, сумата от 75 лв.- разноски пред въззивната
инстанция и сумата от 75 лв.-разноски пред заповедния съд по ч. гр. д. №
540/2021 г. по описа на БРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4