Решение по дело №555/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 215

гр. Пловдив, 20.12.2019 г.

 

          Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                           Председател: Вера Иванова

                                                                  Членове: Величка Белева

                                                                                  Христо Симитчиев

 

         като разгледа докладваното от съдията Белева гр.д. № 555/2019 г.,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по чл. 463 ал. 2 от ГПК, образувано по жалба на „ Ф.к.К. „ ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 932 от 12.07.2019 г. по гр.д. № 994/2019 г. на Окръжен Съд – П., с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на дружеството – присъединен взискател по изп.д. № 965/2017 г. на ЧСИ рег. № ***, срещу извършеното по изпълнението Разпределение по чл. 495 във вр. чл. 460 от ГПК от 29.10.2018 г. Поддържаните оплаквания са за неправилност на решението, искането – за неговата отмяна и постановяване на друго такова за отмяна на разпределението.

         Отговори по жалбата не са депозирани.

         Съдът установи следното:

         Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

         Изпълнително дело № 965/2017 г. на ЧСИ Х.С., рег. № *** е образувано от взискател И.И.С. с парично притезание срещу длъжник В.К.О., установено със Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК / запис на заповед / и издаден въз основа на нея изпълнителен лист.

         Присъединени взискатели в производството са: жалбоподателят „ Ф.к.К. „ ЕООД / удостоверение по чл. 456 ал. 2, предложение второ от ГПК /,  У.Б. „ АД / също удостоверение по чл. 456 ал. 2, предложение второ от ГПК /  и НАП – ТД П. – присъединен по право взискател на основание чл. 458 от ГПК.

         По искане на първоначалния взискател С. е извършена в периода 24.09.2018 г. – 24.10.2018 г. публична продан на собствени на длъжника О. три недвижими имота, всички находящи се в село Л., Община А., а именно: ½ ид.ч. от сграда с идентификатор **************, ½ ид.ч. от сграда с идентификатор **************и ½ ид.ч. от сграда с идентификатор **************, съставляващи по КК съответно складови бази и еднофамилна жилищна сграда – съгласно скиците на л. 295, 297 и 299 от изпълнителното дело.  За купувач на имот 3 е обявен първоначалния взискател С., за купувач на останалите два имота – присъединения взискател и настоящ жалбоподател „ Ф.к.К. „ ЕООД. С оглед което на 29.10.2018 г. ЧСИ е извършил обжалваното  разпределение по чл. 495 от ГПК за определяне на дължимите за внасяне  суми от взискателите – купувачи.

         Поддържаните в жалбата срещу това разпределение възражения от „ Ф.к.К. „ ЕООД са че неправилно в него не е включена Община А. за дължимите й се данъци върху имотите, както и че неправилно  са включени незаплатени авансово дължими такси и разноски – които ЧСИ разпределил в своя полза, като същите не били посочени по основание и размер. Твърди се че първоначалния взискател няма вземане по делото, тъй като не е налице яснота относно основанието, на което В.О. се е задължила към него по записа на заповед, че публичната продан на имотите е проведена при  насрочени за същите публични продани и от други ЧСИ, че по тези изпълнителни производства С. не се е присъединил като взискател с процесно вземане. Поддържа се още че проданта е недействителна – нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради липса на предмет - сградите нямат характер на самостоятелни обекти, годни да бъдат предмет на право на собственост, те представлявали допълващо застрояване - без самостоятелно предназначение, а с предназначение да обслужват основната жилищна сграда в поземления имот. Проданта била недействителна и защото с нея С. целял да стане съсобственик в сградите при заобикаляне на закона и конкретно разпоредбата на чл. 33 от ЗС.   

         Окръжният съд е приел че с процесното разпределение са приети подлежащи на изпълнение парични вземания, правилно установени и по размер. При удовлетворяването на тези притезания е спазена поредността и привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Първо по ред вземане - направените от първоначалния взискател  разноски по изпълнението, както и вземанията на ЧСИ за авансово дължими, но неплатени от С. такси и разноски за изпълнението, второ по ред вземане – обезпеченото с ипотека такова на жалбоподателя, присъединен взискател „ Ф.к.К. „ ЕООД – с конкретно посочени суми от цената на всеки имот, както и съответните разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ съразмерно на събраната сума в полза на ЧСИ. С оглед което разпределението не нарушава реда на предпочтителното удовлетворяване на вземанията, установен с разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Напротив, постъпилите суми са разпределени именно по този ред, като на първо място са отделени сумите за изплащане на вземанията за разноски по принудителното изпълнение / чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД /, а след това за вземанията, обезпечени със залог и ипотека - т. 3 от същата разпоредба. Няма нарушение на т. 2 от нея предвид че незаплатени данъци върху продадените имоти не се установяват, съответно община А. не е присъединен с такова вземане взискател. Във връзка с включените в разпределението в полза на ЧСИ авансово дължими от взискателя, но незаплатени от него такси и разноски е прието че несъбирането им от взискателя съставлява допуснато от ЧСИ дисциплинарно нарушение, но не и основание за незаконосъобразност на извършените без внасянето им изпълнителни действия, като при разпределението на събрана сума съдебният изпълнител може да ги възложи и съответно събере за сметка на  длъжника – в който смисъл т. 11 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Останалите възражения по жалбата са приети за неотносими към обжалваното изпълнително действие. Съдебният изпълнител няма право да преценява съществуването на съдебно признатото вземане по представения му изпълнителен лист, като разрешава материални права във връзка с изпълняемите притезания. Такива права няма и съда в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител и в частност в настоящото по чл. 463 от ГПК, за тях е предвиден специален исков ред. Въпросът за недействителността – нищожността, на публичната продан на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД - поради липса на самостоятелен статут на продадените сгради, също не подлежи на разглеждане в производството по чл. 463 от ГПК. Тя може да бъде релевирана и разглеждана под формата на възражение само в исковото производство по чл. 496 ал. 3, изречение първо, предложение първо от ГПК – съгласно разясненията дадени в т. 3 от ТР №4/11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК.  

         В жалбата срещу решението се поддържа че неправилно съдът не е разгледал възраженията за незаконосъобразност на обжалваното разпределение, касаещи възражението за недействителност – нищожност, на публичната продан на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и на възражението че първоначалния взискател С. е мним кредитор. Поддържа се след като разпределението може да бъде обжалвано на основание несеквестируемост на имотите / т. 1 от ТР № 2/26.06.2015 г.  по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК /, то следователно може да бъде обжалвано и поради липса на предмет на проданта – поради това че продадените имоти не са самостоятелни обекти, годни да бъдат предмет на право на собственост. Съгласно ТР № 4/11.03.2019 г. по т.д. № 4/2017 г. на  ВКС възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда вещно прехвърлителен ефект, а съгласно ТР № 5/18.05.2017 г. по т.д. № 5/2015 г. ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд по чл. 269, изречение второ от ГПК не се прилагат в производството по частна жалба. Като така съдът следвало да даде разрешение по същество на възражението за несъществуване на вземането на първоначалния взискател С. - инициирал проданта, който според жалбоподателя е мним кредитор, действащ съвместно с длъжника О. срещу присъединения взискател жалбоподателя „ Ф.к.К. „ ЕООД, както и на възражението за нищожност на проданта поради липса на предмет. Възразява се и против извода на съда че разпределението не е незаконосъобразно поради това че предвижда погасяване в полза на ЧСИ на авансово дължими, но незаплатени от взискателя такси. Поддържа се че не е ясно какви са те по основание и размер. Възразява се и против извода на съда да няма нарушение на разпоредбата на чл. 136 ал. 1 т. 2 от ГПК – невключване в разпределението на данъци за продадените сгради, тъй като не е ясно как ЧСИ е констатирал липса на такива.      

         Жалбата е неоснователна.

         Разпределението е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване; кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията , с която се ползва всяко от тях, респ. кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко от тях. В разпределението се включват само тези вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му – на първоначалния взискател и на присъединените - по право или по тяхно искане, както и разноските по изпълнението- в това число и тези, които се дължими авансово, но не са предварително внесени от взискателя и които съдебния изпълнител има право служебно да събере за сметка на длъжника в своя полза съгласно чл. 79 ал. 2 от ГПК. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им – от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред – чл. 136 ал. 3 от ЗЗД. С оглед горното жалбата срещу извършено разпределение може да се основава единствено на доводи за погрешни правни изводи на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на приетите вземания и техните привилегии, както и на процесуални нарушения при извършване на разпределението. При определяне кръга на взискателите съдебният изпълнител е длъжен да зачете съдебно признатите им вземания и не може да разрешава въпроси относно съществуването, респ. несъществуването на материалното право по представения изпълнителен титул  - в случая изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение досежно първоначалния взискател.  Извън компетентността и правомощията на съдебния изпълнител - както и на съда в производство по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, е да разрешава въпроси относно наличието на това материално право и  конкретно в аспекта съществува ли то в правния мир или кредиторът е привиден такъв. С оглед което правилно окръжният съд е приел че това възражение не може да се разреши в настоящото производство по чл. 463 от ГПК. Същото се отнася и за възражението за недействителност на проданта поради това че сградите не представлявали самостоятелен обект на правото на собственост, а принадлежности към друг главен обект. Тези възражения могат да се релевират и разглеждат само в исков процес – за който се отнасят и цитираната  от жалбоподателя съдебна практика. Действително съгласно т. 1 от ТР № 2 / 26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК длъжникът може да обжалва разпределението и на основание несеквестируемост на продадения негов имот, но горепосочените възражения не касаят несеквестируемост на имота, а и жалбоподателят не е длъжник по изпълнението, чийто имот е продаден. Предвид което правилно тези възражения са приети за ирелеванти за настоящия спор и не са разглеждани по същество.

         Правилно останалите възражения – относими към извършеното разпределение и като така подлежащи на  разглеждане в проверката по депозираната срещу него жалба, са приети за неоснователни.

 Както се каза по горе разноските по изпълнението - в това число и тези, които са дължими авансово, но не са предварително внесени от взискателя, съдебния изпълнител има право служебно да събере за сметка на длъжника в своя полза съгласно чл. 79 ал. 2 от ГПК. Предварителното невнасяне на авансово дължими от длъжника такси и разноски не опорочава извършените без тях  изпълнителни действия – в този смисъл разрешението, дадено в т.11 от ТР № 2 / 26.6.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Поради което правилно те са включени в разпределението, като са конкретно посочени по основание и размер на лист първи от същото. Неоснователно е възражението да не е ясно какво представляват и как са определени  по размер.

Неоснователно се поддържа и че по изпълнението не е установено липса на вземане на Община А. за данъци върху продадените имоти -  вземане с привилетия по т. 2 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД. Изискана е от съдебния изпълнител и е представена справка от общината за задълженията на длъжника О. за тях, видно от която задължения има, но те не са за незаплатени данъци и конкретно за данък сгради, а за такса битови отпадъци.

С оглед така установеното правилен е направения от окръжния съд извод че с извършеното от ЧСИ разпределение са правилно установени взискателите и техните вземания, правилно съгласно чл. 136 от ЗЗД са определени и спазени привилегиите на всяко от вземанията при тяхното удовлетворяване, като са отчетени и погасяванията по предходно извършени разпределения, поради което жалбата срещу него е неоснователна. Решението е правилно и се потвърждава. 

Предвид изложеното съдът

 

                                          Р   Е   Ш    И  

 

 

Потвърждава  Решение № 932 от 12.07.2019 г. по гр.д. № 994/2019 г. на Окръжен Съд – П..

Решението е окончателно.

 

 

 

Председател:                                       Членове: