РЕШЕНИЕ
№….../…...г.
Гр.
С., …………………….
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, \/І-14 състав, в съдебно заседание при
закрити врати на четиринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зорница
Гладилова
При
секретаря Е.Г., като разгледа докладваното от съдията дело по несъстоятелност №
3804 по описа за
Подадена е молба за
откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр.
чл.607а, ал.1, подадена от кредитор.
Молителят „О.Ф.А.”,
акционерно дружество със седалище и адрес на управление в А., В., в качеството
на универсален правоприемник на „И.Б.” АГ, В., А. поддържа, че на 29.05.2008 г. с ответника „Я.Н.А. П.” ООД
сключили договор за заем № 239740/29.05.2008 г. за сумата до 2 250 000
евро, който бил усвоен. Уговореният фиксиран падеж за връщане на
заема бил 30.06.2010 г., на който следвало
да бъде върната главницата заедно с
дължимите текущи лихви върху главницата в размер на тримесечен EURIBOR с надбавка от 2%
годишно. Лихвата натрупана през периода на заема се капитализирала в
главницата. Съгласно Договора за заем при неплащане на падежа Длъжникът дължал главницата с капитализираната
лихва, текущата лихва и наказателна лихва за просрочка в размер на
текущата лихва, увеличена с 0,5% месечно, както и разноски и такси. Към 31.05.2012 г. Длъжникът дължал на молителя: 1.
главница с капитализирана лихва в размер на 2 189 962.30 евро; 2. лихва в размер на 145 632.85 евро; и 3. наказателна лихва в размер на 276 434.02
евро. На датата на падежа молителят не получил плащане на главницата и
начислените лихви. На 13.12.2011 г. молителят
връчил на ответника нотариална покана рег. № 3425 на нотариус А.М. под № 127 с район на действие СРС за
доброволно плащане на главницата, лихвите,
наказателните лихви за закъснение и съответните такси в двуседмичен срок от
получаване на поканата. До датата на подаване на настоящата молба плащане не
било извършено. Налице били основания молителят да счита, че ответникът е неплатежоспособен,
тъй като не бил в състояние да изпълни изискуемото си
задължение. Считано от 30.06. 2010г.
бил спрял плащанията по смисъла на чл. 608, ал.2 от ТЗ. Като начална дата на неплатежоспособността следвало
да се приема 30.06.2010, когато
Длъжникът е следвало да изпълни изискуемото си задължение. Молителят
желае съдът да констатира и обяви неплатежоспособността
на Длъжника; Да открие производство
по несъстоятелност срещу Длъжника по чл. 630, ал. 2. В случай, че бъде открито производство по
несъстоятелност, да бъде назначен временен синдик А.Л.В., ЕГН **********, притежаваща л.к. № *********, издадена на 07.11.2011 г. от N46?- С.,
адрес за кореспонденция- С., бул. „В."
№**, ет*, вписана като синдик със
заповед № ЛС-04-462 от 05.06.2007 г., обнародвана в ДВ бр. 52 от 29.06.2007 г.,
на основание чл. 655, ал. 2 и чл. 656, ал. 1 и 2 от ТЗ, като към настоящата молба прилага
доказателства за изпълнение изискванията на чл. 655 и чл. 666 от ТЗ.
Ответникът „Я.Н.А. П.” ООД оспорва молбата. Твърди, че по
отношение на молителя липсвал правен интерес от воденето на това производство,
тъй като той бил пристъпил към изпълнение по реда на Закона за особените залози
/ЗОЗ/.Твърди, че договорът за заем бил недействителен, тъй като бил сключен от
лица без представителна власт от страна на банката. Не било доказано, че сумата
по заема е получена, както и каква част от нея е получена и каква част е
върната, съответно каква е дължимата сума. Дори да се приемело, че молителят е
кредитор на ответника и че последният е действително неплатежоспособен,
началната дата на неплатежоспособността не била посочената от молителя, а за
такава следвало да се възприеме най-рано – началото на
Съдът като обсъди
представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Представен е Договор
за заем от 29.05.2008 г., сключен между „И.Б.” АГ, В., А. като кредитор и
„Я.Н.А. П.” ООД в качеството на
заемополучател, по силата на който Банката се е задължила да отпусне на
заемополучателя заем на стойност 2 250 000 евро, който заемателят има
право да усвои в рамките на период от 6
месеца от сключване на договора и най-късно до 31.10.2008 г. Страните са
договорили, че заемът е целеви – за придобиване на описаните в чл.1 недвижими
имоти.Съгласно чл.5 от договора за заем срокът на заема приключва на 30.06.2010 г., на който следвало да бъде върната
главницата заедно с дължимите текущи
лихви върху главницата в размер на тримесечен EURIBOR с надбавка от 2%
годишно /чл.3.1.1/. Лихвата натрупана през периода на заема се капитализира в главницата.
Съгласно Договора за заем при неплащане на падежа Длъжникът дължал главницата с капитализираната лихва, текущата лихва и
наказателна лихва за просрочка в размер на текущата лихва, увеличена с
0,5% месечно, както и разноски и такси. От
страна на „И.Б.” АГ, В., А. договорът за заем е подписан от Н.И..
С Нотариална
покана рег. № 3425 от 29.11.2011 г. на нотариус А.М. „И.Б.” АГ, В., А. е
поканила „Я.Н.А. П.” ООД да заплати сумата
2 250 000 евро, дължима по Договор
за заем от 29.05.2008 г. в 2.седмичен срок от получаване на поканата.
С
молба до Софийски градски съд, по която е образувано дело по несъстоятелност №
1773/2012 г. управителя на „Я.Н.А. П.” ООД е поискал от съда да бъде
обявено дружеството в несъстоятелност. В молбата като голям кредитор на
дружеството е посочено „И.Б.”
АГ, В., А..
Представена
е справка по партидата на „Я.Н.А. П.” ООД в Имотния регистър и
нотариални актове за притежаваните от ответника недвижими имоти.
Представени
са Медицински свидетелства на Я.Н.;
Протоколи от Общи събрания.
Ответникът
е представил пазарна оценка на закупените от „Я.Н.А. П.” ООД
недвижими имоти в гр.Хасково към 30.11.2009 г.
По
делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена и като
компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице към
31.12.2009 г., към 31.12.2010 г. и към 31.12.2011 г. преобладаващи при активите
на дружеството са дълготрайните материални активи. Към 31.12.2010 г. и към
31.12.2011 г. преобладаващи при пасивите са дългосрочните задължения, а към
31.12.2009 г. преобладаващи са краткосрочните задължения. Към 31.12.2009 г.
коефициентът на обща ликвидност, коефициентът на бърза ликвидност, коефициентът
на незабавна ликвидност и коефициентът на абсолютна ликвидност са 1.0000. Към 31.12.2010 г. коефициентът на
обща ликвидност, коефициентът на бърза ликвидност, коефициентът на незабавна
ликвидност и коефициентът на абсолютна ликвидност са 1.0000. Към 31.12.2011 г. коефициентът на
обща ликвидност, коефициентът на бърза ликвидност, коефициентът на незабавна
ликвидност и коефициентът на абсолютна ликвидност са 0.0004. вещото лице е посочило, че
ликвидността е показател за способността на търговеца да извършва своите текущи
плащания към кредиторите си. Като норматив се приема коефициент за обща
ликвидност 1-ца. Към 31.12.2009 г. коефициентът на финансова автономност е
минус 0.0935, а коефициентът на задлъжнялост минус 10.6987. Към 31.12.2010 г.
коефициентът на финансова автономност е минус 0.1492, а коефициентът на
задлъжнялост минус 6.7036. Към 31.12.2011 г. коефициентът на финансова
автономност е минус 0.2392, а коефициентът на задлъжнялост минус 4.1812. Вещото
лице е посочило, че финансовата автономност е показател за финансовото
състояние на търговеца – нейната способност да посреща дълготрайните си
задължения. Собствения капитал на дружеството би трябвало да бъде минимум една
трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане за дълъг
период. За общ норматив се приема коефициент на финансова автономност 0.33. За
анализирания период дружеството има отрицателен коефициент на финансова
автономност, което говорело за декапитализиран собствен капитал. Коефициентите
на задлъжнялост също са отрицателни, защото собствения капитал е
децентрализиран и показва висока степен на задлъжнялост на „Я.Н.А.
П.” ООД. В периода 2011 –
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки на
сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.608, чл.625, ал.1 и
чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ, а именно: 1. Да е подадена до
компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в
чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на
длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,
ал.1 от ТЗ или да се установи
свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно
търговско дружество; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг.
чл.631 от ТЗ.
Сключеният между „И.Б.” АГ,
В., А. и „Я.Н.А. П.” ООД Договор за заем от 29.05.2008 г., в който
ответникът се явява кредитополучател е
търговска сделка /чл.286, ал.1 от ТЗ във вр. чл.1, т.7 от ТЗ/. По делото е
установено, че сумата по кредита е усвоена, падежът на задължението за връщане
на заема е настъпил и всички дължими суми по него са станали изискуеми. Видно
от изслушаната съдебно-икономическа експертиза ответникът дължи към
датата на подаване на молбата е 2 573 077.05 евро с левова
равностойност 5 032 501.29 лв., а към 4.12.2012 г. е
2 687 759.81 евро или 5 256 801.27 лв.
Неоснователно е
възражението за недействителност на договора. По делото не са представени
доказателства за представителната власт на лицето, което е представлявало „И.Б.”
АГ, В., А. при сключването му, но от друга срана по силата на чл.301 от ТЗ, банката
е потвърдила действията изплащайки сумата по кредита.
.С оглед представените по делото доказателства съдът приема, че молителят
има изискуемо вземане към длъжника в размера, посочен в исковата молба и се
явява активно легитимиран по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ.
При преценката дали
длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността
е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608 ал. 1 от ТЗ. Съгласно
него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен
вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност, а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608
ал.2 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на плащанията" по см. на чл.608
ал.2 от ТЗ на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност,
следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника
изобщо, а единствено на задълженията, които са от изчерпателно изброените в
ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно
за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
По
делото е установено, че ответникът е спрял да плаща част от изискуемите си
задължения през 2010 г. Самото спиране на плащанията на основание чл.608 ал.2 от ТЗ, задължава съда да приеме, че е налице състояние на неплатежоспособност по
отношение на длъжника. В случая обаче не е установено ответникът да е спрял
всички плащания по всички изискуеми задължения. Законът не сочи броя на
кредиторите и брой на паричните задължения, които следва да са налице за да се
приеме че длъжникът е спрял плащанията, но настоящият съдебен състав намира, че
следва да са спрени всичките плащания по аргумент за противното от презумпцията
на чл.608, ал.3 ТЗ, а и в противният случай законът щеше да използва израза
„спрял плащания”, а не „спрял плащанията”.
За да се установи
състоянието на неплатежоспособност в този случай следва да бъде извършен анализ на имуществено - финансовото състояние
на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността на ответника
да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически
и финансови показатели. При тяхното изследване съдът изхожда от следното:
Краткотрайните активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период /1 год./, участват еднократно
в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника
за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на
едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при
преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с
възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност,
които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални
запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до
1 год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени
със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като
групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От
икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да
се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от
нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира
в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност
на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
/съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част
или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между
коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в
това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват
материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и
краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като
съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие
показателя за наличните парични средства е най-динамичен /както беше
посочено те са най-ликвидни и могат да се
променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при
осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита
на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите
на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо
коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да
посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с
материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови
активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските
операции, се трансформират в парични средства.
На следващо място,
помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в
голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи
т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания,
краткосрочните финансови активи и паричните средства
като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският
коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност
се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните
финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и
сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки,
готова продукция/, поради което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща
ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо
състояние на предприятието.
На база на гореизложеното,
съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на
неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.
По делото е изслушана експертиза
относно икономическото състояние на „Я.Н.А.
П.” ООД. Съдът възприема изводите на експерта и коефициентите по
заключението на вещото лице. За норматив при коефициента за обща ликвидност се
приема коефициент „1", тъй като при него предприятието има толкова
краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по
тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника към 31.12.2011 г. е 0.0004. При норматив 1-ца, това сочи, че
предприятието не може да поеме на 100% плащанията си. Към 30.09.2012 г. и
останалите икономически показатели на ответника сочат на лошо финансово
състояние. Коефициентът на финансова автономност, като съотношение на
собствения към привлечения капитал е под норматива 0.33 и сочи, че предприятието не е в състояние да посрещне
дългосрочните си задължения, тъй като активите му са формирани почти
изключително със заемни, а не със собствени средства. Дружеството е реализирало
финансов резултат загуба.
Съдът намира, че
изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза за състоянието на
предприятието сочи, че същото е неплатежоспособно.
Този извод не се променя от
представената от ответника пазарна оценка на имоти, тъй като същата е към 2009
г. или повече от две години преди постановяване на решението.
Пред вид осъществяването на
състава на чл.630 ал.2 от ТЗ, молбата за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
Съдът намира, че за начална
дата на неплатежоспособността на ответника слледва да се приема датата 31.12.2011
г., към която е настъпила невъзможност на ответника да преустановил плащанията
по търговски сделки.
Воден от горното и на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ, СГС
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Я.Н.А. П.”
ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Е. Й.”
№ 61, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2011 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл.632 ал.1 от ТЗ, по отношение на „Я.Н.А.
П.” ООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Е. Й.”
№**.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Я.Н.А. П.” ООД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление гр.С., ул. „Е. Й.” № ** А.Л.В., с адрес на
упражняване на дейността: гр.С., бул. „В.” №**, ет.2 при месечно
възнаграждение в размер на 800 лева, като определя срок за встъпване - 7 дни от
съобщението.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху
имуществото на „Я.Н.А. П.” ООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Е. Й.” № 61.
СВИКВА Първо събрание на
кредиторите на „Я.Н.А. П.” ООД, ЕИК ********
със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Е. Й.” №** на ……………………………….. в Съдебната палата, гр. С., бул. "В.
№ **, СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в
търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в
търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
Препис
от решението да се изпрати
незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на
основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: