РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на десети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4166 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Г.И.Й. чрез пълномощника
адвокат М. твърди, че е внесъл по сметка на Специализираната прокуратура сумата
от 10 000 лв., представляваща лични негови парични средства, за заплащане
на мярка за неотклонение – парична гаранция в общ размер на 130 000 лв.,
определена на обвиняемия М.В.Р. по досъдебно производство № 749/2017 г. по
описа на Специализираната прокуратура. Твърди, че с постановление на
Специализираната прокуратура от 07.08.2019 г. мярката за неотклонение е
отменена, а сумата – преведена по сметка на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик
в изпълнение на запор, наложен върху вземането на М.В.Р. от Специализираната
прокуратура в качеството й на трето задължено лице по изпълнително дело №
13110001970/2011 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. Твърди, че
към момента на предявяване на исковата молба сумата е усвоена от ТД на НАП –
Пловдив като същата е послужила за заплащане на публични задължения на М.В.Р..
Счита, че запорът е неоснователно наложен върху паричната гаранция, тъй като
сумата от 10 000 лв. не представлява вземане на М.В.Р. към Специализираната
прокуратура, а вземане на ищеца, който я е заплатил със свои собствени
средства, но не безвъзмездно и поради това подлежи на възстановяване. Сочи, че
е обжалвал постановлението за налагане на обезпечителни мерки пред директора на
ТД на НАП – Пловдив, но жалбата му е била оставена без уважение. Тъй като е
налице неоснователно разместване на имуществени блага, моли да бъде осъден
ответникът Национална агенция за приходите да му заплати сумата от 10 000
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й заплащане, както и да му бъдат заплатени разноските по делото.
Представя
писмени доказателства.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Национална агенция за приходите чрез
пълномощника юрисконсулт К. намира исковата молба за нередовна и недопустима.
Недопустимостта на иска обосновава с обстоятелството, че се претендира право на
собственост върху парични средства, които представляват родово определени, а не
индивидуално определени вещи. Сочи също така, че исковата молба е подадена след
изтичане на преклузивния 30-дневен срок, предвиден в чл. 269, ал. 2, т. 4 от ДОПК. По същество намира иска за неоснователен, тъй като липсват доказателства,
че сумата е внесена на възмездно основание и се дължи връщането й. Счита също
така, че Националната агенция за приходите в качеството си на приходна
администрация е събрала сумата на годно правно основание, а именно ревизионни
актове и данъчни декларации, представляващи изпълнителни основания по смисъла
на чл. 209, ал. 2, т. 1 и 2 от ДОПК и установяващи публични задължения на М.В.Р..
При условията на евентуалност твърди, че сумата следва да се търси от длъжника,
в чийто права ищецът се е суброгирал. По тези съображения моли за прекратяване
на производството поради недопустимост на иска, а евентуално – отхвърлянето му
като неоснователен.
Претендира
разноски съгласно представен списък на разноските.
Представя
писмени доказателства.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приетите по делото писмени доказателства – определение от
09.02.2018 г., постановено по ЧНД № 368/2018 г. по описа на Специализирания
наказателен съд, че М.В.Р. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 67/2017 г. по описа на СО – Специализирана прокуратура за
престъпления по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, и му е била определена мярка за неотклонение –
гаранция в размер на 130 000 лв.
Част от стойността на гаранцията,
а именно сума в размер на 10 000 лв. е внесена по сметка на
Специализираната прокуратура на 20.02.2018 г. от ищеца Г.И.Й., което се установява
от представеното от ищеца преводно нареждане.
С постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С180013-022-0023877/12.04.2018 г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, за обезпечаване на
публичните задължения на М.В.Р. по изпълнително дело № 13110001970/2011 г. по
описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик е наложен запор върху вземане на длъжника,
представляващо парична гаранция в размер на 130 000 лв., от третото
задължено лице – Специализирана прокуратура. За наложения запор третото
задължено лице е уведомено със запорно съобщение с изх. № С180013-119-0005386/12.04.2018
г. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози въз основа на
съобщение с изх. № С180013-109-0023480/12.04.2018 г.
Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е обжалвано от длъжника М.В.Р. с жалба с вх. №
С180013-000-0306272/21.05.2018 г., като с Решение № 211 от 04.06.2018 г. на
директора на ТД на НАП – Пловдив постановлението е потвърдено. Впоследствие
против постановлението за налагане на обезпечителни мерки е постъпила втора
жалба от длъжника М.В.Р. с вх. № С190013-000-0428605/20.08.2019 г., но с
Решение № 322 от 21.08.2019 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив жалбата е
оставена без разглеждане, а производството е прекратено.
Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е обжалвано и от ищеца Г.И.Й. с жалба с вх. №
94-00-5264/21.08.2019 г., но с Решение № 363 от 03.09.2019 г. същата е оставена
без разглеждане.
С постановление от 07.08.2019 г.
по досъдебно производство № 749/2017 г. по описа на Специализираната
прокуратура наложената на М.В.Р. мярка за неотклонение е отменена и на
13.08.2019 г. сумата от 130 000 лв. е преведена по сметка на ТД на НАП –
Пловдив, офис Пазарджик.
С разпореждане №
С190013-125-0239284/16.08.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив, офис Пазарджик, е извършено разпределение на запорираната сума в
размер от 130 000 лв. за погасяване на публични задължения на длъжника М.В.Р.
за данъци върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ, ДОО, ДДС, ЗО и УПФ, които
са установени с ревизионни актове и декларации-образец 6.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск за
неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Не са налице сочените от
ответника основания за недопустимост на исковата претенция. Обстоятелството, че
се претендира право на собственост върху определена парична сума не прави иска
недопустим, доколкото същият е предявен като осъдителен, а не като
установителен, а осъдителните искове са по правило допустими. Тъй като искът е
предявен като осъдителен, ищецът не е обвързан и с преклузивния срок по чл. 269,
ал. 2, т. 4 от ДОПК, отнасящ се единствено до установителните искове за
собственост.
В разпоредбата на чл. 59, ал. 1
от ЗЗД е установено задължение за всеки, който се обогатил без основание за
сметка на другиго, да върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Задължението по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД произтича от един от
основните принципи на гражданското право – за недопустимост на неоснователното
обогатяване за чужда сметка. Фактическият състав, от който възниква правото на
обеднения по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да получи това, с което друг се е обогатил за
негова сметка без основание, включва следните кумулативни елементи: обогатяване
на едно лице за сметка на друго, обедняване на друго лице, връзка между
обедняването и обогатяването, липса на основание за обогатяването. Формите на
обогатяването по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД могат да са свързани с увеличаване актива
на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални имуществени ползи за
сметка на друго лице, намаляване на пасива на имуществото на обогатилия се или
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но не
са направени от обогатилото се лице. Релевантно за отговорността по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД е не всяко обогатяване, а само това, което е свързано с обедняването на
другиго, което предполага наличие на връзка между обогатяването и обедняването.
В този смисъл в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. Пленумът на ВС е обърнал
внимание, че фактическият състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД изисква да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти, като връзката
между обедняването и обогатяването не е причинна. Ето защо за уважаване на иска
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
намаляването на патримониума си с твърдяната от него сума, обогатяването на
ответника със същата сума и наличието на връзка между обедняването и
обогатяването. В тежест на ответника е да установи наличието на валидно правно
основание за разместването на имуществените блага.
Между страните по делото няма
спор относно подлежащите на доказване правнорелевантни факти, а и те се
установяват от събраните по делото писмени доказателства. Спорът е правен и се свежда
до отговора на въпроса съществувало ли е основание за ответника Национална
агенция за приходите да получи сумата от 10 000 лв., внесена от ищеца като
гаранция в полза на М.В.Р. по досъдебно производство, образувано пред
Специализираната прокуратура.
Установеният по
делото факт, че процесната сума е била внесена от ищеца по сметка на Специализираната
прокуратура, сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове твърдението на
ищеца за неоснователно разместване на имуществени блага. От писмените
доказателства, ангажирани от ответника – постановление за налагане на
обезпечителни мерки, запорно съобщение и разпореждане за разпределение на
постъпили суми, може да се направи извод, че за Националната агенция за
приходите е съществувало годно правно основание да запорира внесената като
гаранция сума от 130 000 лв., представляваща вземане на длъжника М.В.Р. от
трето задължено лице – Специализираната прокуратура, и впоследствие да
разпредели постъпилата сума за погасяване на негови изискуеми публични задължения.
Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 1 и 2 от ДОПК ревизионният
акт, независимо дали е обжалван, и декларацията, подадена от задължено лице с
изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, са
изпълнителни основания и въз основа на тях се предприема принудително
изпълнение – чл. 209, ал. 1 от ДОПК. Изричната разпоредба на чл. 230, ал. 1 от ДОПК дава правомощия на публичните изпълнители при Националната агенция за
приходите да насочат принудителното
изпълнение на публичните вземания върху вземания на длъжника от трето лица, ако
вземането е ликвидно и изискуемо. Независимо дали вземането е изискуемо или
ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на
длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер съгласно чл.
230, ал. 3 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 508, ал. 1 от ГПК, приложима по силата
на чл. 206, ал. 1 от ДОПК, задължава третото
лице в едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение да съобщи на публичния
изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът,
и готово ли е да го плати. Няма спор по делото, че по реда на ДОПК с
ревизионни актове и декларации, подадени от задълженото лице (в случая
декларации-образец 6), са установени публични задължения на М.В.Р. и за
принудителното им събиране е образувано изпълнително дело. Няма
данни, нито се твърди Специализираната прокуратура като трето задължено лице да
е оспорила пред публичния изпълнител вземането на М.В.Р. в срока по чл. 508, ал.
1 от ГПК. Напротив – след отмяната на мярката за неотклонение – парична
гаранция, сумата от 130 000 лв. е преведена от Специализираната
прокуратура по сметка на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик. С извършване на това плащане по силата на законовата
фикция в чл. 230, ал. 3 от ДОПК вземането на длъжника се счита за ликвидно и
изискуемо, а наложеният върху него запор – за обоснован и съответстващ на
закона.
Не се установи по
делото и другият елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване –
обогатяването на ответника. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗНАП Националната агенция за приходите е
специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване,
обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни
държавни вземания. Основаните правомощия на агенцията съгласно чл. 3,
ал. 1, т. 2 и 3 от ЗНАП е да установява публичните
вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер,
да обезпечава и събира принудително публичните вземания. Вземанията за данъци и
задължителни осигурителни вноски са публични държавни вземания по смисъла на
чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Приходите от данъци, в т.ч. данъци върху доходите
на физическите лица и ДДС, постъпват в държавния бюджет, приходите от
задължителни осигурителни вноски по КСО постъпват в бюджета на ДОО, а приходите
от задължителни здравноосигурителни вноски по ЗЗО постъпват в бюджета на НЗОК
съгласно разпоредбите на ЗДБРБ, ЗБДОО и ЗБНЗОК. В случая събраната в рамките на
принудителното изпълнение по реда на ДОПК сума в размер на 130 000 лв. е
послужила за погасяване на публичните задължения на длъжника М.В.Р.. Сумата е
разпределена от публичния изпълнител като част от нея е постъпила в държавния
бюджет – за погасяване на задълженията за данъци по ЗДДФЛ и ЗДДС, друга част – в
бюджета на ДОО – за погасяване на дължимите задължителни осигурителни вноски за
ДОО, друга част – в бюджета на НЗОК – за погасяване на задълженията за здравни
вноски. Сумите, разпределени за дължими вноски по УПФ, са постъпили в
съответния универсален пенсионен фонд по ДЗПО. Т.е. исковата сума не е постъпила
в приход на ответника. Макар формално сумата да е преведена по сметка на ТД на
НАП – Пловдив, офис Пазарджик, с нея не е увеличено имуществото на Национална
агенция за приходите, тъй като сумите от принудително събиране на публични
вземания не са част от имуществото на ответника. С оглед законоустановените
правомощия на Националната агенция по приходите тя единствено събира публичните
вземания, след което ги разпределя в приход на съответния бюджет според вида на
публичните държавни вземания. На практика с процесното вземане не е увеличен
патримониумът на ответника, а държавният бюджет, съответно бюджетът на ДОО и бюджетът
на НЗОК. Този извод изключва наличието на неоснователно разместване на
блага чрез обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, което води до
неоснователност на исковата претенция.
От друга страна
изложените в исковата молба доводи сочат за наличие на облигационна връзка
между платилия чуждо задължение ищец и длъжника М.В.Р., която дава право на
ищеца съгласно чл. 74 от ЗЗД да встъпи в правата на удовлетворения кредитор в
случай, че е имал правен интерес да изпълни чуждото задължение, но не и правото
да претендира връщане на платената сума от този кредитор.
По изложените
съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв., определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП и в съответствие с
представения по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Други разноски от
ответника не са сторени, поради което такива не се присъждат.
По
изложените съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.И.Й., ЕГН ********** *** против Националната агенция за
приходите със седалище и адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52,
представлявана от изпълнителния директор Галя Димитрова, иск за заплащане на
сумата от 10 000 лв., платена от ищеца като мярка за неотклонение –
парична гаранция по досъдебно производство № 749/2017 г. по описа на
Специализираната прокуратура, с която ответникът се е обогатил без основание за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.И.Й.,
ЕГН ********** *** да заплати на Националната агенция за приходите със седалище
и адрес: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, представлявана от
изпълнителния директор Галя Димитрова, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв.
Решението може да
се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: