Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 16.03.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
при секретаря Веселина Василева като
разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д.№105 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№628/27.12.19 г. ЛРС е отхвърлил предявените искове от П.А.К. ***, ЕГН-**********,
чрез : адв. В.В. *** със съдебен адрес,*** оф.7, срещу: ОД МВР - Ловеч с адрес
за призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2, да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му
заплати на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД
сумата от 1155,62 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2017
г. - 15.07.2019 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски като неоснователни и недоказани и е осъдил П.А.К. , с горните данни, да
заплати на ОД МВР - Ловеч с
адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул."Стефан Караджа" № 2, сумата 100,00 лева,
представляваща разноски по делото за юриск. Възнаграждение, като сумата 120,00
лева – възнаграждение за вещо лице и следващата се д.т. , да останат в тежест
на съда на осн. чл.359 от КТ във вр. с чл.83, ал.3 ГПК.
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№600/17.01.2020 г. подадена от адв. В.В. ***, съд.адрес *** офис 7-пълномощник
на ищеца П.А.К. ЕГН **********. Заявява, че не е доволен от първоинстанционния
акт на РС-Ловеч, 4 гр.състав и в законния срок го обжалвам с молба да бъде
отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен, както и да му се присъдят
съдебните разноски за двете инстанции.
Счита, че обжалваното решение
е издадено в нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Признава, че по делото не е
спорно, че страните са в служебни правоотношения в процесния период, както и че
полицейският служител с оглед характера на заеманата длъжност е полагал нощен
труд / за времето от 22,00ч. до 06,00ч./, съгласно утвърдени графици и
отработеното работно време се изчислява сумарно. Твърди, че на основание чл.179
ал.1 от ЗМВР на държавните служител и/какъвто е и ищецът /се изплащат
допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22ч. до 06 ч.,
като условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения, съгласно
чл.179 ал.2 от ЗМВР се определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи, а
техния размер - с негова заповед.
Твърди, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Сочи, че в
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ,
бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г), като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Сочи, че такъв
алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба №8121 3-407 от 11.08.2014г. , но
в размер от 0.143, който е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г.,
съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен
в дневен труд, което е идентично с приложение коефициент 1,143 при спазване
формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на
реалния брой часове нощен труд/напр.1000 ч.нощен х 0,143=143ч.в повече часове дневен труд
идентично с ЮООч.нощен труд X 1.143=1143-1000=1434.1.
Твърди, че новото е, че тази
Наредба №8121з-776/ 29.07.2016г. е отменена изцяло с Решение №16766/
10.12.2019г. по Адм.дело №8601/ 2019г. на ВАС, петчленен състав, 1 колегия,
като от мотивите на съдебния акт се установява.че ВАС е констатирал толкова
нарушения и несъответствия с европейското законодателство, че е отменил изцяло
наредбата.Твърди, че от това може да се направи извод за приложимост на
правните норми въз основа на които е предявен настоящия главен иск.
Изтъква, че в съответствие с
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата -
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
Сочи, че в тази връзка следва
да се посочи, че и международно-правните актове, по които РБ е страна, също не
допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение на правото им на
труд. Позовава се на чл. 52 от Хартата за основните права на ЕС, която гласи:
,,Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от
настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното
съдържание на същите права и свободи. Твърди, че при спазване на принципа на
пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и
ако действително отговарят на признати от съюза цели от общ интерес или на
необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора."
Излага, че поради така
изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни
актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на
нощните часове в дневни при отчитане на отработеното време, счита че чл. 9, ал.
2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР. Сочи, че
такава забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1,143 по отношение на полицейските служители липсва, а и би била
противоконституционна тъй като би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение на
заплащането на допълнителни възнаграждения.
Смята, че неправилно РС-Ловеч
е възприел тезата на ответника, че в ЗМВР е установено полагане на нощен труд в
рамките на 8(осем) часа или коефициента е 1.00, а не 1.143 и в този смисъл КТ е
неприложим, това е опит за интерпретация волята на законодателя.Твърди
напротив, че в разпоредбата на чл.187, ал.З изр. последно от ЗМВР е вписано
следното: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.", т.е. никъде в тази разпоредба не е указана
нормалната продължителност на нощния труд, напротив - въведена е възможност за
полагане на нощен труд в часовете между 22.00 и 06.00. Излага,че при съпоставка
посочената регламентация в ЗМВР с разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е видно,
че в последната е указано, че нощен е труда полаган от пълнолетни в часовете
между 22.00 и 06.00 и за непълнолетни между 20.00 и 06 ч. Твърди, че в случая в
МВР не се приемат на работа непълнолетни лица и е очевиден преноса от КТ на
дефиницията за нощен труд касаещ пълнолетни работници/служители, но няма конкретна
правна норма в ЗМВР указваща що е то нормална продължителност на нощния труд
полаган от служители на МВР. Тврди, че с оглед това, доводите на ответника
касаещи наличие на някаква правна регламентация за нощен труд в насока забрана
за преобразуването му към дневен е несъстоятелна.
Сочи, че при тълкуване на
разпоредбите на чл.187 ал.З и ал.4 от ЗМВР се установява следното, а именно, че
ищецът полага труд на труд на 12/24 часови смени, при сумарно отчитане на
работното време на тримесечен период;че той не е предявил иск за.положен от
него труд извън редовното му работно време:че претендирания от него незаплатен
извънреден труд е в рамките на редовното работно време за всяка смяна,
вследствие преобразуване на нощен към дневен труд по реда на трудовото законодателство;че
в тази връзка заплащането на формирания след преобразуване на нощен към дневен
извънреден труд следва да е по реда на чл.187, ал.З от ЗМВР или при часова
ставка, нормалната за полагане на труд в установеното работно време при
спазване увеличението, съгласно разпоредбата на чл.262 от КТ, респ. такъв
подход е приложен и от вещото лице, при изчисленията в приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Твърди, че в разпоредбата на
чл.262, ал.1, т.4 от КТ е въведено, че се заплащат с 50% увеличение за работа
при сумирано изчисляване на работното време и при съпоставка с разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР е видно, че спрямо служителите на МВР е възприет подхода
за заплащане извънредния труд увеличение с 50%, което съответства на общото
трудово законодателство, посочено по-горе и при спазване на това условие е
посочена конкретната сума от заключението на ВЛ при изменение на исковата
претенция.
Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и предвид празнотата в
наредбите от 2015 и 2016г. относно нормата на чл.31. ал.2 от тази от
2014г.(о/п/и.). следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143.
Смята, че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
В контекста на горното счита,
че следва да се прилагат едновременно двете разпоредби - за превръщането на
нощните часове в дневни с коефициент 1,143 на основание чл.9 ал.2 от НСОРЗ и
разпоредбата на чл.8 от НСОРЗ - за всеки отработен час труд между 22ч. и 06ч.
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд не по-малък от
0,25лв. Твърди, че не е спорно, че МВР е заплащало на служителите по 0,25лв. на
час положен нощен труд, но това е на друго правно основание ,двете разпоредби
се прилагат едновременно и не е налице дублиране в заплащането, както
неоснователно се твърди във въззивната жалба. Сочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получават от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга страна задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Смята, че това са две различни правни
основания за заплащането на допълнителни възнаграждения-обстоятелство, което е
било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407 / 11.08.2014г. и Заповед
№8121з-791 / 28.10.2014г. В случая на ищеца е изплатена само добавката от
0,25лв. за всеки отработен нощен час от исковия период.
Сочи, че друг несъстоятелен
довод изложен в първоинстанционното решение е, че не се касае за положен
извънреден труд и не следва да се изчислява с 50% увеличение, както го е
изчислило ВЛ по приетата и не оспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза.
Относно спорния въпрос -
извънреден ли е претендирания труд смята
за безспорен факта за празнота за законодателството в ЗМВР досежно нощния труд
и неговото преобразуване към дневен, в случая ищецът работи при сумарно
изчисляване на работното време по реда на чл.187, ал.З от ЗМВР и при спазване
нормата установени в разпоредбите на чл.136 от КТ, аналогична на чл.187, ал.1
от ЗМВР и чл.140 от КТ, която не е възпроизведена и въобще не е обхваната в
ЗМВР;че при сумарно изчисляване на работното време извънредния труд се определя
на база тримесечната часова норма по чл.187, ал.З от ЗМВР, след преобразуване
нощните към дневни часове по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съответно едва след
полагане на целия труд в установения период на отчитане може да се установи
дали е налице извънреден труд или не, от вида на полаган извън установеното работно
време или в рамките на същото (пример -15 дневни смени по 12 часа на
едномесечен период за м.01 от съответната година са в размер на 180часа, но при
21 раб.дни по 8 часа се явява норма от 168часа или горницата над тях е извънредене труд, респ.при нощен труд след преобразуването
му към дневен разликата часове също еизвънреден труд);че тези часове над нормата, отчитането и заплащането им е по реда на
чл.150 вр.с чл.262. ал.1. т.4 от КТ при спазване разпоредбата на чл.146. ал.З
вр.с чл.144. т.2. предл.последно от КТ или за яснота, няма ограничения
продължителността за полагане на извънреден труд от служителите на МВР, респ.и
неговото заплащане;че през целия процесен период е действало правилото на
чл.18, ал.З (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., в сила от 1.07.2007г.) от НСОРЗ,
което гласи, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време;че съгласно чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж пресмятане на трудовия стаж се извършва, като изработените часове
по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни
за смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях
нормална продължителност на дневното работно време;
Сочи, че въз основа на
посочените разпоредби следва да се приеме, че смисълът на закона е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд и в този смисъл са и мотивите на стр.6 от
решение № 55/07.04.2015г.по гр.д. № 5169/2014г.на ВКС, III отд.
Сочи, че по делото безспорно
се установило, че за процесния период ищецът е положил 1136 часа нощен труд, за
времето от 22ч. до 06ч, като от експертизата се установява дължимата от ОД
МВР-Ловеч сума за извънреден труд, получен след преобразуване на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143 за процесния период 01.07.2017г. - 15.07.2019г.,
както и дължимата мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД.
Според него е недопустимо
прихващане на изплатеното от ответника по 0,25 лв., тъй като е на друго правно основание. Твърди, че
вещото лице е правило рекапитулация, тъй като е отговорило на задача поставена
от ответника в тази връзка.
По отношение на този иск има
богата съдебна практика, която е в полза на полицейските служители, част от
която посочва, като цитираната практика в обжалваното решение на ЛРС, касае
дела по отменения ЗМВР ,на други правни основания, а казусите не са идентични с
настоящия, а практиката на Окръжен съд-Русе по тези дела е противоречива, като
има и изцяло потвърдителни решения на въззивната инстанция в полза на
полицейските служители.
Сочи, че има нарушение на
процесуалните правила - решението е немотивирано, не са обсъдени доводите
изложени от ищеца, а напълно са възприети само доводите на ответната страна ОДМВР-Ловеч,
а всички други състави на РС-Ловеч уважават идентични казуси.
В заключение моли съда да
отмени изцяло обжалваното решение, да уважи изцяло предявените искове, както и
да му присъди направените съдебни разноски за двете инстанции.
В срок
е подаден отговор на въззивната жалба от Областна дирекция на МВР гр. Ловеч, адрес: гр. Ловеч,
ул."Стефан Караджа" №2, представлявано от Директор Милен Семков
Маринов чрез Р.Д.Р. - главен юрисконсулт ОДМВР – Ловеч.
Счита, че подадената въззивна
жалба срещу решение № 628/27.12.2019 г. по гр. дело № 1335 по описа на ЛРС за
2019г. е неоснователна, а решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, не страда от пороци, правилно е приложен материалния закон и
няма нарушени процесуални правила.
Твърди, че фактът, че съдът в
мотивите, изложени в решението, които са подробни и изчерпателни, обяснява защо
отхвърля предявените пред него искове и не е отсъдил в полза на ищеца, не прави
решението немотивирано. Сочи, че в него съдът е обсъдил позициите и на двете
страни, след което е аргументирал изцяло с правни доводи направените от него
изводи по поставения за решаване въпрос, на базата на които е взел своето
решение, като е действал по вътрешно убеждение съгласно нормата на чл.1 ГПК.
Не споделя и аргумента за
нарушение на процесуалните правила наведен от процесуалния представител на
ответната страна, че „Всички други състави на PC- Ловеч уважават идентични
казуси". Сочи, че не става ясно кои точно процесуални правила са нарушени
при постановяване на обжалваното решение, тъй като все още ГПК в основните си
начала прогласява, че „Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им
разум, а при липса на закон съдът основава решението си на основните начала на
правото, обичая и морала." Смята, че не съобразяването с решенията на
другите състави на PC - Ловеч по идентични казуси не е нарушение на
процесуалните правила.
Твърди, че що се касае за
наведените доводи за нарушение на материалния закон, намира същите за
несъстоятелни и необосновани.
Сочи, че би трябвало да
направи впечатление на съда, че всичките претенции за нарушения на материалния
закон касаят норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), а никъде в исковата молба и във въззивната жалба не
се споменава Закона за държавния служител (ЗДСл) и Наредба за заплатата на
служителите в държавната администрация (НЗСДА). Твърди, че ответната страна не
прави съпоставка и не се позовава на нормите регламентиращи служебните
правоотношения на служителите в държавната администрация и не го прави защото
не е в неин интерес, тъй като и в тях не се предвижда преизчисляване на нощния
труд в дневен. Сочи, че в чл.19 от НСОРЗ е предвидено, че на служителите в
държавната администрация им се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд, като в чл. 20 на същата е посочен размера на допълнителното
възнаграждение за нощен труд - не по-малко от 0,25 лв. на час. Твърди, че
следвайки логиката на съжденията изложени във въззивната жалба излиза, че и
НЗСДА е противоконституционна и както Наредба № 81213-776/29.07.2016г. отм. с
Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. на Министър на BP, нарушава Хартата за
основните права ЕС, но нито една от двете наредби не е обявена за
противоконституционна, нито с тях се нарушават правата на труд на гражданите. И
двете са в хармония с европейското законодателство.
Твърди, че що се касае до
цитираната разпоредба на чл.187, ал.З изр. последно от ЗМВР, то в този текст е
възпроизведена директно нормата на чл.8, бук."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04
ноември 2003г. относно някои аспекти на организация на работното време ( в сила
от 2 август 2004г.).
Счита, че поради спецификата
на полагания труд от служителите на МВР обоснован с основните функции на МВР,
установени в чл.2, ал.1 ЗМВР - „за защита на правата и свободите на гражданите,
противодействието на престъпността, защита на националната сигурност,
опазването на общия ред и пожарна безопасност и защита на населението", то
той се регламентира в специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове.
Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР "Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Твърди, че тя определя изрично и точно
нормалната продължителност на работното време, изразено в броя на часовете
(„8") и заповядва на адресатите -държавните служители в МВР нейното
изпълнение. Сочи, че по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР „ 8 часа дневно"
означава 8 астрономически часа ( по 60 минути в час) като продължителност на
работния ден, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага - както в неговата „светла" част - през деня, така и в неговата
„тъмна" част - през нощта, в интервала от 22.00 часа до 6.00 часа. Прави
извод, че определението „дневно" по смисъла на чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася
за"продължителността на работния ден - както през дневната част на
денонощието - като „дневен труд", така и през нощната част от денонощието
-като „нощен труд." Изтъква, че за разлика от разпоредбата на чл.140, ал.1
от КТ където „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Сочи, че нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа."
КТ определя максималния брой часове нощен труд, който е допустимо да полагат
работниците и служителите по трудови правоотношения, а именно до 7 часа.
Изтъква, че като нощен,
трудът на държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.З, изр. 4 ЗМВР се
определя, както следва: „При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период." Сочи, че тази
разпоредба е продължение на чл.187, ал.1 ЗМВР и предвижда, че само трудът,
който се полага при работа на смени и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен. Сочи, че фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на
работното време е установена в закон ( чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР) и се ползва с
презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. Твърди, че
в чл.187 ,ал.1 и 3 изр.4 ЗМВР за държавните служители в МВР е установена
по-голяма нормална продължителност на работното време: обща и еднаква
продължителност на работното време през деня и през нощта от 8 часа, а видно и
от заключението на вещото лице служителят през процесния период е полагал нощен
труд с еднаква продължителност от по 8 часа на денонощие, за който нощен труд
му е изплатено допълнително възнаграждение и всичкия положен от лицето труд е
отчетен и заплатен.
Сочи, че незаконосъобразно би
било при уредени в нарочен акт (Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. отм. с
Наредба № 8121з-36/07.01.2020г.) условия и ред за изплащане на допълнителните
възнаграждения на държавните служители в МВР и при определен техен размер в
заповед на Министъра на BP, да се прилага друг подзаконов нормативен акт в случая
НСОРЗ за уреждане на същите тези правоотношения, при изрична законова забрана
за това, постановена в разпоредбата на чл. 179, ал.4 ЗМВР.
Излага, че на следващо място
в самата НСОРЗ в чл.2, ал.З е ограничено прилагането й относно служителите по
трудово правоотношение в държавната администрация, за който се прилага чл.107а
от КТ.
Сочи, че до тук има три групи
служители с различни трудови правоотношения уредени от различни нормативни
актове (ЗМВР, ЗДСл, и КТ), за които не се прилага преобразуване на нощните
часове в дневни с коефициент 1,143 .при изчисляване на допълнителното
възнаграждение за нощен труд и за които е ограничено прилагането на
подзаконовите нормативни актове издадени на основание КТ и нима законодателят е
допуснал непълнота във всичките нормативни актове регламентиращи заплащането на
нощния труд на тези три групи служители или пък е допуснал отново непълнота в
Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време. за неговото отчитане. за компенсирането на работата извън редовното
работно време. режима на дежурство.
времето за отдих
и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи., като
в нея също не е предвидено преобразуване на нощните часове в дневни, въпреки
множеството заведени дела в тази връзка и противоречивата съдебна практика.
Напротив счита, че законодателят ясно и точно е посочил как им се заплаща
нощния труд на служителите в МВР и тази негова воля е последователна и трайна и
е съобразена със спецификата на полагания от тях труд. Сочи, че предстои
издаване на заповед на Министъра на BP, с която ще се определи размера на
заплащане на нощния труд, който ще е 1 лв. на час, размер който е договорен със
синдикатите в МВР.
Смята, че да се нагажда един
коефициент 1,143 получен при съотношение 8 : 7 ( продължителност дневен към
нощен труд по КТ) към 8 часа нощен труд по ЗМВР е в разрез и в противоречие със
закона и лишено от правна логика, тъй като коефициента изчислен по заложеният в
чл.9, ал.2 от НСОРЗ метод, отнесен към продължителността на дневния и нощния
труд на служителите в МВР би бил (8:8 = 1) единица. Сочи, че с коефициент 1
нищо не се променя и ето защо ответната страна не иска да се изчислява коефициента
по заложената методика, а иска да се приложи посочен от него коефициент 1,143,
за да се получи разлика и да се търси заплащане на извънреден труд, който
дефакто не е положен и за който не се дължи възнаграждение.
Сочи, че във въззивната жалба
се създава за първи път нова правна формулировка „извънреден труд в рамките на
редовното работно време", като върху този оксиморон може дълго да се
разсъждава що е то извънреден труд и работно време, но законодателят е дал
дефиниция и на двете понятия в трудовото законодателство ( чл.143, ал.1 КТ
-извънреден труд и чл. 136-142 КТ - работно време) и от така формулираната нова
претенция или по скоро доуточнена стара още по-неясно става какво всъщност
ищеца иска да му бъде заплатено - възнаграждение за извънреден труд или
възнаграждение за редовно положен труд, или нещо средно, но все още неуредено с
правна норма, като без значение какво е, важното е положения нощен труд да се
умножи с коефициент 1,143 и каквото се получи да се изплати с увеличение 50%,
като за извънреден труд.
Моли съда да постанови
решение, с което да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
решението на ЛРС, като правилно и законосъобразно и да му се присъдяте разноски
по делото, за двете инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение ,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.78, ал.З от ГПК
В съдебно заседание въззивникът чрез процесуалния си адв.В.
поддържа въззивната си жалба на изложените в нея основания. Представя
писмена защита и претендира сторените във въззивната инстанция разноски по
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Въззиваемият редовно призован се
представлява от юрисконсулт Р., който оспорва въззивната жалба и моли решението
на ЛРС да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящата инстанция като съобрази представените по
гр.д.№1335/19 г. по описа на ЛРС доказателства, становищата, възраженията и доводите на страните, в тяхната съвкупност и взаимна
връзка и обусловеност, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което тя е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Няма спор по делото, а това се
установява от представените актове за встъпване в длъжност от 18.08.2017 и
19.03.2019 г., както и от заповеди №295з-1621/16.08.17 г и №295з-564/15.03.19
г. и протокол от 18.08.2017 г., че П.А. *** в процесния период от време от 1.07.17
г. до 15.07.19 г. е работил на длъжност «полицай» в група «ОРР», сектор
«Охранителна полиция» РУ-Ловеч при ОД на МВР-Ловеч. Той е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и
протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР, което се установява и от заключението на
вещото лице по делото. Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на
вътрешните работи, като в процесния период са действал Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. / обн. ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016
г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в
дневен. Действително в предходната Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., е регламентиран
алгоритъм за преизчисляване от 0.143, като той е е отпаднал с Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г, но те не са относими към претендирания от ищеца
период -1.07.2017 г. до 15.07.2019 г.
По делото е установено, че
съгласно издадена Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните
работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и
06.00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер 0.25 лв. Представена е и заповед №295з-355/23.02.2018
г. на ОД на МВР-Ловеч, съгласно която е
регламентирано разпределението на работното време на структурите на ОД на
МВР-Ловеч,, продължителност и разпределение на работното време на държавните
служители, работещи на сменен режим, режимът на полагане на дежурство и време
на разположениие, организацията за отчитане на отработеното време, отчитане и
документиране на работоното време на държантие служители, работещи на смени,
полагането на труд извън редовното работно време, отчитане и документиране на
времето на разоложение, труда между 22,00 ч. и 6,00 ч и на официални празничи,
както и на положения труд извън редовното работно време и компенсиране на
положения труд извън редовното работно време.
От
приетото като доказателство по делото заключение на допусната
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общият брой часове, положени
от ищеца като нощен труд по графиците на дежурство на отчетен едномесечен
период от 1.07.2017
г. до 15.07.2019 г. е общо 1136 часа,
посочени в приложение 1 от приложената справка. В приложение 1 от справката към
заключението са посочени помесечно /тримесечно преобразуваните часове от нощен
към дневен труд с коефициент 1.143 , които общо за процесния период са 1298
часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен
извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен за целия период възлиза
на сумата е в размер общо на 1 155,62 лв. При извършената проверка вещото
лице е констатирало, че за процесния период във ведомостите за заплати на ищеца
са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 280 лв./по 0.25 лв. за
всеки отработен час./
С оглед гореизложеното съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.179 ал.1 вр. с чл.187 от ЗМВР от ищеца К. *** за заплащане на сумата 1155,62 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2017 г. - 15.07.2019 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата. Спорен между страните е въпроса относно допустимостта на преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 и образуването на извънреден труд вследствие на това преизчисление, за което се търси допълнително възнаграждение. С други думи спорът е относно това, дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /чл.9, ал.2 от същата/ или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Поради наличие на противоречивата съдебна практика на съдебните състави на окръжните съдилища по този въпрос, с разпореждане от 26.02.2020 г. на зам.председателя на ВКС е образувано т.д. № 1/2020 г. по описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение.
С оглед на това настоящата инстанция счита, че на първо място следва да се произнесе по въпроса дали е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители и оттам дали се налага прилагане по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Правата и задълженията на ищеца, произтичащи от заеманата от него длъжност за процесния период се уреждат от ЗМВР/обн. ДВ бр.53/27.06.14 г./ Следователно той има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР, а чл.142 ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон, който има характер на специален. В тази връзка в чл.187 ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, което положение съответства на уредбата в чл.136 ал.1 от КТ за лицата по трудовоправни отношения на нормалната продължителност на работното време. Съгласно обаче чл.187 ал.3 от ЗМВР за работещите на 8,12 и 24 часови смени държавни служители в МВР, какъвто е и ищецът, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, като определянето на 24 часова смяна е по изключение. Изрично предвидено в чл.187 ал.3 от ЗМВР е, че при работа на смени е възможно полагането на труди и през нощта, между 22,00 и 06,00 часа, като работните смени не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочено в чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР е, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени, като чл.187 ал.7 от същия закон предвижда, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Прави се ясно разграничение в специалния закон между извънреден и нощен труд и допълнителните възнаграждения, следващи се за извънреден труд/ чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187 ал.6 ЗМВР, съответно за нощен труд/ чл.179 ал.1 ЗМВР/. Следователно за разлика от общата уредба на нощния труд в чл.140 ал.1 от КТ, който при 5 дневна работна седмица е до 7 часа, то уредбата на държавните служители в МВР, работещи на смени, в специалния ЗМВР, приложим относно служебното правоотношение между страните е различна. Тя допуска полагането на труди и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Следователно за тази категория служители на МВР-какъвто е и ищецът, е установена нормална продължителност на труда, полаган през нощта от 8 часа и тя надхвърля нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица до 7 часа по трудово правоотношение с един час. В тази смисъл според специалния закон е допустимо съотношението на полагания през нощта труд от държавите служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8, което води до коефициент 1, а не както е предвидено за работещите на смени 8:7, въз основа на което по трудово правоотношение изработените нощни часове се приравняват към дневни с коефициент 1,143 съгласно изричното правило на чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Според съда тази разлика в уредбата се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР. Същевременно съгласно чл.187 ал.9 от ЗМВР се предвижда, че редът за организацията и разпределението на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период от време както вече се отбеляза по-горе, приложима е била само Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г, която е отменена с решение № 16766 на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г., като съгласно ТР № 2/27.06.2016 на ОСС от I и II колегия на ВАС спрямо подзаконовия нормативен акт, каквито са и горните наредби, законодателят е въвел специална правна норма – чл.195, ал.1 от АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Следователно периода от приемането до отмяната му с влязло в сила на съдебното решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици.
Съгласно чл.3 ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период, което е в съответствие с чл.187 ал.3 изр.последно от ЗМВР. Предвидено е, че отработеното време между 22 и 6 часа се отчита с протокол и са посочени лицата, които го изговят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Категорично липсва в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. изрична норма, която да води до преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, и това не може според съда да се приеме за празнота в правото и не съставлява липса на специален регламент за служителите на МВР, което пък от своя страна да води до субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, в какъвто смисъл са правните изводи на първата инстанция. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. В случая за уредбата на правоотношенията между страните е приложим ЗМВР, който е специален закон, както и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано, нито по аналогия в случаите, когато е налице специална правна уредба. Изрично в чл.142 ал.1 от ЗМВР е посочено, че служителите в МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители и 3.лица, работещи по трудово правоотношение, а в ал.2 изрично е посочено, че статутът на служителите по ал.1, т.1 се урежда с този закон. Съгласно чл.142 ал.4 и ал.5 на ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със ЗДС, а на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при условията и по реда на КТ и на този закон. В подкрепа на горния извод на съда е и Решение №197/7.10.19 г. на ВКС по гр.д.№786/19 г., където изрично се посочва, че липсва основание за преобразуване на часовете нощен труд в дневен поради отсъствие на такова правило в специалната законова уредба за държавните служители в МВР.
Според настоящата инстанция разликата в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ е съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, на наетите по трудово правоотношение. В специалния закон има предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия с привилегии /по-ранно пенсиониране, по-голям размер отпуск и др./, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради изложените съображения не може да се приеме, че служителите на МВР в неравностойно положение спрямо работещите по трудово правоотношение.
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се според него е формирано от преизчисляването на нощния труд в дневен. Настоящата инстанция счита, че след като според ЗМВР нормалната продължителност на дневния и нощния труд е по 8 часа, то е недопустимо да се извършва подобно преизчисляване при положение, че по дефиниция извънредният труд е труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време. Освен това ищеца не е предявил претенция и не е навел твърдения, че е полагал труд извън определените 12-часови смени или пък да е полагал нощен труд над нормативно определените 8 часа.
Законодателят е направил разлика между понятията "нощен труд" и "извънреден труд" в ЗМВР, тъй като и за двата вида е предвидено допълнително възнаграждение. В чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители: за прослужено време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като освен това и с отделни подзаконови нормативни актове са предвидени реда и начина на отчитане на нощния и на извънредния труд, както и размера на дължимото за тях допълнително възнаграждение. Възнагражденията за извънреден труд са определени в чл. 187, ал. 6 от ЗМВР и той се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Размерът на допълнителното възнаграждение за нощен труд се определя с издадените на основание чл. 179, ал. 2 от ЗМВР подзаконови нормативни актове. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР в периода от 27.06.2014 г. до 05.12.2017 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи. В следващите редакции на този текст от 05.12.2017 г. и 23.04.2019 г., които се отнасят за процесния период, условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това изложеното следва, че за процесния период определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е било регламентирано от Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи /обн.ДВ бр.98/8.12.2017 г./, Заповед №295з-355/23.02.18 г. на директора на ОД на МВР-Ловеч и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период на ищеца е било начислено и изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 0, 25 лева за всеки час нощен труд.
Съдът счита, че в отношенията между страните са неприложими КТ и НОСРЗ, към които препраща чл.188, ал.2 от специалния ЗМВР, тъй като това препращане към КТ за полагания от държавните служители труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се отнася само предвидената в КТ специална закрила.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, която налага прилагането по аналогия на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Следователно предявеният иск от П.А.К. ***, ЕГН-**********, чрез : адв. В.В. *** със съдебен адрес,*** оф.7, срещу: ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2 с искане да бъде осъден да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1155,62 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2017 г. - 15.07.2019 г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата се явява неоснователен и недоказан по горните съображения и следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези на ЛРС, атакуваното решение като правилно, следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход на процеса и на основание чл.78, ал.8, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР - Ловеч направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 100 лв, представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение, чието присъждане е поискано във въззината жалба и в съдебно заседание. Възнаграждението е определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело с оглед нормата на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид цената на материалния интерес, настоящата въззивна инстанция определи минималния размер от 100 лв. за всяка инстанция като размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение №628/27.12.2019 г. по гр.д. № 1335/2019 г. по
описа на ЛРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.78, ал. 8 от ГПК, П.А.К. ***, ЕГН-********** *** с адрес за призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по цена на исковете.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.