РЕШЕНИЕ
№ 2857
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110175662 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, съдебен адрес: *** срещу ЮЛ, с ЕИК ***, с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 300,00 лева (триста) лева, частичен иск от 877,40
лева, представляваща неизплатен остатък на платеното от ЮЛ, с ЕИК ***, застрахователно
обезщетение по щета № 0300-23-777-502986 за увреден л.а. „***“ модел „***“ с рег. № ***
във връзка с настъпило на 30.04.2023г. в *** ПТП по вина на водач на т.а. марка „***“ модел
„***“ с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска/18.12.2024 г./ до
окончателното й изплащане.
Твърди се, че Между ЮЛ и ЮЛ, е сключен Договор за застраховка „Каско“ на
МПС, обективиран в застрахователна полица № 22-0300/303/5002956 със срок на действие
от 00:00 часа на 26.09.2022г. до 24:00 часа на 25.09.2023г., с предмет лек автомобил марка
„***“ модел „***“ с рег. № ***, покритие по Клауза „А“ /пълно Каско/ съгласно Общите
условия за застраховка „Каско“ на МПС, при договорена застрахователна сума в размер на
16 815 евро. В срока на застраховката - на 30.04.2023г. около 15:40 часа в *** е настъпило
пътно-транспортно произшествие с участие на застрахования автомобил, за което е съставен
Двустранен констативен протокол за ППТ от 30.04.2023г., подписан от двамата участника в
ПТП. От протокола за ПТП се установява, че т.а. марка „***“ модел „***“ с рег. № *** при
потегляне от бензиностанция *** не пропуска движещия се с предимство застрахован
автомобил „***“ модел „***“ с рег. № ***, в резултат на което настъпва удар между двата
автомобила. Като последица от реализираното ПТП на застрахования автомобил са нанесени
щети
Сочи се, че с Уведомление за щети по МПС от 05.05.2023г. ищецът е уведомен за
събитието, с оглед на което е образувал щета № 0300-23-777-502986 по застраховка „Каско“
на МПС, във връзка с обезщетяване на вредите върху автомобила. Щетите са отремонтирани
1
в доверен сервиз на застрахователя, а именно ЮЛ. Цената на ремонта е в общ размер на 2
411,06 лв., за която сума е издадена Фактура № **********/01.06.2023г. След изпълнение на
всички изисквания на застрахователния договор, на 08.06.2023г. сумата е заплатена от
застрахователя, който е осъществил разноски в размер на 15 лева, представляващи
ликвидационни разходи. С плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата, респ. срещу лицата, които носят
отговорност за настъпване на вредите. Виновният за настъпването на ПТП водач има
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена със ЮЛ,
издадена за т.а. марка „***“ модел „***“ с рег. № ***
Поддържа се, че ЮЛ е изпратил до ЮЛ покана за доброволно изпълнение на
регресна претенция по щета № 0300-23-777-502986 в общ размер на 2 426,06 лева, като
длъжникът е поканен да изпълни задължението си в тридесет дневен срок, считано от
получаването й. Поканата е получена, като е последвало частично плащане на задължението
в размер на 1 548,66 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорва
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Сочи се, че представените
с исковата молба писмени доказателства не могат да установят механизмът на ПТП,
участниците в него, както и къде на платното за движение и при какви обстоятелства е
настъпил удар между лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** и лек автомобил „*** ***“, с рег.
№ ***. Поддържа се, че същите обстоятелства не се установяват и от представения
двустранен протокол. Оспорва се наличието на виновно поведение на водача на автомобил
„*** ***“ с рег. № ***. Твърди се, че не е налице причинно - следствена връзка между
пътнотранспортното произшествие, реализирано на 30.04.2023 г. в ***, между лек автомобил
„*** ***“ с рег. № *** и лек автомобил „*** ***”, с рег. № **** и вредите, за които
претендира ищеца.
Оспорва се и искът по размер, като се сочи, че претендираното от ищеца
обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. Оспорват се като
прекомерни и направените ликвидационни разноски.
Не се оспорва плащането на сума в размер на 1548.66лева от страна на ЮЛ на
ищеца за застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета.
Съдът, след като обсъди събрани те по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е
-наличието на валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил марка „***“
модел „***“ с рег. № ***, покритие по Клауза „А“ /пълно Каско по Договор за застраховка
„Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 22-0300/303/5002956 със срок на
действие от 00:00 часа на 26.09.2022г. до 24:00 часа на 25.09.2023г.
-наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на т.а. марка „***“ модел „***“ с рег. № ***,
сключена с ЮЛ към момента на процесното ПТП- 30.04.2023г.
- заплащането на сума в размер на 1548.66лева от страна на ЮЛ на ищеца за
застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета.
По делото е представена застрахователна полица № 22-0300/303/5002956 за
застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства - Каско, според
която страни са ЮЛ–застраховател, ЮЛ- застрахован и И.Й.Б.-лизингополучател.
Застрахованото МПС е *** *** с номер на рама *** и рег. №***, застрахователната сума е
2
16815.00евро, а периодът на застрахователно покритие е от 00.00 часа на 26-09-2022 год. до
24.00 часа на 25-09-2023 год.
Представен е двустранен констативен протокол според който на 30.04.2023 г. в 15.40 ч.
в *** на бензиностанция „***“ ***, *** е настъпило ПТП между *** *** с рег. № ***,
управлявано от водач Г.М. и *** *** с рег. №***, управлявано от водач С.Б.. В графи 11
„Видими щети на превозното средство“ и 12 „Обстоятелства“ за участник А *** *** е
отбелязано при тръгване/при отваряне на врата, увредени детайли- предна лява врата, а за
участник Б *** *** е отбелязано движение в една посока, увредени детайли- предна броня,
преден десен калник, преден капак, предна дясна джанта.
С Уведомление за щети от 05.05.2023 г. по МПС С.Б. описва, че на 30.04.2023 г. при
потегляне от колонка на бензиностанция автомобилът е ударен от друго МПС, отнело
предимството. Посочени са увредени детайли: броня-облицовка, преден капак, предна
джанта алуминиева, преден десен калник. Избран е начин на обезщетение чрез ремонт в
доверен сервиз- ЮЛ. Съставен е опис на щета с одобрени детайли:броня - облицовка - пр. за
ремонт, преден капак за боя, преден десен калник за боя и спойлер- облицовка броня и
вежда декоративна- калник за подмяна. Не е признат увреден детайл- алуминиева джанта,
тъй като не се покрива от типа застраховка. С доклад по щета е определена сума за
изплащане в размер на 2411.06 лева. За същата сума е издадена фактура
№**********/01.06.2023 г. от ЮЛ.С приемо-предавателен протокол автомобилът е предаден
след ремонт от доверения сервиз на собственика на 30.05.2023 г.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е
депозирало заключение, кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е
определил следния механизъм: На 30.04.2023 г. около 15:40 часа, в ***, водачът на лек
автомобил „*** ***“, с рег.№ *** предприема маневра за потегляне от бензиноколонка на
бензиностанция „***“, като не пропуска преминаващият отляво на него лек автомобил „***
***“ с peг. № *** и реализира ПТП с него. Направен е извод, че всички увреждания по лек
автомобил „*** ***“, с рег.№ ***, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие настъпило на 30.04.2023 г.
в ***
Вещото лице е изчислило, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „*** ***“, с рег.№ ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП
е 1560,66 лв., а стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „*** ***“, с рег.
№ ***, изчислена на база по средни пазарни цени с алтернативни части и цените за ремонт
на три независими алтернативни сервиза към датата на ПТП е 1280,94 лв.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че процесното МСП е отремонтирано в
ЮЛ, който е официален за съответната марка и стойността на сервизния час е много по-
висока, но е много по-ниско нормовремена от средно пазарните. Винаги има разлика между
средно пазарните цени по отношение на частите и тези при официалния представител, тъй
като той влага само и единствени нови части. А при средните пазарните цени има и
алтернативни. Например: спойлера на предната броня е 126,88 лв., оригиналния е 238,79 лв.
без ДДС; веждата е 131 лв., оригиналната е 231,86 лв. без ДДС. Така, че има разлика и в
новите части. Всяко едно от перата, когато автомобила се отремонтира в официалния
представител има разлика със средните пазарни цени.
Вещото лице уточнява, че в процесния случай няма гаранционни условия, от които да
се установи дали процесното МПС е било в гаранция или не. Ако МПС-то било
гаранционно, то е наложително да бъде отремонтирано в официален сервиз и следва да се
приемат тази разходи на официалния представител.
Правната квалификация на предявения иск е чл. 411, ал. 1 КЗ .
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
3
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Правото на застрахователя по имуществено застраховане/ Каско/ да иска от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето,
причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно
право. В хода на производството по иск по чл. 411 КЗ следва да бъде установено наличието
на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, заплащането на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в
изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение, както и наличието
на друго застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между втория застраховател и причинителя на вредата. От друга страна,
следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно
поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се
предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
По делото е прието за безспорно наличието на валидно валидно застрахователно
правоотношение по отношение на наличието на валидно застрахователно правоотношение
за лек автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, покритие по Клауза „А“ /пълно
Каско по Договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна полица №
22-0300/303/5002956 със срок на действие от 00:00 часа на 26.09.2022г. до 24:00 часа на
25.09.2023г.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ по чл. 411 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на
деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите.
В процесния случай не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че на
30.04.2023г. в *** на бензиностанция „***“ е настъпило застрахователно събитие – ПТП, при
което на застрахования по Каско лек автомобил са причинени щети. Тези обстоятелства се
установяват от приложените по делото писмени доказателства и изводите на вещото лице.
Останалите елементи от фактическия състав на непозволено увреждане се
установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства и съдебна
автотехническа експертиза – вредата за собственика на увредения автомобил, изразяваща се
в имуществени вреди от поведението на застрахованото при ответника лице, и причинната
им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния за настъпване на
произшествието.
Налице е виновно поведение на водача на автомобил „*** ***“ с рег. № ***.-
нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която при извършване на
маневра, , водачът е длъжен да пропусне движещите се пътните превозни средства.
Не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за поведение на водача
на лек автомобил „*** ***”, с рег. № ***, което да обуслови наличие на съпричиняване.
По силата на разпоредбата на чл. 411 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил
застрахователното обезщетение на застрахования, той е встъпил в неговите права против
застрахователя на причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване
на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части,
материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава
4
деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат,
неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от
отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената
отговорност на делинквента.
При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е
определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно
обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да
се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане
на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда. Ето защо следва да се приеме стойността на необходимите
части и труд по средни пазарни цени, а не стойността със замяната с алтернативни части В
тази насока ВКС се е произнесъл и в Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Доколкото не се установява увреденият автомобил да е бил в гаранция искът следва да
бъде уважен до размера на реално причинените от делинквента щети. Вещото лице е
установило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил лек автомобил
„*** ***“, с рег.№ ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1560,66
лв. Към тази сума следва да се добави приемливия размер от 15 лева- ликвидационни
разноски. Или общ дължимата сума е 1575,66 лева.
Безспорно е, ответникът е изплатил част от сумата в размер на 1548.66 лева. Остава
дължим остатък от 27 лв.
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на претенцията за законната лихва върху главницата. Съгласно
чл. 378, ал. 5, изр. 2 КЗ Застрахователят по имуществената застраховка на увреденото трето
лице и причинителят на вредата по изречение първо имат право на законната лихва върху
претендираната сума, считано от поканата за плащане към застрахователя при застраховки
„Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1. В
процесния случай такава лихва не се претендира
Основателността на иска, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна
последица и основателност на претенцията за законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът дължи
на ищеца сторените в производството разноски в размер на 65.70 лева от пълен претендиран
размер от 730 лева/ в т.ч. 50 лева държавна такса, 200 лева –депозит за вещо лице и 480 лева-
адвокатски хонорар./
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част в размер на 273 лева от пълен претендиран размер от 300 лева/в т.ч. 200
лева –депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
5
правната помощ/.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 411 КЗ
главница в размер на 27,00 лева (двадесет и седем лева), представляваща неизплатен
остатък на платеното от ЮЛ, с ЕИК ***, застрахователно обезщетение по щета № 0300-23-
777-502986 за увреден л.а. „***“ модел „***“ с рег. № *** във връзка с настъпило на
30.04.2023г. в *** ПТП по вина на водач на т.а. марка „***“ модел „***“ с рег. № ***, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска/18.12.2024 г./ до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер -27 лева до пълния
предявен размер от 300,00 лева (триста) лева, частичен иск от 877,40 лева, както и
претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ***, , да заплати на ЮЛ, с ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 65.70 лева.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ***, да заплати на ЮЛ, с ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 273 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6