О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260165
гр.Бургас, 28.09.2020 г.
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Първо гражданско и търговско отделение, в закрито съдебно заседание, на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия: Диляна Йорданова
като разгледа търговско дело № 120 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от РТК ООД, ЕИК122082104, със седалище и адрес на управление гр. Елин Пелин, ул. кирил и Методий№23, представлявано от управителя Николай Георгиев Илиев, съдебен адрес ***. Н. Михайлов №7, вх.Б, ет.1, ап.2, с която е предявен иск за осъждане на Община Поморие, ЕИК000057179, с административен адрес гр. Поморие, ул. Солна№5, представлявана от кмета Иван Алексиев, да заплати на ищеца сумата от 49 622,30 лева, представляваща сборна мораторна неустойка, дължима на основание чл. 15 от сключен между страните договор №Д-610 от 02.12.2016г. след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка за сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на исковата молба – 19.03.2020г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 02.12.2016г. е сключил с ответника договор, по силата на който му е възложил да извършва дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци, почистване на териториите за обществено ползване, измиване на улиците, снегопочистване и опесъчаване на улиците в Община Поморие. Посочва, че съгласно сключения между страните договор дължимите от ответника суми е следвало да се заплащат в срок до 30 дни след издаване на фактура и съставянето на приемо-предавателен протокол за извършените работи. Поддържа, че е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, за което са били съставни съответните приемо-предавателни протоколи, но ответникът извършил заплащане на дължимото възнаграждение забавено. Според ищеца дължимата главница по фактура №6462 от 31.01.2017г. в размер на 55 722,67лв. е заплатена на 18.04.2018г., съответно по фактура №6463 от 31.01.2017г. в размер на 65 316,40лв. е заплатена на 18.04.2018г. Позовава се на уговорката на чл.15 от договора, съгласно която страните са постигнали съгласие за неустойка при забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението от възложителя в размер на 0,1 процента от стойността на дължимото за всеки просрочен ден, но не повече от 20 процента от стойността на договора, възлизаща на 3 420 000без ДДС съгласно чл. 2 от договора. Заявява, че по фактура №6462 от 31.01.2017г. претендира неустойка в размер на 22 845,20лв. за периода 28.02.2017г.-18.04.2018г., формирана като обезщетение на дневното обезщетение за забава от 55,72лв. по дните на забава – 410 дни и по фактура №6463 от 31.01.2017г. неустойка в размер на 26 777,10лв. за периода 28.02.2017г.-18.04.2018г., формирана като произведение на дневното обезщетение от 65,31лв. по дните на забава – 410 дни, без да превишава ограничението по договора. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
БОС е сезиран с искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
В законоустановения двуседмичен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който възразява по редовността на исковата молба, като според ответника не става ясно дали ищецът е предявил иск за неустойка или за обезщетение. По същество оспорва иска като неоснователен и недоказан. Възразява, че с клаузата по чл. 15 от сключения договор е уговорена мораторна лихва, а не неустойка, поради което не следва да надвишава нормативно установения размер. В случай, че с клаузата страните са постигнали съгласие за неустойка, възразява, че същата е нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че уговореният размер на неустойката излиза извън нейния обезщетителен и санкциониращ характер и въпреки, че формално неустойката е ограничена в размер на 20 процента от стойността на договора то с оглед стойността на горната граница е налице очевидна аморална несъразмеримост в рамките на неустойката при месечни задължения на общината в порядъка на 50 000лева не е възможно неустойката да достигне до размер, превишаващ размера на главния дълг. При условие на евентуалност прави искане съдът да намали размера на неустойката до размера на дължимата законна лихва за периода, тъй като е изпълнил задължението си, въпреки забавата си и ищецът не е претърпял вреди. Въвежда в процеса и възражение за погасителна давност. Посочва, че съгласно чл.4 от договора падежът на задължението е 30 дни от представяне на фактура и протокол за извършената работа, поради което задължението е изискуемо от 03.03.2017г. и е погасено с кратката три годишна давност към датата на предявяване на исковата молба.
Депозирана е допълнителна искова молба в преклузивния двуседмичен срок, с която ищецът изразява становище за неоснователност на въведеното от ответника възражение за нередовност на исковата молба. Счита, че е посочил фактическите обстоятелства, представляващи основание на предявения иск, а правната квалификация на спорното право следва да се извърши от съда. Поддържа първоначалните си доводи в исковата молба, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от договора се налага извода, че с нея страните са уговорили клауза за неустойка. Изразява становище по същество на спора, че клаузата не е за лихва, както и, че страните не са ограничени да уговорят по-висок размер на обезщетение за забава, дори това да е лихва. Посочва, че е налице валидна клауза за неустойка, която не е нищожна поради противоречие на добрите нрави. Развива доводи, че уговореният дневен размер на неустойка е сравнително нисък и тя би стигнала размера на просрочената сума при 1000 дни забава и не би го превишила значително, тъй като вземането за неустойка се погасява с три годишна давност. Намира, че само по себе си обстоятелството, че неустойката надвишава размера на главния дълг, не следва да се тълкува като основание за нищожност и преценката следва да бъде конкретна, от волята на длъжника зависи колко ще забави плащането. Излага съображения, че неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност, с оглед вида на сделката търговска и качеството на страните, действащи като търговци по процесния договор, но дори и ответникът да не е търговец той е икономическо по-силната страна, предвид естеството на договора и начина на сключването му след възлагане на обществена поръчка. Позовава се и на останалите клаузи от договора, а именно, че договорът е с продължително действие и ищецът може много трудно да го развали поради забава на сума, равняваща се на три месечни дължими вноски, с тримесечно предизвестие, което до риск да се изпълнява договора без да бъдат получени плащания за шест месеца. Неоснователно според ищеца е възражението за погасителна давност и давностният срок започва да тече от последния ден, в който се начислява неустойката, т.е от деня на плащането на главницата – 18.04.2018г. При условията на евентуалност, ако се приеме, че процесните вземания представляват мораторна лихва погасени по давност са малка част от тях, но ищецът не бил посочил каква част от исковата сума счита за погасена по давности за кой период, поради което възражението му е бланкетно и не трябва да бъде разглеждано от съда.
Ответникът се е възползвал от правото си допълнителен отговор в законоустановения двуседмичен срок, с който поддържа първоначалните оспорвания в отговора на исковата молба.
БОС, при
извършена служебна проверка за допустимост на производството, констатира, че по
т.д.№70 по описа на БОС за 2020г. е предявен иск от РТК ООД срещу Община
Поморие за мораторна неустойка въз основа на чл. 15 от сключения между
страните договор №Д-610 от 02.12.2016г.
по фактури №№6454 и 6455 от 30.12.2016г., по който производството е образувано
преди настоящото дело и е висящо. Правото
на вземане за неустойка по отделни фактури не се основава на множество договори
или на отделни договорни неустоични клаузи, а на една клауза по договор за
периодично изпълнение, като се касае за един иск за сборна мораторна неустойка,
основан на едни и същи правопораждащи факти, така както се приема в определение
№114 от 04.03.2014г. по т.д. №2401/2014г. на на ВКС, II ТО. Обстоятелството, че ищецът е сезирал
съда с отделни искове по чл.92 от ЗЗД по различните фактури, по които са
образувани отделни производства, не променя идентичността на спорното
правоотношение и на релевантните за спора факта. При приключване на т.д.
№70/2020г. с влязло в сила съдебно решение ще се формира сила на присъдено нещо
относно валидността на неустоичната клауза на чл.15 от договора, която ще
обвързва страните. Предвид наличие на
връзка на преюдициалност производството следва да бъде спряно до приключване на
спора по т.д.№70 по описа на БОС за 2020г. с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по т.д.№120 по описа на БОС за 2020г. до приключване на производството по т.д.№70 по описа на БОС за 2020г.
Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред АС-Бургас в едноседмичен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: