РЕШЕНИЕ
№ 1531
гр. Варна , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100501556 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С решението на ВРС-ХХХVс-в № 1808/6.04.2020г по гр.д.№ 18075/2019г Е
ПРЕКРАТЕН гражданският брак между Н. С. М. ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр.Варна ж.к.„М." бл..... вх.. ет.. ап., и К. К. М. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.В. ж.к.
„М." бл..... вх.. ет. ап., сключен на 19.05.2012г в гр.Варна, за което от длъжностното лице по
гражданското състояние при Община Варна е съставен Акт № 509/19.05.2012г, поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, на осн.чл.49 ал.1 СК;
ОБЯВЕНО Е, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът - К. К. М. ;
ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на децата С.К.М. ЕГН ..... и В.М. ЕГН ....... на адреса на
тяхната майка Н. С. М. ЕГН **********, а именно: гр.В. ж.к.„М." бл..... вх.. ет.. ап..;
ПРЕДОСТАВЕНО Е упражняването на родителските права по отношение на децата С. и В.
на тяхната майка Н. С. М. .
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения между бащата К. К. М. с детето С., както
1
следва: всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 10ч в събота до 18ч в неделя, с
преспиване в дома на бащата в гр.Варна кв.„Трошево" ул.„Радост" № 1 вх.Б ет.5 ап.28, както
и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
ОПРЕДЕЛЕН Е режим на лични отношения между бащата К. К. М. и детето В., както
следва: всяка втора и четвърта неделя от месеца за времето от 10ч до 14ч, в присъствието на
майката до навършване на 2-годишна възраст на детето, а след това - всяка втора събота и
неделя от месеца, за времето от 10ч в събота до 18ч в неделя, с преспиване на детето в дома
на бащата в гр.Варна кв.„Трошево" ул.„Радост" № 1 вх.Б ет.5 ап.28, както и един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
ПРЕДОСТАВЕНО Е ползването на семейното жилище, а именно-на децата С. и В. и на
тяхната майка - Н. С. М. с постоянен адрес: гр.Варна ж.к.„Младост" бл.116 вх.1 ет.3 ап.9;
ОСЪДЕН Е К. К. М. да заплаща в полза на детето С. чрез нейната майка и законен
представител Н. Ст.М. месечна издръжка в размер на 250лв, считано от датата на
предявяване на иска-31.10.2019г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ал.1 СК, като е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията за разликата над 250лв до 300лв;
ОСЪДЕН Е К. К. М. да заплаща в полза на детето В. чрез неговата майка и законен
представител Н. С. М. месечна издръжка в размер на 200лв, считано от датата на
предявяване на иска-31.10.2019г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ал.1 СК, като е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията за разликата над 200лв до 300лв;
ОСЪДЕН Е К. К. М. да заплати в полза на детето С. чрез нейната майка и законен
представител Н. С. М. сумата от 230,60лв за времето от 19.09.2019 до 30.10.2018г,
представляваща издръжка за минал период, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-31.10.2019г, на осн.чл.149 ал.1 СК, като Е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията за разликата над 230,60лв до 310лв;
ПОСТАНОВЕНО Е след развода Н. С. М. да носи предбрачното си фамилно име С., на
осн.чл.53 СК;
ОСЪДЕН Е К. К. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
сумата от 648лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК
Въззивният съд е сезиран с жалбите, подадени от двете страни по спора, с които се
обжалват отделни части от постановеното първоинстан ционно решение, като следва:
2
І въззивна жалба от К. К. М. вх.рег.№ 26026/7.06.2020г срещу решението на ВРС в
частите м, с които е постановено, че ВИНА за настъпилото дълбоко и неппопраимо
разстройство на брака има мъжът, както и по отношение на РАЗМЕРА на ИЗДРЪЖКИТЕ,
дължими от него в полза на двете малолетни деца–за разликата над 180лв до 250лв за
детето С. и над 160лв до 200лв за детето В..
1. Счита, че по отношение на вината РС е направил незаконосъобразен и
необоснован извод, като е приел, че въззивникът имал изключителна вина за
прекратяването на брака, тъй като по собствена воля прекъснал връзката с брачния си
партньор предвид създадените извънбрачни отношения с друга жена, впоследствие
преминала в трайно фактическо съжителство.
Във връзка с изясняването на вината за прекратяването на брака следвало да се
изясни единствено и само въпросът дали наличието на изневяра е достатъчно да обоснове
вина на съответния съпруг/а за прекратяването на брака.
В СК от 2009г личните отношения между съпрузите са уредени от нормите на Гл.ІІІ,
чл.чл.13 - 17. Счита, че постановеното решение на ВРС по въпроса за вината било в
противоречие с нормата на чл.14 СК, според която отношенията на съпрузите се изграждали
на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство.
Ако се съпоставел този текст с аналогичен текст в отменения СК от 1985г , където
тези отношения са регламентирани в чл.15, било видно, че там фигурирала думата
„вярност", която не била възпроизведена в новата разпоредба на чл.14 от действащия СК.
Ето защо счита, че тази разлика не била случайна. При приемането на СК от 2009г
Законодателят отчел настипалата промяна в обществените отношения, която предполагала
различно регламентиране на личните отношения между съпрузите. Така вярността се
изключвала от законово регламентираните изисквания към междуличностните отношения
между съпрузите. Затова не би следвало да се счита за юридически критерий при преценката
вината за прекратяването на брака.
Поради изложеното счита решението на ВРС в тази част за незаконосъобразно като
постановени в противоречие с нормата на чл.14 СК от 2009г.
Освен това счита същото и за необосновано поради противоречие със събрания
доказателствен материал. От гласните доказателства свидетелските показания се установи,
че въззивникът бил грижовен съпруг и баща, отнасял се добре към съпругата и детето си,
помагал в домашната работа, осигурявал издръжката на семейството си. Гласните
доказателства в тази насока били обективни и последователни и затова следвало да бъдат
съоборазени от съда при формирането на правния му извод.
Наличието на изневяра се яввявало последица от емоционален дефицит в
отношенията между съпрузите, който те не могли да преодолеят чрез взаимни усилия.
3
Подобни показания давала разпитаната по делото св. М.Д., майка на ищцата и тъща на
ответника.
Поради изложеното счита, че вината за разстройството на брачните отношения била
обща на страните по делото.
2. Счита решението в останалата обжалвана част относно определената от съда
издръжка, за незаконосъобразно и необосновано за разликата над 180лв до
присъдените за детето С. 250лв и за разликата над 160лв до размера на присъдените за
детето В. 200лв.
Намира посочените размери на издръжките за завишени, тъй като не били в
съответствие с възможностите на бащата да ги заплаща.
От представеното от него у-е за дохода за м.януари и м.февруари 2020г било видно,
че БТВ било под 800лв.
Общо присъдената за двете деца издръжка възлизала на 450лв, т.е. в повече от
половината трудово възнаграждение на ответника.
В момента социално-икономическите условия в страната била коренно променени
заради последиците от пандемията и обявеното на 13.03.2020г извънредно положение, която
промяна преминала в икономическа криза и било нелогично в тези условия да се определя
издръжка в толкова висок размер за деца, които били в сравнително ниска възраст.
Поради изложеното счита, че 180лв за по-голямото дете С. и 160лв за по-малкото
дете В. са пределните суми, които ответникът бил в състояние да заплаща без особени
труднения.
Поради изложеното моли за уважаваето на жалбата му и промяна на
първоинстнационното решение в посочения смисъл.
В случай на уважаване на жалбата му моли за отмяна на решението и в частта
досежно присъдените в полза на ищцата разноски от 648лв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от Н. С. М. вх.№
32804/1.06.2020г със становище за нейната неоснователност.Счита постановеното решение
за правилно и законосъобразно и моли за оставянето й без уважение. Излага следните
доводи:
1/ По въпроса за вината.
Съпругът не спори, че е изневерил и напуснал съпругата си в 9-я месец на
бременност.
4
Според неговата теза брачната изневяра не е брачно провинение, тъй като новият СК
не въздигал верността в задължение между съпрузите. Твърдението не намира опора в
закона. Чл.14 СК съдържа задължения за изграждане на отношенията между съпрузите на
основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Очевидно е,
че изневярата не се вписва в тези задължения. В конкретния случай, съпругът е изоставил
бременната в 9-я месец съпруга, за да заживее във фактическо съжителство с друга жена, за
да задоволява сексуалните си желания.
Съдебната практика винаги се е приемала, че изневярата е брачно провинение. Няма
промяна и в развитието на нравите в обществото. Затова тя /изневярата/ само показвала
колко дълбоко били нарушени принципите на чл.14 СК от съпруга. Няма оправдание и
извинение за съпруг, напуснал съпругата си, бременна в 9-я месец, при опасност да й нанесе
физическа и психическа травма, с което е поставил в опасност и живота на неродения им
син. Ответникът не е посрещнал сина си в първия ден от живота му , а е задоволявал
единствено собствените си "емоционални" /по неговите думи/ потребности с друга жена.
Неоснователно е и твърдението, че решението е необосновано по въпроса за вината в
противоречие със събраните доказателства. Тъкмо обратното. От представените
доказателства - кореспонденция с Р.Т., нямало никакво съмнение за наличието на изневяра:
разговори за оргазъм, секс, любов, че К. се карал със съпругата си, споделяне на решението
му да заживее с Р., да имали съвместни деца, готовност във всеки момент да си събере
багажа и да излезе на квартира с Р..
В доплънение излага, че съдът е бил достатъчно премерен в мотивите си, като е
пощадил съпруга в изводите си относно брачните му провинения, без да навлиза в
подробности, воден вероятно от трезвата мисъл, че един ден синът му можа да попита баща
си къде е бил в деня на раждането му и е възможно да прочете това решение.
Затова не можело да се поставя въпросът за вината на съпругата, бременна в 9-я
месец. Освен това, ответникът М. изобщо не бил поискал свидетели. Фактът, че бил добър
човек или помагал вкъщи докато живеел със семейството, не изключвал брачното му
провинение- изневяра, прекъсване на брака, изоставяне на семейството и неприсъствие на
раждането на второто дете.
Неоснователно счита твърдението на въззивника, че съпругата му имала вина поради
„емоционален дефицит“, тъй като нищо подобно не се било установило. При това
„емоционалният дефицит" не се явяв брачно провинение.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение жалбата му в частта за вината.
2/ По въпроса за издръжката.
Оспрова се доводът му, че нямал материланата възможност да осигури посочения
5
размер на издръжките за двете деца.
Поддържа се твърдението, че сключеният от него договор за по-ниско
тр.възнаграждение бил фиктивен и то се установявало от данните по делото. Същият
получавал старата си заплата - в размер по-голям от 1000 лв месечно и бонуси от по 200-
300лв. месечно.
По делото била представена кореспонденцията на въззвника с неговия работодател,
от която било видно, че е поискал фиктивен договор, за да не плаща издържка и
работодателят му е сключил такъв с него. Следователно, деянието му, осъществяващо
състав на престъпление, не може да го ползва.
По делото се съдържат и косвени доказателства /от кореспонденцията му с
Р.Тодорова/ за неговите възможности – от фактите, че бил закупил годежен пръстен на
любовницата си /докато бракът на страните още не е бил прекратен/, пътувал до Гърция,
плащал квартира. Очевидно стандартът му на живот бил нормален и не можело да бъдат
жертвани децата, за да задоволявал собствените си потребности. При това, законът не държи
сметка с какви средства разполага бащата. Задължението за издръжка е императивно.
Освен това, по делото се установило чрез множество писмени доказателства, че
децата имали значителни нужди за издръжка и лечение. Дори стандарът на НСИ
изисквал издръжка на дете по-висока от 500лв. Пандемия или икономическа криза не били
извинение за баща да не издържа децата си.
Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената от К.М. въззивна
жалба.
ІІ Въззивна жалба е подадена и от Н. С. М. вх.рег. № 32805/1.06.2020г срещу
решението на ВРС в частта му, с която са отхвърлени претенциите й за издръжка в полза на
двете деца за разликата над 250лв до претендираните 300лв за детето С. и за разликата над
200лв до 300лв за детето В.
Излага подробни доводи:
Правилно РС приел, че за децата са необходими средства за храна, лекарства,
медицински консумативи, дрехи и обувки, детски играчки, транспорт, др., както и за
допълнителни дейности-народни танци. Кредитирал е и доказателствата за честото
заболяване на С. от вирусни инфекции. Не били обсъдени, обаче, представените множество
писмени документи, както и тези в с.з. на 10.3.2020г за разходите за децата в периода
14.02.2020г - 9.03.2020г в размер на общо 661,23лв.
Счита, че нуждите на бебе били дори по-големи от тези на 3-годишно дете. Бебето
6
растяло още по-интензивно от 3-годишното дете и това обуславяло необходимост от по-
голям размер.
Представена била и кореспонденцията на бащата с работодателя му, с която
ответникът иска фиктивен договор, за да не плаща издържка и работодателят му сключва
такъв с него. Очевидно, че извършването на деяния, осъществяващи състав на престъпления,
за да се увредят 2 месечно бебе и 3 годишно дете, не могат да се тълкуват в полза на родител
нежелаещ да плаща издръжка. Следователно, получавал е старата си заплата - в размер по-
голям от 1000лв месечно и бонуси от по 200-300лв месечно. Второ, от кореспонденцията от
извънбрачната му връзка се виждало, че е купил годежен пръстен на любовницата си
/бракът му още не е прекратен/, пътува до Гърция, плаща квартира. Очевидно, стандартът му
на живот бил нормален и не можело да се жертват децата, за да задоволява само собствените
си потребности. Нещо повече, законът не държи сметка с какви средства разполага бащата.
Задължението заиздръжка е императивно. Тук не става въпрос за взаимоотношения със
съпругата, а за собственото му задължение към невръстните деца. Дори стандарът на НСИ
изисквал издръжка на дете по-висока от 500лв месечно.
Поради изложеното моли за отяна на решението в посочените части и вместо него да
бъде постановено друго за уважаване на претенциите за издръжка в пълен размер.
Претендира и разноските за въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от К. К. М. вх.№
35371/9.06.2020г със стновище за неоснователнсот на жалба и за потвърждаване решението
на ВРС като правилно и законосъобразно в тази част. Излага следните доводи:
По делото били представени множество касови бонове за направени медицински и
други разходи, които поначало са допустимо доказателствено средство, но при формиране
на фактическите изводи не биха могли да бъдат ценени като годни доказателства,
установяващи нуждите на двете малолетни деца.
Представените касови бонове най-общо касаели закупуването на медикаменти и
други медицински изделия, заплащане на разходи за медицински изследвания, закупуване на
козметика, книги, дрехи и др. Сред тях имало такива, които касаели закупуването на вещи,
нямащи никакво отношение към нуждите на децата. Имало и такива, установяващи
закупуването на неодобрени от Здравната каса медикаменти, а на хомеопатични препарати и
хранителни добавки със и/или без медицинско предписание (напр. шуслерови соли - 2бр по
10,30лв и осцилококцинум по 8,70лв - касов бон от 8.03.2020г). Била е закупувана и
медицинска козметика, без да е ясно, дали същата е за деца или за възрастни.
Касовият бон като първичен счетоводен документ доказва направено плащане. От
него може да се направи извод за времето и мястото на плащане, получателят на плащането
и каква стока е предмет на това плащане. Ако не е издадена фактура, с касовия бон не може
7
да се докаже, кой е направил съответното плащане и за кого се отнася съответният разход.
Ето защо счита, че след като представените касови бонове са без издадени фактури не
следва да бъдат ценени като доказателства за разходи, направени за двете деца на страните.
Тези финансови документи не доказвали наличието на някакви по-специални нужди на
двете малолетни деца С. и В., обосноваващи по-висок размер на издръжката.
От представените по делото амбулаторни листи, отнасящи се за период, далеч преди
настъпилата фактическата раздяла, било видно, че детето С. боледувало от обичайните за
възрастта респираторни заболявания и не страдало от заболявания, които да изискват по-
специално лечение. Нямало данни детето В. да страда от заболявания, предполагащи по-
големи разходи за лечение.
По делото била представена разпечатка от лична електронна кореспонденция в
групов чат, спрямо която ищцата била трето лице, тъй като нито била автор, нито получател
на разпечатаните електронни съобщения. На практика бил осъществен нерегламентиран
достъп до чужда електронна кореспонденция, на която била направена разпечатка на
хартиен носител. От представената разпечатка не било ясно от кого изхождали и до кого
били адресирани електронните съобщения. Въззивникът бил оспорил допустимостта на тези
доказателства. Счита, че в случая се касаело за неподписан електронен документ и затова не
се ползвал с материална доказателствена сила понеже с такава се ползвали само
подписаните документи. Фактите и обстоятелствата, които ищцата се домогвала да докаже
чрез тези разпечатки, следвало да бъдат установени чрез свидетелски показания, а не чрез
ангажиране на писмени доказателства.
Поради изложеното счита, че претенциите за издръжка от по 300лв за всяко от двете
малолетни деца била завишена. Така издръжка от 180лв за детето С. и 160лв за детето В.
били двете пределни суми, които бил в състояние да заплаща без особени затруднения.
Ето защо моли за оставяне без уважение насрещната въззивна жалба като изцяло
неоснователна.
КОНТРОЛИРАЩАТА СТРАНА ДИРЕКЦИА „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“
ВАРНА, редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по
жалбата.
В исковата молба се излага, че страните са сключили граждански брак на 19.05.2012г
и от брака си имат родени две деца : С.К.М., род.11.10.2016г, и В.К. М., род.21.10.2019.
8
Твърди се, че детето С., 3год., посещавала детска градина „Синчец", боледувала често
от вирусни инфекции, веднъж месечно, посещавала и народни танци, използвала памперс
вечер, за което били необходими средства, както следва: месечна такса за детска градина -
48лв; за лекарства - 50-100лв месечно; за имуностимулатор всяка зима - 35лв, който стигал
за 2 месеца; за народни танци - 30лв месечно.
На 2.09.2019г Симона счупила ключица, като само за преглед при ортопед били
заплатени 50лв; за стабилизиращи консумативи - 45лв. Детето се нуждаело и от книги,
материали за интелектуално развитие, играчки.
За раждането на детето Виктор, род.21.10.2019г, извън Здравната каса били заплатени
320лв. За първоначалното му отглеждане били заплатени около 300лв. За същото били
необходими медикаменти за колики ок.30лв месечно, както и памперси на стойност ок.100лв
месечно.
Твърди се още, че децата имали нужда от пълноценна и балансираща храна, топлина,
дрехи, обувки и други разходи. Зимните месеци разходите за ток били ок.200лв, а за вода –
ок.30лв месечно.
Понастоящем майката и децата живеели в семейното жилище, собственост на
родителите й, представляващо апартамент № 9 в бл.116 вх. 1 ет.3 ж.к.„Младост" в гр.Варна.
Допреди раждането на Виктор ищцата работела като „специалист с контролни
функции търговия", с месечно възнаграждение от 560лв, а понастоящем била в отпуск по
майчинство и получавала обезщетение от 560лв.
Бащата работел в Отдел „Търговия он-лайн продажби" в „Ардес информационни
технологии"ООД с месечно възнаграждение от 1000лв, като получавал и бонуси всеки месец
100-300лв, а по Коледа- допълнителен бонус от ок.200.лв.
Ищцата разчитала на помощта на майка си, която била с гъвкаво работно време и й
помагала за малкото дете, а също и на сестра си, чието дете също било малко и така взаимно
си помагали за децата.
Излага, че с ответника били във фактическа раздяла от 19.09.2019г, когато Кристиян
напуснал семейното жилище.
Поради изложеното отправя искане :
за прекратяване на сключения между страните гражд.брак поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство;
да бъде обявено, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът -
К.К.М.;
9
да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетните деца - С. и В.;
да бъде определено местоживеенето им при майката ;
да бъде определен режим на лични отношения на бащата К.К.М. с децата, както
следва:
с детето С. - всяка втора събота и неделя от месеца, за времето от 10ч в събота до 18ч, с
преспиване, в присъствието на майката, както и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск; с детето В. - всяка втора и четвърта неделя от месеца за
времето от 10ч до 14ч, в присъствието на майката до навършване на 2-годишна възраст, а
след това - всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 10ч в събота до 18ч, с
преспиване, в присъствието на майката, както и един месец през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск;
да бъде осъден бащата К.К.М. да заплаща в полза на всяко от децата чрез тяхната
майка и законен представител месечна издръжка в размер на по 300лв, считано от датата на
завеждане на ИМ, с падеж всяко 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска;
да бъде осъден бащата да заплати в полза на детето С.К. М. чрез нейната майка и
законен представител издръжка за минало време в размер на 310лв за периода от 19.09.2019г
до 30.10.2019г, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на ИМ до
окончателното й изплащане;
да бъде постановено след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име
С.;
да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент № 9 в бл.116 вх.1 ет.3 в жк„Младост" в гр.Варна, с площ от 68кв.м., състоящо се
от: две стаи, кухня, баня-тоалетна, до навършване на 18-годишна възраст от децата.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК отв.К.К.М. е депозирал писмен отговор, в който навежда
доводи за допустимост и частична неоснователност на исковата молба.
Възразява срещу фактическите твърдения за неговите брачни провинения. Счита, че
и двамата съпрузи имали вина за влошаване на отношенията им и за опразване на брака от
неговото съдържание.
Твърди, че след раждането на първото им дете ищцата променила отношението си
към него; демонстрирала отчуждение и некомуника тивност. И въпреки опитите му,
10
постепенно настъпило отчуждение.
Оспорва твърдението, че е напуснал семейното жилище заради връзка с друга жена.
Поводът бил семеен спор, при който ищцата събрала вещите му в чували за смет и ги
изхвърлила в мазето на апартамента; съпругът около две седмици живял при родителите си,
след което си наел квартира.
Твърди, че при съжителството с ищцата полагал грижи за семейството, винаги бил
трудово ангажиран и осигурявал издръжката на семейството.
След раждането на първото дете С. помагал за отглеждането му, бил силно привързан
към дъщеря си и тя към него. И след фактическата раздяла продължавал да общува с дъщеря
си и да оказва материална подкрепа за отглеждането й.
През 2018г, за да осигури по-добра жизнена среда за семейството си, изтеглил
потребителски кредит в размер на 20630лв и с част от средствата извършил ремонт в
семейното жилище през лятото на 2018г.
След раждането на второто им дете В. подпомагал съпругата си.
Счита заболяванията на децата за инциденти, като твърди, че е закупувал лекарства
за тях при нужда.
Относно претендираната месечна издръжка, твърди, че имал допълнителни разходи
месечно за: наем - 340лв; месечна вноска по кредита – 294,56лв и така остатъкът от
заплатата му, преди дължимите към бюджета плащания, оставал 400лв.
Отправя искане за прекратяването на брака по вина на двамата съпрузи.
Заявява, че не претендира за ползването на семейното жилище.
Не възразява срещу предоставяне титулярството на родителските права по
отношение на децата да бъде предоставено на майката, като му бъде определен посочения в
ИМ режим на лични отношения с децата.
Не възразява след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име
Стефанова.
Отправя искане за определяне на издръжка в полза на децата, както следва: 160лв за
С. и 140лв-за Виктор, считано от датата на завеждане на ИМ и за отхвърляне на претенцията
за разликата до заявените 300лв.
Излага, че е съгласен на споразумение в случай, че се постигне съгласие по въпроса
за вината, размера на издръжката и разноските по делото.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане" гр.Варна не е
11
изразила становище.
Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 СК,
както и обективно кумулативно съединените с него небрачни искове за упражняване
родителските права, режима на лични отношения и издръжката на децата и тяхното
местоживеене, на осн.чл.59 ал.2, чл.143 ал.1 чл.149 СК; семейното жилище, на осн.чл.56 СК;
както и за фамилното име на съпругата, на осн.чл.53 СК.
Решението на ВРС в частите му, с които бракът между страните е прекратен, както и
по отношение фамилното имен на жената след развода, както и по отношение
упражняването на родителските права, режима на лични отношения и местоживеенето на
децата, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Пред въззивния съд са спорни въпросите само относно вината и размера на
дължимата от бащата за в бъдеще издръжка в полза на двете малолетни деца. Поради
това следва да бъдат обсъдено само относимите за тези спорове факти и доказателства.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното обжалване , приема за установено от
фактическа страна:
По делото са събрани гласни доказателства - показанията на свид.М.В.Д. и Р.Д.Т..
Свид.Д. /майка на ищцата/ излага, че фактическата раздяла между страните
настъпила през м.септ.2019г, докато дъщеря й била още бременна в 9-я месец с Виктор. От
дъщеря си научила, че ответникът имал нова приятелка.
По думите на свидетелката, която живеела със семейството в едно домакинство, не
била наблюдавала проблеми. И понастоящем свидетелката живее с ищцата и децата, за да
помага при отглеждането им. Помощ оказвала и сестрата на ищцата.
След раздялата между страните, ответникът всеки ден водел по-голямото дете С. на
детска градина. Вземал я и през почивните дни два пъти месечно. Именно от С. разбрали, че
ответникът живеел с новата си приятелка. Детето Симона боледувало често, предимно от
вирусни инфекции, имала и дерматологични проблеми. По думите на свидетелката същата
бащата имал добро отношение към децата. Докато живели заедно мъжът помагал в
домакинството.
Известно й е, че след раздялата между страните, ответникът веднъж дал 100лв на
дъщеря й за заплащане на уроците по танци на С..
Свид.Теохаров излага, че фактическата раздяла между страните настъпила през
12
м.септ.2019г, когато ищцата била бременна в 9-я месец. Заявява, че от самия ответник знае,
че раздялата е настъпила поради връзката му с жена на име Ралица Тодорова, още преди
раждането на сина му В..
При напускането на сем.жилище, отв.М. оставил на жена си 100лв. Свидетелят знае,
че С. ходела на детска градина и че бащата я вземал детето през почивните дни. Друга
помощ не бил оказвал на майката. При отглеждането на децата Н. била подпомагана от
нейните сестра и майката. Последната живеел и понастоящем в дома им
Описва семейните отношения на страните като нормални и безпроблемни и че
ответникът проявявал добро отношение и грижи спрямо съпругата и дъщеря си.
По делото са приобщени писмени доказателства, а именно:
- договор, от който видно, че К.М. е възложител по договор от 23.05.2018г за извършване на
строително-ремонтна дейност, при цена от 7 380лв /л.20-І/.
- договор за потребителски кредит от 14.05.2018г, сключен между ответника и
„Райфайзенбанк България“ЕАД, с участието на Н.С.М. като солидарен длъжник, за сумата
от 20 630лв с краен срок на погасяване -5.06.2025г при месечната погасителна вноска е
288,68лв /л.29-30-І/.
- договор за наем от 11.10.2019г за предоставено на ответника за временно и възмездно
ползване апартамент № 28 в гр.Варна ул.„Радост" № 1 вх.Б ет. 5.
- справка от ТД на НАП-Варна /л.66-І/, от която е видно, че трудовото възнаграждение на
отв.К.М. за периода м.01.2019г-м.12.2019г е било между 1054лв и 1286,81лв.
В социалния доклад, изготвен от Д„СП"-Варна, след проведено проучване, било
посочено, че отглеждането на децата от майката било адекватно, изцяло съобразено с
потребностите им, при отлични битови условия. Всички базисни потребности на децата
били задоволени, като при отглеждането им майката била подпомагана и разчитала на
подкрепата на своята майка М.Д. и на сестра си. Липсват констатации за влошено
здравословно състояние и боледуване на децата извън или по-често от обичайните за
възрастта им заболявания.
От съдържанието на представената по делото кореспонденция на въззвника с неговия
работодател е видно, че същият е поискал да бъде сключен фиктивен договор досежно
размера на получаванато от него трудово възнаграждение, за да не заплащал издържка, на
което работодателят му се съгласил и бил подписан такъмв договор.
По отношение на тази кореспонденция няма спор досежно авторството, а и от
съдържанеието й става ясно, че касае ответника. В тази част неговите изявления съставляват
частен диспозитивен документ в електронен вид, обективиращ изявления /признание/ за
13
неизгодни за ответника факти и затова се ползва с доказателствена сила.
По делото се съдържат и косвени данни /видно от кореспонденцията с Р.Тодорова/ за
неговите податни възможности – че бил закупил годежен пръстен на любовницата си
/докато бракът на страните още не е бил прекратен/, пътувал до Гърция, плащал квартира.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Относно вината.
Основанието за прекратяването на брака е неговото дълбоко и непоправимо
разстройство. Съобразно дадените задължителни указания с ППВС № 10/1976г „дълбоко“ е
разстройството, при което между съпрузите липсват взаимност, уважение, доверие,
другарски отношения, брачната връзка съществува формално; „непоправимо“ е когато това
не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между съпрузите;
продължителната фактическа раздяла на съпрузите може да е причина за или проява на
дълбокото разстройство на брака.
В конкретния случай няма спор за настъпилата трайна фактическа раздяла между
съпрузите - от 19.09.2019г, когато К.М. напуснал семейното жилище, причината за което
била установената от него още преди това извънбрачна връзка с друга жена на име Р.Т..
Конкретният повод за напускането, както се твърди от него, а именно - изхвърлянето на
събрания в чували за смет негов багаж от страна на съпругата му, не се доказва. Нещо
повече, от гласните доказателства се установяват нормални и спокойни отношения в
семейството до деня на признанието за изневярата. Следователно, установеното
извънбрачна връзка с друга жена не се явява последица от влошените отношения между
съпрузите, а е предпоставка за настъпилото разстройство на брачните отношения, което в
резултат на настъпилата трайна фактическа раздяла поради последващото поведението на
К.М. - напускането на сем.жилище и заживяването на съпружески начала с друга жена сочи
само на липсата на желание за възстановяване на съпружеските отношения, дори и поради
непосредствено предстоящото раждане на второто им дете.
Така очевидно е, че разривът в отношенията между съпрузите е настъпил след признанието
за интимната връзка на ответника с друга жена. При тези обстоятелства брачната връзка е
придобила само формален характер и при липсата на желание у единия съпруг за съвместно
живеене, това състояние не би могло да бъде преодоляно.
На това основание бракът е прекратен и решението е влязло в законна сила.
Вината като субективно отношение на дееца към стореното, сочи че отв.М.
неминуемо е съзнавал, че с постъпката си ще предизвика разрушаване на брачните
отношения.
14
Макар искане за произнасяне по въпроса за вината да е отправено и от двете страни,
твърдения за допуснати брачни провинения са наведени само от ищцата. Такива липсват от
страна на ответника. При това и събраните доказателства не налагат извод поддържането на
извънбрачната връзка да е било провокирано от поведението, навиците, личностните
качества и/или характера на съпругата.
Поради изложеното, няма основание да се признае, че вина за настъпилото
разстройства на брачните отношения е имала и жената.
За пълнота на изложението следва да се посочи това, че съдът счита за несъстоятелни
доводите на ответника, че Законодателят не е предвидил брачната изневяра като причина за
настъпилото ДНР на брака в новия СК от 2009г. Действително, в принципите, установени с
нормите на чл.13, чл.14, чл.15, чл.16 и чл.17 от СК, не се съдържа изрично понятието
„вярност“, каквото е било визирано в отменения СК от 1985. И новият СК, обаче, не е
отменил задължението за взаимно уважение между съпрузите /чл.14/. Действително, би
могло да се мисли доколко субективното възприятие и отношение на другия съпруг към
този факт имат значение, т.е. дали същият преживява изневярата на брачния си партньор
като неуважение към неговата личност и дали това е станало причина за ДНР. В случай, че
такова поведение на съпруга/та се приема от другия съпруг/а, то това не би довело до
последващо разстройство в брачните отношение, дало повод за подаване на иск за развод
или поне не на това фактическо основание
Обстоятелството, че ответникът е полагал грижи за децата и семейството, не го
освобождават от задължението му за уважение към брачния партньор, което понятие следва
да се разбира по-широко от това за съпружеска вярност. Затова изпълняването на останалите
съпружески задължения, като общи грижи за семейството и разбирателство, нито
изключват, нито освобождават съпруга от дължимото към другия съпруг уважение, касаещо
междуличностните отношения на двамата партньори.
В конкретния случай наведените от ищцата твърдения очевидно говорят за
преживяването на извършените от мъжа действия като неуважение спрямо нейната личност,
а това е проява на накърняване принципа за уважението, което си дължат съпрузите
взаимно.
Твърденията на отв.М. за някакъв „емоционален дефицит“ от страна на съпругата му,
са доста неясни и общи, а и само по себе си не се явява брачно провинение. При това, няма
твърдения и липсват доказателства за предприети от страна на ответника опити с цел
преодоляването на емоционалната криза между тях, на които опити ищцата да не е
откликнала или да се е противопоставила /за яснота има се предвид консултации и
провеждани терапевтични сеанси с фамилен терапевт или др.под. действия/, за да се приеме,
че същата с поведението си е допринесла за задълбочаването на кризата в отношенията
между тях.
15
Поради всичко изложено се налага изводът, че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има само мъжът. Поради това решението на ВРС в тази
част следва да бъде потвърдено.
Относно издръжките в полза на двете деца, претендирани за бъдеще време.
Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за издръжка
на непълнолетните лица е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери,
стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност
сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 ППВС № 5/1970г/. Конкретният
размер на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на родителите,
които я дължат - чл.142 ал.1 СК.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания още с ППВС №
5/1970г, т.5/. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка
на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето.
Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание
при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението.
Съгласно ал.2 на чл.142 СК минималният размер на издръжката е определяем като
една четвърт от размера на минималната работна заплата, установена за страната през
процесния период. За 2020г МРЗ, установен с ПМС № 350/19.12.2019г, възлиза на 610лв
Следователно, 1/4 от нея е равна на 152,50лв.
В конкретния случая детето С., род.11.05.2016г, към настоящия момент е на 4г и 6м;
посещава детска градина. Детето В., род.21.05.2016, понастоящем е на 1г и 6м.
Не е спорен фактът, че детето С. посещава уроци по народни танци. Данните по
делото сочат на чести боледувания на С., предимно от вирусни инфекции, които макар и
присъщи за възрастта й, изискват медицински прегледи и медикаментозно лечение.
16
На следващо място.
Упражняването на родителските права е предоставено на майката, която полага
преките и непосредствени грижи за отглеждане на децата. Същата макар да е в
трудоспособна възраст, към настоящия момент ползва отпуск по майчинство за
отглеждането на детето В., което е пречка за реализиране на доходи, по-големи от
нормативно определения размер на обезщетението за отглеждане на дете до 2 години.
По отношение податните възможности на ответника, съдът съобразява, че същият е в
трудоспособна възраст; няма данни за влошено здравословно състояние. Няма твърдения и
данни за алиментни задължения към други непълнолетни низходящи лица. Данните по
делото сочат на съзнателно искане от работодателя да му бъде намалено ТВ. Така от
собственото си неправомерно поведение ответникът не може да черпи права. Останалите
косвени доказателства сочат, че същият поддържа нормален стандарт на живот, а не живее
на ръба на бедността
Що се отнася до доводите му за наличието на други задължения - за заплащане на
квартира и потребителски кредит, същите са неоснователни. На първо място, тези
задължения не се конкурират с алиментните му задължения към двете малолетни деца. На
следващо място. По отношение заплащания наем за квартира - същото се явява последица от
неговото неправомерно поведение и затова не би могъл да черпи права от същото. А що се
отнася до получения паричен кредит, то с тази парична сума ответникът е увеличил
имуществото си, а не се е обеднил. Ето защо наведените доводи са неоснователни.
Съдът, след като съобрази нуждите на децата, пазарните цени на стоките и услугите,
чието закупуване е в непосредствена връзка с тяхното отглеждане (в т.ч. цени на хранителни
стоки, лекарства, медицински консумативи, дрехи и обувки, детски играчки, транспорт и
др.), таксите за детските заведения и допълните дейности, се налага изводът, че размерът на
издръжката, дължима от бащата в полза на детето Симона следва да бъде 250лв при общ
размер от 400лв, а в полза на Виктор – 200лв при общ размер от 350лв, като разликата до
посочените суми се поема от майката, върху която са преките и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на двете деца.
При това положение неоснователни са възражението и жалбата на ответника в тази
част, в която посочва размери на издръжките от 180лв, респ. от 160лв, близки до
минималния размер, полагащ се за деца на възраст до 1 година, поради което следва да
бъдат оставени без уважение.
За разликата над присъдените суми до пълния размер претенциите като недоказани
по основание също следва да бъдат оставени без уважение. По тази причина жалбата и на
ищцата се явява неоснователна.
Така определеният размер на издръжката се дължи, считано от датата на предявяване
17
на иска - 31.10.2019г, с падеж всяко пета число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции обуславят потвърждаване
решението на ВРС в обжалваните части.
При това положение разноските, присъдени на страните от РС следва останат така
,както са били определени, а за въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани поради
неоснователността и на двете жалби. Ето защо следва да останат в тежест на всяка от
страните така, както са били направени.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХVс-в № 1808/6.04.2020г по гр.д.№
18075/2019г в частите му, с които
Е ОБЯВЕНО, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има съпругът - К.
К. М. ;
ОСЪДЕН Е К. К. М. да заплаща в полза на детето С. чрез нейната майка и законен
представител Н.С..М. месечна издръжка в размер на 250лв, считано от датата на
предявяване на иска-31.10.2019г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ал.1 СК, като е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията за разликата над 250лв до 300лв;
ОСЪДЕН Е К. К. М. да заплаща в полза на детето В. чрез неговата майка и законен
представител Н. С. М. месечна издръжка в размер на 200лв, считано от датата на
предявяване на иска-31.10.2019г, с падеж всяко пето число на месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ал.1 СК, като е ОТХВЪРЛЕНА
претенцията за разликата над 200лв до 300лв;
ОСЪДЕН Е К. К. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на ВРС сумата от 648лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК
Разноски за въззивната инстанция не се присъждат.
Решението в останалите части не е обжалвано и е влязло в законна сила
Въззивното решение, касаещо вината и издръжката, не подлежи на касационно
18
обжалване, съгл.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19