Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в
следния състав
СЪДИЯ :
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1699 по описа за 2018 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ.
След влизане в сила на постановеното по
настоящото дело определение от 02.05.2019 г. в прекратителната част, производството
по делото е висящо по предявени от държавата чрез НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ против ответника “Е” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, положителни
установителни искове с правно основание чл.694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ, за установяване съществуването на предявените
от ищеца към ответника “Е” ЕООД (в несъстоятелност) неприети
публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на
14 776,31 лева, от които 11 927,10 лева – главници и 2 849,21
лева – лихви, начислени до 16.01.2018 г., както и законната лихва, начислена
върху главниците от 17.01.2018 г. до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че неприетите публични
вземания в общ размер от 14 776,31 лева са предявени в производството по
несъстоятелност на “Е” ЕООД с молба с изх. № 12-00-580/12#70 от 07.02.2018
г. Твърди, че основание за възникването им са следните декларации образец 6: декларация образец 6 с вх. № 220021409195557 за м. 09.2014 г.; декларация
образец 6 с вх. № 220021409895903 за м. 10.2014 г.; декларация образец 6 с вх.
№ 220021410765520 за м. 11.2014 г.; декларация образец 6 с вх. №
220021500840884 за м. 12.2014 г.; декларация образец 6 с вх. №220021501532134
за м. 01.2015 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021502554417 за м. 02.2015
г.; декларация образец 6 с вх. № 220021503430885 за м. 03.2015 г.; декларация
образец 6 с вх. № 220021504927035 за м. 04.2015 г.; декларация образец 6 с вх.
№ 220021505333240 за м. 05.2015 г.; декларация образец 6 с вх. №
220021506148187 за м. 06.2015 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021602088193
за м. 08.2015 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021508259297 за м. 08.2015
г.; декларация образец 6 с вх. № 220021509296104 за м. 09.2015 г.; декларация
образец 6 с вх. № 220021602088239 за м. 09.2015 г.; декларация образец 6 с вх.
№ 220021602088257 за м. 10.2015 г.; декларация образец 6 с вх. №
220021509909428 за м. 10.2015 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021510777688
за м. 11.2015 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021602088292 за м. 11.2015
г.; декларация образец 6 с вх. № 220021602088310 за м. 12.2015 г.; декларация
образец 6 с вх. № 220021600816965 за м. 12.2015 г.; декларация образец 6 с вх.
№ 220021602088344 за м. 01.2016 г.; декларация образец 6 с вх. №
220021601866171 за м. 01.2016 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021602720509
за м. 02.2016 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021602902751 за м. 02.2016
г.; декларация образец 6 с вх. № 220021604048898 за м. 03.2016 г.; декларация
образец 6 с вх. № 220021604756195 за м. 04.2016 г.; декларация образец 6 с вх.
№ 220021605849661 за м. 05.2016 г.; декларация образец 6 с вх. №
220021606836942 за м. 06.2016 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021607304759 за
м. 07.2016 г.; декларация образец 6 с вх. № 220021706135327 за м. 05.2017 г.;
декларация образец 6 с вх. № 220021706977935 за м. 06.2017 г.; декларация
образец 6 с вх. № 220021707326493 за м. 07.2017 г.
Твърди, че е подал в срок възражение
срещу неприемането на гореописаните публични вземания по декларации образец 6 и
включването им в съставения от синдика списък на неприетите вземания. Твърди,
че възражението е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с
определение от 18.07.2018 г. по търговско дело № 6930/2012 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13
състав.
Ищецът твърди, че декларациите са
подадени от “Е” ЕООД по реда на
КСО. Твърди, че срещу дружеството са предприети действия
по принудително събиране на публични вземания и в процеса на принудителното
събиране на публичните вземания волята на длъжника се заменя от нормите на
ДОПК. Сочи, че видно
от писмо с изх. № 12-24-00-660/26.06.2018 г. на ТД на НАП - София, Офис Илинден
относно постъпили вноски в периода 01.01.2015 г. - 31.12.2017 г. по
данъчно-осигурителната сметка на “Е” ЕООД, извършените от синдика на дружеството
плащания са отразени в данъчно-осигурителната сметка на длъжника и съгласно
разпоредбата на чл. 164, ал. 5 от ДОПК са обвързани със задължения съгласно
посочените в писмото основания. Сочи, че поради това неприетите от синдика
публични вземания за задължителни осигурителни вноски не са погасени към
настоящия момент, независимо от твърденията на синдика и са дължими.
Твърди, че предвид липсата на специални
правила в ДОПК за разпределение на суми за удовлетворяване на публични вземания
в случаите, в които публичните вземания се заплащат не на основание одобрена
сметка за разпределение в производство по несъстоятелност, приложими се явяват
правилата на чл. 169 от ДОПК. Сочи, че това е уредено от законодателя и в чл.
722, ал. 3 от ТЗ, който предвижда, че когато са предявени и приети няколко
вземания на държавата от един и същи ред, то сумата се изплаща на съответния
ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя по реда
на ДОПК.
Ищецът твърди, че дължимата лихва върху
невнесените в срок осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, за
допълнителното задължително пенсионно осигуряване и за неправилно извършени
осигурителни разходи, възникнали след 31.12.2012 г., е в размер на основния
лихвен процент плюс 10 пункта съгласно чл.113 от КСО. Твърди, че за неплатените
в срок данъци, такси, отчисления от печалба, вноски към бюджета и други
държавни вземания от подобен характер се дължи законната лихва, която е
основният лихвен процент плюс 10 пункта.
В
дадения срок ответникът “Е” ЕООД (в несъстоятелност) не е подал отговор на
исковата молба.
В
дадения срок синдикът на “Е” ЕООД (в несъстоятелност) – А.В., подава становище,
в което оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че предявените
публични вземания за задължителни осигурителни вноски по декларации образец 6
са възникнали след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, като се касаело за осигуровки на синдика. Въвежда доводи, че
всички тези осигуровки са заплащани към НАП. Сочи, че платените суми са
разпределяни за погасяване на стари публични задължения на дружеството в
несъстоятелност към НАП, които са включени в списъка на приетите вземани и ще
бъдат удовлетворени по реда на чл. 722 от ТЗ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Видно от справка в Търговския регистър, с решение № 1098/14.07.2014 г. по търговско
дело № 6930/2012 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13 състав, е обявена неплатежоспособността на ответника “Е” ЕООД, определена е началната й дата и е открито
производство по несъстоятелност на дружеството.
По делото не се спори и се установява от събраните доказателства и служебна
справка от електронната деловодна система на съда, че с молба с изх. №
12-00-580-12#70/07.02.2018 г. и с вх. № 20114/12.02.2018 г. ищецът НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ е предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на длъжника “Е” ЕООД (в несъстоятелност).
Видно от събраните по делото доказателства и служебно
извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, съгласно
списък на неприетите вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ от
кредиторите на “Е” ЕООД (в несъстоятелност), са неприети от синдика предявените от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на
14 776,31 лева, от които 11 927,10 лева – главници и 2 849,21
лева – лихви. Списъкът е обявен в Търговския регистър на 27.03.2018
г.
Срещу списъка на неприетите вземания, в който са
включени като неприети предявени от ищеца НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ вземания,
е подадено от кредитора и настоящ ищец НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ възражение по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с вх. № 49283/10.04.2018 г., с пощенско
клеймо 03.04.2018 г.
Подаденото възражение е оставено без уважение с
определение от 18.07.2018 г. по търговско дело № 6930/2012 г. по описа на
Софийски градски съд, VІ-13 състав. Определението е обявено в Търговския регистър на 24.07.2018 г.
По настоящото дело са представени от ищеца НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ декларации образец 6 за м. 09.2014 г., за м. 11.2014 г., за м. 12.2014 г., за м. 01.2015 г., за м. 02.2015 г., за
м. 03.2015 г., за м. 04.2015 г., за м. 05.2015 г., за м. 06.2015 г., за м.
08.2015 г. – 2броя, за м. 09.2015 г. – 2 броя, за м. 10.2015 г. – 2 броя, за м.
11.2015 г. – 2 броя, за м. 12.2015 г. – 2 броя, за м. 01.2016 г. – 2 броя, за
м. 02.2016г. – 2 броя, за м. 03.2016 г., за м. 04.2016 г., за м. 05.2016 г., за
м. 06.2016 г., за м. 07.2016 г., за м. 05.2017 г., за м. 06.2017 г. и за м.
07.2017 г., подадени от “Е” ЕООД (в несъстоятелност).
Представена е от ищеца и справка за неприетите
вземания – предмет на настоящото производство.
Представени са от синдика платежни нареждания за
заплатени задължителни осигурителни вноски от “Е” ЕООД (в несъстоятелност) за процесния период м.
05.2017 г. - м. 07.2017 г., в това число за вноски по държавно обществено
осигуряване (ДОО), вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване
(ДЗПО) и вноски по здравно осигуряване. Представени са от синдика и платежни
нареждания за част от процесните задължителни осигурителни вноски за част от
процесните периоди м. 09.2014 г. – м. 06.2015 г. и м. 08.2015 г. – м. 07.2016 г.
Неотносими към предмета на спора са представените от синдика платежни
нареждания за вноски извън процесните периоди и за данък върху доходите на
физическите лица.
Представени са от синдика и справки от НАП.
По
делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице С.Й.. Вещото лице дава заключение,
че размерът на публичните вземания – главници, установени с подадени от
длъжника декларации, посочени в исковата молба, възлизат общо на 11 927,10
лева.
Вещото
лице дава заключение, че законната лихва върху тези публични вземания –
главници, изчислени от датата, на която всяко едно от публичните вземания е
станало изискуемо, до 16.01.2018 г., възлиза в общ размер на 2 849,21
лева. Вещото лице дава заключение, че законната лихва върху тези публични
вземания – главници, изчислени от 17.01.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба (07.08.2018 г.), възлиза в общ размер на 652,59 лева, а за
периода от 17.01.2018 г. до датата на изготвяне на заключението на вещото лице
(20.09.2019 г.) – въъзлиза в общ размер на 2 027,76 лева.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими
към предмета на спора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от ТЗ.
Производството по чл. 694 от ТЗ има характер на
съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителните искове,
предявени на посоченото основание, се разглеждат от друг състав на съда по
несъстоятелност при наличието на специфични процесуално правни предпоставки и
преклузивен срок. Специалният закон регламентира още особени изисквания във
връзка с внасянето на държавните такси, включително и относно субективните предели
на силата на пресъдено нещо на постановените решения. Извън горепосочените
особености, производството по чл. 694 от ТЗ съставлява общо, състезателно,
исково производство.
В случая искът е предявен от кредитор с неприето вземане в производството
по несъстоятелност на ответното дружество за установяване съществуването на вземането.
По делото не се оспорва и се установява от събраните доказателства и справка в
Търговския регистър по партидата на длъжника “Е” ЕООД (в
несъстоятелност), че е налице процесуална легитимация на страните по
предявения положителен установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ. Ищецът е
кредитор, предявил публични вземания в производството по несъстоятелност на
ответника “Е” ЕООД (в
несъстоятелност). Процесните вземания не са приети от синдика. С оглед на това
кредиторът НАП е подал възражение по реда на чл. 690 от ТЗ, което е оставено
без уважение с определение от 18.07.2018 г. по търговско
дело № 6930/2012 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13 състав. Определението
е обявено в Търговския регистър по партидата на
ответното дружество на 24.07.2018 г.
Исковата молба е подадена в преклузивния 14-дневен срок от датата на
обявяване в търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, поради което настоящият състав намира, че е спазен законоустановеният срок
по чл.694, ал. 6 от ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим.
В случая са предявени в производството по несъстоятелност вземания на
държавата чрез НАП за осигурителни вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО, възникнали след
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и
декларирани с декларации образец 6.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 от
29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм. - ДВ. бр. 1 от 03.01.2020 г.), работодателите, осигурителите и техните
клонове и поделения, осигурителните каси за своите членове - осигурители,
самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от
тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция
за приходите декларация образец № 6. Съгласно т. 2 от същата разпоредба на
Наредбата, в декларацията образец 6 се вписва общият размер на сумите за
дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен
фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, включително
увеличената осигурителна вноска за фонд “Пенсии” в размера на вноската за универсален и/или
професионален пенсионен фонд, здравното осигуряване, фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за всички лица, подлежащи на осигуряване.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ
месеца, през който е положен трудът.
Съгласно чл. 158, изр. първо от КСО, осигурителните
вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят в сроковете
по чл. 7, т.е. до 25-о число на месеца, следващ месеца,
през който е положен трудът.
Съгласно чл. 40, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, здравноосигурителната
вноска на осигуреното лице се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца,
за който се отнася.
Вземанията за задължителни
осигурителни вноски, каквито са процесните вземания, са публични
съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Публични са вземанията и
за лихви върху вземанията за държавни такси, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.
Съгласно чл. 164, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или
чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника. Съгласно
чл. 164, ал. 3 от ДОПК, публичните вземания се предявяват от Националната
агенция за приходите пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е
предвидено друго.
В производството
по несъстоятелност е различен режимът на вземанията, възникнали до датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност, и на вземанията,
възникнали след тази дата, като законодателят не прави разлика дали вземанията
са публични или частни.
Процесните публични
вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност и плащането
им се дължи на падежа, а ако не е получено плащане, те се удовлетворяват по
реда на чл. 722, ал. 1 от ТЗ (съгласно чл. 639 от ТЗ). За вземанията,
възникнали след откриване на производството по несъстоятелност (т.
нар. “нови
вземания”), се дължи
плащане на падежа и то без да е необходимо предявяването и приемането им по
реда на чл. 688 от ТЗ. Ако обаче такова вземане не бъде удовлетворено на
падежа, от момента на неговата изискуемост за кредитора възниква правото да го
предяви и получи удовлетворение в производството по несъстоятелност, както е
сторено в случая (чл. 688, ал. 3 от ТЗ).
Основеният спорен
въпрос по делото е дали НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ законосъобразно е отнесла суми по извършени плащания за
погасяване на по-стари публични задължения на ответното дружество.
Съдът приема, че при доброволно изпълнение от длъжника на публични задължения, възникнали след датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, длъжникът има
правнорегламентираната възможност да упражни избор и да посочи кое конкретно
свое задължение плаща, включително и по отношение на публичните задължения (чл.
169, ал. 3 от ДОПК). В случая не се спори между страните, че за част от
процесните публични вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО е направен от длъжника такъв
избор, като в представените платежни нареждания е посочена съответната
осигурителна вноска и е посочен конкретен период. Изплатените суми за
погасяването на вземания за ДОО, ДЗПО и ЗО, възникнали след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност на “Е” ЕООД, не могат да бъдат отнасяни от кредитора НАП
за погасяването на негови по-стари вземания към длъжника, дори и те да са
своевременно предявени и включени в списъците на приетите вземания. В противен
случай това би довело до заобикаляне на императивно установения ред за
удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Това следва
и по аргумент на противното от нормата на чл. 722, ал. 3 от ТЗ, която
единствено предвижда възможността НАП да разпредели по реда на ДОПК получената
в съответния ред обща сума от осребряването на имуществото на длъжника в
производството по несъстоятелност. Поради изложеното съдът намира за неоснователни
доводите на ищеца относно прилагането на нормата на чл. 169 от ДОПК, включително
и прилагането на чл. 169, ал. 3 от ДОПК. Кредиторът НАП не е имал
основание да погасява свои по-стари вземания към длъжника с получени суми от
ответното дружество за плащане на задължителни осигурителни вноски за съответния
месец, възникнали след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност (така в Решение № 2940/13.12.2018 г. по т.д. № 3297/2018 г. по
описа на Софийски апелативен съд, Т.О., 9 състав, недопуснато до касационно
обжалвано с Определение № 516/15.11.2019 г. по т.д. № 696/2019 г. по описа на
ВКС, Т.К., I Т.О.; Решение № 952/19.04.2018 г. по т.д. № 464/2018
г. по описа на Софийски апелативен съд, Т.О., 13 състав; Решение №
1073/08.05.2019 г. по т.д. № 177/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Т.О.,
6 състав; Решение № 150/18.05.2018 г. по т.д. № 214/2018 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив; Решение № 237/14.09.2018 г. по т.д. № 181/2018 г. по
описа на Апелативен съд – Велико Търново; Решение № 28/18.04.2018 г. по т.д. №
52/2018 г. по описа на Апелативен съд - Бургас).
В случая, съпоставяйки
начислените осигуровки по представените от ищеца декларациия образец 6 за
съответния процесен период и представените от синдика писмени доказателства –
платежни нареждания, се установява, че са платени ДОО, ДЗПО и ЗО за следните
месеци: за м. 04.2015 г. (платежно за ДОО за 149,91 лева), за м. 05.2015 г.
(платежни за ДОО за 149,91 лева и за ЗО за 52,83 лева), за м. 06.2015 г.
(платежни за ДОО за 149,91 лева и за ЗО за 52,83 лева), за м. 09.2015 г.
(платежни за част от декларираното ДОО за 149,91 лева и за част от декларираното
ЗО за 52,83 лева), за м. 10.2015 г. (платежни за част от декларираното ДОО за
149,91 лева и за част от декларираното ЗО за 52,83 лева), за м. 11.2015 г.
(платежно за част от декларираното ЗО за 52,83 лева), за м. 12.2015 г.
(платежни за част от декларираното ДОО за 149,91 лева и за част от декларираното
ЗО за 52,83 лева), за м. 01.2016 г. (платежно за част от декларираното ЗО за
52,83 лева), за м. 02.2016 г. (платежно за част от декларираното ДОО за 149,91
лева), за м. 04.2016 г. (платежни за ДОО за 231,40 лева, за ЗО за 104 лева и за
ДЗПО за 65 лева), за м. 07.2016 г. (платежни за ДОО за 231,40 лева, за ЗО за
104 лева и за ДЗПО за 65 лева), за м. 05.2017 г. (платежни за ДОО за 244,40
лева, за ЗО за 104 лева и за ДЗПО за 65 лева), за м. 06.2017 г. (платежни за
ДОО за 244,40 лева, за ЗО за 104 лева и за ДЗПО за 65 лева) и за м. 07.2017 г.
(платежни за ДОО за 244,40 лева, за ЗО за 104 лева и за ДЗПО за 65 лева). С
оглед събраните по делото доказателства и съобразявайки изложеното по-горе,
съдът намира, че в тази част предявените публични вземания са погасени от
ответното дружество и същите не подлежат на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на длъжника, поради което предявеният установителен иск в тази
част се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Не са представени от ответника и не са събрани по
делото доказателства за плащане на претендираните от ищеца вземания за ДОО,
ДЗПО и ЗО или претендираната част от тях за следните месеци: за м. 09.2014 г.
(в претендирания размер от 954,33 лева), за м. 10.2014 г. (в претендирания
размер от 938,56 лева), за м. 11.2014 г. (в претендирания размер от 833,30
лева), за м. 12.2014 г. (в претендирания размер от 925,02 лева), за м. 01.2015
г. (в претендирания размер от 958,21 лева), за м. 02.2015 г. (в претендирания
размер от 390,89 лева), за м. 03.2015 г. (в претендирания размер от 86,87
лева), за м. 04.2015 г. (52,83 лева - остатък от претендирания размер), за м.
08.2015 г. (в претендирания размер от 114,71 лева), за м. 09.2015 г. (в
претендирания размер от 384,81 лева), за м. 10.2015 г. (400,40 лева - остатък
от претендирания размер), за м. 11.2015 г. (550,31 лева - остатък от претендирания
размер), за м. 12.2015 г. (400,40 лева- остатък от претендирания размер), за м.
01.2016 г. (550,97 лева - остатък от претендирания размер), за м. 02.2016 г.
(453,89 лева - остатък от претендирания размер), за м. 03.2016 г. (в
претендирания размер от 400,40 лева), за м. 05.2016 г. (в претендирания размер
от 400,40 лева), за м. 06.2016 г. (в претендирания размер от 400,40 лева). Неплатените
главници по процесните декларации образец 6 възлизат в общ размер на
9 196,70 лева. Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не
представи доказателства за погасяването на тези суми.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, за признаване
за установено съществуването
на публичните вземания към ответника “Е” ЕООД (в
несъстоятелност) е основателен и следва да бъде уважен за главници в общ размер
на 9 196,70 лева по декларации образец 6 на “Е” ЕООД (в
несъстоятелност), както следва: за м. 09,2014 г. (в претендирания размер
от 954,33 лева), за м. 10.2014 г. (в претендирания размер от 938,56 лева), за
м. 11.2014 г. (в претендирания размер от 833,30 лева), за м. 12.2014 г. (в
претендирания размер от 925,02 лева), за м. 01.2015 г. (в претендирания размер
от 958,21 лева), за м. 02.2015 г. (в претендирания размер от 390,89 лева), за
м. 03.2015 г. (в претендирания размер от 86,87 лева), за м. 04.2015 г. (52,83
лева - остатък от претендирания размер), за м. 08.2015 г. (в претендирания размер
от 114,71 лева), за м. 09.2015 г. (в претендирания размер от 384,81 лева), за
м. 10.2015 г. (400,40 лева - остатък от претендирания размер), за м. 11.2015 г.
(550,31 лева - остатък от претендирания размер), за м. 12.2015 г. (400,40 лева
- остатък от претендирания размер), за м. 01.2016 г. (550,97 лева - остатък от претендирания
размер), за м. 02.2016 г. (453,89 лева - остатък от претендирания размер), за
м. 03.2016 г. (в претендирания размер от 400,40 лева), за м. 05.2016 г. (в
претендирания размер от 400,40 лева), за м. 06.2016 г. (в претендирания размер
от 400,40 лева), а следва
да бъде отхвърлен като неоснователен за горницата
над 9 196,70 лева до предявения размер от 11 927,10 лева за м. 04.2015 г., за м. 05.2015 г., за м. 06.2015 г., за м. 10.2015 г., за
м. 11.2015 г., за м. 12.2015 г., за м. 01.2016 г., за м. 02.2016 г., за м.
04.2016 г., за м. 07.2016 г., за м. 05.2017 г., за м. 06.2017 г. и за м. 07.2017
г.
За неплатените в законоустановените срокове публични
задължение се дължи лихва в размера, определен в съответния закон, на основание
чл. 175, ал. 1 от ДОПК. Изключение е предвидено в чл. 175, ал. 3 от ДОПК, че не
се дължат лихви върху лихви и лихви върху глоби, което изключение не е налице в
случая. Лихвата е законна, предвидена в чл. 1 от Закона за лихвите върху
данъци, такси и други подобни държавни вземания.
От значение е момента на изискуемостта на претендираните
вземания за осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Вземанията за ДОО,
ДЗПО и ЗО се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
След като съответното публично вземане за социално или здравно осигуряване не е
платено на падежа, то за периода на забава върху същото се дължи законна лихва
съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК вр. с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.
По изложените съображения съдът намира, че е основателена акцесорната
претенция за признаване за установено съществуването на вземанията на ищеца за
законната лихва върху главниците в общ размер на 9 196,70
лева за периода от 17.01.2018
г. до окончателното им плащане.
За изчисляване
на законната лихва върху установените главници в общ размер на 9 196,70 лева за периода от датата, на която всяко едно от
публичните вземания е станало изискуемо, до 16.01.2018 г., съдът съобразява
заключението на съдебно-счетоводната експертиза за съответните декларации
образец 6, за които не се установяват плащания от ответното дружество. По
отношение на съответните декларации образец 6, за които се установяват частични
плащания от ответното дружество, съдът изчислява същата, като използва калкулатор за законна лихва,
достъпен в интернет (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html).
С оглед на горното съдът намира, че общата дължима законна лихва за периода до
16.01.2018 г. възлиза на 2 416,06 лева, а за горницата над тази сума до предявения
размер от 2 849,21 лева искът
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на “Е” ЕООД (в
несъстоятелност) дължимата държавна такса в размер на
116,13 лева, съразмерно с уважената част от иска, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Ищецът
държавата чрез НАП е освободена от заплащане на държавна такса за отхвърлената
част от иска, на основание чл. 84, т. 1 от ГПК.
Ищецът
претендира разноски по делото за депозит за вещо лице в размер на 400 лева,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно нормата
на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.),
в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ,
за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено
с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален
интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният
интерес е над 10 000 лева. Като взема предвид искането на ищеца, както и
фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на ищеца
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева
съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да се
съобрази при изчисляване на дължимите по делото разноски.
Предвид горното
и с оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на
550,13 лева, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно
основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предявен
от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр.
София, бул. “Княз А. Дондуков”
№ 52, против ответника “Е” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, че съществува вземането на държавата чрез НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ към “Е” ЕООД (в несъстоятелност) в общ размер на 9 196,70 лева – главници по декларации образец 6 на “Е” ЕООД (в
несъстоятелност), както следва: за м. 09.2014 г. (в претендирания размер
от 954,33 лева), за м. 10.2014 г. (в претендирания размер от 938,56 лева), за
м. 11.2014 г. (в претендирания размер от 833,30 лева), за м. 12.2014 г. (в
претендирания размер от 925,02 лева), за м. 01.2015 г. (в претендирания размер
от 958,21 лева), за м. 02.2015 г. (в претендирания размер от 390,89 лева), за
м. 03.2015 г. (в претендирания размер от 86,87 лева), за м. 04.2015 г. (52,83
лева - остатък от претендирания размер), за м. 08.2015 г. (в претендирания
размер от 114,71 лева), за м. 09.2015 г. (в претендирания размер от 384,81
лева), за м. 10.2015 г. (400,40 лева - остатък от претендирания размер), за м.
11.2015 г. (550,31 лева- остатък от претендирания размер), за м. 12.2015 г.
(400,40 лева - остатък от претендирания размер), за м. 01.2016 г. (550,97 лева
- остатък от претендирания размер), за м. 02.2016 г. (453,89 лева - остатък от претендирания
размер), за м. 03.2016 г. (в претендирания размер от 400,40 лева), за м. 05.2016
г. (в претендирания размер от 400,40 лева), за м. 06.2016 г. (в претендирания
размер от 400,40 лева), ведно със законната лихва върху главниците в общ
размер на 9 196,70 лева за периода от 17.01.2018 г. до
окончателното им плащане, както и вземането в общ размер на 2 416,06 лева – законна лихва върху
главниците в общ размер на 9 196,70
лева за периода от датата, на която всяко едно от
публичните вземания е станало изискуемо, до 16.01.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за главници за горницата над
9 196,70 лева до предявения размер от 11 927,10 лева за м. 04.2015 г., за м. 05.2015 г., за м. 06.2015 г., за м. 10.2015 г., за
м. 11.2015 г., за м. 12.2015 г., за м. 01.2016 г., за м. 02.2016 г., за м.
04.2016 г., за м. 07.2016 г., за м. 05.2017 г., за м. 06.2017 г. и за м. 07.2017
г., и за лихви до 16.01.2018 г. за горницата над
2 416,06 лева до предявения размер от 2 849,21 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ “Е” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 116,13 лева (сто и шестнадесет лева и
тринадесет стотинки) и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5
лева (пет лева).
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Е” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с
адрес: гр. София, бул. “*******,
сумата от 550,13 лева
(петстотин и петдесет лева и тринадесет стотинки) – разноски по делото, съразмерно с
уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на синдика на “Е” ЕООД (в несъстоятелност) – А.В., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :