№ 310
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100500569 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по жалба на присъединения взискател и ипотекарен длъжник „ФТС Б.“
ООД срещу разпределение от 12.11.2021 г., извършено по изп. д. № 20208380407622 на
ЧСИ с рег. № 838.
Жалбоподателят твърди, че вземането, за събирането на което е образувано
изпълнителното дело, било вече погасено в резултат от включването му в частична сметка за
разпределение, одобрена в производството по несъстоятелност на длъжника „Б. Б.“ ООД
(н.), по която на взискателя била разпределена сума, многократно надхвърляща вземането
му по издадения по гр.д. № 5838/2012 г. на СРС, 44 състав, изпълнителен лист. Наред с това
в обжалваното разпределение не било посочено дали обезпечените с ипотека вземания по
изпълнителните листове, издадени в полза на взискателя, се удовлетворявали съразмерно и
ако да - в какъв процент, а също така в нарушение на чл. 174 ЗЗД, изр. 2 ЗЗД били
определени за погасяване лихви, начислени за период от преди повече от две години от
датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. Според жалбоподателя
разпределението било незаконосъобразно и в частта относно разпределените разноски,
удовлетворими по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като били включени разноски,
некасаещи конкретния изпълнителен способ, и не била изчислена правилно таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ. В разпределението освен това не били посочени вземанията на държавата по чл.
136, ал. 1, т. 2, въпреки че се разпределяла сума от публична продан на имоти, които
следвало да бъдат декларирани, а също и не било посочено съществуват ли публични
вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Въз основа на изложеното жалбоподателят моли съда да
отмени обжалваното разпределение.
Взискателят „И.П.“ ЕООД счита жалбата за недопустима като подадена от
нелегитимирана страна - ипотекарен длъжник, който не бил лично задължен по
обезпеченото вземане. По същество взискателят намира жалбата за неоснователна, тъй като
в производството по несъстоятелност на длъжника били погасени единствено част от
1
вземанията по договора за кредит от 29.11.2007 г., а остатъкът в размер от 3 117 330,26 лв.
надхвърлял многократно сумата, за която бил издаден изпълнителният лист от 27.02.2012 г.
Спазено било и изискването на чл. 174, изр. 2 ЗЗД, тъй като за събиране на вземането по
изпълнителния лист било образувано изпълнително производство още през 2011 г. Таксата
за опис върху имотите била платена предварително от взискателя и съдебният изпълнител
правилно я приспаднал при определяне на пропорционалната такса. Взискателят сочи също,
че недекларирането на продадения имот не би могло да препятства нито принудителното
изпълнение спрямо него, нито удовлетворяването на кредиторите със сумата от продажбата
му.
Съдебният изпълнител излага възражения, напълно идентични с поддържаните от
ответника по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима. На първо място, съгласно т. 2 от ТР № 4/2017
г. на ОСГТК ипотекарният длъжник има правата на длъжник, когато се касае до
упражняване на предвидените в закона средства за защита на тези права. На следващо
място, конкретният правен интерес от обжалване на разпределението на получената от
осребряване на ипотекираната вещ сума произтича от възможността незаконосъобразно да
бъдат погасени вземания в ред, предхождащ реда на ипотекарния кредитор. Отделно,
процесната жалба е допустима и поради обстоятелството, че същата е подадена от лице,
имащо качеството и на присъединен взискател.
По същество се установява следното:
Изп. д. № 20208380407622 е образувано по молба на „Л.И.“ АД в качеството му на
цесионер срещу „Б. Б.“ ООД за събиране на вземанията по изпълнителен лист от 27.02.2012
г., издаден по гр.д. № 5838/2012 г. на СРС, 44 състав, и произтичащи от договор за
инвестиционен банков кредит № 992 от 29.11.2007 г. Впоследствие на мястото на
първоначалния взискател е констиутиран последващият цесионер „И.П.“ ЕООД, който е и
титуляр на вземанията по изпълнителния лист към момента на изготвяне на обжалваното
разпределение. Същият се легитимира като кредитор и по изпълнителни листове, издадени
по гр.д. № 61636/2020 г. на СРС, 168 състав, издадени отново за вземания по същия договор
за банков кредит.
Вземанията по изпълнителните листове са обезпечени с договорна ипотека, учредена
с НА № 45/2007 г., върху притежавано от „Б. Б.“ ООД (н.) право на строеж за изграждане на
недвижими имоти в УПИ II-428 с площ от 990 кв.м., находящ се в гр. София, местност
„Манастирски ливади – Изток“. В молбата по чл. 426 ГПК е поискано насочване на
изпълнението конкретно върху офис № 7 и паркоместа № № 29 и 30, придобити от „ФТС Б.“
ЕООД на 16.11.2009 г. след упражняване на правото на строеж от суперфициаря.
Процесното разпределение касае продажната цена, получена при осребряване на
горепосочените имоти, в размер от 181 000 лв. Съдебният изпълнител е определил, че по
реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД следва да се погасят вземанията за заплатени от взискателя
„И.П.“ ЕООД такси по ТТЗЧСИ в размер от 4 207,20 лв. и вземането на съдебния
изпълнител за пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, а остатъкът в размер от 174 101,90
лв. е разпределен в полза на ипотекарния кредитор „И.П.“ ЕООД на основание чл. 136, ал. 1,
т. 3 ЗЗД.
При тези факти съдът намира жалбата за жалбата е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
В производството по обжалване на разпределението съдът следва да извърши
служебна проверка на законосъобразността на обжалвания акт независимо от наведените от
2
страните възражения (тъй като съгласно чл. 463, ал. 1 ГПК производството се развива по
реда за разглеждане на частните жалби, за което е приложимо ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на
ВКС). За извършването й съдът следва да отговори на въпроса на кой кредитор каква сума
и за погасяване на кои вземания следва да се разпредели при спазване на разпоредбите на
чл. 136 и чл. 76 ЗЗД.
Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД в първи ред на удовлетворение се отнасят
вземанията за разноски по обезпечаване и принудително изпълнение, касаещи по правило
конкретния имот, а в определени хипотези – ако напр. е осребрена най-скъпата вещ – и
други разноски на първоначалния взискател, общи за изпълнението. Съгласно т. 6 от ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВСК тук се включват разноските, насочени към осъществяване на
публичната продан (възбрана, опис, оценка и т.н.), а ако продаваната вещ е „най-скъпата“ –
и таксата за образуване на изпълнителното производство и разноските за адвокатско
възнаграждение.
В настоящия случай съдебният изпълнител е включил в този ред вземането на
взискателя за направени разноски в общ размер от 4 207,20 лв. Видно от издадената от
съдебния изпълнител фактура № **********/11.01.2021 г., в тази сума са включени
следните такси: за налагане на запор без извършване на опис (т. 9 ТТРЗЧСИ), за връчване на
покана (т. 5 ТТРЗЧСИ), за определяне на начина на изпълнение (т. 2 ТТРЗЧСИ), за цялостно
проучване на имущественото състояние (т. 2 ТТРЗЧСИ), за образуване на изпълнителното
дело (т. 1 ТТРЗЧСИ), за опис (т. 20 ТТРЗЧСИ), допълнителни разноски по т. 31 ТТРЗЧСИ в
размер от 186 лв. и разноски за вещо лице. Разноските в размер от 186 лв. не са
индивидуализирани във фактурата, но в Постановление от 20.11.2020 г. са посочени
отделните действия, за които е кумулирана тази сума – „такси по т. 1, т. 3, т. 5, т. 9 и т. 10
ТТРЗЧСИ“.
От изложеното е видно, че съдебният изпълнител е разпределил сума за погасяване
на вземания за разноски, които не са привилегировани (не касаят изпълнителния способ -
напр. такса запор), или за разноски за неизвършени действия (напр. такса за определяне на
начина на изпълнение, макар той да е определен от взискателя). Наред с това съдебният
изпълнител е включил повторно едни и същи такси – така в сумата от 186 лв. се включват
такси, които са изведени и на отделен ред в издадената фактура (т. 1, т. 5, т. 9 ТТРЗЧСИ) и
съответно се явяват погасени два пъти.
По реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, както беше посочено по-горе, следва да се
разпределят само разноските за извършване на способа, от който е осребрена сумата
(налагане на възбрана, извършване на опис и оценка), а предвид липсата на данни за по-
скъпо имущество, подлежащо на осребряване – и общите разноски (за образуване на
изпълнителното дело и за изпращане на покана за доброволно изпълнение), но не и
разноските за неприложени способи. Ето защо в този ред на взискателя следва да се
разпредели сумата от 3 864 лв., представляваща сбор от дължимите такси за образуване на
изпълнителното дело, за изпращане на покана за доброволно изпълнение, за налагане на
възбрана, за извършване на опис и разноски за вещо лице с начислен ДДС, а в полза на
съдебния изпълнител – таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, определена след приспадане на
стойността на разноските за опис (2 690,90 лв.).
От събраните от съдебния изпълнител данни може да се заключи, че не е налице
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД (съдебният изпълнител е подал молба до Столична
Община за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имотите, върху които е насочено
изпълнението, като с писмо от 24.03.2021 г. е отговорено, че имотите не са декларирани и за
изготвяне на служебна данъчна партида е необходимо представяне на документ на
собственост) и поради това такова вземане правилно не е определено за погасяване. Ето
защо остатъкът от подлежащата на разпределяне сума, а именно 174 445,10 лв., следва да
бъде разпределена в реда по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в полза на ипотекарния кредитор. Тъй
3
като този кредитор се е легитимирал с вземания от различен характер – главница, лихва,
разноски, то следва да се определи кои от тях и в какъв размер се погасяват. Във всички
случаи обаче не следва да се прави съотношение и да се извършва съразмерно погасяване
по чл. 136, ал. 3 ЗЗД на вземанията по изпълнителните листове, както е сторил съдебният
изпълнител, тъй като кредитор по тях е едно и също лице. Ето защо тези вземания следва
да се разгледат в тяхната цялост (главница, формирана от главниците по всички
изпълнителни листове, лихва, формирана от лихвата по всички изпълнителни листове и
т.н.), като бъде направена преценка кои и каква част от тях са били вече погасени към
момента на изготвяне на разпределението. За тази цел съдът е длъжен да съобрази
извършеното в производството по несъстоятелност разпределение – видно от
Определение № 262779/20.05.2021 г., постановено по т.д. № 3093/2011 г., е одобрена
частична сметка, с която са погасени следните вземания по процесния договор: 11 509,40 лв.
и 7 500 лв. – разноски, 2 239 364,30 лв. – мораторни лихви, 226 593,76 лв. – „договорна
лихва“ и частично главница. Съдът е посочил, че в резултат от това разпределение
вземането за главница следва да се счита погасено над сумата от 3 117 330,26 лв.
При зачитане на извършеното в полза на взискателя разпределение в рамките на
производството по несъстоятелност настоящият състав приема, че към момента на
процесното разпределение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД вече са били погасени разноските и
лихвите по договора за кредит, а главницата по процесните изпълнителни листове – не, тъй
като тя е в размер, по-малък от общия размер на непогасеното главно вземане. Следователно
сумата от 174 445,10,90 лв. трябва да се отнесе в погашение на главницата, която се събира в
процесното индивидуално изпълнително производство. Доколкото с това се изчерпва
подлежащата на разпределение сума, то ирелевантни са възраженията на жалбоподателя
относно липсата на отбелязване в обжалваното разпределение относно наличието на
кредитори от следващ ред, вкл. по чл. 136, ал. 1, 6 ЗЗД.
По изложените съображения обжалваното разпределение следва да бъде отменено и
да бъде извършено ново в горепосочения смисъл.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение от 12.11.2021 г., извършено по изп. д. № 20208380407622
на ЧСИ с рег. № 838, като вместо него постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ сумата в размер на 181 000 лв., постъпила от осребряване на правото
на собственост върху недвижими имоти, представляващи офис № 7 и паркоместа № 29 и 30,
находящи се в сграда с идентификатор 68134.1006.744.1 в гр. София, местност
„Манастирски ливади – Изток“, както следва:
1. По чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
- в полза на „И.П.“ ЕООД – 3 864 лв. разноски за образуване на изпълнителното дело,
за изпращане на покана за доброволно изпълнение, за налагане на възбрана, за извършване
на опис и разноски за вещо лице с начислен ДДС;
- в полза на съдебния изпълнител – пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в
размер от 2 690,90 лв.
2. По чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – 174 445,10 лв. в полза на „И.П.“ ЕООД за погасяване
на главница по договор за банков кредит № 992 от 29.11.2007 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – гр. София в
4
едноседмичен срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5