№ 110
гр. К., 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510102549
по описа за 2022 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Г.
заявява, че на *** г., около 10:01 ч., в гр. К., на паркинг намиращ се на ул.
***, Х. Г. У., в качеството на водач на лек автомобил "Р." с рег. ***, при
извършване на маневра движение на заден ход, не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен, вследствие на което блъснал паркиран лек
автомобил „Б." с рег. № ***.
Във връзка с настъпилото събитие бил съставен протокол за ПТП №
***/*** г., като срещу виновния водач бил издаден АУАН № ***, за
извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
Видно от Протокола за ПТП непосредствено след настъпване на ПТП-то,
виновният водач напуснал местопроизшествието. Спрямо ответника било
издадено наказателно постановление № *** г. по описа на РУ на МВР - К.,
влязло в законна сила, видно от което ответникът е наказан за напускането на
местопроизшествието.
Сочи, че към дата на настъпване на произшествието, отговорността на
виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност" към "ДЗИ – О." ЕАД, застрахователна полипа № ***, със срок
на валидност от *** г. до *** г.
Във връзка с настъпилите щети по лек автомобил „Б." с рег. № ***,
собственост на Щ.Г.Г., в "ДЗИ - О." ЕАД била образувана ликвидационна
преписка № ***.
Твърди, че по силата на сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност" и в съответствие с установените като вид и степен щети, "ДЗИ –
О." ЕАД изплатило застрахователно обезщетение в размер на 1 709 лева на
1
Щ.Г.Г.. Размерът на щетите бил изчислен на базата на опис и калкулация на
щетите на увреденото МПС по ликвидационна преписка № ***.
Счита, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането,
с изплащането на застрахователното обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", "ДЗИ – О." ЕАД има правото да
получи от застрахования заплатеното обезщетение в размер на 1 709 лева.
Като начин за плащане посочва „по банков път", по следната банкова сметка:
Банка: О. АД, IBAN *** ВIС: ***, Титуляр: "ДЗИ - О." ЕАД.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
осъди Х. Г. У. с ЕГН **********, да заплати на „ДЗИ - О." ЕАД, с ЕИК ***,
сумата в размер на 1 709 лева – главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение от дружеството за причинени имуществени
вреди по лек автомобил „Б." с рег. № ***, собственост на Щ.Г.Г., вследствие
на ПТП, настъпило на *** г., ведно с законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.
Претендира присъждането на разноски.
С допълнителна молба вх. № 12687/18.11.2022 г. по описа на Районен
съд – К. пълномощникът на ищцовото дружество уведомява съда, че по
банковата сметка на ищеца е постъпила сумата в размер на 1 709 лева,
платена от Г. Х.в У., с основание ликвидационна преписка ***, която съвпада
с преписката по настоящото дело, с което счита, че ответникът признава иска.
Сочи, че ответникът е заплатил претендираната главница, но не е заплатил
сторените разноски в размер на 419,64 лева за адвокатско възнаграждение и
68,36 лева държавна такса.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила молба от ответника по делото, с
която представя платежно нареждане за внесена сума в размер на 1 709 лева
по сметка на „ДЗИ – Общи застраховане“. Моли съда да прекрати
образуваното дело, поради изплащане на дължимата сума.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че на ***г. около 10.01 ч. в град К. на паркинг,
намиращ се на улица „***, Х. Г. У. управлявайки лек автомобил „Р.“, с рег.
***, при извършване на маневра движение на заден ход не се убеждава, че
пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което блъска
паркиран лек автомобил „***“, с рег. ***. Спрямо ответникът е издадено
наказателна постановление от 23.06.2021 по описа на РУ – К., видно от което
ответникът е наказан за напускане на местопроизшествието.
Към датата на настъпване на местопроизшествието виновния водач е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ към „ДЗИ О.“
ЕАД, по застрахователна полица № ***, със срок на валидност от *** г. до
*** г. Образувана е ликвидационно преписка № *** във връзка с настъпилите
щети по лек автомобил „Б." с рег. № ***, собственост на Щ.Г.Г. като
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетеше в размер на 1 709
лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
2
Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1
КЗ, съгласно която застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач след настъпването на пътнотранспортното
произшествие е напуснал местопроизшествието.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на
решението съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава,
че решението на съда следва да отразява фактическото положение към
момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването както
на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9
от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК.
От представеното по делото преводно нареждане се установява, че по
банковата сметка на ищеца е постъпила сумата в размер на 1 709 лева,
платена от Х. Г. У., с основание ликвидационна преписка ***.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът не дължи на
ищеца сумата от 1 709 лева, представляващо заплатено застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Б." с рег. №
***, собственост на Щ.Г.Г., тъй като задължението е погасено чрез плащане.
По тези съображения съдът счита, че предявеният иск по чл. 500, ал. 1,
т. 3 от КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът счита, че не следва да се произнася по разноските, тъй като
прететендираните от ищеца разноски в размер на 490 лева са заплатени от
ответника.
Воден от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ-О.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление град С., район Т.“, булевард ***, представлявано от
Главен изпълнителен директор К. Х.в Ч. и изпълнителните директори Б.В.,
Е.Б. и Б.П. против Х. Г. У., ЕГН **********, с адрес село Ч., община К.,
улица ***, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за заплащане на
сумата в размер 1 709 лева, представляваща застрахователно обезщетение по
ликвидационна преписка ***, въз основа на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ № ***, със срок на действие от *** г. до *** г., за
имуществени вреди причинени от пътно-транспортно произшествие
настъпило на *** г., на лек автомобил марка „Б." с рег. № ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.10.2022 г. до окончателното й изплащане, като погасен чрез
плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3