РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 26.02.2020г. по АНД № 1424/ 2020г.
Производството се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране
проява на дребно хулиганство, внесен от 04- то РУ при ОД на МВР- Пловдив,
съставен на Л.Г.Д., ЕГН **********, за това че на 26.02.2020г., около 09.30ч. в сградата на 04-
то РУ при ОД на МВР- Пловдив е извършил непристойна проява, нарушаваща
обществения ред и спокойствието, изразяваща се в оскърбително отношение и
държане към ** в **“- М.Д. и М.К.В., като ги е нарекъл „м.“ и „**“, докато е
удрял и се е опитвал да влезе през служебна врата, а впоследствие е оказал
съпротива при опита да бъде задържан от ** при **- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, което поведение представлява
проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ.
Районна прокуратура- Пловдив,
редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят, доведен от служители
към 01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
В рамките на проведените съдебни
прения, нарушителят заявява, че не е извършил описаното в акта. Изтъква, че случаят му
е безразличен и е незаинтересован от стореното.
В своята последна дума посочва, че желае
да получи личните си документи.
По фактите:
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, счита за установено следното:
Л.Г.Д. е роден на ***г***, б., български гражданин, със средно образование, неработещ, женен, осъждан,
ЕГН **********.
На 26.02.2020г.,
около 09.30ч., нарушителят Л.Д. отишъл в с-р „**“ към **- то РУ при ОД на МВР-
Пловдив, за да получи изготвена лична карта. По това време, на смяна били
служителките М.Д. и М.К.В.. Д. поискал да получи личната си карата, но К.В.забелязала,
че срещу Д. е издадено наказателно постановление и му е наложена глоба, за това
че е изгубил преходния си личния си документ. Служителката учтиво го попитала
дали носи платежно нареждане, с което да удостовери заплащането на глобата,
като му обяснила, че ще получи личния си документ, едва след като се установи,
че глобата е заплатена. Това подразнило нарушителя и той започнал да обижда на
висок тон служителките при с-р „БДС“, като отправил спрямо тях репликата: „М.,
дай си ми личната карта, да не се разправяме“. След като изрекъл това,
нарушителят излязъл. Завърнал след около 5 минути, като отново се разкрещял на
служителките, като ги нарекъл „**“. Едновременно с това, започнал да удря силно
по служебната врата на с-р „БДС“ и да се опитва да премине през нея, с цел да
се саморазправи със служителките. Д.задържала вратата, а нейната колежка
сигнализирала на дежурния пост в районното управление. Незабавно се отзовали
служителите П.М., И.Д.и Н.К.. Те се опитали да усмирят нарушителя Д., но това
допълнително го агресирало и той започнал бурно и с всички сили да оказва
физическа съпротива. Впоследствие, полицейските служители успели да го усмирят
и Д. бил задържан за 24 ч. по реда на ЗМВР.
Предвид така
демонстрираното поведение, в сградата на 04- то РУ при ОД на МВР- Пловдив срещу
Д. бил съставен акт за констатиране проява на дребно хулиганство. Същият му бил
предявен, но нарушителят отказал да го подпише. Отказът му бил удостоверен с
подписа на един свидетел.
Изводът на съда
за предходни осъждания на Л.Г.Д. се базира на надлежно приетата по делото
справка съдимост.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателства: Докладна записка, съставена от Н.К. / л. 1/, Писмено
обяснение от М.Д. / л. 3/, Писмено обяснение от А.Д./ л. 4/, Писмено обяснение
от М.К.В. / л. 5/, Заповед за задържане на лице от 26.02.2020г. / 14/, справка
съдимост на Д. / л. 10/, Акт за констатиране проява на дребно хулиганство от 26.02.2020г. / л. 2/. Гореизложената фактическа обстановка
се установява и от показанията на разпитания в ОСЗ, проведено на 26.02.2020г.
свидетел- Б.П./актосъставител/. Същият, макар и производен информационен източник
досежно процесните събития, служи за контрол и проверка на фактическите данни,
отразени в писмените доказателства по делото. Свидетелят обрисува фактическа
обстановка, която напълно съответства с изложеното в акта и с приетото от съда
в настоящите мотиви. Съдът счита за нужно да посочи, че в гореизброените
информационни източници не се съдържат противоречия- същите еднопосочно,
последователно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка отразена, както в обстоятелствената част на
Акта за установяване на дребно хулиганство, така и в настоящия съдебен акт.
Предвид изложеното и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, не се
налага по-детайлното им обсъждане.
Трайно установено в съдебна практика
е положението, че обясненията на подсъдимия /в случая обясненията на
нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са едновременно средство за
защита и годно доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може
да бъде „априори“ игнорирана, при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият
състав следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия, съдът следва да реши дали да
ги кредитира или не. В процесния случай, обясненията на нарушителя, дадени в рамките
на проведеното на 26.02.2020г. ОСЗ са изцяло в колизия с изложеното в акта за установяване
проява на дребно хулиганство. Нарушителят напълно отрича отразеното в акта да
съответства на обективната действителност, като е категоричен, че на процесната
дата не е отправял каквито и да било реплики към служителите при с-р „БДС“, а
единствено е желаел да получи личната си карта. Съдът не кредитира обясненията
на нарушителя, тъй като версията, изложена от него не само е изолирана, но и
напълно оборена от останалия по делото, доказателствен материал. Така, всяко
едно от лицата, предоставили обяснения в рамките на административнонаказателното
производство обрисува версия, коренно различна от казаното от нарушителя. Всяко
едно от лицата, непосредствено възприели поведението на нарушителя, не само
ясно посочва обидните изрази, изречени от Д. и насочени към служителите при ОД
на МВР- Пловдив, но и са категорични, че поведението му е било подчертано
агресивно и нарушителят умишлено е търсил конфронтация. Нарушителят поддържа и
че не е имало и последващо пререкание със служителите при ОД на МВР- Пловдив,
но това обстоятелство, очевидно е невярно и е плод единствено на желанието на
нарушителя да се освободи от отговорност.
Предвид гореизложеното, за настоящия
съдебен състав не съществува каквото и да било съмнение, че именно нарушителят Д. е изрекъл горепосочените обидни
изрази и е проявил вербална и физическа агресия, насочена спрямо служителите при
ОД на МВР- Пловдив.
От правна страна:
При така установеното от фактическа
страна, то съдът счита, че случилото се на 26.02.2020г. в гр. Пловдив, в сградата на
04- то РУ при ОД на МВР- Пловдив, в пълнота осъществява от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. На посочената
дата, нарушителят Д., още в момента, в който е отишъл в с-р „БДС“ в сградата на 04-
то РУ при ОД на МВР- Пловдив, е имал ясното намерение да се конфронтира със
служителите, обслужващи гражданите. Използвайки
спрямо тях подчертано обидните и злепоставящи изрази „м.” и „**“, той пряко е
целял да ги нагруби и да демонстрира неуважителното си отношение към тях.
Всъщност, така
създалата се ситуация е ескалирала изцяло заради подчертано арогантното и агресивно
поведение,
демонстрирано от нарушителя Д.. Последният е преценил, че вместо да преустанови
негативната си линия на поведение, то допълнително ще „подплати“ действията си
и с физическа агресия- започнал е да удря по служебната врата на с-р „БДС“, да
се опитва да я разбие и да влезе в забранената за свободен достъп зона, за да
се саморазправи с работещите там. Прави впечатление, че нарушителят не
се е посвенил да употреби редица възмутителни и ненужно обидни изрази, които са
били насочени към служителите на МВР, които единствено са изпълнявали
своите служебни задължения.
Съдът счита за нужно да посочи, че
спецификите на извършеното сочат за една упоритост в действията на извършителя,
който освен, че първоначално се е конфронтирал вербално със служителите на с-р „БДС“, впоследствие
е продължил негативната си линия на поведение и е оказал бурна съпротива срещу
опитващите се да задържат полицейски служители. В демонстрираното от нарушителя
поведение, описано по- горе, се наблюдава дързост и явно незачитане на
установените в обществото порядки и правила на общуване и зачитане правата на
останалите правни субекти. Всичко изложено дотук, води до категоричния извод,
че нарушителят безпричинно е инициирал пререкание със служителите на МВР. Това
му поведение, разглеждано в светлината на обстоятелството, че е извършено на
публично място и без да е налице поведение от страна на органите на реда, което
да продиктува и провокира такава реакция у нарушителя, ясно свидетелства за
вече нескритото намерение на дееца да наруши установения обществен ред и
спокойствие, и да оскърби намиращите се около него лица.
Доколкото реализираната на 26.02.2020г. проява, е извършена на публично
място (гр. Пловдив, в сградата на 04- то РУ при ОД на МВР- Пловдив),
представлява непристойно поведение и е израз на оскърбително отношение
към органите на властта, като в същото време обществената й опасност е по-малка
от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, то тя съставлява акт на
дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за който следва да се
наложи санкция по същия нормативен акт.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на вида и размера на
административното наказание, като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът
отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че те са упражнени по
отношение на лица, изпълняващи служебните си задължения по Закона за министерството
на вътрешни работи и по Закона за българските лични документи. Съдът
съобрази, че нарушителят е осъждан, като едно от осъжданията му е за извършено
престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Допълнително, съдът
отчита и пълната липса на критичност и съжаление за стореното от страна на
нарушителя
Смекчаващи
отговорността обстоятелства не се отчетоха.
С оглед гореизложеното, съдът счита,
че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Предвид това, целите на административнонаказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“ в размер от 400 /четиристотин/ лева. Съдът счита, че този размер
на наказанието в максимална степен ще спомогне за превъзпитанието на нарушителя
Д.,
като в същото време се спазва и принципът за пропорционалност между
обществената опасност на деянието и интензитета на използваната репресия.
В рамките на
производството не са сторени разноски и не са налице веществени доказателства,
подлежащи на връщане, предвид което съдът не дължи допълнително обсъждане на
тези въпроси.
Така мотивиран, съдът постанови
решението си:
Районен съдия:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.
