Определение по дело №1036/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по подадена частна жалба от А. А. К. против разпореждане № 3002/9.4.2013 г., в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3002/9.4.2013 г. по ч.гр.д. № 610 по описа за 2013 г. на РС-Б. и по подадена частна жалба от „ДОМОИНВЕСТ”, Е., представлявано от Б. Д. Д.против определение № 4336/30.5.2013 г., постановено по същото дело, с което е спряно незабавното изпълнение.

В жалбата А. К. сочи, че заповедта е издадена при липса на предпоставките за това, тъй като удостоверението за въвеждане в експлоатация е отменено с последващ акт на главния архитект и следователно не е налице безспорно и подлежащо на изпълнение парично задължение. Като самостоятелно основание, че не дължи плащане, изтъква факта на редовното плащане на вноските по предварителен договор, като прави възражение и за прихващане, въз основа на констативен протокол съставен от нотариуса.

В жалбата на дружеството срещу постановеното спиране се сочи, че акта на гл. архитект, с който е отменено въвеждането на сградата в експлоатация е отменен с влязло в сила съдебно решение, поради което спирането е незаконосъобразно.

Във възражението на К. срещу жалбата срещу спирането се изтъква, че няма надлежни доказателства, подкрепящи тезата на дружеството, като посочва още, че не е уведомен за акта на ВАС. Сочи за законосъобразност изводите на РС, като посочва и съображенията, които са изтъкнати в молбата му за спиране, но не са съобразени от съда.

Жалбите са допустими като при преценка на основателността им съдът съобрази следното:

По заявление на „Д.”, Е. РС е издал разпореждане № 3002/9.4.2013 г., с което е постановил незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3002/9.4.2013 г. за сумата от 5 971 лв. срещу А. К.. Приел е, че са налице предпоставките на чл. 417 т. 2 и чл. 419 от ГПК, тъй като представения от молителя нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 90 от 17.3.2009 г. е редовен от външна страна и удостоверява наличието на изискуемо вземане за сумата от 5 971 лв.Падежът на задължението за заплащането й е настъпил на 11.7.2011 год., на която дата е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира продадения апартамент, което съответства на изричната договореност, обективирана в т. 3 на нотариалния акт.Представено е и удостоверение № 64/11.7.2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж ”ЖИЛИЩНА СГРАДА”, находящ се в имот с идентификатор . по кадастралната карта на Б..

По подадена молба от длъжника А. К. РС е постановил определение за спиране на незабавното изпълнение на заповедта, предвид представения с молбата акт № 52/12.10.2011 г. на гл. архитект на община Б., с който е отменен издаденото преди това от него удостоверение № 64/11.7.2011 г. за въвеждане в експлоатация. Съдът е счел, че се представят убедителни писмени доказателства по см. на чл. 420 ГПК, сочещи, че присъдената сума не се дължи, тъй като новото доказателство налага извода, че не е настъпила изискуемостта на вземането.

Жалбата срещу постановеното спиране е основателна. С нея заявителят „Д.”,Е. - жалбоподател в настоящото производство - представя доказателства съдебни решения на БАС и ВАС, че акта, който е представен с молбата на К., за да обоснове искането си спиране, с който е отменено въвеждането на сградата в експлоатация, е отменен с влязло в сила съдебно решение. При това положение според ОС определението за спиране е незаконосъобразно, тъй като от представените с жалбата доказателства се опровергават фактите, въз основа на които първоинстанционният съд е счел, че са налице убедителни писмени доказателства по см. на чл. 420 от ГПК, че не е настъпила изискуемостта на вземането. Другите представени от К. пред РС с молбата за спиране доказателства, с които я мотивира /и които не са обсъждани от РС/ се поддържат от него и във възражението срещу частната жалба на дружеството, но те не водят до извод за нейната основателност. От обстоятелството, че предварителен договор между страните е сключен преди сделката покупко-продажба, с която е поето задължението за доплащане на сумата, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и предвид констативния протокол, съдържащ единствено изявление на К. за това какви суми според него му дължи дружеството след прихващане с процесната сума, без да има каквото и да изявление на представителя на дружеството, то те не могат да се преценят като убедителни писмени доказателства, за недължимост или неизискуемост на сумата. Затова определението за спиране следва да се отмени и се отхвърли искането за спиране на незабавното изпълнение.

Съображенията, с които е мотивирано това искане от А. К., са релевирани и в жалбата му срещу незабавното изпълнение по реда на чл. 419, ал. 2 ГПК. Същите и спрямо този съдебен акт са неоснователни.

Представените в тази връзка предварителен договор за обекта и констативен протокол, съставен от нотариус не води до извод за неправилна преценка на РС на обстоятелствата по чл. 418 от ГПК, за да допусне незабавно изпълнение. Съдът е съобразил, че със заявлението е представен документ по чл. 417 т. 2 от ГПК – нотариален акт, съдържащ задължение за заплащане на парична сума, изискуемостта на която е удостоверено с официален документ издаден от Общината, съгласно изричната договореност между страните. Именно предвид тази изрична договореност, която е постигната след сключването на предварителния договор, то твърдението за плащане на вноските по последния, не означава недължимост на сумата. Възражението за прихващане, обосновано с констативния протокол съставен от нотариуса, който съдържа само и единствено изявление на самия К. също не влияе върху предпоставките, които преценява съда в заповедното производство, нито жалбоподателят сочи към коя същия е относим и как следва да се прецени. Протоколът не съдържа изразено съгласие от представителя на дружеството за прихващане на сумата, за която е издадена заповедта за незабавно изпълнени, поради което не може да се счете за документ, изхождащ от длъжника по см. на чл. 419, ал. 3 от ГПК, касаещ изискуемостта на вземането. Очевидно е, че съображенията на жалбопадателя не са обосновани според изискването на чл. 419, ал. 2 ГПК само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК, поради което следва, че са и неотносими към проверката, която е извършил РС. Затова жалбата срещу постановеното незабавно изпълнение се оставя без уважение.

Искането на „Д.”, Е. за присъждане на направените разноски по въззивното производство следва да се уважи за сумата от 315 лв., от която 15 лв. - държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Съдът присъжда 300 лв. вместо договорния размер от 500 лв. адвокатско възнаграждение, тъй като направеното възражение от противната страна за прекомерност според ОС е основателно. Основателността му произтича от нормата на чл. 7, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 11 от Наредба № 1/9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според които за изготвената частна жалба минималното възнаграждение е 100 лв. и същото по арг. от § 2 от ДР към нея е прекомерно, ако надвишава трикратния му размер или възнаграждението по частната жалба на „Д.”, Е. е прокомерно за размера над 300 лв.

Водим от изложеното, Окръжния съд

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без уважение, подадената частна жалба от А. А. К. против разпореждане № 3002/9.4.2013 г., в частта, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3002/9.4.2013 г. по ч.гр.д. № 610 по описа за 2013 г. на РС-Б..

Отменя определение № 4336/30.5.2013 г., постановено по същото дело, с което е спряно незабавното изпълнение и вместо това постановява:

Отхвърля като неоснователно искането на А. А. К. за спиране на незабавното изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3002/9.4.2013 г. по ч.гр.д. № 610 по описа за 2013 г. на РС-Б..

Осъжда А. А. К. да заплати на „ДОМОИНВЕСТ”, Е., представлявано от Б. Д.Д. направени разноски във въззивното производство в размер на 315 лв.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: