№ 47764
гр. София, 18.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110117348 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е по искова молба от П. С. Т. с ЕГН: 8********** против „С.К.“ ООД,
ЕИК: ХХХХХХХХХХХ.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 213 ГПК за
присъединяване към настоящото производство гр. д. № 39252/2025 г. по описа на СРС, тъй
като от служебно извършена справка се установи, че същото е наразличен процесуален етап.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.12.2025 г. – 11,20 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от П. С. Т. с ЕГН: 8**********, със
съдебен адрес: гр. С., УЛ.., №.., ЕТ.., против „С.К.“ ООД, ЕИК: ХХХХХХХХХХХ, със
седалище и адрес на управление: гр. С., БУЛ.., №.., ЕТ.. представлявано от Н.П.П., с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за потребителски кредит № ХХХХХХ от 05.06.2024 г., като
противоречащ на закона, както и при условията на евентуалност установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
отделни клаузи от договора, а именно на клаузата за фиксиран лихвен процент в размер на
50 % и на клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита.
Ищцата твърди, че на от 05.06.2024 г. между нея в качеството й на кредитополучател и
ответника в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит №
ХХХХХХ, по силата на който й е предоставен кредит в размер на 1800 лв. Посочва, че ГПР
е в размер на 65.22 %, а годишният лихвен процент - в размер на 50 %. Сочи, че съгласно чл.
5, ал. 1 от договора се задължила да предостави обезпечение – поръчителство на физическо
1
лице, като за неизпълнение на това задължение се предвиждала неустойка предвидена в чл.
11 в размер на 936.96 лева. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречие на
императивни норми на закона, за което излага подробни съображения. Посочва, че
договорът не е съставен по ясен и неразбираем начин. Излага аргументи за нарушение на чл.
11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство не е включен
към ГПР. Твърди, че неустойката по процесния договор представлявала скрита
възнаградителна лихва и излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна
функции. Навежда и доводи за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на
добрите нрави, тъй като с изискването на чл. 11 от договора за заплащане на същата, се
целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 33, ал.1 от ЗПК. Поддържа, че неустойката
не е включена в ГПР, поради което било налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Навежда твърдения и за нищожност клаузата, регламентираща размера на
договорната възнаградителна лихва, поради противоречието й с добрите нрави, доколкото
размерът й от 50 % надвишавал 5 пъти законната за периода лихва. Моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни се излагат подробни съображения в
насока, че ищцата злоупотребява с права, поради това, че е образувала множество идентични
дела срещу него. По същество взема становище за неоснователност на предявените искове,
като твърди, че процесното правоотношение е действително, като отговаря на всички
изисквания на ЗПК, за което излага подробни съображения. Посочва, че нищожността на
отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият
може да се прилага и без нея. Счита, че клаузата за неустойка не е от съществените клаузи на
договора и не би могла да доведе до нищожност на същия. Счита, че ГПР е посочен
коректно, като в договора ясно е посочен неговия размер и начин на формиране. Твърди, че
неустойката не е следвало да бъде включвана към ГПР, доколкото същата възникнала след
сключването на договора. Твърди, че същата е индивидуално договорена между страните,
като е напълно ясна и разбираема за ищцата, тъй като е уговорена като фиксирана сума и
разсрочена на вноски, които е можело да се изплащат със съответната част за главница и
лихва на всеки падеж. Оспорва възнаградителната лихва да противоречи на добрите нрави.
В допълнение посочва, че още към момента на сключване на договора потребителят е
уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при
всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. По тези и останалите подробно
изложени аргументи моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:
В доказателствена тежест на ищцата по предявените искове е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
включително че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на
неустойка при непредоставяне на обезпечение и клауза, предвиждаща фиксиран лихвен
процент в размер на 50 %, както и твърдяните основания за нищожност на договора в
цялост, а именно поради противоречието му на закона, евентуално нищожност на отделни
негови клаузи поради противоречие на закона, заобикаляне на закона, накърняване на
добрите.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит № ХХХХХХ от 05.06.2024 г. за
сумата от 1800 лева и с посоченото в исковата молба съдържание.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
2
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
Препис от определението да се връчи на страните, на ищцата – и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3