Р Е Ш Е Н И Е
№..............
гр.
София, 20.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 12029 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.511
от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени
вреди /неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 02.03.2019г. в гр.София, причинено виновно от водач на
застраховано при чуждестранен
застраховател МПС.
Ищецът Д.И.П. твърди, че на 02.03.2019 г. управлявал собствения си мотопед
Пиаджио модел ТЕС 1 Т с рег. № С2241Т, като около 21.00 ч., движейки се по път
с предимство – бул. „Цар Борис III“ на кръстовището с ул. „Булаир“, водачът на автомобил Ауди А6, рег. № SHA LS 41, не спазил знак Б1 и предизвикал ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП
загубил съзнание и бил откаран в болница. Получил травма на гръдния кош, ЧМТ,
силни болки в гръбнака. Била му определена намалена работоспособност от 72
%Твърди, че виновният водач имал застраховка „Гражданска отговорност“ при чуждо
застрахователно дружество – Eurolink E.K., Германия. На 22.05.2019 г. изпратил уведомление на Авус България – регулиране на щети ЕООД –
кореспондент на застрахователното дружество в България. Било определено и
изплатено обезщетение в размер на 30000 лева, но така определеното обезщетение
било крайно несъразмерно с претърпените вреди. Определя, че размерът на
претенцията му за неимуществени вреди е 250 000 лева, които претендира
/след допуснато изменение на иска в с.з./..
Ответникът сдружение Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че изплатената
сума от 30000 лева покрива изцяло стойността на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди. Заявява, че не
оспорва валидността на застрахователното правоотношение, както и извършеното
плащане на сумата от 30000 лева. Оспорва
механизма за настъпване на ПТП, както и отговорността на водача на
застрахования автомобил. Поддържа, че за водача на автомобила появата на водача
на МПС Пиаджио бил непредотвратима опасност. При условията на евентуалност
поддържа, че е налице съпричиняване в значителна степен на вредоносния
резултат, тъй като ищецът е бил без поставена предпазна каска и след употреба
на алкохол. Оспорва настъпването на твърдените от ищеца увреждания.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
На
02.03.2019г. ищецът управлявал собствения си мотопед по бул.Цар Борис ІІІ,
в гр.София. Около 21.00 часа, на кръстовището с ул.Булаир, водачът на автомобил
марка Ауди, модел А6, рег.№ ******, не му осигурил предимство и
реализирал ПТП с движещият се по булеварда мотопед, управляван от ищеца.
На място пристигнали органите на КАТ, като бил съставен констативен
протокол, а на виновния за ПТП водач – водачът на автомобила, бил съставен АУАН
– за нарушение на ЗДвП – неспазване на знак Б1 и неосигуряване на предимство.
Установено е по делото, че към
датата на настъпване на събитието, отговорността на водачите на
л.а. Ауди, с чуждестранен рег. № ******,
е застрахована с чуждестранен застраховател със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, валидна към датата на настъпване на ПТП, при което ответникът
се явява компенсационен орган.
След
ПТП-то на ищеца е извършен преглед, при което е установена травма
на гръдния кош.
При извършено на 05.03.2019г. компютърно томографско изследване са
установени данни за постконтузионно огнище в дясно париетално с
динамичен блок в шийния отдел.
На 08.03.2019г. при ищеца е
установена дифузна травма на главния мозък, увреждания на шийните коренчета
некласифицирани другаде.
На 14.03.2019г. ищецът е постъпил
на лечение в УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ с диагноза – световъртеж от централен
произход в стадий на субкомпенсация.
На 10.04.19 г. при консултация с
невролог и извършени ЕКГ и КАТ на ищеца е поставена диагноза посттравматична
епилепсия.
На 15.05.2019 г. на ищеца е
поставена от психиатър диагноза смесено тревожно депресивно разстройство,
предписано е лечение.
На 17.04.19 г. ищецът получил
епиепилептичен припадък със загуба на съзнание, гърчове на крайниците.
На 14.06.19 г., на 12.09.19 г., на 05.09.19 г. отново имал
припадъци, което наложило намесата на спешна помощ.
На 25.09.19 г. при консултация с
психиатър при ищеца е установено рецидивиращо
депресивно разстройство
На 20.05.20 г. на ищеца е
поставена диагноза други уточнени форми на епилипсия, увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, световъртеж от
централен произход.
С експертно решение на ТЕЛК №1531/27.05.20 IV
МБАЛ София ЕАД на Д.П. след преглед е определена 72% трайна неработоспособност за 3 години с водеща
диагноза - други уточнени форми на епилепсия.
От
заключението на приетата по делото
съдебно медицинска експертиза, което съдът цени като обективно и безпристрастно
изготвено се установява, че в резултат от ПТП на пострадалия е причинена контузия на мозъка доказана с данни за постконтузионно
огнище в дясно. Мозъчната контузия е с медикобиологична характеристика
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Такава травма на главата
може да доведе до церебрастен посттравматиче синдром с продължителност няколоко
месеца, понякота 2-3 години, дори и повече, характеризиращ се с оплаквания от
главоболие, лека умора, пристъпен световъртеж, раздразнителност, понижена работоспособност,
емоционална неустойчивост, страхови преживявания, каквито у ищеца налице.
Диагностицираната посттравматична епилепсия у ищеца е късна проява на
травмената болест на мозъка, приета с ЕР на ТЕЛК № 1531/27.05.20 г. IV МБАЛ
София. Прогнозите за възстановяване са неоптимипични
Вещото лице сочи освен това, че е налице
увреждане на шиен отдел на гръбначния стълб при процесното ПТП с реализирани
критерии на медикобиологичия признак разстройство на здравето без опасност за
живота, обуславено от невробразната находка /КТ/ с данни за динамичен блок в
шийния отдел, ЕМГ изследване удоповеряващо проксимална коренчева увреда на ниво
С5С6 коренчета двупранно и клинични данни при консултацията с невролог от
08.03.19 г. за вертебрален синдром, хипепезия /намалена чувствителност/ по С5С6
дерматом двустранно. Това състояние изисква медикаментозна терапия /при обостряне,
физиолечение и спазване на щадящ двигателе режим. Установена е намалена чувствителност
- хипепезия в ръцеге по дерматоми С5С6 /областта на рамото и мишншците, по
радиалната страна на предмишницата, палеца, повече в дясно/. Страданието е с
хронично рецивидиращ характер, провокиращо се при физически натоворвания и др.
Вещото лице установява, че при ищеца е налице е ЦОНС /централен отоневрологичен
синдром/ с чести декомпенсации, изразяващ се с пристъпен световъртеж, нестабилност
в походката, гадене, чувство на страх включващо се в церебрастенния
посттравматичен синдром като постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Вещото лице сочи, че при ищеца е диагностицирано
от психиатър рецидивиращо депресивно разстройство за което е назначено
медикаментозно лечение.
От заключението на приетата по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, механизма на настъпване
на процесното ПТП. Вещото лице сочи, че в конкретния случай е без значение дали
е била поставена предпазна каска, тъй като дори и с поставена предпазна каска,
водачът на мотопеда би получил същите увреждания, предвид механизма на удара.
От показанията на свидетелката В.П.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от пострадалия
негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване. Свидетелката установява, че освен физическите
травми, след инцидента ищецът търпи и психологически такива, свързани с
непрекъснати притеснения да не получи припадък. Установява, че ищецът се
променил – преди травмата бил активен, жизнерадостен. Сега не можел да се
натоварва, не можел и да работи, станал друг човек.
Не е спорно по делото и от
представените писмени доказателства се установява, че въз основа на уведомление
от 22.05.2019г., на 29.08.2019г. ответното дружество е изплатило на ищеца
обезщетение в размер на 30 000 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.511, ал.3 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на
непозволеното увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
В
процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената вреда по
вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени – причинено от водача на застрахованото МПС -
марка Ауди, в гр.София, пътно-транспортно произшествие,
който нарушавайки
правилата за движение по пътищата - неспазване на знак Б1 и неосигуряване на предимство, виновно причинил
телесни увреждания на ищеца Д.П..
Безспорно е установено, че на
основание чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ (НББАЗ) се явява пасивно легитимирано да отговаря по исковете.
Съдът приема за установен и факта на причиняване на
конкретни вреди на ищеца от процесното произшествие, причинено по вина на
водача на л. а. Ауди, който неспазвайки пътните знаци и неосигурявайки
предимство, реализирал ПТП, при което е пострадал ищецът. Доводите в противната
насока, в т.ч. и за съпричиняване от страна на пострадалото лице на вредоносния
резултат, съдът отхвърля като неоснователни / в т.вр. заключението по САТЕ и
показанията на св.С./.
При
това положение съдът намира за доказани предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните
увреждания и търпените болки и страдания от страна
на пострадалата са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Предявеният иск е доказан по основание. Обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането –
имуществени и неимуществени такива, като размерът на неимуществените вреди
следва да се се определи от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г.,
задължителната практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД,
приложима и по отношение на отговорността на застрахователя като функционална
на отговорността на деликвента, доразвита в постановени от ВКС решения: решение
№ 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012 г.
по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020 г. по т.д.2181/19
г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29 г,. 1 ТО на ВКС.
Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната практика на ВКС, на
обезщетяване на посоченото основание подлежат всички "неимуществени
вреди", включващи всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите – множество
такива, свьрзани както с увреждания в коремната кухина, така и с множество
счупвания натъртвания и охлузвания, възрастта на пострадалия към момента на
настъпване на увреждането – 36 години /млада, активна възраст/, вида, броя и
тежестта на уврежданията – травма на главата, придружена от увреждане на
шийните коренчета, срокът за възстановяване и необратимостта на настъпилите
увреждания – посттравматична епилепсия, периода на претърпени
болки, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен,
битов и социален характер, отражението на произшествието върху
психо-емоционалното му състояние – развито депресивно разстройство, обществено
икономическите условия към 2019г./ МРЗ от 560 лева/ съдът намира, че сумата от 180 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
За да определи този
размер на обезщетението съдът прие за установено /от заключенията на СМЕ и с
кредитираните свидетелски показания/, че пострадалият – ищец, е търпял и
понастоящем търпи негативни последици от претърпяното ПТП. От една страна,
безспорно установено е по делото , че в резултат от инцидента, ищецът е претърпял психически /травматичен шок/ и
физически увреждания. Установени са травматичните увреждания, а именно контузия
на мозъка доказана с данни за постконтузионно огнище в дясно. , при които ищецът е търпял
болки и страдания, свързани със самите травми. Установено
е по делото освен това /от заключението на СМЕ/, че при ищеца се е проявила
постравматична епилепсия, както и рецидивиращо депресивно разстройство. Вещото
лице сочи, че диагностцираната посттравматична епилепсия у ищеца е късна проява
на травмената болест на мозъка, като прогнозата е неоптимистична.
Изложеното дава
основание на настоящия състав да приеме, че състоянието на
пострадалото лице е невъзвратимо увредено. Видно е от заключенията на вещото
лице по приетите СМЕ, както и от представените писмени доказателства /решение
на ТЕЛК/ че от увреждането за пострадалия са настъпили необратими последици –
постравматична епилепсия, съставляваща постоянно общо разстройство на здравето,
както и депресивно разстройство
Предвид
неоптимистичната прогноза за възстановяване на състоянието на пострадалия от
преди процесното ПТП, претърпените негативни емоции –болки и страдания от
травматичните увреждания и продължителното неудобство от невъзможността за самостоятелен
живот /в т.вр.и показанията на св.Панова/, като взе предвид, че лицето е
търпяло и ще търпи болки и негативни емоции /в т.вр. и показанията на
свидетеля/, предвид икономическата конюнктура към момента на увреждането - 2019
г., съдът прие, че увреждането, следва да се обезщети със сумата от 180 000
лева. От посочената сума следва да бъдат приспаднати
платените от ответника 30 000 лева, поради което незаплатени остават
150 000 лева. Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е основателна до този размер, в който следва да бъде уважена. За
разликата до 250 000 лева /след допуснато увеличение в последното с.з./, е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 29.08.2019г. /датата на доброволно
плащане от ответника/ до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл. 497 КЗ застрахователят,
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение
от момента на окончателното произнасяне по претенцията, респ. от изтичане на
срока за произнасяне по претенцията, заведена при ответника. Доколкото претенцията за присъждане на законната лихва за забава до окончателното плащане на
главниците, представлява материално правна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява
като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата на настъпване на
процесното ПТП.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 13 574.50 лева
– заплатени депозити за ВЛ, и адвокатско възнаграждение, от които следва да се
присъдят 5 419.00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 6 000 лева ДТ по делото, платима по
сметката на СГС, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 3 918 лева – част от адвокатско
възнаграждение от 6 530 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената
част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З., ЕИК
******, седалище и адрес на управление гр.София, ул.******, да заплати на Д.И.П.,
ЕГН **********,***, сумата 150 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди,
получени при ПТП, станало на 02.03.2019 г. в гр. София, причинени
виновно от водач на автомобил
марка Ауди, модел А6, рег.№ ******, за управляваното от който МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с чуждестранен застраховател Eurolink E.K., ведно със законната лихва от 29.08.2019г. до окончателното плащане като за разликата до пълния
предявен размер от 250 000 лева, ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на Н.Б.Б.А.З., ЕИК ******, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.******, да заплати на сумата от 5 419.00
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, Н.Б.Б.А.З., ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.******, да заплати на адв.Г.Я. от САК, адрес ***, сумата от 3 918.00
лева.
ОСЪЖДА Н.Б.Б.А.З., ЕИК
******, седалище и адрес на управление гр.София, ул.******, да заплати по
сметка на Софийския градски съд, сумата от 6 000 лева – ДТ по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: