№ 1365
гр. Варна, 14.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20253100500388 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба депозирана от “Вариа Ком-БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Кестен“ №10, представлявано
от Стойко Стойков, действащо чрез адв.П. Тодорова /И./, със съдебен адрес: гр.Търговище,
бул.“Владислав Варненчик” №81, ет.1, офис 2А, против Решение №4108/18.11.2024г.,
постановено по гр.д.№20233110106317 по описа на Районен съд Варна, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя против “Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Стефан Караджа“ №16, ет.3,
офис 34а, представлявано от управителя Красимир Цанков, искове с правно основание
чл.415, ал.1 вр. с ал.4 от ГПК и чл.265, ал.2, пр.2 от ЗЗД за установяване съществуването на
задължения, за които е издадена Заповед №295/24.01.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№762/2023г. по описа на Районен съд Варна, а
именно на сумата от 3600лв., представляваща заплатено възнаграждение по Договор за
изработка сключен на 15.10.2020г. и на сумата от 812.19лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 05.11.2020г. до 22.01.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.01.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
В подадената въззивна жалба се излага, че постановеното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че изводите на съдът за недоказаност на
възникнала между страните облигационна връзка, съответно на размера на претенцията, са
неправилни и в резултат от погрешно интерпретирана фактическа обстановка, тъй като не е
отчетен факта, че сключването на договор за изработка е безспорен факт, с оглед това, че
ответното дружество не оспорва това обстоятелство. Поддържа се още, че поради липсата на
1
писмен договор между страните, за ищцовото дружество не е възникнало задължението да
уведомява писмено изпълнителя за установените дефекти в извършените СМР. Поддържа се,
че въззивникът търпи вреди от липсата на действия на ответника за отстраняване на
дефектите в извършените СМР, които са довели до появата на мухъл, плесен и течове, които
увреждат имота на възложителя. Сочи се, че реакция от страна на ответника не е налице,
макар същият да е уведомен за недостатъците по телефона на 20.07.2022г., евентуално с
връчване на Заповедта по чл.410 от ГПК. Твърди се, че между страните не е уговаряно
частично приемане на изпълнени СМР, а заплащането на договореното възнаграждение не
може да се счита за приемане на извършената работа, поради което се претендира връщането
целият размер заплатен от възложителя. Наред с изложеното, се поддържа, че за ответника
отдавна е изтекъл визираният в ЗЗД “подходящ срок“, в който да се отстранят дефектите в
изпълнените СМР. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на
ново, с което претенция да бъде уважена в цялост.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
При служебната проверка за допустимост на производството, настоящият съдебен
състав констатира, че дадената от първоинстанционният съд при изготвяне на доклада по
делото и в решението, правна квалификация на предявения иск като установителен по
чл.415, ал.4 вр. с чл.422 от ГПК и по чл.265 ал.2 пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.20, ал.1 от
Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ и с чл.160 ал.3 от ЗУТ, е непълна и следва да се
конкретизира, чрез корекцията й от въззивният съд по аргумент на т.2 от Тълкувателно
решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разяснението на т.2 от ТР №1/2013г.,
в случай че въззивният съд установи, че дадената от първата инстанция квалификация на
предявения иск е неправилна, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да
обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора с оглед спазване принципа
на законност в процеса, обективиран в чл.5 от ГПК.
В разглежданият казус от фактическите твърдения и исканията на ищеца, се
установява, че същия претендира връщането в цялост от изпълнителя-ответник на заплатено
му възнаграждение по договор за изработка-извършване на СМР. Като в исковата молба се
излага, че работата-полагане на хидроизолация, е до такава степен некачествено извършена,
че налага отстраняването й и направа на нова. Излага се още, че ответника е уведомен за
недостатъците, съответно е поканен да ги поправи или да върне заплатеното по договора, и
предвид липсата на реакция от изпълнителя, се иска връщане на заплатеното, ведно с
мораторна лихва от датата на плащането на възнаграждението.
Дадената от страната с исковата молба, правна квалификация на иска по чл.265 ал.2
пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.20, ал.1 от Наредба №2/31.07.2003г. на МРРБ и с чл.160 ал.3 от
ЗУТ, визира фактическият състав на разваляне от възложителя на договор за изработка,
поради съществени недостатъци в изработеното, правещи го негодно да изпълнява
договорно или обикновено му предназначение.
Вярно е, че исковата молба съдържа и оплаквания за потърпени вреди от
2
възложителя, в резултат от некачественото изпълнение на възложеното, но тези оплаквания
имат за цел да илюстрират незаинтересованото и негативно поведение на ответника, а не да
обусловят претенция за заплащане на обезщетение за вреди.
В контекста на изложеното въззивният състав на съдът намира, че предявената
претенция е реституция в условията на неоснователно обогатяване, а именно за връщане на
заплатено възнаграждение по договор за изработка, в резултат на разваляне на договора в
хипотезата на настъпили недостатъци в изработеното, правещи го негодно да изпълнява
предназначението си, респективно че пълната и правилна правна квалификация на иска е
чл.415, ал.4 от ГПК вр.с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.265 ал.2 пр.2 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от
ЗЗД в частта за претендираната мораторна лихва.
Въпреки, че правилната правна квалификация, не обуславя приложение на
императивна правна норма, с оглед охраната на интересите на страните, следва да се
извърши ново разпределението на доказателствената тежест и даване на указания във връзка
с подлежащите на доказване факти.
Предвид изложеното доказателственото искане на жалбоподателя за допускане на
СТЕ, се явява неотносимо и следва да се остави без уважение. Още повече, че не се касае за
нови и/или нововъзникнали обстоятелства, по смисъла на чл.266 от ГПК, нито се касае за
доказателствено искане, което не е било допуснато, поради наличие на процесуално
нарушения от първоинстанционният съд.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 267 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на “Вариа Ком-БГ“ ЕООД, с ЕИК
*********, против Решение №4108/18.11.2024г., постановено по гр.д.№20233110106317 по
описа на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против
“Енерджи Инвест Варна“ ЕООД, с ЕИК *********, искове с правно основание чл.415, ал.4
от ГПК вр.с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.265 ал.2 пр.2 от ЗЗД, и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №295/24.01.2023г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№762/2023г. по описа
на Районен съд Варна, а именно на сумата от 3600лв., представляваща подлежащо на
връщане възнаграждение по Договор за изработка, сключен на 15.10.2020г., с оглед
разваляне на договора поради негодност на изработеното да се ползва по предназначение, и
сумата от 812.19лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
05.11.2020г. до 22.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-22.01.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
УКАЗВА на страните, че с оглед конкретизираната правна квалификация на главният
иск за неоснователно обогатяване, ищеца следва да установи сключването на процесното
3
облигационно отношение-договор за изработка, с твърдените права и задължения, плащане
на възнаграждение на изпълнителя, както и че договора е развален с едностранно
волеизявление от възложителя, поради негодност на изработеното да се ползва по
предназначение. В тежест на ответника е да докаже изправността си като изпълнител по
договора, в това число срочно и точно извършване на възложеното.
ДАВА възможност на страните в едноседмичен срок от уведомяването, да вземат
становище във връзка с корекцията на правната квалификация на иска и на разпределената
им доказателствена тежест.
ОСТАВЯ без уважение направеното с въззивната жалба доказателствено искане за
допускане на СТЕ, като неотносимо и неоснователно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.04.2025г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4