Р
Е Ш Е
Н И Е № 732
гр. Видин, 29.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският районен
съд, пети граждански състав, в публично заседание на деветнадесети октомври,
през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Тодор
Попиванов
при секретаря Полина Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1271 по
описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Ищецът
„ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори Н.С.и А.Д. е предявил против Т.П.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и евентуален
осъдителен иск за заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит,
сключен между страните.
Твърди
се от ищеца, че страните са се намирали в облигационни отношения по силата
договор за потребителски кредит № ********** от 03.07.2017г., по силата на
който ищцовото дружество е предоставило на ответника – кредитополучател сумата
в размер на 7100 лева, като към отпуснатия кредит му е начислило такса „оценка
на риска“ в размер на 1033.74 лева, дължима в деня на подписване на договора за
кредит, която се възстановява от потребителя с дължимите се месечни вноски,
съгласно избрания от него погасителен план. Към договора за кредит,
потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот“ в размер на 749.76 лева,
както и застраховка „Безработица“ в размер на 764.76 лева. Така, общото крайно
задължение на кредитополучателя възлиза на 14 210.53 лева, която сума е
разсрочена на 32 месечни погасителни вноски, 31 бр. ок които в размер на 444.08
лева и 1 бр. в размер на 444.05 лева. Посочва се, че ищцовото дружество е
изпълнило задължението си да преведе на потребителя отпусната сума по негова
банкова сметка, ***ора, като е останал задължен за заплащане на три
последователни месечни вноски с падежи 05.11.2017г., 05.12.2017г. и
05.01.2018г., поради което и на основание чл.16, т.2 от договора е настъпила
предсрочна изискуемост на цялото задължение. Посочва се още, че ищецът е
изпратил на ответника уведомително писмо до адреса, посочен от последния като
кореспонденция между страните, но уведомлението е останало непотърсено. Посочено
е още, че поради неизпъление от страна на ответника, ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.Д.№ 1710/2018г. по описа на РС – Видин и
му е издадена заповед за незабавно изпълнение № 1292/27.06.2018г. за следните суми: 8966.21
– главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2018г., до
окончателното издължаване, 652.42 лева – обезщетение за забава за периода от
05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева – договорна лихва за периода от
05.11.2017г. до 06.01.2018г., и за разноски: 264.63 лева за държавна такса и 65
лева за юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от договора за потребителски
кредит. Тъй като длъжникът е възразил в срок
против заповедта за изпълнение, заявителят има правен интерес от
предявяване на иск за установяване на вземането си.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата общо в размер на 13231.44
лева, от която: 8966.21 – главница, ведно със законната лихва, считано от 26.06.2018г.,
до окончателното издължаване, 652.42 лева – обезщетение за забава за периода от
05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева – договорна лихва за периода от
05.11.2017г. до 06.01.2018г. Претендират се разноските по настоящото и
заповедното производства.
В
срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Навел е възражение за нищожност на начислената от
ищеца такса „оценка на риска“, поради това, че кредиторът не може да ги изисква
на основание чл. 10а, ал.2 от ЗПК и на основание чл.146 от ЗЗП, тъй като води
до недобросъвестно увеличение на дълга с около 15 %.
Оспорва
претенцията за заплащане на възнаградителна лихва, тъй като периодът, за който
се претендира се различава от периода, за който е пресъдена със заповедта за
изпълнение. Поддържа от своя страна, че след като предсрочната изискуемост на
всички задължения е настъпила на 06.01.2018г. с уведомлението на Банката,
уговореното възнаграждение за ползването на кредита за последващ период, след
настъпване на предсрочната изискуемост -
не се дължи на основание т.Дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Прави и
възражение за нищожност на целия договор, тъй като не е съставен по ясен и
разбираем начин и не всички елементи от договора са представени с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по – малък от 12, съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК,
поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
без лихва и други разходи на основание чл.23 от ЗПК. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно - счетоводна
експертиза.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1710/2018г. по описа на РС – Видин, съдът е издал заповед
за незабавно изпълнение № 1292/27.06.2018г.
за следните суми: 8966.21 – главница, ведно със законната лихва, считано от
26.06.2018г., до окончателното издължаване, 652.42 лева – обезщетение за забава
за периода от 05.11.2017г. до 14.06.2018г., 3612.81 лева – договорна лихва за
периода от 05.11.2017г. до 06.01.2018г., и за разноски: 264.63 лева за държавна
такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение, произтичащи от договора за
потребителски кредит.
В хода на
делото, ищецът е конкретизирал периода, за който претендира договорна лихва
върху главницата в размер на 3612.81 лева поради техническа грешка, който да се
счита за предявен за периода от 05.11.2017г. до 06.01.2018г., който съвпада със
постановения в заповедта за изпълнение поради което искът е допустим.
Не се спори между страните, че ищецът е получил
предоставената му главница – кредит в размер на 7100 лева по банков път.
От назначената, изслушана и приета по делото
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните се установява също, че
заеманата сума в размер на 7100 лева е преведена на ответника на 03.07.2017г.,
а също, че същият е заплатил по кредита общо сумата в размер на 1645.65 лева.
При така изложената фактическа обстановка съдът
намира , че предявения установителен иск е частично основателен, само по
отношение на разликата между получената главница и платената сума по кредита,
съгласно заключението на вещото лице. В тежест на ищеца е провеждане на главно
и пълно доказване на легитимацията си на кредитор – изправна страна по
процесния договор за заем - чл.154, ал.1
от ГПК и чл.11 и сл. от ЗПК. Това двустранно съглашение и Общи условия – Рамков
договор за платежни услуги на физически лица към него, следва да отговарят на
императивните изисквания на закона за форма и съдържание – чл.5, ал.4, чл.10 и
чл.11 от ЗПК. Представените по делото преписи от искане за заем, договор за
заем, застрахователна полица и Общи условия – Рамков договор за платежни услуги
на физически лица обаче, са съставени с размер на шрифта по –малък от 12, видно
от приложената справка, от която е видно, че броя на символите на ред е 74 при
шрифт 12, а при процесния договор – 100, при Рамковия договор – 136, тоест в по
– малък размер на шрифта от 12, което е нарушение на повелята на чл.10, ал.1,
предложение осмо на ЗПК. Предвид така констатирания факт, съдът приема, че възражението
за недействителност на договора е основателно на основание чл.22 от ЗПК, тоест
ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита в размер на 7100
лева. Това задължение възниква при изправност на кредитора, т.е. при изпълнено
от негова страна задължение за предаване на заеманата сума, което в настоящия
случай безспорно се установи.
Искът следва да бъде уважен за разликата между
заетата сума в размер на 7100 лева и върната до момента 1645.65, или дължима
сума за връщане в размер на 5454.35 лева. В останалия претендиран размер, както
и за обусловените претенции за заплащане на лихви, застрахователни обезщетения
и такси следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищеца редуцирани разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част, а именно 109.09 лева за дължима се
държавна такса и 26.79 за юрисконсултско възнаграждение, както разноски в настоящото производство за платена
държавна такса в размер на 109.09 лева, 24.73 лева за вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 123.67 лева или общо разноски в размер на 393.37
лева.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да понесе направените от ответника
разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 35.27 лева за вещо
лице, като след компенсация на насрещните разноски, се следва пресъждане на
такива в полза на ответника в размер на 358.10 лева.
На
адвокат пълномощника на ответника, осъществил защита по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА
се следва възнаграждение от ответника на основание чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съразмерно
отхвърлената част от иска, в размер на 544.83 лева.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Т.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори Н.С.и А.Д., сумата от 5454.35 /пет хиляди
четиристотин петдесет и четири лв. и тридесет и пет ст./ лева – главница за получена и невърната главница по нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК договор за потребителски кредит № ********** от
03.07.2017г., сключен между страните, за която е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1710/2018г. по описа на РС – Видин, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер на главницата от 8966.21, ведно със законната лихва, считано от
26.06.2018г., до окончателното издължаване, както и исковете за заплащане на
сумите 652.42 лева – обезщетение за забава за периода от 05.11.2017г. до
14.06.2018г., 3612.81 лева – договорна лихва за периода от 05.11.2017г. до
06.01.2018г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.П.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „ТИ БИ
АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от
изпълнителните директори Н.С.и А.Д.,
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1710/2018г. по описа на РС – Видин и в
настоящото производство общо в размер на 358.10 /триста петдесет и осем лв. и десет ст./ лева.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД – гр.София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори Николай Спасов, да заплати на
адвокат И.Д. ***, разноски за процесуално представителство в размер на 544.83 /петстотин
четиридесет и четири лв. и осемдесет и три ст./ лева.
Решението може да се обжалва пред
ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: