Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014/27.01.2021 година Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 13 януари 2021 год. в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При
секретаря Е.Тодорова като разгледа докладваното от А. Братанова
в.т.д. № 515/2020г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Г.Г.П. – гражданин на Украйна против Решение
№ 33/24.06.2020 год., постановено по т.д. № 9/2019 год. по описа на РОС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от Г.Г.П.,
гражданин на Украйна с адрес: гр.Хоросткив, Гусятински район, Тернопилска
област, ул.“Дружба“ № 24, за осъждане на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от О П и С Л, да й
заплати сумата 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната дъщеря И К, настъпила на
9.09.2016г. при ПТП на път І-2 от гр.Русе към гр.Разград, предявена като
допълнителна претенция над изплатеното й от НББАЗ обезщетение за неимуществени
вреди в размер 40 903,35 евро с левова равностойност 80 000лв., ведно
със законната лихва от момента на настъпване на смъртта – 9.09.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
Основателността
на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.
Съдът след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в
производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РОС е образувано по искова молба с правно основание чл.511 ал.3 вр. ал.1 т.2 КЗ.
Във въззивното производство са
безспорни предпоставките за ангажиране на отговорността на Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи по реда на чл.511 ал.3 вр. ал.1 т.2 КЗ.
Единственото спорно обстоятелство е сведено до размера на дължимото обезщетение
за понесените неимуществени вреди от ищцата във връзка със смъртта на дъщеря й И
К в настъпилото ПТП. Настоящият съд следва да се произнесе в така очертаните
предели на въззивна проверка.
Ищцата Г.П. е била на 67 години
към датата на ПТП, настъпило в РБългария, при което загинала дъщеря й И Е К/37
год./, заедно със съпруга си и двете си деца. Ищцата е гражданка и постоянно
пребиваваща в Украйна
За установяване на
неимуществените вреди, претърпени от ищцата Г.П. вследствие смъртта на нейната
дъщеря И К, е допуснат разпит на двама свидетели, осъществен посредством
способите на Договора за правна помощ по граждански дела между Република България
и Украйна. От показанията на св.В К – дъщеря на Г.П. и св.Ю К– съпруг на св.В К,
се установява, че Г.П. живеела в едно домакинство с И К и нейното семейство в
гр.Хоросткив, Украйна. Ищцата съпреживявала живота на своята дъщеря и внуците
си. Всички си помагали взаимно. В резултат от смъртта на дъщеря й и нейното
семейство, ищцата изпаднала в стрес и тежко психоемоционално напрежение. Изгубила
опора, надежда и смисъл на живота си. Постоянно плачела, почти всеки ден ходела
на гробището, не можела да спи през нощта, принудена била да приема сънотворни
лекарства и антидепресанти, многократно е лекувана в болница поради влошаване
на здравето вследствие на изживения стрес. Чувствала се самотна в малкия град,
в който живее. Разговаряла със свещеници с цел преодоляване на тежкия стрес, но
според свидетелката В К нейната майка никога няма да може да преодолее
душевните болки. Тази свидетелка заявява още, че ежедневно разговаря с майка си
по телефона, защото живее в друго населено място със своето семейство, в опит
да я утеши. Показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло и приема горните факти за
установени.
Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените
неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да
бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което
придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова.
Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от
характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което
причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.
Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - при
причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и характера, интензитета и
продължителността на понесените болки и страдания, общественото разбиране за
справедливост
и др. За ориентир при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически
условия и съответните нива за застрахователно покритие към релевантния момент
за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.
Ищцата е загубила дъщеря, с чието
семейство е живеела в едно домакинство
при условията на взаимност и обич. Съпреживявала е всички болки и радости в
семейството на дъщеря си. Нелепата смърт на И К, само на 37 години, бил тежък удар, който ищцата е понесла чрез дълбоко
психоемоционално разстройство. Болките и страданията са с доказан висок интензитет и продължителност.
Същевременно, следва да се
отчете, че в ПТП ищцата е изгубила едновременно дъщеря, двамата си внуци и зет,
а съвкупно понесените неимуществени вреди не могат да се разграничат и
диференцират.
Определянето на
размера на дължимото застрахователно обезщетение изисква отчитане и на
конкретните икономически условия към датата на ПТП, тъй като обезвредата не
следва де се превръща в източник на неоснователно обогатяване. В случаи с международен
елемент релевантните икономически условия следва да се определят по мястото на
търпене на вредите, а не по мястото на деликта.
Ищцата е гражданка и постоянно пребиваваща в друга държава, поради което
обезщетението следва да се определи според икономическия стандарт към 2016 год.
в Украйна. Първостепенният съд е цитирал коректно показателите за средна
работна заплата, средномесечни приходи и разходи на домакинствата в Украйна
съобразно публикуваните данни в сайта
на Държавната служба по статистика на Украйна /https://ukrstat.org/.
Позоваването на публични, общоизвестни и достъпни факти не съставлява
процесуално нарушение /чл. 155 ГПК/. За сравнение публикуваните данни от НСИ
сочат, че за същия период средната работна заплата в България е варирала около
900 – 1000 лева; средномесечните приходи на домакинствата са били около 997
лева, а средномесечните разходи – 929 лева.
При съвкупната преценка на гореизложеното,
съдът намира, че обезщетение в размер на 100 000 лева съставлява
справедливо обезщетяване за настоящите и бъдещи неимуществени вреди на ищцата.
Горната сума отчита тежестта и интензитета на болките и страданията като държи
сметка, че състоянието на ищцата е резултат от комплексна загуба. Определеното
обезщетение отчита и стандарта на живот по мястото на търпене на вредите –
РУкрайна.
На 3.07.2017г. ответникът НББАЗ е
извършил плащане по банков път на претендираното от Г.П. обезщетение за
неимуществени вреди за смъртта на нейната дъщеря И К по образуваната щета № 05-17-00-162-UA, в размер на
40 903,35 евро, равностойни на 80 000лв. На посоченото основание
предявеният иск е основателен само до
размер на 20 000 лева /разликата между определеното обезщетение и
изплатеното от НББАЗ/. Решението на РОС следва да бъде частично отменено.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът, чиято
отговорност е еквивалентна с тази на застраховател по ЗГО, дължи мораторна
лихва върху обезщетението за вреди. Според актуалната съдебна практика,
обективирана в Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 на ВКС, ТК,
II т. о., Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, I
т. о. и др., която се споделя от настоящият съдебен състав, мораторна лихва
върху обезщетението се дължи, считано от момента на сезирането на
застрахователя, тъй като той отговаря за забавата на застрахования, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Действително според чл. 409 от КЗ застрахователят дължи лихва
за забава върху застрахователното обезщетение, след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Но от друга страна
съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Ето
защо в разглеждания случай меродавна е датата на предявяване на искането за
заплащане на обезщетение от увреденото лице, която според признанията на ответника е 09.05.2017
год. /така отговор на искова молба, претенция л.220 ог делото/. В
производството не е установена друга дата на отправяне на претенция пред
Бюрото. Представеното писмо от 22.03.2017 год. има характера на искане за
предоставяне на информация за необходимите процедури за последващо сезиране на
компетентния орган.
Разноски: Разноските следва да
бъдат изчислени в съответствие с изхода от спора пред въззивната инстанция.
Ищцата е осъществила разноски при
двуинстанционното разглеждане на спора в размер на 1400 лева – такса за въззивната инстанция,
2800 лева такса искова молба и 210 лева за превод на документи по съдебната поръчка
– общо 4410 лева. Пред съда не са представени доказателства за сторени разноски
във връзка с уговарено адвокатско възнаграждение. Не е представен и договор,
обективиращ уговорка за престирането на безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1
ЗА. На ищцата следва да се присъдят разноски, съразмерни на приетата за
основателна претенция или 1260 лева.
Ответникът е осъществил разноски
при двуинстанционното разглеждане на спора в размер на 3156 лева за първа инстанция и 3 156
лева за втора инстанция. Претендираните разноски за въззивното производство
съставляват договорен и заплатен адвокатски хонорар с ДДС / 2 630 лева –
данъчна основа и 526 лева ДДС/. Минимално дължимото възнаграждение по Наредба №
1/09.07.2004 год. възлиза на 2630 лева
без ДДС. Следователно, липсват предпоставките за намаляване на възнаграждението
като прекомерно. От общо сторените разноски съответни на отхвърлената претенция
са 4 508,
57 лева.
По компенсация ищцата следва да
заплати на ответника сумата от 3248, 57
лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 33/24.06.2020
год., постановено по т.д. № 9/2019 год.
по описа на РОС, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Г.Г.П., гражданин на Украйна с адрес: гр.Хоросткив,
Гусятински район, Тернопилска област, ул.“Дружба“ № 24, за осъждане на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2,
представлявано от О Пи С Л, да й заплати сумата 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната
дъщеря И К, настъпила на 9.09.2016г. при ПТП на път І-2 от гр.Русе към
гр.Разград, предявена като допълнителна претенция над изплатеното й от НББАЗ
обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 903,35 евро с левова
равностойност 80 000лв., ведно със законната лихва от момента на
настъпване на смъртта – 9.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от О Пи С Л ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.П., гражданин на Украйна
с адрес: гр.Хоросткив, Гусятински район, Тернопилска област, ул.“Дружба“ № 24 сумата
20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие смъртта на нейната дъщеря И К, настъпила на 9.09.2016г. при
ПТП на път І-2 от гр.Русе към гр.Разград, предявена като допълнителна претенция
над изплатеното й от НББАЗ обезщетение за неимуществени вреди в размер
40 903,35 евро с левова равностойност 80 000 лв., ведно със законната
лихва от 09.05.2017 год. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата отхвърлителна част.
ОТМЕНЯ решението в
частта за разноските.
ОСЪЖДА Г.Г.П.,
гражданин на Украйна с адрес: гр.Хоросткив, Гусятински район, Тернопилска
област, ул.“Дружба“ № 24 ДА ЗАПЛАТИ
на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.2,
представлявано от О Пи С Л сумата от 3248,
57 лева – разноски по делото, определени при условията на компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: