Решение по дело №94/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ - [населено място], чрез процесуален представител юрк. М. Н. - А., срещу решение № 284 от 06.12.2024 г., постановено по анд № 710/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му.

Ответникът – „Л Д.“ ЕООД, [населено място], общ. Столична, обл. София, чрез пълномощника си адв. Й. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение е отменен електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. „Л Д.“ ЕООД е санкционирано като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. В ЕФ е посочено, че независимо от налагането на санкцията дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС, в размер на 227 лв. Записано е и че нарушителят може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750 лв. при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП.

Прието е за установено от фактическа страна, че на 14.09.2023 г., в 16:25 часа е установено нарушение № 055EFC69F5C911584E063031F160A3D4C, с ППС влекач „И****“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 44 000, в община Бобошево, за движение по А-3 км. 72+831, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като има тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 10092, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-3 км. 72+831. За констатирано нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е издаден процесният ЕФ.

Районен съд – Дупница е формирал извод за незаконосъобразност на ЕФ, като е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 57 ЗАНН, изразяващо се в липса на достатъчно ясно посочване в ЕФ на конкретната форма на изпълнителното деяние, която да позволи правилната квалификация на извършеното. Районният съд е обосновал още, че обжалваният ЕФ следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., тъй като едва след уведомяване и бездействие на жалбоподателя да заплати дължимата такса доброволно е следвало да се пристъпи към ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, както и е приел, че е нарушен принципа за пропорционалност при определяне размера на санкцията.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Касационният съд, съобразявайки решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер, намира, че наложеното наказание е непропорционално, поради което и ЕФ се явява незаконосъобразен. Нарушен е основния принцип на пропорционалност, съгласно който налаганата санкция следва да бъде съобразена с тежестта на извършеното нарушение, като същевременно се гарантира и възпиращия ефект на наказанието. Принципът изисква не само определяне състава на нарушението, определяне на правилата относно тежестта на санкцията, но и отчитане на конкретните факти и обстоятелства при извършване на деянието. В случая законодателят е определил фиксиран размер на санкцията от 2 500 лв. и е изключил възможността съдът да изменя размера с оглед установени конкретни смекчаващи отговорността обстоятелства. СЕС приема, че налагането на наказание във фиксиран размер за всяко нарушение, без да се предвижда различен размер на санкцията в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда националната система от наказания, е непропорционално с оглед целите, посочени в правната уредба на Съюза.

Предвидената „компенсаторна такса“ за освобождаване от административнонаказателна отговорност не води до различен извод, тъй като същата отново е във фиксиран размер и не отчита тежестта на нарушението.

Като е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на ЕФ, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от правния спор, съдът присъжда разноски на ответника на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в размер на 550 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Размерът се определя предвид възражението за прекомерност на претендирания такъв от 650 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване разпоредбите на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 284/06.12.2024 г., постановено по анд № 710/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ - [населено място], да заплати на „Л Д.“ ЕООД, [населено място], общ. Столична, обл. София направените по делото разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението е окончателно.