Определение по в. ч. гр. дело №2237/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №2178

гр.Пловдив, 23.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 2237/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 вр. с чл.263 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Н.А.И. *** срещу разпореждане от 07.06.2019г. по гр.д. № 16741/2015г. на РС Пловдив, ІІІ гр.с. /л.584, т.2/, с което е  върната насрещна въззивна жалба с вх. №  32366/17.05..2019г.  по описа на РС Пловдив /л.576, т.2/ срещу решение № 1080/20.03.2019г. по гр.д. № 16741/2015г. на РС Пловдив, ІІІ гр.с. /л.529, т.2/. Твърди се че решението е неправилно, защото насрещната въззивна жалба с нищо не се различава от въззивната жалба освен, че е подадена в срока за отговор на друга въззивна жалба. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане.  

          Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

          РС Пловдив за да постанови акта си е приел, че при обективно и субективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.45 от ЗС въззивната жалбата, по която на Н.А.И. като срещуположна страна следва да се изпрати препис за отговор в срок е тази с вх. № 26866/22.04.2019г. /л.20 от в.гр..д. №2215/19г./, която касае само отхвърления иск по чл.45 от ЗЗД, но не и иска по чл.108 от ЗС. Ето защо Н.И. няма право да обжалва решението в частта относно иска по чл.108 от ЗС, а само това в частта относно иска по чл.45 от ЗЗД, а върнатата насрещна въззивна жалба касае само иска по чл.108 от ЗС.

Разпореждането на РС Пловдив е правилно. Тезата на частния жалбоподател би била вярна и насрещната въззивна жалба би могла да се смята за същата като въззивната жалба и да се различава от нея само по това, че е подадена в срока за отговор, ако не беше нормата на чл.263 ал.4 от ГПК. Тази правана норма поставя в процесуална зависимост насрещната въззивна жалба от обикновената въззивна жалба, каквато зависимост не съществува при две обикновени въззивни жалби. Въпрос е дали при наличие на обективно съединени искове насрещната въззивна жалба може да обхване като предмет на обжалване и необжалвани с първоналачната жалба обективно съединени искове. На този въпрос настоящият съд отговаря отрицателно, защото при това положение двете жалби ще имат различни предмети, които може и да нямат пряка връзка помежду си при обективно съединени искове, като при това положение нормата на чл. 263 ал.4 от ГПК започва да губи своя логичен смисъл. Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран така съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.06.2019г. по гр.д. № 16741/2015г. на РС Пловдив, ІІІ гр.с., с което е  върната насрещна въззивна жалба с вх. №  32366/17.05.2019г. по описа на РС Пловдив срещу решение № 1080/20.03.2019г. по гр.д. № 16741/2015г. на РС Пловдив, ІІІ гр.с.

          Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.