Р
Е Ш Е
Н И Е
№
288 09.07.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурор Румен
Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 736 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е с правно основание
чл.204 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от „Бригада” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Павел баня, подадена чрез
пълномощника му адв.А.С., с която е предявен иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ срещу „Югоизточно държавно предприятие” – гр. Сливен /правоприемник на
Държавно ловно стопанство „Мазалат“ /държавно предприятие/, за присъждане на
обезщетение в размер на 71 667.70 лв., представляващо претърпени
имуществени вреди, вследствие на нищожни административни актове - Позволителни
за странични услуги с №0006466 и №0006467, издадени от Директора на Държавно
ловно стопанство „Мазалат”, с. Горно Сахране. Ищецът твърди, че добросъвестно е
упражнил правата си по издадените позволителни за странични услуги и въз основа
на тях на 21.01.2010г. е извършил добив на инертни материали в местността
„Голямата варовита“, в землището на с. Шейново. На същата дата е била извършена
проверка от служители на РИОСВ Стара Загора, които са констатирали, че
извършваният от ищеца добив е в нарушение на Закона за подземните богатства.
Било е издадено предписание на търговското дружество за преустановяване на
добива, а на ДЛС „Мазалат“ - да отмени издадените позволителни. В изпълнение на
това предписание ДЛС „Мазалат“ е анулирало Позволителни за странични услуги
№0006466 и №0006467. В края на месец март
2010 год. на ищеца е било връчено наказателно постановление №3/17.03.201 год.,
издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора, с което му е била наложена
имуществена санкция в размер на 50 000лв. за извършения добив на инертни
материали, съгласно издадените от ДЛЗ „Мазалат“ позволителни. Това наказателно
постановление е било обжалвано по съдебен ред, като с решение, постановено по
АНД № 436/ 2010г. по описа на Районен съд – Казанлък, е било потвърдено.
Решението на казанлъшкия районен съд е оставено в сила с решение на
Административен съд – Стара Загора, постановено по КАНД № 306/ 2010г. Пред
месец януари 2011 год. „Бригада” ЕООД е получило покана за доброволно
изпълнение на наложената имуществена санкция, като повторна такава е получило и
през месец юли същата година. През месец септември 2015г. дружеството е
получило съобщение за доброволно изпълнение на НАП за изплащане на
имуществената санкция по издаденото НП. Ищецът е оспорил задължението си по
административен и съдебен рад, но жалбата му е била отхвърлена и задължението
потвърдено с Решение № 2481/ 09.12.2015г., постановено по адм.дело № 2892/
2015г. по описа на Административен съд – Пловдив. Въз основа на наложен запор
на банковата сметка на „Бригада“ ЕООД по образуваното изпълнително производство
за принудително събиране на задължението, са били удържани от сметката на
дружеството 71 667,70лв., представляващи главница в размер на
47 500лв. – имуществена санкция по НП № 3/ 17.03.2010г., издадено от
Директора на РИОСВ – Стара Загора и 24 167,70лв. – лихви.
Междувременно на 05.08.2011г. „Бригада“ ЕООД е подало
искова молба срещу ответника – „Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр.Сливен,
което е правоприемник на издателя на Позволителните за странични услуги –
Държавно ловно стопанство „Мазалат“ ДП, с искане съдът да признае за установено
по отношение на ответника, че Позволителни за странични услуги № 0006466 и №
0006467, са нищожни административни актове и да бъде осъден ответника да
заплати на „Бригада“ЕООД обезщетение за нанесени му вреди от добросъвестно
упражняване правата по позволителни за странични услуги, изразяващи се в
наложената имуществена санкция с НП № 3/ 17.03.2010г. С решение, постановено по
адм.дело № 386/ 2011г. по описа на Административен съд – Стара Загора, съдът е
обявил за нищожни Позволителни с № 0006466 и № 0006467, издадени от
ДЛС“Мазалат“, но е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение като
преждевременно предявен, тъй като към датата на завеждане на делото наложената
имуществена санкция не е била изплатена от ищцовото дружество. Решението на
първоинстанционния съд, в частта, с която се отхвърля предявения иск, е било
обжалвано пред Върховния административен съд на Република България, като с
решение по адм.дело № 5648/ 2012г. е оставено в сила. След завеждане на делото
дружеството е извършило частично плащане на наложената имуществена санкция,
като е заплатило доброволно 2 500лв.
Твърди се, че в резултат на упражняване на права по
издадените от ДЛС „Мазалат“ Позволителни за странични услуги №№ 0006466 и
0006467, „Бригада“ ЕООД е допуснало нарушение на закона, за което е било
издадено посоченото НП и наложена имуществена санкция, явяваща се вреда за
„Бригада“ЕООД. Според ищеца е налице пряка причинна връзка между понесената
вреда и нищожните административни актове, поради което и на основание чл.1 от ЗОДОВ иска да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на
71 667,70лв., представляващо изплатената сума по наложената имуществена
санкция с НП № 3/ 17.03.2010г., издадено от Директора на РИОСВ – Стара Загора,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предяваване на иска до
окончателното й изплащане.
Ответникът – „Югоизточно държавно предприятие“
ДП /ЮДП ДП/– гр. Сливен, чрез процесуалния си представител по делото – адв.П.,
в съдебно заседание и в представените писмен отговор на исковата молба и писмено
становище, оспорва предявения иск. Твърди, че заявеният с процесната искова
молба спор е бил предмет на предходно съдебно производство и с Решение по
адм.дело № 386/ 2011г. на Административен съд – Стара Загора, е отхвърлен като
неоснователен. Поради това, счита, че на основание чл.299, ал.1 от ГПК спорът
не може да бъде пререшаван. В случай, че се приеме предявеният иск за допустим,
се прави възражение за изтекла давност по отношение претенцията, обективирана в
исковата молба. Застъпва становище, че не е налице непозволено увреждане,
извършено от длъжностни лица на ДЛС „Мазалат“ при и по повод изпълнение на
административна дейност, поради което липсва една от предпоставките на иска по
чл.1 от ЗОДОВ. Излага съображения, че твърдяната вреда е следствие не на
действие и бездействие на ответника, в качеството му на административен орган,
а от действията на самия ищец. Издадените позволителни не оневинявали ищеца,
тъй като грешката в правото, не е извинителна, защото не само длъжностните лица
от ДЛС Мазалат, но и управителят на дружеството са били длъжни да познават
закона. От друга страна сочи, че издадените позволителни са облагодетелстващи
индивидуални административна актове, а не задължаващи, поради което и лицата за
които този акт е благоприятен, не са активно легитимирани да търсят обезщетение
за вреди по специалния закон. В условия на евентуалност е направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Изложени са съображения и
че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и обявените за
нищожни административни актове. Причинената вреда трябва да е пряка и
непосредствена последица от увреждането, а нормативната уредба изисква вредите
да са последица от отмененият акт, т.е. да следват във времето вредоносния
резултат, а не да го предхождат. Твърди се, че всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, които следва да бъдат налице кумулативно, не
са осъществени, поради което и искът за заплащане на обезщетение за вреди е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за неоснователност на исковата претенция и като такава моли да бъде
оставена без уважение.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следната фактическа обстановка:
Ищецът „Бригада ”ЕООД – Павел баня, чрез Управителя си Н.Х.,
е подал заявление №44/07.01.2010 год. и молба №83/18.01.2010 год. до Началника
на ДЛС”Мазалат” с.Горно Сахране да добие инертни материали – скална маса от
местността „варовита”. Въз основа на заявлението, между страните е бил сключен
търговски договор №1 от 07.01.2010 год. за предоставяне на правото за събиране
на странични ползвания от горите и земите от Държавния горски фонд,
представляваща стопанска дейност по чл.63 от ЗГ и чл.100 от ППЗГ срещу
заплащането на такси. Таксите са платени на 08.01.2010 год. и на 18.01.2010
год., видно от приложените ПКО, съответно с №4 и №39. В изпълнение на договора
са издадени и позволителни с №0006466 и №0006467 /без вписани дати на издаване/
за странични ползвания и услуги, с които
се разрешава на „Бригада“ ЕООД да ползва в ГС Участък „Лешница“ 100
куб.м. инертни материали.
Видно от приложените по адм.дело № 386/ 21011г. по описа на
Административен съд – Стара Загора Предписание № 70 и Предписание № 71, и двете
от 22.01.2010г., издадени от Директора на РИОСВ-Стара Загора, на 21.01.2010г. е
била извършена проверка от експерт на РИОСВ – Стара Загора и представител на
Община Казанлък в местността „Голяма варовита“, землище на с.Шейново, общ.Казанлък,
като на място е констатирано, че с багер се извършва добив на инертни
материали, които се извозват с товарни автомобили, собственост на
„Бригада“ЕООД. От дружеството са били представени издадено позволително за
странично ползване № 0006467 със срок на
ползване до 10.03.2010г., издадено от ДЛС „Мазалат“ с.Горно съхране и Договор
от 07.01.2010г., сключен между ДЛС „Мазалат“ и „Бригада“ ЕООД. Направен е
извод, че издадените на дружеството позволителни за странични ползвания
противоречат на чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства, съгласно
който строителните материали /включващи и инертните материали/ са подземни
богатства, които са изключителна държавна собственост. Във връзка с това са
дадени задължителни предписания да бъде преустановен добива и транспортирането
на инертни материали в землището но с.Шейново, м.“Голяма варовита“ /Предписание
№ 71 с изх.№ КОС-11-60 от 22.01.2010г – л.8 от адм.д. №386/2011г./. По делото
не се спори, че именно в резултата на тази проверка е било издадено Наказателно
постановление № 3 от 17.03.2010 год. на Директора на РИОСВ-Стара Загора, с
което на „Бригада“ ЕООД е била наложена имуществена санкция в размер на
50 000лв. за нарушение на чл.4, ал.2 и чл.5 от Закона за подземните
богатства. Наказателното постановление е било обжалвано пред Казанлъшкия
районен съд и с Решение № 296/ 19.07.2010г., постановен по АНД № 436/ 2010г., е
потвърдено. Съдът е приел за безспорно установено по делото, че санкционираното
дружество, на посочените в НП дата, време и място, е извършвало добив на
инертни материали, без да му е предоставена концесия, с което е извършило
нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ. Решението на първоинстанционния съд е оставено
в сила с Решение № 329/ 18.11.2010г. по КАНД № 306/ 2010г. по описа на
Старозагорския административен съд.
С решение №11/ 03.02.2012 год., постановено по адм. дело
№386/2011 год. по описа на Административен съд, потвърдено в обжалваната му
част с решение № 2935/ 01.03.2013 год. по адм. дело №5648/2012 год. по описа на
ВАС на Република България, издадените от ДЛС „Мазалат“ с.Горно Сахране
Позволителни с № 0006466 и № 0006467, с които на „Бригада“ ЕООД е разрешено
добиването на инертни материали от участък „Лешница“ в землищто на с.Шейново,
са били обявени за нищожни, а претенцията на ищеца за заплащането на сумата от
50 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
е отхвърлена като неоснователна, с мотива, че е искът е преждевременно
предявен, тъй като ищецът не е извършил плащането на имуществената санкция, поради
което и не е налице настъпила вреда.
От приложените доказателства е видно, че на дружеството –
ищец са били отправяни покани за доброволно заплащане на наложената му с НП №
3/ 17.03.2010г. имуществена санкция. С молба вх.№24/РД-16-2668/08.09.2015 год.
длъжникът „Бригада“ЕООД е поискал прекратяване на образуваното изпълнително
дело и погасяване на дължимите лихви, поради недължимост, но с разпореждане
изх.№5120-000003/25.09.2015 год. на публичния изпълнител, молбата е оставена
без уважение. Така постановеното разпореждане е било обжалвано по
административен ред пред директора на ТД на НАП – Пловдив, който с решение №
390/21.10.2015 год. е оставил жалбата без уважение. Решението на Директора на
ТД на НАП Пловдив е оспорено пред Административен съд – Пловдив, като с решение
№ 2481/09.12.2015год., постановено по адм.дело № 2892/2015 год жалбата на
„Бригада“ ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Дружеството доброволно е
заплатило част /2 500лв./ от наложената му имуществена санкция, а в резултат на наложен запор на банковите сметки
на длъжника, в приход на държавния бюджет на 06.10.2015 год. е постъпила сумата
от 71 667.70 лв., от която главница в размер на 47 500.00 лв. и лихви
в размер на 24 167.70 лв. Именно тази сума се претендира като вреда с
процесния иск.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за обезщетение за вреди е допустим като
предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и
след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по
съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск не е преклудиран поради
наличие на СПН. Решението по адм.дело № 386/ 2011г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, с което предявеният от „Бригада“ЕООД иск срещу „Югоизточно
държавно предприятие“ДП гр.Сливен, за заплащане на сумата от 50 000лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от добросъвестно упражняване
правата по позволителни за странични услуги с № 0006466 и № 0006467, е бил
приет за преждевременно подаден, доколкото към момента на приключване на
съдебните прения наложената на ищеца имуществена санкция с НП № 3/ 17.03.2010г.
не е била заплатена и съответно не е бил налице вредоносен резултат за
дружеството-ищец. Въз основа на това исковата претенция е отхвърлена като
неоснователна. След влизане в сила на това съдебно решение обаче от банковата
сметка на ищеца, въз основа на наложен запор по образувано изпълнително дело за
принудително събиране на наложената с НП № 3/ 17.03.2010г. имуществена санкция,
е била удържана на 06.10.2015г /видно от представеното по делото платежно
нареждане – л.86/ сума в размер на
71 667,70лв., представляваща главница от 47 500лв. /неплатена
имуществена санкция/ и лихва в размер на 24 167.70 лв. Доколкото
тези суми се свързват с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то
следва да се приеме, че е настъпил нов факт, който прави допустим сега
предявения иск. Няма пречка съдебно отреченото
право към един последващ момент да възникне. Тази промяна настъпва след влизане
в сила на съдебното решение, с което правото е отречено, поради което и тя не
може да се приеме за установена или отречена със СПН. В този смисъл - Българско
гражданско процесуално право, Ж.С., 8 изд., стр.205. С оглед изложеното съдът
приема, че възраженията на ответника за недопустимост на производството са
неоснователни.
Разгледан по същество, искът е неоснователен и
недоказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко
предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ.
действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна
дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.
Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани
предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от
елементите от правопораждащия фактически
състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая отговорността на ответника „Югоизточно
държавно предприятие“ ДП гр.Сливен, респективно увреждането на ищеца, се
претендира на основание издадени от Държавно ловно стопанство „Мазалат“ с.Горно
Сахране /понастоящем част от структурата на ЮДП ДП гр.Сливен/, обявени за
нищожни с влязло в сила съдебно решение, в изпълнение на които дружеството е
било санкционирано с НП и съответно е претърпяло сочените имуществени вреди,
представляващи заплатена имуществена санкция в размер на 47 500лв. и лихви
за забавено плащане в размер на 24 167,70лв.
Въз основа на съдебно установената нищожност
на Позволителни с № 0006466 и № 0006467,
издадени от ДЛС „Мазалат“ с.Горно Сахране, с които на „Бригада“ ЕООД е разрешено
добиването на инертни материали от участък „Лешница“ в землищто на с.Шейново,
съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ –
издадени незаконосъобразни актове от длъжностни лица /органи/ на държавата при
изпълнение на административна дейност.
Отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността
означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или
длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са
последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без
значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за
да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена
и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/.
Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно
имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени
интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази
вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна
дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка,
която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди -
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния
резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите
следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат.
По делото е установено намаляване на
имуществения патримониума на ищеца в размера, посочен в исковата молба.
Основният спорен въпрос е дали твърдените от
ищеца имуществени вреди са пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразна административна дейност – издадените два броя позволителни за
странични ползвания и услуги, обявени за нищожни с Решение № 11/ 03.02.2011г.
по адм.дело № 386/ 2011г. по описа на Административен съд – Стара Загора.
Според настоящия съдебен състав не може да се приеме, че
сочените от ищеца нищожни позволителни за странични услуги, като основание за
претендиране на обезщетението по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се намират в причинно-следствена връзка с претендираните
вреди. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват
противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка
между противоправността на поведението на административния орган и вредите.
Това законово изискване в случая липсва. Вредите, посочени в исковата молба не
са в пряка връзка с прогласените за нищожни административни актове - Позволителни
за странични ползвания и услуги с №
0006466 и № 0006467, издадени от ДЛС „Мазалата“ с.Горно Сахране, а са следствие
от влязлото в сила Наказателно постановление № 3/ 17.03.2010г. на Директора на
РИОСВ – Стара Загора, което представлява отделен акт и именно въз основа на
него дружеството е претърпяло сочения неблагоприятен ефект – намаляване на
имуществения му патримониум със сумата от 71 667,70лв., от която 47 500лв. – част от наложената с
НП имуществена санкция в размер на 50 000лв. и 24 167,70лв. – лихви
за забава върху сумата от 47 500лв. Наведените доводи от ищеца, че
правонарушението, за което е санкционирано с НП се дължи на добросъвестно
упражняване на правата по издадените позволителни за странични услуги не могат
да обосноват твърдяната пряка причинно-следствена връзка между настъпилата
вреда за дружеството и нищожните позволителни, тъй като същата е опосредена от
издаденото наказателно постановление, потвърдено със съдебен акт като
законосъобразно. С това наказателно постановление дружеството е било
санкционирано за извършване на дейност по добив на инертни материали без да е
получило концесия за добив, съобразно изискването на чл.4, ал.2 от ЗПБ. Макари
и дейността да е извършвана въз основа на издадените му позволителни, тяхното
наличие не е достатъчно да се приеме за спазено поставеното от закона условие
за осъществяване на добив на подземни богатства по см. на чл.2 от ЗПБ.
Освен това претендираната сума от 24 167.70 лв.
представлява лихви за закъснялото плащане на наложената на дружеството имуществена
санкция с НП № 3/ 17.03.2010г. Заплащането на лихва за забава се дължи на
несвоевременно изпълнение от страна на задълженото лице да погаси в срок
имуществената санкция по влязлото в сила наказателно постановление. Ето защо
този разход се дължи единствено на неправомерното поведение от страна на
санкционираното дружество и по никакъв начин не е обусловен от прогласените за
нищожни административни актове.
Следователно не е налице причинена имуществена вреда, която
да е пряка последица от обявените за нищожни административни актове и която да
подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че не
са осъществени материалноправните предпоставки за уважаване на предявения от
„Бригада“ЕООД иск за ангажиране отговорността на Югогизточно държавно
предприятие по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца имуществени вреди в
размер на 71 667.70 лв.
Само за пълнота на изложението трябва да се отбележи че е
неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника възражение
за изтекла погасителна давност на исковата претенция. Съгласно чл. 114 от ЗЗД, във връзка с §1 от
ЗР на ЗОДОВ, давностният срок тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането на ищеца за обезщетение за твърдяните вреди е възникнало,
съответно и станало изискуемо на 06.10.2015г., на която дата е била удържана от
сметката на „Бригада“ ЕООД сумата от 71 667,70лв. /неплатена имуществена
санкция по влязло в сила НП и лихва за забава върху нея/. Погасителната давност за вземането за обезщетение за
вреди е
5 год. /чл.110 от ЗЗД/ и би
изтекла на 06.10.2020г. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти, т. е. приложено към
конкретния случай, остатъкът от време от 13.03.2020 г. продължава да тече едва,
считано от 21.05.2020 г. по аргумент от §13 от ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето /ЗИДЗЗ/, обнародван в ДВ на 14.05.2020 г.
Съгласно разпоредбата на §13 от ПЗР на ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на този закон в ДВ. От изложеното следва, че давностният
срок в случая изтича на 14.12.2020 г. Исковата молба е подадена в АС-Стара
Загора на 03.12.2020 г., поради което исковата претенция не е погасена по
давност.
С оглед изхода на делото и при прилагането на правилото на
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, следва да бъде уважено искането на пълномощника на
ответника за присъждане на направените по настоящото дело разноски, като
„Бригада“ЕООД бъде осъдено да заплати на Югоизточно държавно предприятие сумата
3 600.00 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие №47 от 20.01.2021 год. /лист 57 от делото/.
Водим от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК
във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Бригада” ЕООД гр. Павел баня, ЕИК *********, срещу „Югоизточно
държавно предприятие” ДП гр. Сливен,
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в
размер на 71 667,70лв., представляващо претърпени имуществени вреди, вследствие
на нищожни административни актове - Позволителни за
странични услуги с №0006466 и №0006467, издадени от Директора на Държавно ловно
стопанство „Мазалат”, с. Горно Сахране,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
„Бригада” ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Павел
баня, ул.”Братан”№24 да заплати на „Югоизточно държавно предприятие” ДП, със
седалище и адрес на управление от гр. Сливен, ул. “Орешак” № 15А, сумата от 3
600.00 /три хиляда и шестстотин/ лева, представляваща направените от ответника
разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: