Р Е Ш Е Н И Е
…………/04.12.2020 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 10
състав, в открито заседание на седми юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
участие на секретаря Анелия Груева като разгледа докладваното т. д. № 2533/2019
г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от ищеца "П.И.Б." АД срещу „НЕК” ЕАД обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с договор за цесия от 29.12.2014 г. „Топлофикация -
Сливен“ ЕАД му прехвърлило вземането си от „НЕК” ЕАД за получаване на цена на
произведена електрическа енергия от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г., по
комбиниран способ, и некомбинирана енергия, произведена при работа за
осигуряване на експлоатационна надежност на съоръженията. Сочи, че
прехвърлените му вземания са преминали заедно с всички принадлежности и
обезпечения, с изключение на евентуално начислени и дължими лихви за забавено
плащане върху главницата до момента на сключване на договора за цесия, които
вземания цедентът си запазва. Твърди, че начислените след сключване на договора
за цесия лихви за забава върху цедираното вземане следва да се плащат на
цесионера "П.И.Б." АД. Сочи, че ответникът е уведомен за извършената
цесия с уведомително писмо с вх. № 85-13-69/30.12.2014 г. на „НЕК“ ЕАД.
В исковата молба се сочи, че прехвърленото вземане е по фактура №
00000020284 от 30.11.2014 г. на обща стойност от 1 535 803,86 лева, с ДДС, като
длъжникът е направил плащане по главница в общ размер от 1 419 540,01 лева, а
по законна лихва - в размер на 106 384 лева. С оглед на извършените плащания,
ищецът претендира от ответника да му заплати единствено главница в размер на
116 263,86 лева по горепосочената фактура. Иска от съда да му бъде присъдена и
законна лихва, начислена върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба (26.11.2019 г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „НЕК” ЕАД оспорва предявения иск като неоснователен, като
счита, че претенцията е погасена по давност, съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
доколкото става въпрос за вземане с периодичен характер. Твърди, че, макар и
без писмено сключен договор, „НЕК“ ЕАД е изкупувало произведената от
„Топлофикация – Сливен“ ЕАД за процесния период (м. ноември 2014 г.) енергия по
силата на чл. 162 ЗЕ, съгласно който общественият доставчик, съответно крайните
снабдители, са длъжни да изкупят от производители, присъединени към съответната
мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство, регистрирано със сертификат за произход, с изключение на
количествата за собствени нужди на производителя или произведена с оглед
сключени договори по реда на глава девета, раздел VII, или с които последният
участва на балансиращия пазар. Излага, че основните задължения по този договор
– за произвеждане и, от друга страна – за изплащане на подлежащите на
регулиране цени, са нормативно установени. Счита, че очертаното от закона
съдържание на престациите на страните определя тази на обществения снабдител
като такава по периодично изпълнение, доколкото задължението не било еднократно
и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари, а следвало да се престира
повече от един път в течение на продължаващото действие на договора, за което
представя фактури, отнасящи се до периода преди и след релевантния по делото.
Позовава се на постановките на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди изрично съдът да приема, че при
продажбата на електрическа енергия има периодичност на плащанията. Сочи, че
фактурата, по която се претендират в настоящото производство суми, е получена
от „НЕК“ ЕАД на 05.12.2014 г., като падежът за плащане по нея е 22.12.2014
година. Поради това, счита че исковата молба е заведена много време след
изтичане на тригодишния давностен срок, с който твърди да се погасява правото на
принудително изпълнение на предявеното вземане.
Наред с това, ответникът твърди да е изплатил цялата сума по фактурата,
в размер на 1 535 803,86 лева с ДДС, за което и ищецът "П.И.Б." АД е
изпратил писмо, изх. № 60-3109/26.04.2018 г., получено от „НЕК“ ЕАД на 27.04.2018
г., с което уведомил ответника, че главницата по фактура № **********/30.11.2014 г. е
изплатена в цялост, като се претендира единствено лихва.
Твърди, че начислените лихви са погасени по давност, съгласно чл. 111,
б. „в“ ЗЗД.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва направените с отговора
възражения. Излага, че давността е прекъсната с признанието на вземането от
страна на длъжника, съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД, като плащането се счита за
признание. Сочи, че последното плащане по фактурата от страна на ответника, е
на 27.01.2016 г., което плащане, макар и частично, прекъсва давността за цялото
вземане.
Излага, че частичните плащания са отнасяни за погасяване на лихвите по
вземането, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а с останалата част от плащането –
съответната част на главницата, поради което неизплатена е останала
претендираната част от главницата.
Оспорва твърдението за периодичния характер на претендираното вземане.
Твърди, че задължението на „НЕК“ ЕАД да изкупува електрическа енергия съгласно
чл. 162 ЗЕ не е периодично, доколкото с решение № Ц-11/30.06.2014 г. на ДКЕВР
са инцидентно определени пределни цени на електрическата енергия, произведена
от топлоелектрически централи с комбиниран начин на производство, и задължението
на обществения доставчик да изкупи по определената цена прогнозното количество
е само едно. Сочи, че не са налице предварително определени интервали, при
които ще се осъществява плащането и не е определен период, за който трябва да
се произведе, респ. изкупи прогнозната стойност на топлината и
електроенергията. Не бил и предварително определен падежът на задължението в
Решението на ДКЕВР, такъв бил уговореният в чл. 303а, ал. 3 ТЗ, като между
електроснабдителното предприятие и „НЕК“ ЕАД не бил определен изначално срок за
издаване на фактурата. Ищецът твърди, че в писмо изх. № 60-3109/26.04.2018 г. е
допусната грешка, като е посочено, че с постъпилите плащания е погасявана
приоритетно главница, а с разликата – начислена законова лихва, което
несъответствие било отстранено.
С отговора по допълнителната искова молба ответникът поддържа
възраженията си. Оспорва твърдението на ищеца, че в писмото до ответника е била
допусната грешка, доколкото за нея не му е било съобщавано, а е посочена едва с
допълнителната искова молба. Твърди, че не е изкупувал от „Топлофикация -
Сливен“ ЕАД разполагаемост по смисъла на пар. 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, а енергия
ежемесечно, която била предмет и на процесната фактура. Излага, че цедентът
„Топлофикация - Сливен“ ЕАД е централа с комбинирано производство, чието
основно предназначение е производство на топлинна енергия, a електрическата
енергия, изкупувана от „НЕК“ ЕАД, е резултат от производството на топлинна
енергия.
В открито съдебно заседание по делото страните поддържат своите твърдения
и възражения, и правят искания за присъждане на разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
По делото е представена лицензията на
НЕК ЕАД за обществена доставка на електрическа
енергия № Л-147-13/17.12.2004 г., издадена за срок от 35 години от Държавна
комисия за енергийно регулиране (стр. 69 от делото).
За безспорно е прието между страните по
делото, че цедентът „Топлофикация Сливен“ ЕАД е производител на електрическа
енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия,
регистрирано със сертификат за произход, и електрическа енергия за осигуряване
експлоатационната надеждност на основните съоръжения по смисъла на чл. 162,
ал.1 от ЗЕ (ред. ДВ бр. 59/2013 г. в сила към 11.2014 г.).
По делото е представен договор за
продажба на електрическа енергия – комбинирано производство № 12ИЕ 21 22011 от
17.05.2012 г., сключен на основание чл. 162 ЗЕ и Наредба за издаване на
сертификати за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран
начин и Наредба № РД-16-267/19.03.2008 година (стр. 30). В чл. 1 е посочен
предметът на договора, а именно: Производителят („Топлофикация Сливен“ ЕАД)
произвежда и продава, а общественият доставчик (НЕК ЕАД) купува и заплаща в
сроковете и при условията на този договор произведена по комбиниран способ
нетна активна електрическа енергия, считано от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г.,
който срок е удължен с допълнително споразумение № 2 от 13.12.2012 г. до
31.12.2013 година (стр. 58).
С решение Nо Ц-11/30.06.2014 г. на ДКЕВР се
утвърждават пределни цени на топлинна енергия и се определят цени на
електрическа енергия, произведена от топлоелектрически централи с комбиниран
начин на производство, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на
възвръщаемост на капитала“, като в т. 6 са определени пределните цени за
Топлофикация София ЕАД.
Представена по делото е и описаната
фактура № 00000020284/30.11.2014 г. (стр. 8), издадена на „НЕК“ ЕАД за доставки
на стоки и услуги от страна на „Топлофикация Сливен“ ЕАД, както следва: 1/ ел.
енергия от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г., произведена по комбиниран способ, в
размер на 8 803 146 kWh (киловатчаса), на цена от общо
1 032 432,96 лева (0.11728 за единица kWh);
2/ некомбинирана ел. енергия,
произведена при работа за осигуряване на експлоатационна надеждност на
съоръженията в размер на 2 372 493.20 kWh, на
цена от общо 247 403,59 лева (0.10428 за единица kWh). Общият размер на цената
за доставката на електрическа енергия, съгласно фактурата, е
1 279 836,55 лева, върху която сума е начислен ДДС в размер на
255 967,31 лева. Общото количество комбинирана и некомбинирана
електрическа енергия, за което е издадена фактурата, е 11 175 639,20
kWh.
Датата на данъчното събитие е 30.11.2014
г., а падежът по фактурата е посочен като 22.12.2014 година. Фактурата е
връчена на „НЕК“ ЕАД на 05.12.2014 г., видно от намиращо се на стр. 9 от делото
писмо. Към фактурата е приложен протокол № ********** за измерена електрическа
енергия за периода от 01.11.2014 г. – 30.11.2014 г. на „Топлофикация Сливен“
ЕАД, съгласно който произведената за периода енергия е в размер на
11 175 639,20 kWh (стр. 10).
Ответникът „НЕК“ ЕАД е представил 6 броя
фактури, издадени от „Топлофикация Сливен“ ЕАД, които сочи за получени от него,
както следва: № 20188 от 30.09.2014 г. (стр. 70), № 20236 от 31.10.2014 г.
(стр. 72), № 20284 от 30.11.2014 г. (стр. 74), 20333 от 31.12.2014 г. (стр.
76), № 20400 от 31.01.2015 г. (стр. 78) и 20434 от 28.02.2015 година (стр. 80).
Фактурите обективират задължения на получателя за произведена по комбиниран
способ ел. енергия за месеците 09.2014 г. – 01.2015 г. включително, както и за
некомбинирана ел. енергия, произведена при работа за осигуряване на
експлоатационна надеждност на съоръженията. Върху всяка от фактурите има
отбелязване относно получаване за „НЕК“ ЕАД и съответна дата на която всяка от
тях е получена.
Между страните по делото не се спори, а
и от представените по делото доказателства (стр. 5- 7) се установява, че между
ищеца "П.И.Б." АД и „Топлофикация Сливен“ ЕАД е сключен договор за
прехвърляне на вземане от 29.12.2014 г., с който „Топлофикация Сливен“ ЕАД е
прехвърлило в полза на ищеца вземането си от ответника „НЕК“ ЕАД вземането си
по фактура № 00000020284/30.11.2014 г. в общ размер на 1 535 803,86
лева, 1 279 836,55 лева от които – главница, и 255 967,31 лева –
начислен върху главницата данък добавена стойност.
Видно от приложеното уведомление,
длъжникът „НЕК“ ЕАД е уведомен за сключения договор за цесия на 30.12.2014 г.
от страна на предишния кредитор „Топлофикация Сливен“ ЕАД.
На стр. 89 по делото се намира изготвена
справка от страна на „Н.е.к.“ ЕАД за погасени суми по фактура № 20284 от
30.11.2014 година. Видно от изготвената от ответника справка, с около 45 вноски
в периода м. 01.2015 г. – м.01.2016 г. ответникът е погасил сума в общ размер
на 1 535 803,86 лева по издадената фактура.
На стр. 90-92 по делото се намира писмо
от ПИБ АД до НЕК ЕАД, вх. номер на НЕК АД 17-13-2/27.04.2018 г., видно от
отбелязването във връзка с комуникация между двете страни. В писмото са
посочени постъпилите плащания по фактурата, като видно от справката, с всяко
плащане се е погасявала главницата, а отделно е начислявана лихва. В справката
е посочено, че към дата на изготвянето й дължимата сума за лихви по фактурата е
в размер на 98 900,46 лева, като е отбелязано, е след последното частично
плащане в размер на сумата от 72 799,23 лева на 27.01.2016 г. няма задължение
за главница, а само за лихва.
Представени са и две писма от НЕК ЕАД до
ПИБ АД (изх. дати на НЕК ЕАД 31.01.2017 г. – цитирано и в писмото от ПИБ АД от
27.04.2018 г. и от 20.02.2017 г.), с които НЕК ЕАД уточнява размера на
дължимата според дружеството лихва за забава върху задължението за главница по
процесната фактура, като и в двете писма изрично е посочено, че дължимата
главница по фактурата в размер на 1 535 803,86 лева е погасена изцяло. С
Писмото от 20.02.2017.г се сочи, че се дължи лихва в размер на 99 280,70 лева
за периода 30.12.2014 г. 27.01.2016
година.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което
Съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено.
Според вещото лице М.Г. след справка в
счетоводството на НЕК ЕАД се установява, че по фактура 20284/30.11.2014 г. са
отчетени като преведени по сметка на ПИБ АД общо 1 535 803,86 лева, отчетени
като погасена главница на части. Посочено е , че с плащането в размер на 46
463,42 лева от 16.01.2015 г., при НЕК ЕАД е отразено, че е погасена част от
сумата по главницата по процесната фактура в размер на 27 626,51 лева, а при
ПИБ АД – плащане в размер на 17 746,66 лева.
В
счетоводството на ищеца ПИБ АД е отразявано погасяване с всяко частично плащане
и на лихва и на главница, като са осчетоводено погасени общо 1 419 540,01 лева – главница и 106 384
лева – лихва. Осчетоводена е непогасена главница в размер на 116 263,85 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, Съдът прави следните изводи:
По предявените искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже:
1) наличие на
облигационни отношения между цедента и цесионера (ответника) по договор за
покупко-продажба на електрическа енергия с твърдяното съдържание,;
2) изпълнението на
задълженията на цедента по договора;
3) съществуване на вземането, настъпване на неговата
изискуемост, както и неговия размер;
4) материалната легитимация по исковете, а именно – че е
придобил вземането по силата на валидно сключен договор за цесия и че на
длъжника е съобщено за извършеното прехвърляне от страна на стария кредитор;
В тежест на ответника, при установяване от ищеца на изложените по-горе
предпоставки, е да установи наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения, което с оглед направеното възражение за изтекла кратка погасителна
давност означава да се докаже, че вземането по фактурата от 30.11.2014 г. има
характер на периодично плащане.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е признал вземането по
фактурата, с което е прекъснал давността.
Относно характера на договорните отношения между Топлофикация Сливен ЕАД
и НЕК ЕАД
От данните по делото и прието за безспорно между страните, Съдът намира,
че по делото се доказа съществуването на договорни отношения между НЕК ЕАД в
качеството му на обществени доставчик по смисъла на ЗЕ и Топлофикация Сливен
ЕАД в качеството му на производител на електрическа енергия, присъединени към съответната мрежа по смисъла на чл. 162 от ЗЕ
(редакцията ДВ бр. 59/05.07.2013 г.), с предмет изкупуване на количеството електрическа
енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия,
регистрирано със сертификат за произход, и количеството електрическа енергия,
необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения,
произведено над количеството електрическа енергия от комбинирано производство,
произведено от Топлофикация Сливен ЕАД.
Установи се по делото, че в периода ноември 2014 г., когато е
произведено количество електрическа енергия, стойността на която е предмет на
договора за цесия между ищеца и производителя, между производителя и ответника
не е имало сключен формален договор по чл. 162 от ЗЕ. Договорът от 17.05.2012
г., представен по делото е със срок на действие една година, като се
установява, че е продължен и за 2013 година.
Независимо от липсата на изричен писмен договор за 2014 г., Съдът
намира, че между НЕК ЕАД в качеството му на обществен доставчик по смисъла на
ЗЕ и Топлофикация Сливен ЕАД в качеството му на производител на електрическа
енергия, от данните по делото се установява наличието на договорна облигационна
връзка с параметрите, очертани от Закона за енергетика (редакцията в процесния
период) и приложимите подзаконови нормативни актове – Наредба РД
-16-267/19.03.2008 г., Наредба за издаване на сертификати за произход на
електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия от 2013 г. (в сила през 11.2014 г.). Основен
елемент от този договор е също административно определен – цената на
произведена електрическа енергия – с решение на ДКЕВР на базата на правомощията
на регулаторния орган съгласно ЗЕ, Наредба 5/2014 г. за регулиране на цените на
топлинната енергия, наредба 1/2014 г. за регулиране на цените на електрическата
енергия.
Следва да се отбележи и, че в редакцията на приложимата нормативна
уредба към 11.2014 г. няма изискване договорът по чл. 162 от ЗЕ във връзка с
чл. 93а от ЗЕ да е в писмена форма като условие за действителност, в какъвто
смисъл има възражение от ищеца. Същевременно, макар и да прави довод за
неспазена законова форма за валидност на договора, самият ищец основава иска си
именно на вземане на цедента за цената на доставена стока (електрическа
енергия), т.е твърди се неизпълнение на договорно задължение.
Неоснователен е и довода на ищеца, че не се установява, че количеството
електрическа енергия, чиято стойност се претендира в производството да представлява
електрическа енергия, „произведена над количеството електрическа енергия от
комбинирано производство“, каквото според ищеца е изискването на чл. 162 от ЗЕ.
На първо място, видно и от редакцията на цитираната разпоредба,
подлежат на изкупуване два вида
електрическа енергия –
1)
Количеството
електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия, регистрирано със сертификат за произход, и
2)
Количеството
електрическа енергия, необходимо за осигуряване експлоатационната надеждност на
основните съоръжения, произведено над количеството електрическа енергия от
комбинирано производство, т.е над количеството
по т. 1, с посочените изключения.
Т.е подлежи на изкупуване не само количеството електрическа енергия над
тази резултат от комбинирано производство, каквото е твърдението на ищеца.
На второ място, становището на ищеца (неприложимост на чл. 162 от ЗЕ)
противоречи на претенцията му – не е ясно на какво друго основание ищецът
претендира реално заплащане на продажната цена на електрическа енергия, която е
произведена от цедента Топлофикация Сливен ЕАД, и получена от НЕК ЕАД, ако
отношенията им не се развиват на плоскостта на нормативно регламентираните
договори по чл. 162 от ЗЕ във връзка с чл. 93а от ЗЕ. Няма изразени никакви
конкретни допълнителни аргументи.
Ищецът ПИБ АД сам заявява, че НЕК ЕАД е закупил стоката - електрическа енергия, получил е фактурата и
е правил плащания по същата. А цената на електрическата енергия по фактурата е
именно определената с цитираното решението на ДКЕВР, което обаче се прилага
именно при наличие на договорни отношения между страните по силата на чл. 162
вр. чл. 93а от ЗЕ.
Следователно, установи се, че цедентът е произвел определеното
количеството електрическа енергия, като ответникът дължи заплащане на стойността
й по нормативно определената цена на единица електрическа енергия.
Издадена е фактура от 30.11.2014 г., получена от ответника на 05.12.2014
година.
Спорът е дали е имало уговорен срок за плащане.
Действително, нито в ЗЕ, нито в приложимата подзаконова нормативна
уредба, нито в решението на ДКЕВР, в което е определена цената на един МВтч на
електроенергията от различни видове, произведена от Топлофикация Сливен ЕАД, е
посочен срок за изпълнение на задължението за заплащане на цената на тази енергия.
Същевременно, в Наредба РД-16-267/19.03.2008 г. има установен механизъм за
отчитане на количествата произведена електрическа енергия, който в конкретния
случай се установява, че страните по договора са спазвали.
Съдът съобразява, и че страните по договора за продажба на електрическа
енергия, произведена от комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия, са в трайни търговски отношения (в този смисъл и договора от 2012 г.,
а от представени фактури за произведена електрическа енергия и през 2015 г. се
установява, че взаимоотношенията продължават и след 2014 г.), т.е налице са
уговорки за сроковете за отчитане и съответно за заплащане на произведено
количеството електрическа енергия – по механизма, очертан в договора от 2012 г.
– чл. 18 и следващите.
Следователно, в тежест на ответника е да докаже заплащане на цената.
Същият заявява, че е заплатил цялата стойност на фактурата, действително
с определена забава, но се твърди, че се касае за периодично плащане, поради
което и искът за част от главницата е погасен по давност.
Първо Съдът следва да се произнесе дали се дължи исковата сума като част
от задължението за главница по фактура 20284/30.11.2014 г.
Правени са периодични плащания, като последното такова е на 26.01.2016
година.
Общият размер на платената сума възлиза на стойността на главницата по
фактурата.
Ищецът твърди, че погасяването е извършвано по реда на чл. 76, ал.2 от ЗЗД, а именно първо натрупана лихва, а след това главница, поради което има и
незаплатен остатък за главницата в размер на исковата сума.
По повод възражението на ответника, че погасяването е извършвано само с
плащания, които покриват главницата, Съдът намира, че същото е основателно.
Както е посочено в ТР 3/27.02.2019 г. по т. дело 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът
може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за
кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да
приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши
погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
От цитираната по-горе кореспонденция между страните от януари и февруари
2017 г. и особено от писмото от 04.2018 г. на ищеца, се установява, че в хода
на погасяване на задълженията по фактурата с извършваните частични плащания,
страните са постигнали съгласие с правените частични плащания от длъжника –
ответник по делото, да се погасява главницата. Писмото от 04.2018 г., изходящо
от ищеца, има характер на извънсъдебно признание на факта, че погасяването е
извършвано по начин, изключващ прилагането на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Кредиторът –
ищец е приел този начин на погасяване и се е съгласил с него, за което е
уведомил и изрично длъжника.
Ирелевантно е как самият кредитор счетоводно е оформил погасяването на
задълженията към момента на изготвяне на експертизата по настоящото дело – 2020
година. Писмото от 04.2018 г. е изпратено след две изрични писма от длъжника, в
който той сочи, че твърди, че е погасил изцяло главницата и се спори относно
размера на дължимата лихва за забава. Не е ясно кога в периода 04.2018 г. –
11.2019 г. (датата на подаване на ИМ по настоящото дело) кредиторът - ищец е установил неточности в собствените
си счетоводни записвания, въз основа на които е изготвил писмото от 04.2018 г.,
за да предяви иска.
Съдът приема, че е налице уговорка между страните, макар и с
конклудентни действия за начина по който се извършва погасяването на
задължението по процесната фактура в периода 2014 – 2016 г., когато са
извършвани общо 45 частични плащания, общо на стойността на главницата по
фактурата,
По изложените съображения, Съдът намира, че искът е неоснователен, тъй
като ответникът доказа, че е погасил изцяло задължението за заплащане на цялата
сума за главница по фактура 20284/30.11.2014 г. на ищеца.
За пълнота следва да се отбележи следното:
Дори и да се приеме, че ищецът като кредитор не е бил съгласен с
предложения от длъжника ред на погасяване – погасяване с частичните плащания
само на главницата, искът също е неоснователен, но по следните съображения.
При прилагане на чл. 76, ал.2 от ЗЗД се установи от заключението на
ССчЕ, че има непогасен остатък от 166 283,85 лева за главница.
При тази хипотеза, Съдът следва да се произнесе по възражението на
ответника за погасяване на задължението му по давност.
Основното възражение на ответника е, че се касае за вземане, което е
периодично вземане и се погасява с кратката тригодишна давност:
С ТР 3/2011 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е създадена
задължителна практика относно приложението на чл. 111, б. "В" ЗЗД. Както
е посочено в това тълкувателно решение, с нормата на чл. 111 ЗЗД като
изключение е установена тригодишна давност за три групи вземания: за наем, за
лихви и за други периодични плащания.
Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези
вземания, се свързва с необходимостта да бъде защитен длъжникът относно онези
негови плащания, които са предварително известни на страните по
правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези случаи знаят изначално времето
на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки падеж на кредитора се
напомня за съществуващите задължения за периодични плащания и евентуално за
наличието на неизплатени такива. Характерният признак на плащанията по смисъла
на чл. 111, б. "в" от ЗЗД е неговата периодичност без оглед на това
по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави
изискуемо - годишен, месечен, седмичен или дневен.
"Периодично" е това плащане, което не е еднократно и не се
изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е
за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в
течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение.
Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието
на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му
като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или
определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват
поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен
правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или
сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната
разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на
страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено.
Поради това и с ТР 3/2011 г. е прието, че винаги когато едно плащане
притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се
определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Изрично
са посочени като периодични плащания и вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги.
В конкретния случай, с оглед изложеното по-горе за характера на
отношенията между НЕК ЕАД и Топлофикация Сливен ЕАД и съдържанието на
престациите на страните по договора за изкупуване на електрическа енергия и
тълкуването на разпоредбата на чл. 111, б „в“ от ЗЗД, Съдът намира, че задължението
на обществения доставчик НЕК ЕАД по договора за заплащане цената на
изкупуваната електрическа енергия, е такова на периодично изпълнение, доколкото
задължението не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на
пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът
трябва да престира повече от един път в течение на продължаващото действие на
договора. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение - плащане на цената
на продаваната електрическа енергия по издаваните периодично от производителя
фактури. Множество престации по плащане на изкупуваната цена на електрическа
енергия се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт - договорът за изкупуване на ел. енергия, и
падежът им настъпва периодично (така и решение № 2258 от 01.11.2017 г. по т. д.
№ 3162/2017 г. на САС, недопуснато до касационно обжалване).
Престацията, макар и не в еднакъв размер при всяко от периодичните
плащания, е определяема, доколкото цените на електрическата енергия са
регулирани от ДКЕВР, а количеството изкупувана електрическа енергия се
констатира периодично с двустранни протоколи от страните по договора по чл. 612
от ЗЕ, както и е установен механизъм за регулиране на последното съобразно
нормата на чл. 162 от ЗЕ и Наредба № РД -16-267 от 19.03.2008 г. за определяне
на количествата електрическа енергия, произведена от комбинирано производство
на топлинна и електрическа енергия.
Установен е предварително и моментът, в който повтарящото се задължение
за плащане трябва да бъде изпълнено.
Следователно, касае се за периодично плащане, което се погасява с
тригодишна давност. В конкретния случай, същото е станало изискуемо на
22.12.2014 година.
Дори и да се приеме, че с всяко частично плащане ответникът като купувач
прави признание на целия размер на дълга, което по аргумент от чл. 116, б „а“
от ЗЗД води до прекъсване на давността за непогасения остатък от дълга,
последното плащане е на 27.01.2016 година. След прекъсване на давността е
започнала да тече нова тригодишна давност, която е изтекла на 27.01.2019
година.
Настоящото производство е образувано по ИМ, подадена на 26.11.2019
година, т.е след изтичане на давността.
По изложените съображения, и на това основание искът следва да се
отхвърли.
Относно разноските по делото
С оглед този изход на делото, на
ответника се дължат разноски в пълен размер – 450 лева -юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.и.б.
АД, ЕИК ******, адрес: *** срещу Н.е.к. ЕАД, ЕИК ******, адрес: *** иск по чл.
79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 166 263,86 лева – незаплатен остатък по фактура
20284/30.11.2014 година като неоснователен.
ОСЪЖДА
П.и.б. АД, ЕИК ******, адрес: *** да заплати на Н.е.к. ЕАД, ЕИК ******, адрес: ***,
на основание чл. 78 от ГПК сумата от 450 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: