О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна,
……………..2017 г.
Варненският
административен съд - II-ри състав, в закрито заседание на осемнадесети юли през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Чолакова адм. дело N 3202 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от АПК, във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди, във вр. с чл.284 и сл. от ЗИНЗС и във вр. с пар.49 от ПЗР на
ЗИНЗС.
Производството
е образувано по искова молба на К.С.Р., изтърпяващ наказание в затвора в
гр.Варна с правно основание чл.203 АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу
Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ с
искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 11 000 лв., ведно с дължимата законова
лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществни вреди,
представляващи негативни емоции – чувство на страх, незащитеност и
малоценност, в резултат на
бездействие на
администрацията на затвора в гр. Варна за осигуряване на благоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периода 08.07.2016 г. –
09.2016 г., а именно липса на санитарен възел, липса на достатъчна жилищна
площ, липса на вентилационна система в килията, в която изтърпява наказанието,
което може да доведе до увреждане на здравето му и представлява унизително
отношение.
Със Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража / изм. и доп., бр. 13 от 7.02.2017 г., в
сила от 7.02.2017 г. / е предвиден специален ред за реализиране на
отговорността на Държавата за вредите причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3.
Твърдените от ищеца в настоящето производство нарушения, попадат в обхвата на
нормата на чл.3 от ЗИНЗС. С измененията
на закона са предвидени и специални правила и въведени като ответници органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Текстът на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС е приет в следната редакция „Искът
се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по
настоящия адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове,
действия или бездействия са причинени вредите.“
С пар.49 от ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона
за изменение и допълнение на Законa за изпълнение на наказанията и задържането
под стража е предвидено висящите към влизането в сила на измененията на закона
искове, да се разглеждат по реда на чл. 284, ал. 1.
С обнародваното изменение на Закона
се предполага конституиране на нов
ответник по делото. Приетата специална норма на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС определя
нов ответник по исковете, дерогирайки общата норма на чл.205 от АПК, съгласно
която искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
С определение № 1745/26.06.2017 г.
постановено по делото, съдът е дал възможност на ищеца да посочи ответника по
предявения иск, като съобрази разпоредбата на чл.285,ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража .
С молба вх.№ 11684/12.07.2017 г.
ищецът е уточнил , че като ответник по иска с правно основание чл.284,ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде конституиран началника на затвора-гр. Варна за сумата от 6 000 лв., ведно със
законната лихва от момента на завеждането на исковата молба до окончателното й
плащане, съставляващи репарация за причинени неимуществени вреди изразяващи се
в причинени страдания, чувство за страх, малоценност и уронване на човешкото
достойнство като следствие на бездействието на затворническата
администрация за осигуряване на
благоприятни условия за изтърпяване на наказанието за периода 08.07.2016 г. до
09.2016 г., а именно липса на санитарен възел, липса на достатъчно жилищна
площ, липса на вентилационна система в спалното помещение, както и да бъде
осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“-гр. София да му заплати сумата от
5 000 лв., съставляваща репарация за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в причинени страдания, чувство за страх, малоценност и уронване
на човешкото достойнство като следствие на бездействието й да осъществи контрол
върху дейността на затвора-гр. Варна като нейно териториално поделение.
По допустимостта на отделните искове, съдът установи следното:
Исковете, които са предявени срещу началника на затвора-гр.Варна и ГД
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София са недопустими, тъй като са предявени
срещу субекти , които не притежават пасивна процесуална легитимация.
Исковете са предявени на осн. чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица по повод или при изпълнение на
административна дейност. Редът, по който се разглеждат тези искове е
регламентиран в глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ съгласно чл. 203, ал. 1 от същия. Чл. 205 от АПК регламентира пасивно легитимираната страна, срещу която може да
бъде предявен иска. Като такава е посочено юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. С
измененията на ЗИНЗС / обн. ДВ , бр.13 от 2017 г. е въведена нова глава седма
„Отговорност за дейност на специализираните органи по изпълнение на
наказанията“. Визираните от ищеца нарушения попадат в обхвата на чл.3 от
Закона, поради което е приложим специалния ред за разглеждане на исковите му
претенции в чл.284 и сл. от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС е
регламентирано кои са пасивно легитимираните лица, като ответници в такова
производство и това са органите по чл.284, ал.1 от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Явно законодателят визира именно тези органи,
които са пасивно легитимирани като ответници в производството за защита срещу
изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение , регламентирано в Глава
шеста на Закона, чл.276 и сл. Видно от мотивите към законопроекта за изменение
на ЗИНЗС в част шеста ответници по исканията могат да са, както органите по
изпълнение на наказанията-началникът на затвора, главният директор на ГДИН,
така и длъжностни лица от администрацията на мястото за лишаване от свобода. В
частта на глава седма не са изложени конкретни мотиви по отношение на пасивно
легитимирания ответник. Нормата на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС е специална по
отношение на чл.205 от АПК . Посочената специална норма дерогира приложението
на чл.205 от АПК, поради което пасивната легитимация на ответника следва да
бъде определена по правилата на чл.285,ал.2 от ЗИНЗС.
Заявените от ищеца нарушения като
основание за предявяване на исковата му претенция, представляват такива по чл.3
от ЗИНЗС. От мотивите за изменение на ЗИНЗС е видно, че основния акцент на
предлаганите промени следва да се постави върху правомощието на главния
директор на ГДИН по опростен ред и по собствена воля, без да е необходимо
произнасяне на министъра на правосъдието, да осигури такова първоначално
разпределение на осъдените, че да се избегне изначалното нарушение на чл.3 от
Конвенцията, съответно чл.3 от ЗИНЗС, при неосигуряване на достатъчно жилищна
площ. Следователно твърдяното от ищеца бездействие не е в резултат на
изпълнение на правомощията на началника на затвора, тъй като такива не са му
вменени с нормата на чл.15 от ЗИНЗС, а е резултат на неизпълнение на
задълженията на главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, така както
са установени с нормата на чл.13,ал.2,т.1 от ЗИНЗС. Чл. 285,ал.2 от ЗИНЗС
регламентира пасивно легитимираната страна, срещу която може да бъде предявен
иска. Като такава е посочен органът по чл.284,ал.1 от Закона, от чиито актове,
действия или бездействия са произтекли вредите. . В тази връзка на ищеца, с
горецитираното определение е указано да посочи ответника, срещу когото
предявява иска си. Нито началника на затвора-гр. Варна, нито ГД „Изпълнение на
наказанието“- гр. София имат качеството на пасивно легитимиран ответник по така
заявената искова претенция. Исковата молба е недопустима като насочена срещу
нелегитимен ответник и на това основание следва да бъде оставена без
разглеждане.
Съдът отчита обстоятелството, че
приетите законодателни промени целят да преодолеят неефективността на
досегашния ред по чл.1 от ЗОДОВ за отговорността на държавата и общините за
вреди, произтичащи от лоши условия за задържане , както е определен с решението
„Н. и други срещу България“. Но липсата на достатъчна яснота в закона относно
пасивно легитимирания ответник, непосочване на съображения в мотивите към
законопроекта и разнородната съдебна практика за конституиране на ответници по аналогични
искове, ще е предпоставка за по-бавно и
неефективно правосъдие и създаване на противоречива съдебна практика.
Гореизложените обстоятелства , че
искът е насочен към ответници без пасивна процесуална легитимация ,
представляват основание исковата молба
да бъде оставена без разглеждане и върната, а делото-прекратено.
Водим от горното, и на осн. чл. 129, ал.
3 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без
разглеждане и връща исковата молба на К.С.Р., изтърпяващ наказание в
затвора в гр.Варна с правно основание чл.203 АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и началника на затвора-гр.Варна с искане за
осъждане на ответниците да заплатят сумата от 11
000
лв., ведно с дължимата законова лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното й изплащане, представляваща
обезщетение за причинени неимуществни
вреди, представляващи негативни емоции –
чувство на страх, незащитеност и малоценност,
в
резултат на бездействие на
администрацията на затвора в гр. Варна и неосъществяване на контрол за осигуряване
на благоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за
периода 08.07.2016 г. – 09.2016 г., а именно липса на санитарен възел, липса на
достатъчна жилищна площ, липса на вентилационна система в килията, в която
изтърпява наказанието, което може да доведе до увреждане на здравето му и
представлява унизително отношение.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3202 по описа на
Административен съд-гр. Варна за 2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен
срок от съобщението пред Върховния административен съд на Република България.
Съдия: