Р Е Ш Е Н И Е
№ _______
гр. Тутракан, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 115 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0362-000792
от 20.02.2019 г. Началника РУ на
МВР гр. Тутракан е наложил на П.А.Й., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 1100.00 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят Й., който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени
изцяло.
Въззиваемата страна – Началник РУ гр. Тутракан, не се
явява, не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по
съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, не
се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Свидетелите мл. автоконтрольори С.И.И. и инспектор пътен контрол Д.Й.Р. са служители в
РУ на МВР гр. Тутракан.
На 28.03.2019 г. актосъставителят И. изпълнявал
служебните си задължения на територията на с. Зафирово, обл. Силистра, като упражнявал контрол на скоростта на движение на
МПС с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 593.
В 12:47 часа системата заснела лек автомобил „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с
рег. ***по ул. „Трети март“ до ЗК „Атила Зафиров“, движещ се със скорост над
максимално допустимата за населено място, въведена с пътен знак Д11.
При направената справка в регистрите на „Пътна
полиция” било установено, че собственик на автомобила е „Петроком 07” ООД със
седалище гр. Силистра с управители П.А.Й. и А.П.Й..
На управителя на фирмата жалбоподателя П.Й. на
31.05.2018 г. била връчена покана № 6/28.03.2018 г. В посочения едномесечен
срок последният не се явил в РУ на МВР Тутракан за съставяне на АУАН или да
попълни декларация по чл. 188от ЗДвП.
На 06.08.2018 г. актосъставителят И. съставил на
жалбоподателя АУАН серия Д бл. № 0308395, с който му повдигнал обвинение за
това, „…че на 28.03.2018 г. в 12.47 ч. в с.Зафирово обл. Силистра, по ул.
„Трети март”, до ЗК „Атила Зафиров”, в посока Силистра – Русе управлява лек
автомобил „Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик“ с рег. ***със скорост 144 км/ч при
максимално допустима скорост 50 км/ч въведена с пътен знак Д11. След приспаднат
толеранс от 4 км/ч. превишава максимално разрешената скорост с 90 км/ч.
Нарушението заснето с АТСС ТFR 1-М и клип № 6196, с което виновно е нарушил чл.
21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите инспектор
пътен контрол при РУ на МВР Тутракан Д.Й.Р. и Е. Г. Д. – служител в РУ на МВР
Тутракан. АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя на 28.08.2018 г.
На 29.08.2019 г. жалбоподателят П.Й. се явил в РУ на
МВР Тутракан, подал възражение срещу съставения АУАН и писмено декларирал
обстоятелствата по чл. 188 от ЗДвП.
В декларация за предоставяне на информация за
нарушение съгласно разпоредбата на чл.
188 от ЗДвП, жалбоподателя посочил, че на 28.03.2019 г. в 12:47 часа въпросния лек
автомобил бил управляван от С.С.А.. Декларацията е била попълнена на 29.08.2018
г.
Във връзка с подадената от жалбоподателя декларация по
чл. 188 от ЗДвП и наличие на данни за извършено престъпление от общ характер по
чл. 313, ал. 1 от НПК,АНО е изпратил материалите по
административно-наказателното производство на РП-Тутракан. Било образувано ДП №
362 ЗМ-230/2018 г. по описа на РУ на МВР Тутракан. Същото е било прекратено с
Постановление на РП Тутракан от 04.02.2019 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 2
от НПК поради недоказаност на обвинението.
По образуваното със съставянето на 06.08.2018 г. АУАН
административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е издал наказателно
постановление № 18-0362-000792 от 20.02.2019 г., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушената разпоредба
от ЗДвП - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Й. административни наказания „Глоба” в размер на 1100.00
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. На 29.03.2019
г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител С.И.И. и свидетеля Д.Й.Р., приложените
писмени доказателства, които съдът кредитира, като последователни, логични,
непротиворечащи си и взаимно допълващи се.
Като свидетел е разпитан А.П.Й., чиито показания съдът
не кредитира.Същия е близък родственик на жалбоподателя и е втория управител на
ЮЛ,собственик на автомобила.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,но не по сочените от
жалбоподателя и неговия процесуален представител причини.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на АУАН от компетентно лице,притежаващо съответните правомощия.
Същия е бил съставен по правилата на закона и притежава всички изискуеми от чл.
42 от ЗАНН реквизити. АУАН е бил подписан надлежно от нарушителя и същият е
получил препис от него по установения от закона ред. Административното
нарушение е доказано със съответните допустими от закона доказателствени
средства. Техническото средство е преминало съответната изискуема метрологична
проверка.
Наказателно постановление е издадено от компетентен
административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва такава дейност.
Същото притежава всички изискуеми от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН реквизити. НП е било
връчено по надлежния ред на жалбоподателя.
Атакуваното НП обаче е издадено след изтичане на срока
по чл.34 ал. 3 от ЗАНН.В т.1 на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г.
постановено по тълкувателно дело № 1 /2014г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС на
ВАС,сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни.За спазването на тези срокове съдът
следи служебно,като след изтичането им се погасява възможността да бъдат
реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение.Казано по друг начин след изтичане
на сроковете по чл.34 от ЗАНН,наказващия орган губи правото да реализира
отговорността на субекта на административното нарушение.Разпоредбата на чл.34 ал.
3 от ЗАНН повелява,че образуваното административнонаказателно производство се
прекратява,ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
В конкретния случай АУАН е съставен на 06.08.2018г.
Атакуваното НП е издадено на 20.02.2019г. т. е. шест месеца и четиринадесет дни
след съставянето на АУАН.
С оглед пълнота на изложението,съдът намира за
необходимо да посочи,че изпращането на адмиинстративнонаказателното
производство на РП-Тутракан,с оглед извършено престъпление,по никакъв начин не „продължава”
визирания в чл.34 ал. 3 от ЗАНН давностен срок.Още по-вече,че това е било
сторено без да се изпълни разпоредбата на чл.33 ал. 2 от ЗАНН за прекратяване
на административнонаказателното производство.Липсва произнасяне на АЯНО в тази
насока.При издаване на атакуваното НП,АНО се е позовал на съставения на
06.08.2018г. АУАН,от което се налага извода,че административнонаказателното
производство не е било прекратено.
Не са били налице и предпоставките за издаване на
атакуваното НП в условията на чл.36 ал. 2 от ЗАНН.Започналото със съставянето
на АУАН,административно-наказателното производство е следвало да бъде
прекратено по реда на чл.33 ал. 2 от ЗАНН, последвано от прекратяване на
производството от съда или прокурора или прокурорът да е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган. В този случай
срокът по чл.34 ал. 3 започва да тече от датата на влизане в сила на съответния
съдебен или прокурорски акт.В конкретния случай е налице постановление за
прекратяване на досъдебно производство на наблюдаващия прокурор от
РП-Тутракан.Същото е изпратено на Началника на РУ на МВР-Тутракан,който е и АНО
по това производство,но не с оглед издаване на НП,а „.. за сведение,като му се
укаже,че може да го обжалва ? пред Тутраканския районен съд в седемдневен срок
от получаването му.”
Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно,без да се
обсъждат останалите твърдени от жалбоподателя процесуални нарушения и
неправилно прилагане на материалния закон.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 18-0362-000792 от 20.02.2019
г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на П.А.Й., с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 21, ал. 1, от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административни наказания „ГЛОБА” в размер на 1100.00
/хиляда и сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от три
месеца, като законосъобразно и обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра,
по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: