Решение по дело №1741/2021 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1971/26.10.2021г.           Година  2021, 26.10.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 29.09.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря К. Р. и при участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1741 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

 Постъпила е касационна жалба от И.Г.Б. *** срещу решение №583/13.05.2021г. по АНД №1705/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII  н. състав, с което е потвър­дено наказателно постановле­ние/НП/ №36-0000152/05.02.2021г. на Директор РД „Автомобилна адми­нист­ра­ция“/РД“АА”/ – Пловдив, с което е наложено на жал­­бо­подателя адми­­нист­ра­тив­но наказание – “Глоба” на осно­ва­ние чл.178а ал.10, предл. 1 от Зако­на за дви­же­нието по пътищата/ЗДвП/ в размер на 500 ле­ва за нарушение на чл.43 т.2, б. “б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

Жалбоподателят счита, че така постановеното ре­шение от състав на Районния Съд е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на наруша­ване на материалния и процесуалния закони, поради което моли същото да бъ­де отменено, като вместо това се постанови отмяна на издаденото НП. Претен­дира разноски.

Ответникът по касационната жалба РД“АА” – Пловдив не взема ста­новище по така подадената жалба.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва стано­вище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно-вания, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния Съд е приел, че от една страна по несъмнен на­чин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дру­жеството на вмененото му нарушение на чл.43 ,т.2 б.“б“,предл. 1 от Наред­ба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, а от дру­га че не са налице същест­вени нару­шения на про­цесуалните правила, осъ­щест­ве­ни в хо­да на развитие на адми­нистративно – наказателното производст­во.

С касационната жалба Б. изрично сочи, че неправилно е прило­жен материалният закон – нарушението е подведено по чл.178а ал.10, предл. първо ЗДвП, вместо по чл.178а ал.7, т.1 ЗДвП, а освен това правилата на чл.42 и чл.57 ЗАНН, тъй като липсва посочване на конкретното несъобразяване на лицето с изискване, въведено от нормативния акт.

По тези конкретни възражения,настоящият състав съобрази следно­то.

На първо място следва да се посочи, че новелата на чл.43 от Наред­бата изисква Председателят на комисията, която извършва периодичен прег­лед за проверка на техническата изправност на ППС да следи за качественото и пълнообемното провеждане на периодични прегледи на ППС от страна на техническия специалист, като не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегле­ди, определени в наредбата.

Или тук е предвиден специален състав на допустителство, за което е налице санкция на лице с качество „Председател“, затова че същото не е упраж­ни­ло достатъчно контрол върху друго, подчинени нему лице(технически спе­циалист), който в дадения случай е извършил конкретно нарушение на изискванията при извършване прегледа на МПС в пункта за технически преглед на дата 16.12.2020г.

Преди всичко според този състав важното е да се посочи, че изисква­нето на санкционната норма е лицето пряк извършител да е нарушил конкретно изискване при извършения периодичен преглед. В случая и в АУАН, а и в НП, се сочи какъв е резултатът от дейността на последния – неправилно измерване ефективността на ръчната спирачка на лекия автомобил. Липсва обаче посоч­ване на конкретното изискване от Наредбата(или от многобройните и приложе­ния), което техническият специалист, извършил измерването, е нарушил(не е спа­зил), за да са постигне резултат, различен от този, получен при проведеното контролно такова по реда на чл.50 ал.2 от същата Наредба.

Или обективно има разминаване, но е неясно на какво се дължи то – на неправилно боравене с уреда, на липса на достатъчно умения(качества и квали­фикация на специалиста), на негово умишлено действие и т.н., но в край­на сметка изискването на правната норма е – да се установи конкретното нару­шено изискване, водещо до този резултат. Именно за него ще носи отговорност и Председателят на Комисията.

Това е особено важно и от гледна точка на последващо подвеждане на поведението на наказаното лице под конкретната санкционна норма, тъй като на Б. е вменено, че същият носи отговорност по чл.178а ал.10, предл. първо ЗДвП, а именно „За нарушения на изискванията за извършване на перио­дични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства…. …за които не е предвидено друго наказание…“. В противовес на това защитата на лицето сочи, че той следва да отговаря по чл.178а ал.7,т.1 ЗДвП, а именно в хипотеза на „председател на комисия, извършваща прегледи, или технически специалист, който допусне извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изиск­ванията, определени с наредбата по чл. 147, ал. 1…“.

Всъщност отговорът на този въпрос се крие в отговора на разгледа­ното по-горе възражение – да се посочи конкретното несъобразяване на техни­ческия специалист, за което отговаря по допустителство Б.. Липсата на ви­зи­рано такова в НП, а и в АУАН пречат да се установи за какво точно наруше­ние(несъобразяване) ще се носи административнонаказателната отговорност и от председателят, наред с тази на специалиста.

В случая изцяло новата разпоредба на чл.43 от Наредбата ясно сочи, че председател на комисия, извършваща прегледи, отговря за допуснато от него извършване на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи, определени в Наредбата, поради което и санкцията е именно по чл.178а ал.7,т.1 ЗДвП – за допускане извършва­нето на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени с наредбата по чл.147 ал.1 (която е именно процесната от 2011г.).

Консеквентно това обосновава и извода на съда – за неправилно при­лагане на материалния закон от наказващия орган, което не е било установено от първоинстанционния съд.

Това налага извод за неправилност на обжалваното съдебно реше­ние, което налага и отмяната му, поради наличие на касационното основание по чл.348 а.1,т.1 НПК – поради нарушаване на материалния закон.

Вместо това НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.

С оглед изхода от спора на Б. се дължат и разноски за двете инстан­­ции в размер на общо 600 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТМЕНЯ съдебно решение №583/13.05.2021г. по АНД №1705/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXIII  н. състав, с което е потвър­дено нака­зателно пос­та­новление/НП/ №36-0000152/05.02.2021г. на Директор РД „Авто­мобилна адми­нист­ра­ция“/РД“АА”/ – Пловдив, с което е наложено на И.Г.Б. *** адми­­нист­ра­тив­но наказание – “Глоба” на осно­ва­ние чл. 178а ал.10, предл. 1 от Зако­на за движението по пътищата/ЗДвП/ в размер на 500 ле­ва за нарушение на чл.43 т.2, б.“б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, КА­ТО ВМЕС­ТО ТОВА ПОСТА­НОВЯВА :

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление/НП/ №36-0000152/05.02.2021г. на Директор РД „Автомобилна адми­нист­ра­ция“/РД“АА”/ – Пловдив, с което е наложено на И.Г.Б. *** адми­­нист­ра­тив­но наказание – “Глоба” на осно­ва­ние чл.178а ал.10, предл. 1 от Зако­на за движението по пъти­щата/ЗДвП/ в размер на 500 ле­ва за нарушение на чл.43 т.2, б.“б“ от Наредба №Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.

    ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ с ад­рес на при­зоваване гр.София, ул.“Ген. Гурко”№5 да заплати на И.Г.Б. *** сумата от общо 600/шестстотин/лева разноски за двете съдеб­­­ни инс­тан­ции.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                 

                                                                                                2.