Р Е Ш Е Н И Е
№ 2835/3.7.2020 г. , гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 11.06.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 17459 по описа за
2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото
е образувано по повод предявен от ищеца М.Г.Т. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с
адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян" № 2 съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове, след допуснато изменение на исковата
претенция на основание чл.214 от ГПК,
както следва:
- с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 840,42 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 114 часа за периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението;
-
с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 78,98 лв. , представляваща
сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително
възнаграждение за положен в периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден
труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до датата на предявяване
на исковата молба в съда, т.е. до 23.10.2019г. включително
Претендират се
направените по делото разноски.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената
част на исковата молба:
Ищецът излага ,че през
периода от 24.10.2016г. до 31.03.2017г. е полагал труд на длъжност „ст.полицай
" в „Етапно конвойно звено" при ОД на МВР - Варна и от 01.04.2018г.
до 30.09.2019г. е на длъжност „ст.полицай" във „Вътрешни постове" при
ОД на МВР, гр. Варна, при Главна дирекция „Национална полиция",гр. София.
Твърди , че съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/
ищецът е със статут на държавен служител.
Излага се, че в
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР е предвидено че брутното месечно възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения.
Твърди се, че за процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени
при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Ищецът излага, че за процесния период е положил нощен труд, които часове
подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително
възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Твърди, че за процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане,
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурствата,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С така приетата
Наредба въпросът с преобразуването на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действала до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал
неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови
разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни
доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, т.е коефициент 1.143.
Ищецът твърди, че в процесния период е положил
положил общо претендираните
часове нощен труд, който преизчислен към
дневен води до извънреден труд , който следва да бъде заплатен от ответника и
възлиза в размер на исковата сума.
С оглед на горното се
сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което да уважи
предявената искова претенция, както и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответната страна
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МВР - гр. ВАРНА, с
адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян" № 2, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата
молба , в което се оспорва предявените
искове като неоснователни и недоказани , като оспорва същите по основание и
размер.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че през периода 24.10.2016г. - 30.09.2019г., ищецът е заемал
длъжността "старши полицай във „Вътрешни постове за охрана на ОД МВР"
в група „ОКООР" на сектор „ООРиТП" към
отдел „Охранителна полиция" при ОД МВР - Варна".
Ответникът излага, че
целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на
основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като
държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение
на ЗДСл и КТ.
Сочи се, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от
29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния
труд в дневен.
Оспорва се приложимостта
на Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото
считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е
приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за
държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само
нормите на ЗМВР.
Сочи се, че съгласно чл.
178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат
на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от
ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00
ч.
Оспорват се часовете
положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден
труд.
Вследствие на изложеното
се моли за отхвърляне на предявената исковата претенция, като неоснователна и
недоказана и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение , на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е съществувало
служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал посочената
в исковата молба длъжност; че в процесния период ищецът е работил на смени,
като същото се потвърждава от заключението на вещото лице и представените от
страните писмени доказателства.
Спорно между
страните е какъв е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен
извънреден труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца,
както се поддържа с отговора на исковата молба.
За
изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, като обективно, обосновано и базирано на обследване и
изчисления не само на база материалите по делото, но и на справка със
съхранявани при ответника протоколи и графици за положения извънреден труд в
предприятието му през исковия период, се установява, че за исковия период са
били положени от ищеца реално общо 797 часа нощен труд. Който, ако съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, бъде преизчислен с коефициент 1.143, възлиза общо на общо 911
часа за периода. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 114 часа, заплащането на който, ако се приеме от съда за правно
дължим, следва да е в размер на 840,42 лв. Лихвата за
забава върху така изчислената сума за процесния период на начисляване е в
размер на 78,98 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Ищецът е предявил иск за
заплащане на възнаграждение за положен от него извънреден труд.
Съгласно чл.176 ЗМВР
„Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“.
Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187,
ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период приложима към спора касаещ нощния труд полаган от
служителите в МВР е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. издадена от министъра
на вътрешните работи и уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според чл.3, ал.3
от наредбата „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба № 8121з-779
/обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отменена с решение №
16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС, петчленен състав/ липсва
изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от предходно действалата в периодите
от 19.08.2014г. до 31.03.2015г. и от 11.07.2016г. до 02.08.2016г. Наредба № 8121з-407 /ДВ, бр. 69/19.08.2014
г., в сила от 19.08.2014 г./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща
служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.),
като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Действително в чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Разпоредбата определя допустимата продължителност на полагания
нощен труд, но не изключва възможността за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен. При действието на посочената
норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е била издадена и Наредба №8121з-407 от
министъра на вътрешните работи, в която изрично е предвидено преизчислението на
часовете положен нощен труд.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана
по своето основание. При липсата на специална уредба за служителите в МВР
основание за преизчисляване на часовете
положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата. По отношение на претендирания размер, то същият следва да
се приеме за доказан, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която се кредитира от съда.
Ответникът не е изплатил
дължимото на ищеца възнаграждение за извънреден труд в пълния размер и дължи
обезщетение за забава, като сборът на дължимите обезщетения за забава за всяка
забавно плащане на дължимо възнаграждение за извънреден труд се установява от
заключението на вещото лице.
Досежно разноските:
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 300,00 лева , което е в минималния размер , съгласно релевантната разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС разноски за държавна такса от 100,00 лева и 170,00 лева депозит
за вещо лице, или общо разноски в размер от 270,00 лева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Т. ЕГН **********, с адрес: *** следните суми, а именно:
- сумата
от 840,42 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
от 114 часа за периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата , считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР;
-
сумата от 78,98 лв. , представляваща сбор от дължимите обезщетения
за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен
в периода от 24.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано
от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на исковата молба в
съда, т.е. до 23.10.2019г. включително,
на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян" № 2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Т. ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300,00 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени от ответника
на посочената в исковата молба банкова сметка *** „Райфайзен
Банк (България)“ ЕАД: IBAN
***, BIC: ***.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - гр. ВАРНА, с адрес: гр. Варна, ул."Цар Калоян" № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 270,00 лв., представляваща
дължима държавна такса за производството по делото и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
решението на страните , ведно със съобщението за постановяването му, на
основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: