Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
VII-ми въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.
ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря Красимира Динева и прокурора Кр.Кирилов като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА
В.Н.А.Х.Д.№345/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на гл.21 от НПК.
С решение
от 03.10.2019г. по Н.А.Х.Д.№5068/2019г., СРС, НО, 22-ри с-в е признал обвиняемия Р.Р.И.
за виновен в извършването на престъпление
по чл.324, ал.1 от НК, за това, че на 10.11.2018г. около 10:05 часа в гр.София,
на бул. “Г.М. Димитров” срещу №12 с посока на движение от бул.“Цариградско
шосе” към бул.“Драган Цанков”, с л.а.
марка „Фолксваген ”, модел “Кади” с ДК №*******, жълт на цвят, с отличителни
стикери на таксиметров автомобил - с надпис „ОК Супертранс“, с трайно монтирана
на покрива табела с надпис: „Такси“, с включени в зелено лампи тип „черешки“ на
предното стъкло, е упражнявал професия „таксиметров превоз на пътници“, водач
на таксиметров автомобил, без да има съответната правоспособност за това - не е
притежавал удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил , което се изисква
на основание чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г., за таксиметров превоз
на пътници, съгласно, който „Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да
отговаря на следните изисквания: т.5 да притежава удостоверение „Водач на лек
таксиметров автомобил, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за
съответната община, поради което и
на осн. чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност като му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200лв. /двеста лева/.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от упълномощения защитник на обвиняемия -
адв.И.Д. - САК. В сезиращия въззивния съд акт се настоява, че в решението на
СРС наказанието е определено несправедливо като не са отчетени смекчаващите
вината обстоятелства. Прието е, че удостоверението с изтекъл срок на обвиняемия, е
безсрочно като водачът не се е снабдил с ново такова по обективни причини, тъй
като не е имал финансови средства да заплати по-рано наложена му глоба. Поради
това се настоява за приложение на чл.9, ал.2 от НК и съответно оправдаване на И..
По-късно
след запознаване с мотивите на първия съд, е постъпило и допълнение към
въззивната жалба, в което отново се подчертава, че обвиняемият И. е бил правоспособен,
което изключва обективен елемент от състава на престъплението по чл.324, ал.1
от НК. Отново се моли за приложение на чл.9, ал.2 от НК.
По делото
е постъпил и въззивен протест от прокурор при СРП. В сезиращия въззивния съд
акт се настоява решението на СРС да е неправилно и незаконосъобразно в частта
относно размера на определеното на обвиняемия административно наказание.
Посочва се, че неправилно първият съд е определил наказание под нормативно
заложеното в чл.324, ал.1 от НК, тъй като в случая обвиняемият се освобождава
от наказателна отговорност и предвидения размер на административното наказание
„Глоба“ е нормативно заложен. Поради тези съображения се моли за изменение на
първостепенния съдебен акт в частта относно определеното на И. административно наказание като му бъде
наложено законоопределеното от 1000лв. /хиляда лева/ до 5000лв. /пет хиляди
лева/.
В
разпоредително заседание на 29.01.2020г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и
свидетели, изслушването на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание представителят на
СГП поддържа
протеста. Споделя изводите на
съда за несъмнена доказаност виновността на обвиняемия в извършено престъпление
по чл.324, ал.1 от НК. Набляга
на факта, че правоспособността е обвързана с определен срок, а не е безсрочна,
както настоява обвиняемия. Счита, че решението на СРС следва да бъде изменено относно размера на наложеното наказание „Глоба“, който следва да е 1000лв. /хиляда лева/, тъй като не
са налице предпоставките на чл.78а, ал.5 от НК.
Защитникът на обвиняемия – адв.Д. отново претендира пред въззивния му съд подзащитният
му да
е бил правоспособен водач към датата на
инкриминираното деяние, удостоверено
със съответен талон, въпреки че същият е бил с изтекъл
срок. В алтернатива, моли, ако не прецени горните аргументи за
основателни, съдът да приложи нормата на
чл.9, ал.2 от НК с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства относно
личността на дееца.
Обвиняемият И.,
редовно призован, се явява лично пред въззивната инстанция. Дава обяснения
по повдигнатото му обвинение, в които настоява да е имал правоспособност към
инкриминираната дата, тъй като е издържал изпит за правоспособност по-рано.
Обяснява причината да не продължи валидността на удостоверението за
правоспособност в липсата на финансови средства за заплащане на предходно
наложена глоба от ДАИ. В правото си на лична защита и
последната си дума катоподкрепя доводите на защитника си, И. моли за отмяна на
наложената му глоба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като
обсъди доводите във въззивната жалба и протест, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира следното:
Първоинстанционното решение е
постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и
способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС.
Настоящият въззивен състав не намира основания за ревизиране фактологията,
приета от първия съд, която между впрочем не се оспорва от защитата и се
изразява в следното:
Обвиняемият Р.Р.И. е роден на ***г. в гр.София, българин,
български гражданин, с адрес по
местоживеене:***, със средно образование,
женен, работи като таксиметров шофьор, с ЕГН:**********, неосъждан.
На 10.11.2018г. обвиняемият И. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел “Кади” с ДК №*******, жълт на цвят, с
отличителни стикери на таксиметров автомобил - с надпис „ОК Супертранс“, с
трайно монтирана на покрива табела с надпис: „такси“, с включени в зелено лампи
тип „черешки“ на предното стъкло.
Таксиметровият
автомобил се движил в гр.София по бул.„Г. М. Димитров” с посока към бул.
“Драган Цанков”. Около 10:05 часа на
посочената по-горе
дата на бул. “Г. М. Димитров” срещу
№12 бил спрян от двама служители на 01
РУ- СДВР – св.С.С.и
св.Е.К.за полицейска проверка.
Проверяващите
установили, че водачът на таксиметровия автомобил - обвиняемият И. представил удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил, изискуемо по Наредба №34 за таксиметров превоз на
пътници от 06.12.1999г., което било с изтекъл срок /стар образец/.
Според
съдържанието на изисканата
от Изпълнителна агенция „Автомобилни
администрация" справка към
10.11.2018г. на обвиняемия И.
е било издадено удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил, валидно до
30.06.2018г.
Обвиняемият И. бил
задържан със заповед на полицейски
орган за срок от 24 часа.
Въззивната съдебна инстанция не може да
не се съгласи с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло
подкрепят изложените фактически изводи, описани в Постановлението на
прокуратурата за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, в каквато насока СРС е направил
съответен, достатъчен за нуждите на производството доказателствения анализ.
Първоинстанционният съд е дал доказателствена
вяра на всички приобщени доказателства, въпреки че не ги е анализирал поотделно
и в тяхната съвкупност, но като краен резултат изводите на решаващата инстанция
са правилни. В действителност по делото няма доказателствени материали, които да
не могат да бъдат кредитирани.
Въззивният съд, след като извърши
задължителната служебна проверка на доказателствените изводи на първата
инстанция касателно дадената пълна кредитация показанията на св.С.и св.К., не
намира основания да се дистанцира от този извод. Изложеното и от двамата пътни
полицаи подкрепя по идентичен начин обективираното в Постановлението на СРП с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност, доколкото същите дават
категорични сведения както за състоянието на л.а. /с поставена обозначителна
табела за извършване на таксиметров превоз, с включен касов апарат/, факта, че е
представил удостоверение с изтекъл срок на валидност. Налице е пълен унисон
между изложеното от двамата пътни полицаи и отразеното в протокола за
доброволно предаване, заповедта за задържане на обвиняемия, протокола за оглед на
местопроизшествие, дневния
финансов отчет, удостоверението за водач на
таксиметров автомобил и др.
Въззивният състав, подобно на
предходния, кредитира и приобщените и с най-съществено значение за процеса - справка-картон
на водача и справка от агенция „Автомобилни администрация”, доколкото от първото се установява факта на значителен
брой нарушения от страна на водача, а от второто - констатираното и от пътните
полицаи изтичане срока на валидност на удостоверението за водач на таксиметров
автомобил.
Констатация за необремененото съдебно
минало на обвиняемия И. към датата на деянието,
долният съд правилно е направил въз основа на приложената и приета по делото
като писмено доказателство справка за съдимост.
При описаните факти районният
съд е стигнал до обосновани правни изводи в насока реализиране от
обвиняемия И. на
обективните и субективни елементи на престъплението по чл.324, ал.1 от НК.
Редът за
осъществяване на таксиметрова дейност като правно-регламентирана такава, както
и изискванията към водачите на таксиметрови автомобили е уреден в посочения
по-горе подзаконов нормативен акт - Наредба №34 от 06.12.1999г. за таксиметров
превоз на пътници, издадена от Министерство на транспорта (обн., Дв. бр.109 от
14.12.1999г., изм и доп). По отношение на водачите на леки таксиметрови
автомобили са поставени императивни изисквания в чл.18 от Наредбата с оглед
упражняване по законосъобразен начин посочената в наредбата дейност.
Под
понятието „съответна правоспособност”, употребено в чл.324, ал.1 от НК, се
разбира признатата по съответния ред подготовка за правилно упражняване на
определена професия или занаят от едно физическо лице. Именно през такава
подготовка, която се удостоверява чрез надлежни за това удостоверителни
документи не е преминал обвиняемия И.,
доколкото на същия е изтекъл срока на действие на издавано Удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил“.
Ето защо
и обвиняемият И. е осъществил от обективна страна престъпния състав по чл.324, ал.1 от НК, реализирайки на 10.11.2018г.
таксиметров превоз, без правоспособност. Последното не се
оспорва от обвиняемия, който единствено набляга на тезата, че не е могъл да
заплати глоба по предходно нарушение, за да си поднови удостоверението за водач
на таксиметров автомобил. Съставът на престъплението по чл.324, ал.1 от НК е
формален, на просто извършване, т.е не е необходимо да се изследват наличието
или не на вредни последици от противоправното и виновно деяние, а също и
причините, довели до липсата на удостоверение. Изтичането срока на подобен
документ, който е част от сложния фактически състав за придобиване на
правоспособност се съотнася с неговата липса, а поради това и с изпълване
обективните елементи на твърдяното престъпление от страна на СРП.
В тази
насока, защитата и обвиняемият И. насочват
тезата си към това, че след като водачът вече е положил някога изпит за
упражняване на таксиметрова дейност, това според тях би следвало да даде
правоспособност за «вечни времена». Това тълкуване е неправилно. Следва да се
има предвид, че правоспособността за упражняване на таксиметрова дейност, както
самият обвиняем тълкува това понятие в обясненията си е нещо повече от това да
управляваш МПС и да имаш съответно свидетелство за правоуправление. Таксиметровата
дейност с оглед характера й налага по-сериозна отговорност на водачите, тъй
като извършват превоз на пътници. Именно поради това и законодателят е поставил
определени допълнителни изисквания за правоспособността на тази група лица,
включваща и надлежно издадено и валидно Удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“. Ирелавантни са както беше отразено и по-горе причините, поради
които удостоверението не е подновено. Още повече, че самият обвиняем твърди
това да е поради собствено неправомерно поведение, за което е административно
санкциониран. Тук е мястото да се отбележи, че според показанията на цитираните
по-горе полицейски органи, които с спрели обвиняемия за проверка, това не е
било първо негово нарушение или задържане за неправомерно и несъответно
упражняване на таксиметрова дейност. Нещо повече, изводимо от справката на
водача, И. е и с немалък брой
нарушения на пътя, което още повече увеличава обществената му опасност и прави
трудно приложим чл.9, ал.2 от НК, в каквато насока е другата алтернатива за
оневиняване на обвиняемия.
От субективна
страна правилно
контролираната съдебна инстанция е приела, че инкриминираното деяние е
извършено от обвиняемия И. при условията на пряк
умисъл. Обвиняемият И. е съзнавал, че упражнява професия, изпълнението на
дейностите по която изисква наличието на определени документи, които той не е
притежавал и въпреки това е осъществявал таксиметрова дейност като шофьор на
лек таксиметров автомобил. Съдебният състав напълно споделя подробно развитите
от към правна съставомерност доводи на първата инстанция, поради което и не
намира за нужно да ги преповтаря /р.№372 от 01.10.2012г. по н.д.№1158/2012г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС/.
Настоящият съдебен
състав, в унисон с виждането на СРС намира, че престъпното поведение на
подсъдимото лице не би могло да покрие обективните критерии в чл.9, ал.2 от НК, предвид следното:
Извършеното деяние се
отличава с изискуемата се по чл.9, ал.1 от НК обществена опасност -
удостоверението е изтекло от преди повече от три
месеца, вадачът е административно санкциониран многократно, липсата на
валидност на удостоверението за водачна таксиметров автомобил е установявана и
при предходни проверки на полицейските служители/. Тези обстоятелства според
съда не биха могли могат да обосноват малозначителност на
деянието, поради което не може да се говори, че е налице хипотезата на чл.9,
ал.2 от НК. Предвид изложеното, СГС прецени, че правилно СРС е
приел, че извършеното от обвиняемия И. изпълва състава на чл.324, ал.1 от НК.
За това
престъпление законодателят е предвидил наказание „Глоба” до 1000лв. /хиляда
лева/. Градският съд в този му състав, подобно на СРС намира, че са налице
задължителните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК,
предвид императивния характер на същата. Обвиняемото лице не представлява
голяма обществена опасност, целите на наказанието могат бъдат постигнати и
посредством обсвождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание. Към деня на извършване на деянието обвиняемият И. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава Осма. От
престъплението няма причинени имуществени вреди, които следва да бъдат
репарирани, доколкото такива липсват в самия престъпен състав на това
престъпление. Липсват и процесуалните пречки за прилагане института на освобождаване от
наказателна отговорност по чл.78а, ал.7 от НК.
Незаконосъобразно обаче според въззивния съдебен
състав районният съд е определил размера на административното наказание от 200лв. /двеста лева/ като
неправилно е разтълкувал съдържанието на чл.78а, ал.5 от НК. Според цитираната
норма, когато
за извършеното престъпление е предвидено само наказание „Глоба“, административното наказание не може да
надвишава размера на тази глоба. В конкретния случай, наказанието,
предвидено за престъплението по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК е „Глоба” до
1000лв. /хиляда лева/, което означава, че размера на административното наказание, което може да бъде наложено на обвиняемия по реда на чл.78а от НК не може
да надвишава този размер. Това обаче не дава възможност на съда в този случай да слиза под
установения в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК минимум на административното
наказание, който в случая също е 1000лв. Когато съдът налага наказание за престъпление по чл.354а, ал.5 от НК и не са налице основанията по
чл.78а от НК, доколкото не е предвиден минимум на размера
на наказанието “Глоба”, съществува
законова възможност същото
да бъде от 100 /сто/ до 1000лв. /хиляда лева/ съобразно чл.47, ал.1 от НК. При условие, че приложението на чл.78а от НК
при наличие на основанията за това е винаги задължително, на обвиняемия се дава
процесуална привилегия да не бъде наказан по углавен ред, въпреки че е извършил
престъпление, което задължава съда да съблюдава правилата за определяне на
административно наказание по чл.78а, ал.1 от НК, вкл. и досежно размера на
административната санкция, която може да наложи. Поради това в тази хипотеза
/случаите на чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК/ административното наказание не
може да бъде в друг размер освен „Глоба“ от 1000лв. /хиляда лева/,
представляваща минималната предвидена в чл.78а, ал.1 от НК и съответстваща на
ограниченията по чл.78а, ал.5 от НК.
Ето защо, СГС
прие, че именно законовоопределената като размер административна санкция ще
изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя като ще се постигне и целите
на чл.12 от ЗАНН - за индивидуална и генерална превенция спрямо И. и другите лица, склонни да извършват
такъв род престъпления. Несъгласието на обвиняемия с размера на глобата,
наведено пред СГС, липсата на финансови средства, вкл. да бъде заплатена
стойността на наложена от друг административен орган глоба, не може да бъде
основание за неправилно приложение на закона. Още повече, доколкото на обвиняемия
се дава шанс да се третира като неосъждан и да продължи живота си, съблюдавайки
утвърдените от НК правила за поведение. Както правилно отбеляза и самия обвиняем
в обясненията си – таксиметровата дейност е нещо различно, нещо повече и нещо
по-отговорно от управлението на МПС, поради което и лицата, които упражяват
такава професия следва да отговарят на по-високи изисквания и да ги съблюдават
стриктно, именно за да се гарантира сигурността на пътуващите в таксиметрови
автомобили.
В обощение,
поради горенаведените изводи се налага частично
изменение на обжалвания първоинстанционен съдебен акт досежно размера на
определеното на обвиняемия адмиистративно наказание, респ. уважаване на
протеста в тази му част и съответно потвърждаване на решението в останалата му.
С
оглед горното и на осн. чл.334, ал.1, т.3, вр. чл.337, ал.2,
т.3 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Решение от 03.10.2019г. по
Н.А.Х.Д.№5068/2019г., СРС, НО, 22-ри с-в като УВЕЛИЧАВА размера на административното
наказание „Глоба“, наложено на обвиняемия Р.Р.И. /със снета самоличност/ от 200лв.
/двеста лева/ на 1000лв.
/хиляда лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................