№ IV – 149
18.12.2019 г., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV
въззивен граждански състав, в открито заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА
МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА
АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря Ваня
Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1285 по
описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от управителя Радослав Велчев, чрез юрисконсулт Георги Катошев –
с пълномощно по делото (л. 7), против Решение № 444 от 27.02.2019 г. по гр. д.
№ 6309/2018 г. на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявените от
„Кредитреформ България“ ЕООД срещу И.К.П. осъдителни искове за сумата от 750
лева, представляваща главница по Договор за кредит № **********, сключен на
основание чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
сумата от 112, 65 лева, представляваща такса „експресно разглеждане“, и
сумата от 932, 40 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 29.08.2015
г. до 31.01.2018 г.
Във въззивната жалба се излагат
оплаквания, че съдът неправилно е възприел за недоказани твърдените с исковата
молба обстоятелства за сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР
Договор за кредит № ********** между
„4финанс" ЕООД и ответника И. К.П.. Поддържа се, че сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, като е
изпълнена процедурата по сключването на договора за кредит, която е подробно
описана в Общите условия на ,,4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР. Излагат
се съображения, че с приемането на проекта за договор за кредит посредством натискането на бутона „Подпиши“ е сключен
договор за кредит в електронна форма по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар, а съгласно чл. 3. ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята
спазена със съставянето на електронен документ, съдържащ електронно изявление, с
което е изпълнено и изискването на чл. 10 от ЗПК. Изложени са доводи, че е
спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПФУР, доколкото предоставянето на
условията на договора на PDF формат представлява „траен носител“ по
смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗПФУР. В допълнение се
излагат аргументи, че при предаването на паричната сума е налице възникнало
облигационно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя задължение
да върне заетата сума. В тази връзка се навеждат оплаквания, че абсолютно неправилно
и необосновано първоинстанционния съд е
приел, че приложените разписки не
доказват изпълнение на задълженията на кредитодателя „4финанс" ЕООД по
договора за кредит, като дори не навеждат и косвено извод за наличие на твърдените
юридически факти. Счита, че по делото са били налице необходимите процесуални
предпоставки по чл. 239 ГПК за постановяването на неприсъствено решение.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на
разноските, сторени в първоинстанционното производство, както и в настоящото въззивно
производство, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ
на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно
упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от
обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Препис от въззивната жалба се смята
за редовно връчен на въззиваемия И.К.П. основание чл. 41, ал. 2 ГПК. По делото
не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивното
дружество не изпраща представител. С писмено становище поддържа въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззиваемият,
редовно призован чрез работодателя си на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1, пр.
последно ГПК, не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, а по наведените
оплаквания за неправилност приема следното:
За да бъде уважен предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 240 вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
6 ЗПФУР, е необходимо да се установи наличието на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. Действителен договор за потребителски
кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято
изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от страна на ответника на задълженията
му по договора за потребителски кредит; 3. Действителен договор за цесия, по
силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по договора за
потребителски кредит; 4. Уведомяване на ответника за извършената цесия от
цедента.
Спорно по делото е обстоятелството дали е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит, който обвързва страните.
По делото са представени на хартиен носител в
заверени преписи пет договора за потребителски кредит с № ********** от
29.07.2015 г. (за 100 лева), 30.07.2015 г. (за 50 лева), 31.07.2015 г. (два
броя – за 100 лева и за 50 лева) и 03.08.2015 г. (за 450 лева) за общата сума
от 750 лева, както и 112, 65 лева такси за експресно разглеждане, с лихвен
процент 40, 94 %, ГПР 49, 8 % и падеж 28.08.2015 г. Като кредитодател по
договора е вписано „4финанс“ ЕООД, с ЕИК *********, гр. София, 1756, Лъчезар
Станчев 5, а като кредитополучател – ответникът И.К.П. с посочени лични данни (ЕГН,
постоянен и текущ адрес, телефонен номер и електронна поща). Посоченият начин
на получаване на сумата е чрез „Изи Пей“. Петте договора за потребителски
кредит не съдържат параф (саморъчен подпис) на страните.
Представени са и общи условия на договора за
кредит – също неподписани с параф, от които е видно, че волеизявленията на
страните по сключване на договора се извършват по няколко алтернативни начина, включително и по електронен път, както следва. Кредитополучателят подава искане за отпускане на кредит в
съответствие с формуляра, предоставен на началната страница www.vivus.bg. За да завърши регистрацията на профила на кредитополучателя, той трябва
да се запознае и да приеме общите условия на договора за кредит на началата
страница. Посочено, е че бланката на стандартния европейски формуляр за
предварителната договорна информация е налична на началната страница на
кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като
кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита. След
регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя
на началната страница. Предвидено е в т. 1.8 от общите условия, че
кредитополучателят трябва да прочете договора за кредит и ако го приеме, да го
подпише електронно, като натисне бутона „подпиши“. Посочено е още, че за
избягване на съмнение с натискането на бутона „подпиши“ от кредитополучателя се
счита, че същият е подписал всяка страница на договора за кредит, включително
на общите условия, доколкото същите са представени на траен носител, в
подсигурен PDF формат и който не позволява да бъдат изменяни. С подписването на договора
за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да му преведе
сумата по кредита по описаната банкова сметка ***. Предвидена е и процедура по
одобрение на искането за отпускане на кредит от кредитодателя с възможност за
експресно разглеждане на искането.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
- едно или повече. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Процесните договори за потребителски
кредит са именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като
имат за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и са сключени като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (уеб
страницата на vivus.bg и
електронна поща).
При договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР).
За доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР препраща към
Закона за електронния документ и електронния подпис (загл. изм., ДВ, бр. 85 от
2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).
Процесните договори за потребителски кредит са сключени в периода 29.07.2015 г.
– 03.08.2015 г., поради което приложение следва да намери действащият към този
момент материален закон, а именно Законът за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП) в редакцията му от 21.12.2010 г.
Съгласно чл. 2,
ал. 1 ЗЕДЕП електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално
представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление,
записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Писмената форма се смята за спазена,
ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП). Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен
на хартиен носител като препис, заверен от страната. При поискване страната е
длъжна да представи документа на електронен носител. По делото не е направено
подобно искане, поради което представените на хартиен носител заверени преписи
от договорите за кредит и общите условия към тях, представляващи електронни
документи, са годно
доказателство за съдържанието на
материализираните в тях електронни изявления.
Съгласно чл. 13,
ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство. Доколкото процесните договори за потребителски кредит съдържат в
електронна форма лични данни на ответника (три имена, ЕГН, адрес, телефон,
електронна поща) следва да се приеме, че те носят неговия електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1 ЗЕДЕП придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла на чл. 13, ал. 3 вр. чл. 16
ЗЕДЕП квалифициран електронен
подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от издадено от
доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо
връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и е създаден
посредством устройство за сигурно създаване на подписа). По делото не се твърди, а и не се установява, че процесните електронни
договори за потребителски кредит са подписани от страните с квалифициран електронен подпис.
Разпоредбата
на чл. 13, ал.
4, изр. 2 ЗЕДЕП обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си
да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В
процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез
тълкуване на т. 1.8 от общите условия към договорите за
потребителски кредит, на която се позовава ищецът. В посочената клауза е
предвидено, че с натискането на бутона „подпиши“ от кредитополучателя се счита,
че същият е подписал всяка страница на договора за кредит, включително на
общите условия, доколкото същите са представени на траен носител, в подсигурен PDF формат и който не позволява да бъдат изменяни. Съдът намира,
че по силата на т. 1.8 от общите условия страните са постигнали съгласие по
смисъла на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността на
електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си. Ето защо следва да се
приеме, че представените договори за кредит представляват подписани частни
електронни документи, които се ползват с формална доказателствена сила относно
авторството на обективираните волеизявления съгласно чл. 180 ГПК (в този смисъл
е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).
По своята правна природа договорът за потребителски
кредит представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД,
който е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само постигнато
между страните съгласие, но и предаване на заемната сума. По делото се
приложени пет броя разписки за извършени плащания от 29.07.2015 г. (за 100
лева), 30.07.2015 г. (за 50 лева), 31.07.2015 г. (два броя – за 100 и за 50
лева) и 03.08.2015 г. (за 450 лева) с
наредител „4финанс“ ЕООД и получател И.К.П., с посочване на ЕГН на получателя и
номера на договора за потребителски кредит. Представените разписки не съдържат
параф (саморъчен подпис), като в тях е отбелязано, че са генерирани от ePay.bg. В своята съвкупност тези разписки създават само индиция за
обстоятелството, че ответникът е получил посочените в тях суми. За уважаването
на предявения иск обаче е необходимо доказването да е пълно и главно, а не
косвено. С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи съществуването на твърдяното договорно правоотношение. В
хода на производството ищецът не се възползвал от предвидената в чл. 192 ГПК
възможност да поиска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото
лице да представи намиращ се у него документ – в конкретния случай „Изи Пей“ да
представи оригинала на разписката, съдържащ подписа на лицето, което е получило
процесните суми. При липса на положен от ответника подпис представените
разписки не могат да се ползват с доказателствената стойност, присъща на
подписаните частни документи, които съдържат признание за неизгодни за издателя
си факти. С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на обстоятелството, че
ответникът е получил процесните заемни суми. Съобразно правилата на
доказателственото право недоказаният факт се приема за неосъществил се в
обективната действителност. Предаването на сумата е елемент от фактически
състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение
с произтичащото от него задължение за връщане на заемната сума. По изложените
съображения следва да се приеме, че по делото не се установява между ответника
и „4финанс“ ЕООД да е възникнало заемно правоотношение по договор за
потребителски кредит. При липсата на тази предпоставка предявеният иск се явява
неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемият има
право на разноски, но доколкото липсват искания и доказателства в тази насока, разноски не следва да му се
присъждат.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 444 от 27.02.2019 г. по гр. д. №
6309/2018 г. на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.