Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260320 05.04.2021
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд, V-ти наказателен състав
На тридесети март през
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията
Стефанова НАХД № 965 по описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е по повод
жалбата на В.Е.А.М. (V. E. A. M.) роден на *** г., гражданин на Ф., с адрес
„Hardewikerstaat №58, 9712GT Г., Н. с паспорт № …, издаден на 15.03.2017 г. от финландското
посолство в К. Л., М. и съдебен адрес ***
чрез адв.И.Н. *** срещу наказателно постановление №3388а-53 от 01.02.2021 г.,
издадено от Началника на V-то РУ при ОДМВР-Бургас, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.64 ал.4 от Закона за МВР ЗМВР) и на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложено наказание глоба в размер от 300 (триста) лева.
Жалбоподателят М. оспорва описаната в акта и
в наказателното постановление фактическа обстановка. Сочи нарушение на чл.44
ал.4 изречение второ ЗАНН, като се възразява, че фактически АУАН не е бил
връчван на жалбоподателя, като не е бил спазен срока по чл.44 ал.1 ЗАНН за
прилагане на писмени възражения. Счита се, че са накърнени правото на защита на
жалбоподателя-чужд гражданин невладеещ български език като не му е бил осигурен
преводач на родния му език и не е бил преведен текста на НП. Счита, че е налице
маловажен случай. Представени са и
писмени бележки от жалбоподателя непреведени на български език.
Жалбоподателят е редовно призован за открито
съдебно заседание, но не се явява. Не се явява адв.И.Н. надлежно упълномощен.
Не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски.
Административнонаказаващият орган редовно
призован не се явява и не изпраща представител. Представя на съда нови писмени
доказателства. Не се претендират
разноски.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване акт, съдържа изискуемите от закона реквизити, предявен е
пред материално и териториално компетентен съд в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 31.01.2021 г., около 16,00 часа в гр.Б., на ул.“Я. К.“ № …,
на паркинг на магазин „К.“ настъпило пътно-транспортно произшествие по сигнал
на дежурния бил изпратен екип. Установен бил извършителят на ПТП -водачът М. На
последния му било предложено да бъде
изпробван за наличие на алкохол, тъй като било видно, че същият бил в
неадекватно състояние. М. отказал да бъде изпробвал с техническо средство и
тогава полицаите изчакали да пристигне техен колега, който говорел английски и
когато последният пристигнал обяснил на водача, че за отказа да бъде изпробван
за алкохол ще му бъде съставен акт, както и за нанесените щети по двата
паркирани автомобила. Свидетелят Р. Й. С. на длъжност патрул в „Охранителна
полиция“ в V-то РУ-Бургас се явил и обяснили на М. на английски какво е извършил
и какви са последиците от това по ЗДвП на Р България. По времето докато
свидетелят С. обяснявал на жалбоподателя, последният започнал да се държи грубо
и бил предупреден многократно да коригира поведението си. Тъй като свидетелят С.
бил повикан служебно да реагира на други сигнали напуснал местопроизшествието.
След определен период от време отново бил извикан за окаже съдействие на
полицията и КАТ на местопроизшествието с М. Пристигнал заедно с колегата си Д.Д.
Докато полицаят С. говорейки английски език превеждал и обяснявал на
жалбоподателя М. написаното в акта, последният започнал да го псува на
английски, да ръкомаха и да обижда на английски език присъстващите полицаи с
думи, които в превод от английски на български означавали: “Да ти го начукам!
Да ви го начукам българи! Да ти го начукам и на теб!“. След няколко устни разпореждания
на английски, които предени на български означавали: “Успокойте се, спрете,
вашите действия, спрете да махате с ръце!“ М. не ги изпълнил, като видимо ги разбирал
и продължил с поведението да нарушава грубо обществения ред. Заради
непристойното си поведение М. бил задържан, отведен бил в УМАЛ-Бургас АД,
където бил освидетелстван и там му била
взета кръв за химически анализ
Поради
факта, че М. е чужд гражданин в условията на чл.44 ал.4 ЗАНН на 01.02.2021 г.
било издадено обжалваното НП № 3388а-53, в което била пресъздадена идентична
както в АУАН фактическа обстановка, в която вече било добавено, че М. е нарушил
нормата на чл.64 ал.4 от ЗМВР (в акта е посочена като нарушена нормата на чл.64
ал.4 от ЗМВР. На основание чл.257 ал.1 ЗМВР на М. било наложено наказание глоба
в размер на 300 (триста) лева.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното
следствие гласни доказателства. Съдът кредитира показания на свидетелите С. като ги намира за безпристрастни, логични и
последователни.
С оглед изложената по-горе фактология съдът
намира от правна страна следното:
Административнонаказателното производство
е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК
и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Началника на V-то РУ при ОДМВР-Бургас, който към дата
01.02.2020г. е бил оправомощен да издава НП. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – полицай в V-то РУ–Бургас, на територията на
което районно управление е станало нарушението. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочената нарушена
материалноправна норма в акта е по чл.64 ал.2 ЗМВР и гласи, че при невъзможност
да бъде издадено писмено разпореждане може да се издаде устно или чрез
действия, чийто смисъл е разбираем за лицето. Посочената норма се прилага в
случаите, когато полицейското разпореждане не е в писмена форма. При правилно
определена в акта норма, в НП е посочена нормата на чл.64 ал.4 ЗМВР, която
вменява в задължение на лицата да изпълняват разпорежданията на полицейските
органи, като са посочени изключенията-да не налагат очевидно за лицата престъпления
или нарушения или да не застрашават техния и на други лица живот. Въпреки, че са посочени различни хипотези на
чл.64 ал.2 и ал.4 ЗМВР, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна
на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство. Дали разпореждането е направено устно и е задължително за лицето
е факт, който е изрично упоменат в мотивната част на акта и НП. Жалбоподателят
се защитава по фактите и не е било налице грубо накърняване на правото му на
защита. Правилно и законосъобразно е избрана административнонаказващата разпоредба
на чл.257 ал.1 ЗМВР съгласно която лице, което не изпълни разпореждане на орган
на МВР направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не представлява
престъпление глобата е от 100-500 лева. Санкцията в настоящия казус е определена
средния предвиден в закона размер -300 лева и съдът я намира за справедлива
–съобразен е бил нейният размер с обществената опасност на деянието и на дееца.
Съдът счита извършеното от М. за особено дръзко и цинично. Определеният размер
намира за справедлив и с него може да бъде постиганата целта на закона визирана
в чл.12 от ЗАНН.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения на производствените правила, поради издаване на НП преди изтичане на
тридневния срок от съставяне на АУАН по чл.44 ал.1 ЗАНН, в който М. е можел да
депозира възражения по акта. В нормата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН и чл. 52, ал.
1, изр. второ от ЗАНН, е предвидена законова възможност за нарушители, които
нямат постоянен адрес в Република България, както е в процесния случай,
съставеният АУАН да се предоставя незабавно на наказващия орган, който се
произнася в деня на получаване на административнонаказателната преписка. В
случая е процедирано по указания начин, с което е спазен законът. Съгласно
нормата на чл. 44, ал. 4, изречение
второ от ЗАНН, към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на
водача, като даването на такива срещу съставения АУАН е право на нарушителя в
административнонаказателното производство. След като АУАН е предявен на
нарушителя, той може да направи възражения срещу акта, в общия случай в
тридневен срок от подписването му, а в изключението, когато нарушителя няма
постоянен адрес в Република България - само при подписването на акта. В случая
АУАН е предявен за подпис на нарушителя и му е връчен препис от същия, с което
му е осигурено правото да направи писмени възражения срещу съставения акт.
Неупражненото право за даване на обяснения или възражение срещу АУАН не
нарушава никое от административнопроизводствените правила и само в случай, че
нарушителя даде писмени обяснения или възражения, същите на основание чл. 44,
ал. 4, изречение второ от ЗАНН следва да се приложат към акта и незабавно, да
се предоставят на наказващия орган. С оглед горното съдът счита, че в случая
нарушение не е допуснато, поради което и доводите на упълномощения защитник на М.
в обратната посока не се споделят.
Настоящият състав не споделя и доводите на жалбоподателя, че правото му на
защита е било ограничено, защото не му е връчен превод на НП. Действително това
не е сторено, но видно от жалбата – М. все пак е разбрал много добре какво е
съдържанието на документа, организирал е защитата си и е атакувал санкционния
акт пред съда. При това положение, дори да се приеме, че е било допуснато
нарушение, то категорично не може да се счете за съществено, защото по никакъв начин
не е попречило на жалбоподателя да узнае за какво е наказан и да организира
адекватна защита срещу НП.
Безспорно е, че при установяване на
нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите
граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице
следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при
предявяване на НП представлява съществено процесуално нарушение не следва да се
прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично
да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото
на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона,
отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните
права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на
правото на свободно движение на нидерландския
гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на
актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите
на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост,
следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения
интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид
и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на
разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на
справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а
последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива
2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен
и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно
правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че
при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни
нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и
за осигуряване на информация важи единствено за производството по
обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви
установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките
на наказателното производство, като за извършените административни нарушения
такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач
при връчването на НП (но не и на АУАН)
не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно
наказателното производство, в която насока е практиката на касационната
инстанция – Решение № 897/19.05.2015 г. по к.н.а.х.д. № 368/2015 г. на
АдмС-Бургас.
В случая, видно от показанията на двамата полицейски служители – М. много
добре е разбрал както процедурата, така и възможностите и правата които има.
Той е изпълнявал от първия път полицейските разпореждания да предостави
документите си. Нещо повече – на място е
пристигнал и полицай, който е бил обучаван да говори английски и който надлежно
също е обяснил на М. всички действия. Всичко това кара настоящият състав да
приеме, че в действителност жалбоподателят много добре е разбрал всичко
случващо се и не е било осуетено правото му на осведоменост, поради което и
твърденията за порочност на производството само на това основание не се
възприемат от съда.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като наложените му наказания са правилно и
законосъобразно индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН
(ДВ, бр. 94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако
съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай административнонаказващият орган не е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото не е депозирано
искане за присъждане на ЮК възнаграждение, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №3388а-53 от 01.02.2021г. издадено от
Началника на V-то РУ при ОДМВР-Бургас, с което на на В.Е.А.М. (V. E. A. M.)
роден на *** г., гражданин на Ф., с адрес „H. № …, 9712GT Г., Н., с паспорт № FP1599501, издаден на 15.03.2017 г. от финландското посолство
в К. Л., М. и съдебен адрес *** чрез
адв.И.Н. *** за нарушение на чл.64 ал.4 от Закона за МВР ЗМВР) и на основание
чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложено наказание глоба в размер от 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р.
Ж.