Р Е
Ш Е Н
И Е
Град Ловеч, 04.12.2015
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито заседание на втори декември през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА
СТАНЧЕВСКА
1. ЙОВКА
КАЗАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ
:
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при секретаря С.Г., в присъствието на прокурора Румен Петров, като
разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНОХД № 327 по описа за 2015 година, за да се произнесе,
съобрази:
С присъда №
23/28.09.2015 г. по НОХД № 154/2015 г. РС-Тетевен е признал М.М.М., с ЕГН **********,
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и го
е осъдила на 6 /месеца лишаване от
свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок
от 3 години, от влизане на присъдата в сила, като го е оправдал по повдигнатото
му обвинение за неплащане на издръжка за периода от месец април 26.04.2013 г.
до месец май
Първоинстанционната присъда е обжалвана с въззивна жалба от М.М.М.
чрез адв. Г. служебно назначена против присъдата на РС-Ловеч, счита същата за
неправилна, незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание е
несправедливо, поради което моли присъдата да се отмени като се наложи по-леко
наказание.
Постъпило е и
допълнително писмено изложение към въззивна жалба от М.М.М. ЕГН **********.
Счита, че постановената присъда е неправилна и необоснована в частта относно
наложеното наказание на М.. Излага, че РС-Ловеч е наложил наказание при
условията на чл. 54 от НК, като при алтернативни санкции за съответното
престъпление -лишаване от свобода до 1 година или пробация, като не е мотивирал
избора на наказание „лишаване от свобода". Сочи, че нормата на чл. 57, ал.
1 от НК ангажира съда с преценка за най-подходящото по вид и размер наказание,
когато в съответната разпоредба за извършеното престъпление в особената част
законодателят е предвидил алтернативни наказания. Счита, че съдът без да
съобрази конкретните обстоятелства за обществената опасност на деянието и дееца
е наложил по-тежкото наказание, а именно лишаване от свобода, в среден размер -
за срок от 6 месеца. Излага, че деянието на подсъдимия не разкрива степен на
опасност по-голяма от обичайната за такива деяния, която е съобразена от
законодателя с предвидената в чл. 183, ал. 1 от НК санкция. Посочва, че при
определяне на наказанието първоинстанционният съд не е взел под внимание, че
подсъдимият не е лице с много ниска степен на обществена опасност. Изтъква, че
от приложените писмени и гласни доказателства се установява, че същият е
неосъждан, не е криминално проявен, ангажиран е за различни периоди от време с
дейности в различни фирми и липсват данни да е агресивен или лице с обществено
опасно поведение и поради това не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. Счита, че характерът на извършеното деяние, представляващо
престъпление срещу брака и семейството, и данните за личността на подсъдимия
сочат на извод за липса на опасност за обществото в степен по-висока от
обичайната за такива деяния. Излага, че от събраните доказателства се
установява, че тежкото материално състояние и липсата на средства са причина за
извършеното от подсъдимия деяние, а не целенасочено поведение въз основа на
динамичен престъпен стереотип и така изложеното сочи, че на подсъдимия не може
да бъде наложено по-тежкото от наказанията, предвидени като алтернативни такива
в разпоредбата на чл. 183 , ал. 1 от НК , а именно лишаване от свобода. Счита
също, че и наказанието „пробация" би се оказало несъразмерно тежко. Налага
довод, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 от НК наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и по-лекото, предвидено за
съответното престъпление наказание е изключително тежко. Счита, че следва да се
приложи нормата на чл. 55, ал. 1 , т. 2 , б. „в" от НК , при която
наказанието „пробация" се заменя с наказание „глоба", като замененото
наказание счита, че следва да бъде определено в минималният размер от 100. 00
/сто/ лева, като това наказание съответства на конкретната степен на обществена
опасност на деянието и дееца и удовлетворява целите на генералната и
специалната превенция.
В съдебно
заседание М.М. редовно призован не се
явява, за него се явява адв. Г. служебно назначена. Моли при постановяване на
решението си и при определяне на наказанието съдът да вземе под внимание наличието
на множество смекчаващи вината обстоятелства, като чистото съдебно минало на
въззивника, това че не е криминално проявен, неговите самопризнания в хода на
досъдебното производство, а също така и в съдебна фаза, съжалява за стореното,
признава вината си. Излага, че младата му възраст също е от значение при
определяне на наказанието, това, че е ангажиран за различни периоди от време с
дейности в различни фирми. Сочи, че липсват данни да е агресивен или лице с
обществено опасно поведение. От негова страна има изразено желание да събере
дължимата сума, което е заявил на досъдебното производство. Изтъква, че в
съдебно заседание пред РС-Тетевен е било представено доказателство за постъпили
две вноски по образувано срещу него изпълнителното дело общо в размер на 160
лева. Счита, че именно тежкото му материално положение е причина за извършеното от него деяние. Предвид
изложеното моли съдът да наложи на подсъдимия М.М. наказание при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б „в.” от НК глоба като присъдата в останалата й част бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Ловеч прокурор Р. Петров счита, че жалбата е
основателна, но по други основание. Счита, че в хода на досъдебното
производство са допуснати съществени нарушения на материалния закон, а в хода
на съдебното следствие съществени
процесуални нарушения, които са довели до ограничаване процесуалните права на
подсъдимия. Изтъква, че неправилно е приложен диспозитива на обвинението, тъй
като е повдигнато обвинение за дължими вноски от април
Счита, че има и
непълнота на доказателствата, като посочва, че това престъпление е продължено и
умишлено, т.е. следва да се докаже по безспорен начин, че подсъдимият има
имущество и доходи, с които да изплаща тази издръжка. Излага съображения, че не
е проверено на досъдебното производство, че той е работил на няколко места и не
е направена справка тогава какви заплати е взимал, за да може да се вмени във
вина могъл ли е да плаща такава вноска. Прието е само и установено по безспорен
начин, че работи от няколко места, за което има справка от НОИ.
Посочва се, че
са допуснати процесуални нарушения от съда в две насоки- когато е приложена
процедурата на чл. 269 от НПК предходното съдебно заседание лицето е било
призовано, а за тази процедура не е било призовано, с което са нарушени правата
му и на следващо място няма мотиви. Излага, че когато са предвидени две
алтернативни наказания съдът когато приложи едно от тях следва да обоснове защо
приема едното и защо не приема другото. А когато има възражение на страните
трябва съдът в мотивите си да се произнесе по всяко едно от тях. Сочи, че е имало искане от защитата за приложение на
чл. 55 от НК, а съдът не е казал нито една дума защо не приема този мотив.
Настоящата
инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните, заявени
пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е
основателна.
Ловешкият
окръжен съд приема, че Тетевенския районен съд е допуснал съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и 2 от НПК, което води до отмяна
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК,
изразяващо се в ограничаване на правото на защита на подсъдимия. За първото по
делото съдебно заседание на 15.07.2015 год. подсъдимият е бил нередовно
призован. Съдът е отложил съдебното заседание за 07.09.2015 год., като е
задължил РП Тетевен да представи справка от Национална база „Население” справка
на подсъдимия. Следва да се отбележи, че съдът има задължение да изиска тази
справка за адреса на подсъдимия от НБД, а не да задължава РП Тетевен да му я
представя.
В съдебно
заседание на 07.09.2015 год. съдът е приел, че подсъдимия е редовно призован и
е отложил делото за определяне на служебен защитник. Съдът не е уведомил
подсъдимия за следващото съдебно заседание за 28.09.2015 год.
В съдебното
заседание на 28.09.2015 год. съдът е приел, че подсъдимия е нередовно призован,
като е дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, ал. 3 от НПК и е
приел, че подсъдимия е бил редовно призован за второто съдебно заседание, т. е
на 07.09.2015 год., престъплението, в което е обвинен не е тежко, присъствието
на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително, поради което делото може
да се гледа в негово отсъствие.
Налице е
противоречие между самия протокол на съда по отношение на редовното призоваване
на М.. На следващо място съдът може да разгледа делото при условията на чл.
269, ал. 3, т. 3 от НПК, когато са налице условията за това, а именно когато
това няма да попречи разкриване на обективната истина, делото може да бъде
разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако е редовно призован, не е посочил
уважителна причина за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 254, ал.
4 от НПК. Тази инстанция намира, че подсъдимият не е бил редовно призован за
съдебното заседание, когато съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269,
ал. 3, т. 3 от НПК, поради което му е ограничено правото на защита. Съдът е следвало
да изиска справка за адрес на подсъдимия /НБД или ЕСГРАОН/, да призове
подсъдимия на известните адреси за съдебно заседание и ако подсъдимия е редовно
призован, не се е явил и са налице останалите условия на чл. 269, ал. 3, т. 3
от НПК, съдът може да даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия. На
подсъдимия не е изпратена призовка за съдебното заседание и в самия списък е
посочено, че подсъдимия е уведомен от предишното съдебно заседание. Няма как
подсъдимия да бъде уведомен от предишното съдебно заседание, тъй като видно от
протокола за съдебно заседание от 07.09.2015 год., подсъдимият не се е явил.
Поради изложеното ЛОС прие, че е допуснато съществено процесуално нарушение от
РС Тетевен при разглеждане на делото, довело до ограничаване правото на защита
на подсъдимия, водещо до отмяна на присъдата.
Съдът е
допуснал и друго съществено процесуално нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на
присъдата. Защитата е изложила многобройни възражения във връзка с наказанието
на подсъдимия, които не са обсъдени от съда. Първата инстанция с едно изречение
е посочила в мотивите към присъдата какво наказание налага на подсъдимия, без
да изложи каквито и да е било мотиви. В чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК за посочени
обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при определяне на наказанието,
като съдът има задължение да мотивира определеното от него наказание в мотивите
на присъда, като посочи степен на обществена опасност на деянието и дееца, наличието
на смекчаващи или отекчаващи вината обстоятелства.
Ловешкият
окръжен съд намира, че следва да бъде отменена присъда
№ 23/28.09.2015 год. по НОХД № 154 по описа за 2015 год. Тетевенския районен
съд, поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения по чл. 348, ал.
3, т. 1 и т. 2 от НПК, изразяващи се в ограничаване на правото на защита на
подсъдимия М.М. и липса на мотиви и делото бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на съда.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 334,
т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2 НПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ присъда № 23/28.09.2015 год. по НОХД № 154 по описа за 2015 год.
Тетевенския районен съд, поради допуснати от съда съществени процесуални
нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, изразяващи се в ограничаване
на правото на защита на М.М. и липса на мотиви.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.