№ 11483
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110128945 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.222, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Р. И. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.София, район В., ул. Ц. №, със съдебен адрес
гр.София, ул. С. С. № .., ет., кантора 12, чрез адвокат В. П.-САК, срещу ответник
СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ/СДВР/, със седалище и адрес
гр.София, ул. .. № 5, чрез юр.к. Х. Х., с предявен иск и молба до съда да се произнесе с
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата от
5523,36 лева/лв./, представляваща обезщетение за срок от четири месеца - четири брутни
трудови възнаграждения, на основание чл.222, ал.3 КТ дължимо по Трудов договор № 513р-
28512/25.7.2016г. прекратен със Заповед №513з-2093/14.3.2022г., ведно със законна лихва за
забава върху сумата, считано от 1.6.2022г. - дата на подаване на ИМ в съда до
окончателното изплащане задълженията, както и сумата от 119,67 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 5523,36лв. за период 15.3.2022г./дата на
молба до СДВР за изплащане/-31.5.2022г./дата предхождаща датата на подаване на ИМ в
съда/.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът е
бил назначен при ответника по Трудов договор № 513р-28512/25.7.2016г., след като е било
прекратено предходно нейно трудово правоотношение със Заповед № 513з-9554/11.12.2015г.
Било изплатено обезщетение от ответника по чл.222, ал.3 КТ от 2 брутни
тр.възнаграждения/БТВ/.
След това ищеца отново била назначена по ТД№ 513р-28512/25.7.2016г. прекратен със
Заповед №513з-2093/14.3.2022г.
Подала молба до ответника молба вх.№ 513р-22504/15.3.2022г., за да й се изплатят още
4 БТВ след прекратяване на второто ТПО. С писмо от 12.4.2022г. била уведомена от
служители на ответника, че й се отказва изплащане на 4 БТВ по чл.222, ал.3 КТ.
Посочва, че БТВ за последен пълен отработен месец преди прекратяване на второто
1
ТПО е било 1380,84 лева, като за 4 БТВ се дължи сумата 5523,36лв.
Твърди, че ответника е изпаднал в забава от деня на поканата 15.3.2022г., затова се
претендира и мораторна лихва за забава в размер на 119,67лв. за период 15.3.2022г.-
31.5.2022г.
Поради изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковите
претенции, като моли да се присъдят и сторените разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, чрез юр.к.по пълномощно оспорва исковете като неоснователни.
Твърди се, че спора е само по правото, като не се оспорват фактите изложени в ИМ. Твърди
се, че съгласно чл.222, ал.3, изр.последно КТ обезщетението може да се изплаща само
веднъж. Посочва се, че не е ясно защо ищцата счита, че пълното обезщетение по чл.222, ал.3
КТ може да се получи на два пъти, твърдейки, че точно това е имал предвид законодателят с
изменението на тази разпоредба. Нищо подобно не се установява от анализа на посочената
разпоредба. Законодателят е искал да даде възможност на работниците и служителите да
сборуват придобития от тях стаж при последния работодател, ако междувременно са
работили и при други работодатели, като е предвидил, че ако през последните 20 години се
съберат 10 години трудов стаж при последния работодател, той следва да изплати пълното
обезщетение от 6 брутни трудови възнаграждения. Никъде обаче не е казано, че
обезщетението може да се изплаща на два пъти.
Посочва се, че щом иска за главница е неоснователен то неоснователен се явява и иска
за мораторна лихва за период 15.3.2022г.-31.5.2022г.
Поради изложеното се иска отхвърляне на всички предявени искове, присъждане на
юр.к.възнаграждение в полза на СДВР и се прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адв.хонорар на ищеца ако надхвърля минимум по наредба.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, редовно призован, се представлява от
упълномощен адвокат. Поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Представя
за справка съдебно решение на ВКС.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт по пълномощно. Поддържа отговора и моли исковете да се отхвърлят от съда.
Съдът, като съобрази чл.12 и чл.235 ГПК, и събраните по делото и относими към
разрешаване на спора доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с
доводите и съображенията на страните, както и правните норми уреждащи спорните
отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
Трудов договор № 4502/13.3.2009г. за назначаване на Р. Ф. по трудово правоотношение, на
длъжност „систем-оператор по национални системи“ в 1 РУ на СДВР; Справка рег.№
Я754/7.1.2016г., издадена от СДВР и удостоверяваща за получено на основание чл.222, ал.3
КТ обезщетение от Р. Ф. 2 бр.трудови възнаграждения/БТВ/, общо в размер на 1522,52 лв.;
Трудов договор № 513р[1]28512/25.7.2016г. за назначаване на Р. Ф. по трудово
правоотношение, на длъжност секретар в група “Администрация-РУ “ към 4 РУ на СДВР;
Заповед рег.№ 513р[1]2093/14.3.2022г. на директора на СДВР за прекратяване на трудовия
договор на Р. Ф., на основание чл.328, ал.1,т.10б от КТ, считано от 24.3.2022 г.; Справка за
трудовия и осигурителен стаж на Р. Ф., от която е видно, че има общ трудов стаж в МВР: 12
години, 5 месеца и 13 дни, за два периода: от 17.3.2009г.-до 30.12.2015г.- 6 години, 9 месеца
и 15 дни и от 26.7.2016г. до 23.3.2022г.-5 години, 7 месеца и 28 дни; Разпореждане рег.№
********** от 30.3.2016г.,издадено от ТП на НОИ София-град, удостоверяващо отпускането
на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Ф., считано от 18.2.2016г.; Молба с вх.№
513р-22504/15.3.2022г. от Р. Ф.-до началник КИАД-СДВР за изплащане на обезщетение;
Становище рег.№513р-32407/12.4.2022г.- от в.п.д. н-к на ОКИАД-СДВР до директора на
СДВР; Разписка от 18.4.2022г. от Р. Ф. за получаване на писмо рег. №513р-
2
32423/12.4.2022г.; Писмо рег.№ 513р-32423/12.4.2022 г. до Р. Ф.-за отказ от изплащане на
обезщетение; Служебна бележка рег.№ 513р-43924/16.5.2022г.
С определение № 18461/21.7.2022г. за БЕЗСПОРНО между страните е прието – всичко
изложено в ИМ, с изключение на това дали повторно може да се плаща обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ от същия работодател, в случая това е ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Страните не спорят, а и е видно от представените по делото писмени доказателства, че
са били във валидно ТПО за период от 13.3.2009г.-24.3.2022г. Също така не е спорно, че
считано от 30.12.2015г. е било прекратено ТПО на ищеца от ответника поради придобито
право на пенсия и е изплатено обезщетение 2 брутни трудови възнаграждения/БТВ/ на
ищеца по реда на чл.222, ал.3 КТ. След това е сключен ТД № 513р-28512/25.7.2016г. отново
между същите страни, което е прекратено считано от 24.3.2022г.
За така посочения период ищцата придобила при ответника стаж от 12г.,5м. и 13 дни.
С оглед възраженията си ответника е следвало да докаже дали ищцата е упражнило
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст след първото прекратяване на ТПО
считано от 30.12.2015г., защото ако след това на 25.7.2016г. е отново назначена без да
упражнила това право, то ищцата е продължила да работи за същия работодател/виж
Решение № 49 от 5.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2016 г., III г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяването на трудовото
правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това
обезщетение се изплаща само веднъж. Предпоставките за придобиването на това право са:
1/прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание, както и
2/към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и 3/да е работил при същия работодател през
последните 10 години/виж Решение № 60233 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 724/2021 г.,
IV г. о., ГК/.
В случая Кодексът на труда не изисква непрекъснат трудов стаж за възникване на
правото по чл.222, ал.3 КТ. Изискването работникът или служителят да е работил при
същия работодател следва да се разбира в смисъл, че той е придобил при този работодател
10 години трудов стаж преди прекратяване на трудовото правоотношение, без да е
необходимо той да е бил непрекъснат. В този смисъл е и изменението на чл.222, ал.3 КТ в
ДВ бр.107/20 г., което предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение, след
като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през
последните 20 години/виж Решение № 46 от 7.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2020 г., III
г. о., ГК/.
Съдът по спорния въпрос достига до извод, че ищецът е в правото си да поиска от
ответника заплащане на 6 месечни БТВ по реда на чл.222, ал.3 КТ, т.е. да се доплати сумата
за още 4 БТВ, защото са изпълнени изцяло предпоставките на разпоредбата, като липсват
доказателства по делото, че ищеца е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж
и възраст след първото прекратяване на ТПО считано от 30.12.2015г. Следователно през
2022г./когато е бил прекратен ТД сключен през 2016г./ищецът е имал над 10 години трудов
3
стаж през последните 20 години, затова му се дължи обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, и доколкото ответникът в предходен период
през 2016г. е изплатил 2 БТВ, то са останали дължими 4 БТВ. Начисляването и изплащането
на 2 БТВ на ищеца през 2016г. не е пречка за допълнителното изплащане на още 4 БТВ.
Това не прави второто плащане неоснователно и в противоречие на закона/тъй като
обезщетение по чл.222, ал.3 КТ може да се изплаща само веднъж/, защото всъщност ищеца
се ползва от по-благоприятната норма на закона /новата разпоредба на чл.222, ал.3 ГПК в
сила от 18.12.2020г./ и липса на упражнено право на пенсия.
С оглед изложеното главния иск като основателен и доказан следва да се уважи за
сумата 5523,36лв.
Поради уважаването на главния иск съдът следва да уважи предявения иска за лихва за
забава в предявения размер от 119,67лв. от дата на покана 15.3.2022г. до 31.5.2022г., който е
проверен с електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва на НАП.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в хода на
производството разноски в размер на 612,15 лева /от обща сума 950,00 лв. за платен
адв.хонорар/, като съдът уважава адв.хонорар в посочения размер, с оглед възражението на
ответника по чл.78, ал.5 ГПК, и чл.7, ал.1 и ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с размера на общата
уважена сума по всички искове. Липсват основания за присъждане на разноски за
адв.хонорар в размер на 950,00 лева. При формиране на горния извод, съдът съобрази
следното: чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения като разпоредба се намира в раздел „Общи разпоредби“ от наредбата, а
разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата наредба в раздел „Възнаграждения по граждански и
административни дела за една инстанция“. В чл.2, ал.5 от Наредбата е посочено, че
възнагражденията следва да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за
всеки един от тях поотделно, а в чл.7, ал.2, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са диференцирани съобразно
размера на интереса по делото, а не според интереса по отделния иск/размер на отделно
предявен иск/. В случая чл.2, ал.5 противоречи на чл.7, ал.2 от Наредбата, а поради това, че
те се отнасят една спрямо друга като обща към специална разпоредба, приложение следва да
намери специалната разпоредба, съобразно която се определя адвокатско възнаграждение в
определения от съда размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по реда на чл.78, ал.6 ГПК за сумата от
270,93лв. по сметка на СРС за дължимата ДТ за уважените искове, и още 5,00лв. за издаване
на ИЛ в полза на СРС, като последната сума не се дължи, ако ответника извърши плащане
доброволно в полза на СРС, без да се налага издаване на ИЛ след влизане в сила на
решението.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ/СДВР/, със
седалище и адрес гр.София, ул. .. № 5, да заплати на Р. И. Ф., ЕГН **********, с адрес
гр.София, район В., ул. Ц. №, СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата от 5523,36 лева/лв./,
представляваща обезщетение за срок от четири месеца - четири брутни трудови
възнаграждения, на основание чл.222, ал.3 КТ дължимо по Трудов договор № 513р-
28512/25.7.2016г. прекратен със Заповед №513з-2093/14.3.2022г., ведно със законна лихва за
4
забава върху сумата, считано от 1.6.2022г. - дата на подаване на ИМ в съда до
окончателното изплащане задълженията, както и сумата от 119,67 лева, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата от 5523,36лв. за период 15.3.2022г./дата на
молба до СДВР за изплащане/-31.5.2022г./дата предхождаща датата на подаване на ИМ в
съда/, на основание чл.222, ал.3 КТ и чл.86 ЗЗД, както и сумата от 612,15 лева,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски пред СРС за платен
адв.хонорар, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 ГПК.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ/СДВР/, със
седалище и адрес гр.София, ул. .. № 5, да заплати по сметка на СРС, СУМАТА от 270,93
лева представляваща дължимата държавна такса върху уважените искове и 5,00лв. за
издаване на ИЛ в полза на СРС за принудително събиране на ДТ, на основание чл.78, ал.6
ГПК
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5