РЕШЕНИЕ
№ 1493
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110200455 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от “***“ ООД гр. Варна, ЕИК ***, срещу Наказателно постановление №23-0001632 от
06.10.2021 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което
за нарушение по чл.91в, т.2, пр.2 от Закон за автомобилните превози (ЗАвП) на въззивника е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер 2000.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено при
неправилно преценена фактическа обстановка и при неправилно приложен материален
закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква, че
изпълнителното деяние по приложената санкционна норма се изразява в несъхранение или
за отказ да се предоставят документи или информация на проверяващите, докато в
обстоятелствената част на АУАН и НП нарушението е описано като непредставянето в срок
на изискана информация, което не кореспондира със санкционната норма и с това е
ограничено правото на защита. Твърди също наличие на договор с друго дружество за
извличане на данните от дигиталните тахографи и картите на водачите, но изпълнителят не
е изпълнил задължението си. Оспорва и правната квалификация на твърдяното нарушение.
Претендира отмяна на НП и присъждане на направените разноски за възнаграждение на
адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призовавана, не се представлява. В съпроводително
писмо към жалбата изразява становище за доказаност и съставомерност на твърдяното
нарушение. Отправя и претенция за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с извършвана комплексна проверка за дейността през периода от
01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. на въззивното дружество „***" ООД, притежаващо лиценз
1
№4577 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 07.11.2025 г., на
14.06.2021 г. на представляващото дружеството лице била връчена лично покана рег.№ 14-
00-51-773 от 01.06.2021 г. с отразени в същата документи, които следвало да бъдат
представени в седемдневен срок от получаването.
При изтичане на предоставения срок било констатирано, че към датата 22.06.2021
г. от въззивника не била представена изисканата с отправената покана информация от
дигиталната карта на водача Христина Семерджиева, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф, монтиран в МПС с рег.№В4241ВМ, за периода на комплексната проверка от
01.08.2020 г. до 30.11.2020 г.
При тази констатация участващият в проверката свид. Б. И. – ст. инспектор, приел,
че превозвачът е осъществил нарушение по чл.91в, т.2, пр.2 ЗАвП, поради което на
31.08.2021 г. съставил АУАН срещу въззивното дружество, в който описал като основна
констатация, непредставянето в предоставения срок на изисканата с поканата информация
от дигиталната карта на водача Х. Семердижива.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН, поради което и въз основа на материалите по преписката, на 06.10.2021
г. наказващият орган издал процесното НП, в което възпроизвел изцяло фактическите
обстоятелства и квалификацията на твърдяното нарушение, посочени в АУАН и наложил
предвиденото в чл.104, ал.7 ЗАвП наказание „имуществена санкция“ във фиксирания размер
2000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от приобщените документи – жалба вх.№52-00-51-10029 от 26.10.2021 г., НП №23-
0001632 от 06.10.2021 г., АУАН №292940 от 31.08.2020 г., Заповед РД-08-30 от 24.01.2020
г., покана от дата 01.06.2021 г., Обяснение от 30.07.2021 г., международни товарителници,
справка нарушител, приложенията към жалбата и др., както и от кредитираните
непротиворечащи помежду си, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените
документи, показания на всеки един от свидетелите Й. Йорданов и Б. Г..
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
оспореното НП, в установения 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата е допустима и следва да
бъде разгледана.
НП е издадено от компетентен орган – Директор на РД “АА“ Варна, като
длъжностно лице съобразно чл.92, ал.2 ЗАвП и чл.189, т.12 ЗДвП.
АУАН №292940 от 31.08.2020 г. и НП №23-0001632 от 06.10.2021 г. са формално
редовни, съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са надлежно връчени.
Въпреки горното съдът споделя възраженията в жалбата, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, НП следва да съдържа описание
на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената
правна норма, като в обстоятелствената част на НП следва да фигурират всички
съставомерни факти. Санкционната норма на чл.104, ал.7 ЗАвП предвижда налагане на
административно наказание на превозвач, който не съхранява тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период
2
от 365 дни или отказва да ги предостави за проверка на контролните органи, но в
конкретния случай се сочи единствено, че превозвачът не предоставя на служителите за
проверка изисканата с процесната покана информация, извлечена от паметта на дигиталния
тахограф, монтиран на МПС рег.№В4241ВМ за дигитална карта на водача Х. Семерджиева
за периода на комплексната проверка, а фактически твърдения, дали се съхранява тази
информация и дали има отказ същата да се предостави, в АУАН и в НП липсват.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г., превозвачите и
лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния
тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко
един път на 90 дни – за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път
на 28 дни – за данните от картата на водача.
В конкретния случай не става ясно, дали изобщо е била извлечена процесната
информация от дигиталната карта на водача, респективно имало ли е обективна възможност
тя да бъде предоставена, като непредставянето на информацията от паметта на дигиталния
тахограф не води до категоричния извод, че има отказ, а и констатация за такъв извод не се
съдържа в АУАН и в НП, а фактическо твърдение, че извлечените данни от дигиталния
тахограф не се съхраняват от въззивника, в АУАН и в НП не е формулирано.
Съгласно Решение №1092 от 05.06.2019 г. на Административен съд - Варна по
КАНД №715/2019 г., непредставянето на контролните органи на определени документи или
извлечения, не е визирано в хипотезите на чл.104 ал.7 от ЗАвП, като в тази санкционна
норма са включени две хипотези, които се различават по своя фактически състав, поради
което, за да се приложи тази норма следва да се опишат пълно и точно фактите и
обстоятелствата, които определят едно деяние като съставомерно по тази разпоредба.
Приема се, че визирането единствено на факта, че изисканата информация не е била
представена на контролния орган в определения с поканата срок, не осъществява нито една
от хипотезите на чл.104, ал.7 ЗАвП, поради липса на съставомерни факти в описанието на
деянието и че само при тези факти - непредставяне в срок, не е ясно, съхранени ли са
документите или е налице отказ да бъдат предоставени.
Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна
/както в АУАН, така и в НП/, непосочването на обстоятелствата, при които същото е
извършено, непосочването на конкретни факти, от които да се направи извод, евентуално, на
коя дата би могло да бъде извършено нарушението, винаги съставляват съществени
процесуални нарушения, тъй като възможността санкционираният да бъде наясно, в какво е
обвинен, е била ограничена. Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на
нарушението, да се установяват едва в с. з., тъй като същите императивно следва да
фигурират в НП. Следва да се отбележи константната съдебна практика в производствата по
ЗАНН, че в тежест на АНО е, да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не
го е извършил, още повече, че няма как, съдържанието на АУАН и НП да се допълват с
доказателства, събрани в с. з.
Освен горното съдът споделя и становището, че неправилно е приложен
материалния закон.
В горния смисъл са редица решения на Административен съд - Варна, сред които
Решение по К.Н.А.Х.Д. №183/2019 г. и Решение по К.А.Н.Д №1955/2017 г., в които е
прието следното:
Разпоредбата на чл.104, ал.7 ЗАвП ангажира отговорността на превозвач или на
лице по чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата
на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните
органи. Съобразно разпоредбата на чл.91в ЗАвП превозвачите, ръководителите на
3
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията,
извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове.
В конкретния случай, за да съхрани информация, извлечена от паметта на
дигиталната карта и да има възможност в последствие при желание да ги предостави,
превозвачът би следвало да я извлече.
Дали изобщо за процесния период е била извлечена процесната информация, каква
е била причината, ако е била извлечена - защо не е била предоставена за проверка, съхранил
ли я е превозвачът или не, отказал ли е по някаква причина да я предостави за проверка -
доказателства не са събрани в хода на АНП, не са ангажирани и в съдебната фаза, а и
никакви факти в тази насока не са посочени както в АУАН, така и в НП. В този смисъл,
липсват доказателства за извършване на нарушение, което да се санкционира именно от
нормата на чл.104, ал.7 ЗАвП.
Налагането на административно наказание за нарушение, което не е било
безспорно установено, че е извършено и неправилното квалифициране на нарушението,
обуславят извод за неправилно приложение на материалния закон, тъй като
административно наказание не следва да се налага единствено, защото се приема, че има
някакво нарушение /недоказано какво точно/, а следва да се налага за конкретно нарушение
и то тогава, когато същото е било установено по безспорен и несъмнен начин.
Ирелевантен е въпросът, че е ангажирана обективната имуществена отговорност
на дружеството-въззивник, тъй като според практиката на Административен съд - Варна,
действията или бездействията на ЮЛ се материализират чрез поведението на неговите
органи.
В горния смисъл са Решение КНАХД №522/2019 г. и Решение по КНАХД
553/2019 г., двете по опис на Административен съд - Варна.
При така изтъкнатите съображения, съдът счита, че НП следва да бъде отменено
поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с
оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза
на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на
адвокат в претендирания размер 410.00 лв, който не надвишава установения минимум по
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0001632 от 06.10.2021 г., издадено
от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по
чл.91в, т.2, пр.1 ЗАвП на „***" ООД гр. Варна, ЕИК ***, е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер 2000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Б***"
ООД гр. Варна, ЕИК ***, сумата 410.00 лв (четиристотин и десет лева, 00 ст.),
представляваща разноски за възнаграждение на адвокат.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-
дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5