РЕШЕНИЕ
№ 5077
Пловдив, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - IV Състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА |
При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20257180700819 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Вехарт“ ЕООД срещу отказ изх.№ 11-377-2#1 от 25.03.2025 г. на главния архитект на община Р. за издаване на разрешение за строеж за обект: „Склад за хартиени опаковки с администрация“ в [УПИ]-производствени и складови дейности, цех за хартиени торби и други хартиени опаковки, поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място], местност „Гиевия сай“, по заявление вх.№ 11-377-2 от 24.03.2025 г.
Според дружеството-жалбоподател оспореният отказ е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на съдебните разноски.
Ответникът оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат на издадения отказ, с който пряко и неблагоприятно се засягат права и законни интереси на дружеството, и в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че със заявление от 04.03.2025 г. (л.10) до главния архитект на община Р. дружеството-жалбоподател е поискало съгласуване и одобряване на проекти за строеж на склад за хартиени опаковки с администрация в поземлен имот с [идентификатор], [УПИ] по плана на [населено място], местност „Гиевия сай“, изработени въз основа на виза за проектиране № 152 от 06.12.2024 г. За поисканата услуга е платената дължимата административна такса (л.11). Посканата и заплатена административна услуга е само за разглеждане, одобряване и съгласуване на технически проект.
Искането е разгледано от ЕСУТ при община Р. и с решение № 4 от 05.03.2025 г. (л.12) ЕСУТ е върнал проекта, защото строежът е пета категория и следва да се изготви комплексен доклад за ОСИП, по част ВиК следва да се съгласува с „Водоснабдяване и канализация [област]“ ЕООД, а по част ЕЛ следва да се съгласува с „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като отстраняването на нередовностите и непълнотите следва да бъде извършено в 14-дневен срок от получаването на препис от настоящото решение съгласно чл.5в ЗУТ. Препис от протокола с решението на ЕСУТ е получен от управителя на дружеството-жалбоподател на 06.03.2025 г.
На 24.03.2025 г. в изпълнение на решение № 4 от 05.03.2025 г. на ЕСУТ дружеството-жалбоподател е подало ново заявление вх.№ 11-377-2 (л.9), с което е поискало от главния архитект на община Р. одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж за обект: „Склад за хартиени опаковки с администрация“ в [УПИ]-производствени и складови дейности, цех за хартиени торби и други хартиени опаковки, поземлен имот с [идентификатор], като е приложило исканите документи.
На 25.03.2025 г. главният архитект на община Р. е издал оспорения отказ изх.№ 11-377-2#1 – предмет на настоящото съдебно производство. Главният архитект се е мотивирал с това, че нередовностите и непълнотите не са били отстранени в указания с решение № 4 от 05.03.2025 г. на ЕСУТ срок – 21.03.2025 г., поради което считано от 21.03.2025 г. образуваното в община Р. по заявление вх.№ 11-377-2 от 24.03.2025 г. на „Вехарт“ ЕООД производство е прекратено, а подаденото от дружеството заявление вх.№ 11-377-2 от 24.03.2025 г. не може да се обвърже с вече прекратеното производство. Освен това според главния архитект към датата на постъпване на заявление вх.№ 11-377-2 от 24.03.2025 г. решение № КЗЗ-02 от 11.02.2022 г. на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земеделската земя за собствени неземеделски нужди, представляваща поземлен имот с [идентификатор], е загубило правно действие. Затова и на основание чл.149, ал.1 ЗУТ, във връзка с чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ и чл.64а, ал.1, т.2 ППЗОЗЗ главният архитект е отказал издаване на исканото разрешение за строеж.
В хода на съдебното производство не са събирани нови доказателства, доколкото представените с допълнението към жалбата писма от дирекция „Поземлени отношения и комасации“ към МЗХ и от ОДЗ [област] до управителя на дружеството-жалбоподател представляват по своята същност правни мнения, които не са писмени доказателства и с които съдът не е длъжен да се съобрази, поради което няма да бъдат коментирани.
При тези доказателства съдът намира, че оспореният отказ е законосъобразен.
Основателно е възражението на дружеството-жалбоподател, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл.5в ЗУТ, защото съгласно ал.1 на цитираната норма административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителните документи. В случая липсва писмено уведомяване от главния архитект на община, пред когото дружеството е подало заявлението от 04.03.2025 г. за одобряване на инвестиционен проект. Дори да се приеме, че такова писмено уведомление представлява протокола от заседанието на ЕСУТ, то следваше да съдържа поне подписа на главния архитект, за да се може да се направи категоричен извод, че изхожда от него и цели изпълнение на служебното му задължение по чл.5в, ал.1 ЗУТ. Но този пропуск няма отношение към законосъобразността на оспорения отказ, доколкото той е издаден във връзка с второто заявление от 24.03.2025 г., с което дружеството-жалбоподател е поискало вече освен одобряването на инвестиционните проекти и издаване на разрешение за строеж.
Едва на 24.03.2025 г. дружеството е сезирало главния архитект на общината с искане за издаване на разрешение за строеж, т.е., касае за ново административно производство пред главния архитект по издаване на друг административен акт – разрешение за строеж, поради което оспореният отказ за неговото издаване е законосъобразен, защото към 24.03.2025 г. не са били налице всички условия за издаването му. Правилен и обоснован е изводът на административния орган, че в случая решението от 11.02.2022 г. за промяна на предназначението на земеделската земя е загубило правното си действие, защото съгласно чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ в тригодишния срок от влизането му в сила не е поискано издаване на разрешение за строеж на обекта.
Решение № КЗЗ-02 от 11.02.2022 г. на Комисията за земеделските земи (л.13) съгласно отбелязването, направено от комисията, е влязло в силя на 05.03.2022 г. Съгласно чл.60, ал.2 ГПК срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, т.е., тригодишният срок по чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ е изтекъл на 05.03.2025 г., т.е. на 24.03.2025 г., когато е поискано издаване на разрешение за строеж, тригодишният срок е изтекъл, поради което правилен и обоснован се явява изводът на главния архитект, че поради изтичане на тригодишен срок от влизане в сила на решение № КЗЗ-02 от 11.02.2022 г. то е загубило правното си действие и на дружеството-жалбоподател не може да бъде издадено разрешение за строеж, защото не са спазени изискванията на специалния закон. От друга страна, дружеството-жалбоподател винаги може да инициира нова процедура за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, след което да реализира инвестиционното си намерение.
Следва да бъде отбелязано също, че императивното изискване на нормата на чл.24, ал.5, т.2 ЗОЗЗ е разрешението за строеж да е за същия обект, за изграждането на който е доказана необходимостта от промяна на предназначението на земеделската земя в процедурата по ЗОЗЗ, докато в случая липсва идентичност между обекта, заради който с решението от 11.02.2022 г. е променено предназначението на 2000 кв.м от земеделската земя, представляваща поземлен имот с [идентификатор], и обекта по заявленията от 04.03.2025 г. и от 24.03.2025 г., с които е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж.
С оглед всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този изход на делото на дружеството-жалбоподател не се дължат разноски, а ответникът не е направил искане за присъждане на разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд [област], І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Вехарт“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Р. П., срещу отказ изх.№ 11-377-2#1 от 25.03.2025 г. на главния архитект на община Р. за издаване на разрешение за строеж за обект: „Склад за хартиени опаковки с администрация“ в [УПИ]-производствени и складови дейности, цех за хартиени торби и други хартиени опаковки, поземлен имот с [идентификатор] в землището на [населено място], местност „Гиевия сай“, по заявление вх.№ 11-377-2 от 24.03.2025 г.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
| Съдия: | |