Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
Перник, 08.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 29.03.2016 г., VІ -ти
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при
секретаря Н С.
като
разгледа гр.дело № 09189 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл. 150 СК от
И.В.Е. ЕГН ********** непълнолетен, със съгл. на своя баща
В.И.Е. ЕГН **********
Вс. на адрес ***
срещу З.Е.Ч. *** ЕГН **********
за увеличаване размера на присъдената по гр. д. № 7307/2013г. по описа на ПРС
ежемесечна издръжка от 80.00 лв. на 200 лв. платими до 10то число
на текущия месец
считано от датата на исковата молба до настъпването на
обстоятелства променящи или прекратяващи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
Ответницата оспорва исковете по размер, като завишени – с
оглед реалните доходи и възможности и на двамата родители;
Тя отглежда другото
дете / момиче/, доходите варират в граници- 700-1000лв. БТВ месечно, изплаща кредит, изплаща запор при
ЧСИ и поема разходи по консумативи, както и се стреми да подкрепя детето искащо
издръжка с допълнителни средства.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема следното:
Факти :
Безспорно е по делото, че ответницата е майка на
непълнолетното момче, както и че по гр.дело 7307 / 2013г. на ПРС двамата
родители са поделили упр. на род.права както следва – ищецът живее с баща си,
сестричката му – с майката-ответница по това дело, като всеки родител е поел
грижите за съответното дете, а другият родител – плаща издръжка, в случая –
майката плаща по 80лв.ежемесечно на непълнолетния И., който пък живее при
бащата
Следователно се установява, че ответницата е лице,
задължено да дава издръжка.
По делото се установи, че двамата родители – всеки
поотделно – се грижат много добре за децата си, независимо кое при кой родител
живее, всеки има желание да направи най-доброто в рамките на възможностите си,
но помежду си двамата родители са в много лоши отношения, подчертано
озлобени и ожесточени един към друг, което ги провокира да водят съдебни
дела по-скоро с цел да се нараняват емоционално помежду си, отколкото, че това
“ иска” детето И. – в случая издръжка в размер 200лв., както заявява бащата в
о.з. при указанията на съда да се постигне спогодба по размера на издръжката.
В о.з. е изслушано непълнолетното момче, в
присъствие на педагог от Отдел Закрила на детето.
Установи се от неговите обяснения, че то се вижда
редовно с майката, в момента учи в Строителния техникум, графичен дизайн –
специалност, която изисква наличието на мощен компютър със специализирани
програми / инсталирането на които изискват средства, както и за закупуване на
програмните продукти / т.е. предстои му да се занимава с учебни програми, изискващи ресурс.
По данни на разпитания свидетел – същият му е дал
лаптоп да ползува в къщи, което не е разрешение на въпроса, детето има компютър
при майката и го ползува когато ходи при нея.
В магазинната мрежа цената на един качествен лаптоп
варира между 600 и 1000лв. , поради което родителите , вместо да хабят енергия
във взаимни обвинения – следва да “прежалят”еднократно една сума 50:50 и да
обезпечат това умно и добро дете с качествена машина, която ще му трябва.
По отношение на изисквания за дрехи и пособия,
момчето е изключително скромно и възпитано,поради което то не натоварва
родителите си с някакви особени претенции.
Това
обстоятелство би трябвало да подействува отрезвяващо и възпитаващо върху между
личностните отношения на двамата бивши партньори и да ги мотивира да изгладят
отношенията помежду си в името на децата.
Не се спори по делото, че на непълнолетното момче е
необходимо периодично да се купуват учебни пособия и материали, съобразени за
сезона дрехи, както и е необходимо да
разполага с дневни пари.
Необходимо е той да посещават организираните
от училищата културни мероприятия, тъй като това би разширило кръгозора му, а
момчето е изключително умно, разумно и скромно.
И. следва да се
насочи да посещава и курсове по английски език с оглед бъдещата му професия,
която без отличен технически английски е немислима.
Това следва да се
отчете и от ДВАМАТА родители, които вместо да се мразят и нараняват, следва да
се обединят заедно с двете баби в семейството в интерес на децата, които сами
са “разделили” и отглеждат поотделно.
Всички обстоятелства в съвкупност не може да не се отчетат, като такива
обосноваващи увеличение на нуждите от издръжка са били налице при определяне и на предходната издръжка, но същите се променят – следователно се
преценяват с оглед физическото израстване, но и обосновават увеличение на
нужните средства за образование - учебни помагала и пр. средства, свързани и с
дневни пари и посещаване на организирани от училищата, а и извън тях
мероприятия.
Не на последно място изводът за увеличаване на
издръжките се налага и от това, че предходните в размер 80,00 лв. са под
нормативно определения минимум от 115 лв. при минимална работна заплата – 460лв.
от 01.01.2016г. и към момента на
постановяване на решението - съобразно чл. 142, ал. 2 СК.
За издръжката на детето което е на 15 години, съдът
счита, че са необходими по 200 лева на месец, отчитайки физическото им израстване
и увеличение на стоките и услугите в резултат на инфлационни процеси,
включително и по аргумент от чл. 49, ал.2 и чл. 50, ал.2 ППЗЗДет.,
съобразно който законов критерий необходимите
средства за издръжка на дете от 7 до 14 години е :
-
3,5-кратния
размер на гарантирания
минимален доход, съответно
-
от
14 години до навършване на пълнолетие на детето е 4-кратният размер на гарантирания минимален доход (чл. 49, ал.2 ППЗЗДет.), който
доход е определен с ПМС на МС и е задължителен.
Следователно съобразно посочения критерий минимално
необходимите средства за издръжка на децата са дори над 200 лв. месечно, което
е видно от житейска гл.точка, но съдът следва да се съобрази си РЕАЛНИТЕ
ВЪЗМОЖНОСТИ на родителя задължен за издръжка.
От нужната за децата издръжка, ответницата с оглед доходи, отглеждане на другото дете и т.н.
гореизброени факти, следва да поеме 130,00
лв. за детето И., а бащата който, освен че полага
ежедневни грижи за него, да поеме останалата част.
При определяне размера на дължимата издръжка съдът
отчита, че изплащането й не би затруднявало ответницата при наличието на данни
за получавано БТВ за последните 12 месеца в размер средно от 700 до 1000 лв. на
месец.
Без значение за изхода на спора са доводите на ответницата,
че:
-
има задължение за погасяване на кредит и представения в
тази връзка договор за потребителски кредит, който не влияе на размера на издръжката, доколкото осигуряването на издръжката на детето също
е толкова важно, колкото и задоволяването на собствените нужди, за които е изтеглен кредита.
-
Напротив
– размерът на кредита е неголям и изплащането му ще приключи в обозрим срок.
-
Освен
това, ответницата се е поставила сам в положение на кредитополучател и това не
може да бъде отчетено като затруднение или извинение.
-
По
отношение наличния запор при ЧСИ – същият ще приключи също в обозрим срок, след
което ответницата ще разполага със средства, които да пренасочи към детето И.
-
Ответницата
разполага с възможността да изиска увеличение на издръжката от бащата РЕЦИПРОЧНО за детето Радост, което
тя отглежда, което също е една възможност двете деца да бъдат обезпечени
-
Ответницата
е в трудоспособна възраст,
без данни да има здравословни проблеми и за обстоятелства, които да препятстват
възможността и усилията да полага труд, и
като родител, освен задоволяването на собствените си нужди, приоритетно има
моралното и законното задължение да осигурява минимума за съществуване на
собствените си деца.
-
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК издръжка се
дължи независимо дали родителите са трудоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си, като ограниченията за несеквестируем доход не се отнасят до задължения за издръжка – чл.
446, ал. 3, изр. първо ГПК. Освен това даването на издръжка
от 130 лева, месечно не би създало особени затруднения за ответницата, тъй като
родителят може да ги заплаща без това да налага промяна в обичайния му начин на
живот, а също така след заплащането им ще остават
свободни средства за собствената му необходима издръжка.
-
Съобразно горните
изводи, съдът намира иска по чл. 150 СК
за основателни до размера 130 лв. месечно, като издръжката следва да бъде
увеличена от 80 лв. на 130 лв., считано от исковата молба, ведно със законната
лихва.
За разликата до пълния искан размер 200лв. следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан – на този етап е практически
невъзможно, в по-късен етап има правна възможност да се води нов иск за
увеличение на издръжката.
На осн. чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки.
Разноски:
Ищците доказват направени разноски общо в размер на 200
лв. – заплатено адв. възнаграждение, които с оглед изхода на спора им се дължат
в размер 130лв.
Ответницата дължи разноски за особен представител – 300лв.
по сметка на бюджета на ПРС / по опр. от 03.02.2016г. по делото /
С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат
разноски.
На основание чл. 78, ал.6, вр. с чл. 69,
ал.1, т.7 ГПК, следва
дължимата държавна такса в размер 187.20 лв. да бъде възложена на ответницата
представляваща 4% върху увеличения размер на издръжките за три години.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ,
на осн. чл. 150, вр. чл. 143, ал.2 СК,
размера на определената
по гр.
д. № 7307/2013 г. по описа на РС - Перник месечна издръжка, която
срещу З.Е.Ч. *** ЕГН **********
която е
осъдена да заплаща на детето
И.В.Е. ЕГН ********** непълнолетен, със съгл. на своя баща
В.И.Е. ЕГН **********
Вс. на адрес ***
като я УВЕЛИЧАВА
от 80,00 лв. на 130 лева месечно платими
до 10то число на текущия месец
считано от датата на исковата молба до настъпването на
обстоятелства променящи или прекратяващи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска
КАТО за пълния предявен размер от 200лв. ежемесечно ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА З.Е.Ч. *** ЕГН **********
да заплати по сметка на ПРС държавна такса върху размера на издръжката - в размер на 187,20
лв. както и 300лв. платени от бюджета на
ПРС за особен представител.
ОСЪЖДА З.Е.Ч. *** ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.Е.
ЕГН ********** непълнолетен, със съгл. на своя баща
В.И.Е. ЕГН **********
Вс. на адрес ***
сумата 130 лева – разноски по делото.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта за присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от датата на
обявяване на решението - 08.04.2015г., на осн. чл. 315, ал. 2 ГПК
Копие от решението да се връчи на страните,
на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: