Р Е Ш Е Н И Е
№......... 23.04.2019 г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 3 април 2019 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело №
5009 по описа за 2018 година.
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК
Ищецът Н.Д.Д. твърди в исковата си молба, че на 2.10.2018 г. по
пощата получил писмо изх. № 6137292 от 14.09.2018 г. от ответника за частично
неизмерване на електрическа енергия, с което го уведомявали, че на 28.10.2016
г. е демонтиран и предаден за експертизна проверка в БИМ електромер с ф.№
********** и са констатирали, че електромерът отчитал с грешка -87.36%, като
бил издаден констативен протокол № 411/11.04.2018 г. В писмото се сочело, че
сметката за ел.енергия на абоната ще бъде коригирана за периода от 01.08.2016
г. до 20.10.2016 г. за 88 дни и е издадена фактура № **********/15.03.2017 г.
Счита, че допълнителната ел. енергия била начислена неправомерно и не е дължима
от ответника. Твърди, че липсвали данни
за виновно поведение от негова страна, от което да са настъпили вреди на
дружеството-ответник, електромерът се намирал извън имота му и никой , освен
служителите на ответника нямал физически достъп до него, поради което
допълнително начислената ел.енергия е начислена от ответното дружество
неправомерно в нарушение на Закона на енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и
ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила, не бил
уведомяван от представител на ответното дружество за извършената проверка. Подробни съображения излага в исковата си
молба.
Моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено, че не дължи на ответника сумата от 673.90 лв., представляваща сума
за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
електромер с ф. № ********** от измервателна точка ИТН 2098093 в с. Змейово на
кл.№ ********** за период от 01.08.2016 г. до 20.10.2016 г. за 88 дни.
Претендира за направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ АД гр. Пловдив, в
който вземат становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради
което го оспорват изцяло по основание и размер. Оспорват изцяло твърденията на
ищеца в исковата молба. Считат, че не е от съществено значение кой точно е
извършил въздействието върху електромера, фактът кой е конкретният извършител е
ирелевантен по настоящия спор, тъй като законовите разпоредби, които
регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия не
съдържали изисквания и условия за извършването корекциите на сметки
да е установено виновно поведение на крайния клиент, а единствено
условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна
корекция е да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Моли съда,
тъй като били на лице всички изискуеми
от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в
процесния случай, да приеме, че предявеният иск е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС бъдат присъдени сторените
деловодни разноски. Подробни съображения излагат в отговора си.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
От представените по делото писмени
доказателства: писмо изх. № 6137293 от 14.09.2018 г., ведно със справка за
коригиране на сметка за електроенергия, обратна разписка, писмо от ЕВН от
30.10.2018 г., констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ от
20.04.2017 г., се установява, че на 28.10.2016 г., електромер с ф. № 42770631
от ИТН 2098093 в с. Змейово е демонтиран и предаден за експертизна проверка в
БИМ, тъй като било констатирано, че електромерът е манипулиран. От представената по делото фактура №
********** от 14.09.2018 г., се
установява, че ответното дружество направило корекция по посочената фактура за
периода 01.08.2016 г. до 20.10.2016 г. за 88 дни, като допълнително била
начислена ел. енергия на стойност 673.90 лв.
От констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
248 от 20.04.2017 г. на БИМ, се установява,
че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
Пластината на индикатора е запоена за платката с елементи с цел нерегистриране
на отварянето на лицевия капак на електромера. Бобините на вторичната страна на
токовите преобразуватели и на трите фази са
шунтирани с меден проводник от страната на платката със спойки. В
резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната
електроенергия. Електромерът не съответства на метрологичните и техническите
изисквания.
От приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните се установява, че Констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване №411/11.04.2018 г.на БИМ
отразява техническо състояние на СТИ №42770631 и схемата му на свързване,което
е резултат от външна неправомерно действие върху електромера или схемата му на
свързване. Осъществяван
е достъп до вътрешността на електромера. Пластината на
индикатора е запоена за платката с елементи, с цел нерегистриране
отварянето на лицевия капак на електромера. Бобините на вторичната
страна на токовите преобразуватели и на трите фази са шунтирани с меден
проводник,от страната на платката със спойки.В резултат на тази манипулация, електромерът отчита
по-малко от консумираната електроенергия и той не съответства на метрологичните
и технически изисквания. Методиката за изчисляване на неотчетеното количество
електроенергия така, както
е заложена в чл.48,ал.1,т.1,"б".а от ПИКЕЕ(обн. в ДВ бр.98/12.11.2013
г.) е приложена правилно, за
което е налична и Фактура №**********/14.09.2018 г. Остойностеното, неизмерено количество
електроенергия, съгласно
чл.51,ал. 1 от ПИКЕЕ е правилно, за което е приложена
Справка за коригиране на сметката за електроенергия. Възможно е да бъде установен началният момент
на неизмерване на електрическата енергия,който е 15.05.2016 г. в 08:44:12
часа. Процесният
електромер с фабричен номер 42770631,статичен трифазен двутарифен тип:МТ 173;
Производител: „ISKRA",2008
г,индекс
за клас - А,попада в групата на средствата за търговско измерване, които подлежат на
задължителна последва ща/периодична/проверка от ГД"МИУ" при БИМ или
от упълномощено лице,на всеки четири години. Процесният електромер е преминал
първоначална метрологична
проверка през 2008 г. и като се има предвид класификацията, дадена в Списъка за
определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за
измерване,които подлежат на метрологичен контрол,приет със Заповед №А-333 на
Председателя на ДАМТН от 29.05.2014 г.,е преминал вторична проверка през 2012
г., след
което е преминал последваща проверка през 2016 г. и подлежи на такава през 2020 г., което означавало, че сроковете са
спазени.
По
делото е допуснат до разпит свидетелят Д.П.П., който сочи, че работи в КЕЦ
„Загоре”. Заявява, че той е изготвил протокола за проверката на процесния
електромер, тъй като установили, че електромерът работи с голяма грешка.
Свалили електромера и го пратили за експертиза, а на негово място сложили друг
електромер. Сочи, че електромерът е бил в пластмасово табло, отвън на стълба.
В настоящото производство е спорно именно
основанието, поради което ответникът иска ищецът да му заплати процесната сума.
Той обосновава това свое искане с
твърдението, че сумата е начислена на основание чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а,
ал.2, т.5 от ЗЕ във връзка с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, във връзка с чл.45, ал. 1
от ПИКЕЕ. Счита, че процедурата по корекция на сметки е залегнала в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД и от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на ЕВН България Електроразпределение АД.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
По въпроса за правото на
доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се
извършва при действието на заварените Общи условия, е налице задължителна
съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения, дадени с решение №
111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по
т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия
на договорите на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и
при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както
съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД на ЗЕ предвижда до
приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни
актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с
нея, да се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответното дружество
не съставляват подзаконов нормативен акт или общ административен акт,
поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение
по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на
Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в
предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия
на ответника. В чл. 28, ал.2 от действащите Общи условия на последния е
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето
защо и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна
практика, следва да се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не
е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия,
чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция.
Съдът
намира, че констатираната намеса по отношение на електромера, не се установява
дали е такава, по чл.47 , ал.5 ПИКЕЕ, при което следва електромера да се
изпрати на метрологична експертиза или такава по чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, при
която корекцията се извършва само въз основа на констативния протокол.
В
настоящия случай, ответникът е краен снабдител по см. на §1, т.8а от ДР на
Закона за енергетиката, а "Краен снабдител" е енергийно предприятие,
снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик, поради което, съдът намира, че не е налице основание да извършва
корекция на сметката на крайния клиент за минал период по реда на раздел ІХ от
ПИКЕЕ,
Доколкото,
се касае за договорни отношения между потребител на ел. енергия и търговец, с
лиценз да извършва услугата снабдяване с ел.енергия, т.е. за продажба на ел. енергия,
които се регулират, освен от специалните нормативни актове в областта на
енергетиката, така и Закона за задълженията й договорите, абонатът не може да
носи отговорност за неправомерно въздействие, което не е осъществено от него,
тъй като това би противоречало на установения в чл. 82 ЗЗД принцип за виновния
характер на договорната отговорност. Така, доколкото в специален закон не е
установено изключение, разпоредбата на чл.82 ЗЗД е приложима, а подзаконови
нормативни актове, които й противоречат, не следва да се прилагат.
Съдът
не споделя доводите на ответника относно
наличието на основание за начисляване на допълнителната ел. енергия на ищеца,
тъй като при извършената експертиза на
електромера е установено, че той не отчита реално електроенергията и че
използваната методика при преизчисляване на сметката за потребена ел. енергия е
правилно приложена, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице по
допуснатата по делото съдебна техническа експертиза.
Дори
и да се приеме, че с измененията на Закона за енергетиката,
в сила от 17.07.2012 г., се предвижда възможност да бъдат извършени корекции на
сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия (по аргумент от чл. 98а ал.2, т.6 вр. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ),
при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. ПИКЕЕ (чл. 83, ал.2 от ЗЕ),
тази законова възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период обаче не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл. 48, ал. 1,
чл. 47 и чл. 45 ПИКЕЕ, вкл. след установяване по несъмнен начин, че
грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или
неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл.82 от ЗЗД,
уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни
задължения. Обективната отговорност, на която се позовава
ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно
лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното
залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава
клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на
ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД,
регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на
договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани
в тази норма. Посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по
никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на
задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
и процедурата за изчисляване на консумирана ел.енергия съгл. чл.83, т.6 от ЗЕ и
раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че
именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и
чл. 48 ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху
собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл.121 от
ЗЕ).
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че вземането на ответника
произтича от сключен между страните договор.
Не се касае до деликтна отговорност, за да се изследва дали е налице
противоправно поведение на клиента, изразяващо се в нарушаване на императивна
правна норма или друго правило за поведение. А щом се касае до договорна
отговорност, приложими към нея са общите правила на ЗЗД, регламентиращи
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която винаги е виновна. Отговорността на ищеца е договорна, а не
деликтна, което обстоятелство се възприема и в Решение № 38 от 15.05.2014г на
ВКС по т.д. 5/2013г., където изрично е прието, че корекция на сметката за
потребена електрическа енергия би могла да се извърши само при доказано виновно
поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което
представлява неизпълнение на договорните му задължения да не въздейства върху
средствата за търговско измерване.
Още
повече, че според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за
търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на
електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за
своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения
в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до
тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се
изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната
енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията
на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да се ангажира
отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се
презумира виновно поведение на потребителя. По делото не се установиха
неправомерни действия на ищеца, който принципно не би следвало дори да
разполага с ключ за отваряне на средството, нито пък представляват аргументи за
извършена точно от него такава манипулация. В тази връзка, е
недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в
препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез
едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението
между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено
недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за
съконтрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента,
респ. на негов представител, липсва законово основание за извършване на
въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако
абонатът е осуетил правилното отчитане.
В
настоящия случай, дори да се приеме за категорично доказано, че електромерът е
манипулиран, т.е. върху него е въздействано неправомерно, в какъвто смисъл са
изводите на вещото лице, по делото не се твърди, а и не се установява именно ищеца
да е извършил манипулацията.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че не е
налице валидно правно основание за ответника да получи начислената в
резултат на корекцията сума, доколкото не се установява обективно
констатираната манипулация на измервателния уред да е резултат от виновно
неизпълнение на договорните задължения на ищеца.
С оглед на гореизложеното и
доколкото по делото не се установи, а в тежест на ответника е било да го направи, че е доставил конкретно количество електроенергия
на стойност 673.90 лв. на ищеца за процесния период от 01.08.2016 г.
до 28.10.2016 г. по фактура № ********** от 14.09.2018 г., то съдът приема, че искът е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Относно направеното от ответника
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение платено от ищците, съдът
намира за установено следното:
Видно от договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и адв. С.В. ***, договореното възнаграждение и
внесена сума са в размер на 500 лв. Адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд. Размерът на възнаграждението се определя с договор. Този размер
следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредбата на ВАС минимален размер на съответния вид работа. Данните по делото
налагат извод за необходимост от редуциране на разноските в частта за размера
на платения адвокатски хонорар. Съдът възприема доводите на ответника, че
разноските са прекомерно завишени. Съгласно чл. 78 ал.5 ГПК, при прекомерност
на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителна фактическа
и правна сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер, но той не
може да бъде по-малък от минимално определения размер, съобразно чл. 36 ЗА и
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения./
изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г./.
Ето защо, съдът намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение в полза
на ищеца в размер на 300 лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски в размер на 326.96 лв., представляващи ДТ и възнаграждение за
един адвокат.
Водим от горните мотиви,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, че
Н.Д.Д., ЕГН ********** *** /съдебен адрес:*** Симеон
Велики” № 117А, ет.1, ап.4/ не
дължи сумата от 673.90
лв., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за електромер с ф.№ 42770631 от измервателна точка ИТН 2098093 в с.
Змейово, на клиентски номер ********** за периода 01.08.2016 г. до 28.10.2016
г. за 88 дни.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н
„Централен”, ул.”Христо Г.Данов" № 37, да заплати на Н.Д.Д., ЕГН ********** *** /съдебен
адрес:*** Симеон Велики” № 117А, ет.1, ап.4/ сумата от 326.96 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: