О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…….03. 2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на …………………. март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кирякова
въззивно
търговско дело № 231 по описа за 2019год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ
КЪМПАНИ” /RYANAIR DAC/, дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег.№104547 в регистъра на
дружествата на Ирландия, със седалище и адрес на управление Райънеър Дъбрин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко.
Дъблин, Ирландия, чрез адв.С.К.Т., с адрес за
връчване *** срещу Решение № 4926/03.12.2018г., постановено по гр.д. №
15465/2017г. по описа на ВРС, 46 с-в.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
недопустимо и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на приложимите материалноправни и процесуални норми и е необосновано.
Конкретно
развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно наличието на
противоречие между избора на право, приложимо към договора за превоз и общностната уредба. Твърди се, че при точно определяне на
приложимото право в съответствие с приложимите стълкновителни
норми, а именно Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото
право към договорни задължения (Рим I), както е приел и първоинстанционния
съд, съдът неправилно ги е приложил към така установените фактически отношения,
излагайки взаимнопротиворечиви и взаимноизключващи
се аргументи. От една страна съдът е
приел, че Рим I предвижда възможност страните по
договор за превоз на пътници да изберат приложимото право, включително и
правото на държавата по седалището на превозвача (чл. 5 от Рим I),
а от друга страна е
цитирал съображение
32 от преамбюла на Рим I, като е приел, че посочената в т. 32 на преамбюла забрана е уредена не защото
пътниците са изключени от потребителската закрила, а напротив - поради
специфичния характер на договора за превоз на пътници и с оглед осигуряване
адекватно равнище на защита на тази особена категория потребители". Въззивникът счита за неправителен извода на съда, че изборът на приложимо право, направен в
чл. 2.4 от Общите условия за превозване, противоречи на общностната
уредба за защита на по-слабата страна в облигационните отношения.
На следващо място
въззивникът счита, че изложените в решението мотиви относно противоречие между избора на
ирландско право, от една страна, и общностното право,
от друга, са категорично неоснователни, необосновани и не намират опора в
разпоредбите на Регламент Рим I. Излага се твърдение, че в съображение 23 от Регламент
Рим I изрично е посочено, че по-слабите страни в правоотношението следва да
бъдат защитени чрез стълкновителни норми
по-благоприятни за техните интереси, като в случая това са нормите от Регламент
уреждащи потребителските договори, застрах. договори
и индивидуалните договори, но при изрично изключване на договорите за превоз,
различни от договор за пакетно пътуване по смисъла на Директива 90/314/. Сочи
се, че доколкото процесния договор е такъв за превоз
на пътници, не попада в нормите на Регламент Рим I, уреждащи потребителските
договори, при което всяко право от посочените в член 5, параграф 2 може да бъде
избрано от страните, като в конкретния случай е избрано именно правото на
Република Ирландия - където се намира обичайното местопребиваване и централното
управление на превозвача Райънеър. Позовава се и на
Определение №
1944/04.06.2018 г. по ч.т.д. № 649/2018 г. на Варненски окръжен съд,
в което е прието, че същият
не представлява договор за пакетно пътуване и не включва в цената си комбинация
от пътуване, настаняване и други услуги. Сочи се, че Регламент (ЕО) № 261/2004 по никакъв
начин не регулира въпроса за избор на приложимо към договора за превоз право.
Оспорва се извода на съда, като се настоява, че сам по себе си изборът на ирландско право, като приложимо към договора за
превоз право, по никакъв начин не води до заключението, че правата на пътниците
са засегнати или ограничени, т.к. е възможно е ирландското право да дава повече
права или по-високо ниво на защита за пътника от българското или което и да е
друго право, поради което необоснован е изводът на съда, че ако се допусне
зачитане на избора на приложимо право, направен в Общите условия, това би
означавало драстична разлика в достъпа и адекватността на защитата на
пътниците.
На следващо място се възразява относно позицията на първоинстанционния съд по отношение начина, по който следва
да се сключи уговорката за избор на приложимо право. Настоява се, че доколкото процесния билет е закупен по електронен път, чрез
резервация, направена по ел.страница на ответника, то поставяйки отметка в поле с текст „Щраквайки
върху Плащане сега, аз потвърждавам, че съм прочел и приемам Общите условия за
превоз, Условията за използване на уебсайта и Декларацията за поверителност на Ryanair",
следва да се приеме, че страната ги е прочела и съответно приела, съотв. се е съгласила с ОУ, в това число и с приложимото
право в отношенията с превозвача по чл.2.4 от ОУ. Позовава се на тълкуването,
дадено в Решение на ЕС по дела С-322/14 относно техниката на т.н. съгласие чрез
кликване, както и на съответната норма на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, която намира приложение при
сключването на договори при общи условия, и посочва, че търговецът може
отнапред да установи общи условия за сключване на договора.
На следващо място се настоява, че след като Общите условия за превозване на Райънеър са
приложими по отношение на договора за превоз, сключен с Райънеър,
същите са приети от пътника при закупуване на билета на електронната страница
на ответника и с тях валидно е уговорено приложимото към договора за превоз право,
то съгласно ирландското право (което се явява приложимо към вземането за
обезщетение – арг.чл.14 от Регламент Рим I), прехвърлянето (цесията) на
правото на обезщетение от пътника към трети лица е недействително и Райънеър има пълното право да изключи такова прехвърляне
(цесия) в своите Общи условия за превозване. При съобразяване с чл.15.3 от ОУ Уговорка за непрехвърлимост
на вземането за обезщетение, съгласно която прехвърлянето
на право на
компенсация, обезщетение за вреди или възстановяване на средства е валидно само
когато правото се прехвърля на физически лица, които са регистрирани в
резервацията
за полет като допълнителни пътници, и/или, ако е член на туристическа група, на
другите пътници от тази туристическа група, и/или, ако пътникът е непълнолетен
или по друг начин не е юридически компетентен -на неговите настойници,
то извършената цесия е невалидна.
В обобщение се настоява, че вземането за обезщетение не е валидно прехвърлено на Аероиск
(както поради противоречието с ирландския обществен ред, така и заради
изричната уговорка за непрехвърлимост между страните
по договора за превоз) и договорът за цесия не е произвел твърдения от Аероиск правен ефект. Титуляр на вземането и към настоящия
момент е пътникът Д.Н., поради което АЕРОИСК се явява ненадлежна страна, а
предявените искове и постановеното съдебно решение - недопустими.
Настоява се във връзка със задължението на съда по
чл.43, ал.1 от КМЧП съдът да установи служебно приложимото чуждо право, като в
тази връзка е заявено искане за приемане от въззивната
инстанция на представеното пред районния съд становище на професор Бинчи по приложението на чл.15, ал.2 и чл.15, ал.4 от ОУ на
Райънеър, както и становище относно онлайн приемането
на ОУ, съгласно ирландското законодателство от Питър Ленън, адвокат и съдружник
в АД „РонанДали Джелмин“.
Въвежда се оспорване на представителната власт на
процесуалния представител на Аероиск ЕООД в процеса.
Оспорва се извода на съда относно редовността на уведомяването на ответното
дружество за извършената цесия. Поддържа се възражението, че от страна на
пътника е налице неизпълнение на договорното задължение по чл.15.2.2 от ОУ,
поради което е налице забава от негова страна като кредитор в облигационното
правоотношение, доколкото не е съдействала за изплащане на дължимото
обезщетение. Твърди се, че ответникът не е имал възможност да изплати дължимото
обезщетение, т.к. в договорения срок пътникът не е предоставил нито адрес за
фактуриране, нито данни за лична банкова сметка. ***а на претендираната
законна лихва, доколкото не е ясен начина на определяне на заявения размер от
10 % и липсата на платена ДТ. Настоява
се за отмяна на първоинстанционното решение в цялост,
както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „Аероиск““ ЕООД гр.Варна депозира
писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Поддържа се твърдението, въведено с исковата молба относно основанието,
на което се дължи плащане, като се настоява, че обезщетението, предмет на
договора, не произтича от договорните задължение на ответника, а е вземане,
основанието и размера на което са уредени със закон – Регламент /ЕС/ 261/2004
чл.7, съотв.цитират се мотивите на параграф 27 от
Тълкувателно решение по дело С-204/08. В тази връзка се оспорва твърдението на въззивника относно приложението на ОУ, в частност относно
приложимото право. При неприемане на това възражение се настоява, че клаузата
от ОУ по отношение избора на приложимото право е неравноправно и рестриктивна. Позовава се съображение 12 от преамбюла на
Регламент Рим I
относно необходимостта от изричен избор на приложимо право. Настоява се, че
дори и договорът за превоз да не се счита за потребителски, то е безспорно, че
икономически по-слабата страна, е пътника по отношение на който са въведени
критерии за защита. В тази насока цитира решения на Съда на ЕС, въз основа на
които счита клаузите на чл.2.4 от ОУ и
чл.15.2 от ОУ за неравноправни и водещи до несправедливи условия,
възпрепятстващи правото на потребителя да предприеме правни действия или да
упражни каквото и да е друго средство за защита. Цитира се практика на Съда на
ЕС относно прехвърляемостта на цедираното
вземане. Противопоставя се на необходимостта от изследване на относимото към материята приложимо ирландско право. Моли за
потвърждаване на съдебния акт, както и за присъждане на разноски във въззивната инстанция.
По
доказателствата : Доколкото
елемент от спора е съответното приложимо право, в съгласие с разпоредбата на
чл.43 от КМЧП, съдът следва да установи съдържанието на чуждото право, като
може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изиска
информация от МП или от друг орган, както и да изисква становища от експерти и
специализирани институти. На страните по делото е дадена възможност да
представят документи, установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право,
на които те основават своите искания или възражения, или по друг начин да
окажат съдействие на съда. Съгласно чл.43, ал.3 от КМЧП съдът може да задължи страните
да съдействат при установяване на неговото съдържание, като задължението за
служебни действия в тази насока, остава. По изложените съображения съдът счита,
че липсва пречка ангажираните от
„РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ”
/RYANAIR DAC/ становища
от Уилям Бинчи, адвокат и Питър Ленън, адвокат, да
бъдат приети по делото. Същевременно на въззивника
следва да бъде указано да посочи относимите
нормативни актове и представи документи, установяващи съдържанието на
разпоредби на чуждото право, на които той основава своите искания и възражения.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ
КЪМПАНИ” /RYANAIR DAC/, дружество с ограничена отговорност,
регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег.№104547 в регистъра на
дружествата на Ирландия, със седалище и адрес на управление Райънеър Дъбрин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко.
Дъблин, Ирландия, чрез адв.С.К.Т., с адрес за
връчване *** срещу Решение № 4926/03.12.2018г., постановено по гр.д. №
15465/2017г. по описа на ВРС, 46 с-в, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза
на ищеца „АЕРОИСК“ ООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Константин Величков“ № 12, ет.1,
офис 8, съществува вземане срещу „РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ”,
регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег.№104547 в регистъра на
дружествата на Ирландия, за което по ч.т.д.№ 1629/2016г. на Варненски окръжен
съд е издадена европейска заповед за плащане реда на чл. 12 от Регламент №
1896/2006 г. за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял
полет FR6324, което вземане е придобито от ищеца по договор за цесия от 6.10.2016г. с цедента
Д.Н. Найдева, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението 30.11.2016г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по
делото становища от Уилям Бинчи, адвокат и Питър
Ленън, адвокат.
УКАЗВА на въззивника
„РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ”
/RYANAIR DAC/, че в
едноседмичен срок от съобщаването следва да представи по делото списък на относимите нормативни актове и представи документи,
установяващи съдържанието на разпоредби на чуждото право, на които основава
своите искания и възражения.
НАСРОЧВА
производството по в.т.д № 231/2019 год. на ВОС за 17.04.2019г. от 14.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.