Присъда по дело №2003/2023 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД № 2003 по описа за 2023г. на ШРС

На 19.09.2023г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен
обвинителен акт по ПД №122/2023г., по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу А.В.М. с ЕГН ********** за извършено престъпление от общ характер
наказуемо по чл.209 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.4 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че на 17.05.2023г. в гр.Шумен, в съучастие като помагач с
неизвестен извършител, с цел да набави за себе си и за съучастника си имотна облага,
умишлено улеснила извършването на измама като получила сума в размер на 4500 лева,
предадена й от М.Ж.Н. от гр.Шумен, вследствие на възбудено и поддържано у нея
заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на паричната сума е необходимо за
лечение на дъщерята на М.Ж.Н., като в резултат на съучастническата дейност й е нанесена
имотна вреда в размер на 4 500 лева.
Преди началото на разпоредителното заседание пострадалата – М.Ж.Н. е направила
искане да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител. Предявила е
граждански иск срещу подсъдимата да й заплати сумата от 4 500 лева, представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението. В хода на
разпоредителното заседание Н. е конституирана като частен обвинител и граждански ищец.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански
иск за причинени имуществени вреди в размер на 4 500 лева срещу подсъдимата.
В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимата и защитникът е
направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след
разпоредителното заседание, съдът премина към разглеждане на производство по реда на
глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимата на основание чл.371 т.2 от НПК призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства с определение от 24.10.2023г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимата за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда да определи на подсъдимата наказание “лишаване от свобода” в размер на
1 година и 6 месеца, което да бъде редуцирано с 1/3 при условията на чл.58а от НК. На
основание чл.66 ал.1 от НК предлага изтърпяването на наказанието да бъде отложено за
срок от 3 години. По отношение на гражданския иск, счита че следва да бъде уважен изцяло.
Защитникът на подсъдимата пледира за определяне на наказание в размер на 1
година „лишаване от свобода“, което да бъде редуцирано с 1/3, изпълнението на което да
бъде отложено за срок от три години. Счита предявения граждански иск за основателен и
доказан. Подсъдимата изразява съжаление за извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От около две години подсъдимата А.В.М. живее на съпружески начала с И.М.И. на
квартира в гр. Шумен заедно с децата й. Тъй като е била безработна публикувала обяви за
работа в интернет. През пролетта на 2023г., на неустановена дата, по телефона й се обадил
мъж, представящ се за доктор П., като й е предложил работа - да посещава указани от него
адреси и да получава изследвания и пари от пациенти, при което обвиняемата се съгласила.
На 17.05.2023г., следобяд, пострадалата М.Ж.Н., живуща в **** по стационарния си
телефон получила обаждане от мъж, представящ се за очен лекар , който й заявил, че ще
помогне на дъщерята на пострадалата да прогледне. М. Н. попитала неустановеното лице
какво се е случило, като получила отговор, че дъщеря й е претърпяла инцидент в завода с
някаква машина или апарат, който се е запалил и е изгорил очите й. Неустановеното лице
пояснило, че дъщеря й не виждала, трябвало е да се съберат пари за операцията й, възлизащи
на 40000 лева, за да прогледне, като е дал на пострадалата Н. да поговори по телефона с
жена, представяща се за нейната дъщеря Ж. която плачейки заявила следното:“ Мамо, моля
тя, направи всичко за да събереш парите да мога да прогледна“. Пострадалата Н. установила,
1

че това не е бил гласа на дъщеря й, но си помислила, че заради болката гласа й е променен.
След това по телефона отново започнало да говори неустановеното лице, което указало на
пострадалата да събере всичките си пари и да не затваря телефонната слушалка. Последната
казала адреса си на неустановеното лице, приготвила сумата от 4500 лева, като я е поставила
в прозрачен найлонов плик и го завързала, след което отишла на терасата си по негова
заръка. Неустановеното лице посочило, че ще дойде човек на адреса й, който ще вземе
парите.
Междувременно лицето, представило се за „доктор П.“ се обадил на подсъдимата
А.М. и й указал да отиде до Градската градина в гр. Шумен, до блок срещу паркинга на
„Енергото“ за да получи пратка от пациент. Подсъдимата отишла до адреса на пострадалата
М. Н., като последната се провикнала от терасата си „Теб доктора ли те праща“, а
подсъдимата й потвърдила. В този момент, около 15.15 часа, пострадалата хвърлила
залепена и завързана найлонова торба към подсъдимата, която я взела и се отдалечила от
адреса на пострадалата. Междувременно лицето, представило се за „доктор П.“ се обадил по
телефона на подсъдимата като й заявил, че трябва да занесе пратката в гр. Русе.
Подсъдимата в същия ден вечерта се качила на влак и отишла в гр. Русе на жп гарата,
където престояла цяла нощ. На следващата сутрин лицето, представило се за „доктор П.“
отново разговарял по телефона с нея и й заявил, че ще изпрати човек, който да я отведе в
Румъния.
Междувременно свидетелят Л.И.Д., живущ в гр. Русе, получил обаждане от Н.Х.Р., с
когото се познавали. Последният помолил Л.Д. да превози с лекия си автомобил „Пежо“ с
рег. номер Р 0466 ВТ подс. А.М. до гр. Гюргево, Румъния. Л.Д. се срещнал с подсъдимата в
гр. Русе пред МОЛ, намиращ се на бул.“Липник“. По време на пътуването им подсъдимата
М. обяснила на свидетеля Д., че са й обещали работа в някакъв цех, поради което й се
налагало да се срещне с човек на пазара в гр. Гюргево, който й е обещал работата. На пазара
в гр. Гюргево подс. М. указала на водача Д. да спре. Там разговаряла отново с
представящия се за „доктор П.“, който й е дал указания да хвърли найлоновата торба в
кошче за боклук, като преди това извади от нея и прибере за себе си 300 лева. Подсъдимата
извършила указаното, като знаела, че участва в измама, като след това се качила в
автомобила на свидетеля Д., с който се върнали в гр. Русе, като последният я е оставил на
жп гарата в гр. Русе, след което се е прибрала в гр. Шумен. Подсъдимата съжалява за
стореното, като посочва, че го е извършила поради недоимък.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното
заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, която признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече
доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимата
по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства
по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК .
Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси свързани със
свободното формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество от
собственика на последното. При измамата решението на собственика да се разпореди със
свое имущество в полза на трето лице винаги е обвързано с невярна представа относно
определени факти и обстоятелства от обективната действителност. Наказателната
отговорност се ангажира единствено в случаите, когато тази невярна представа е формирана
посредством действия и по-рядко бездействия от субекта на престъплението.
В конкретния случай РП Шумен твърди, че посоченото от нея пострадало лице е
формирало решението си да се раздели с конкретни парични суми след възбудени и
поддържани от другиго неверни представи, че предаването на пари е необходимо за оказване
на медицинска помощ на дъщеря й. Това твърдение се доказа безспорно от събраните по
делото доказателства. Установи се, че първоначално у пострадалата са се формирали
неверни представи, че предаването на парите е необходимо за оказване на медицинска
помощ на дъщеря й, тъй като последната уж била пострадала. Невярната представа не е
била формирана от подсъдимата по настоящото дело, поради което правилно РП Шумен е
приела, че подсъдимата не е съизвършител на престъплението, а е била помагач.
Първоначално невярната представа е формирана от друго лице, чиято самоличност не е била
установено в хода на ДП. Безспорно обаче се доказа от събраните по делото гласни
2

доказателства, че между това лице и подсъдимата са се водили телефонни разговори.
Уговорката между подсъдимата и това лице е била тя да му съдейства при получаване на
паричната сума от пострадалата, поради което съдът приема за правилна квалификацията на
деянието на подсъдимия. Помагач е това лице, което умишлено улеснява извършването на
престъплението чрез съвети, разяснения, обещания за помощ след престъплението,
отстраняване на спънки и други подобни. В конкретния случай, видно от обясненията на
подсъдимата, уговорката с извършителя на престъплението е била подсъдимата да вземе
пратката, която пострадалата дава и да ги достави по начин указан от извършителя. Съдът
приема, че тези действия на подсъдимата следва да бъдат квалифицирани като помагачество
по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК, доколкото чрез тях подсъдимата помага на прекия
извършител на престъплението да получи в своя полза разпоредените вече от собственика
парични средства, т.е. след довършване на деянието. Довършването на измамата е налице,
когато собственикът на вещта, който е излъган се разпореди с нея, т.е. тя напуска неговия
патримониум, неговото владение. Ето защо с предаването на сумата на подсъдимата
деянието по чл. 209 ал.1 от НК е довършено. От тук нататък започва помагаческата дейност
на подсъдимата, заради която същата следва да бъде наказателно отговорна.
Също така съдът намира за доказан и факта, че подсъдимата е знаела, че съдейства на
неустановеното лице да получи сума от лице въведено в заблуждение. Умисълът на
подсъдимата като помагач обхваща дейността на прекия извършител, която може да се
окачестви във двете форми на изпълнителното деяние по чл. 209 ал.1 от НК. Събраните
доказателства по делото установяват усложнена престъпна деятелност, в конкретния случай
що се отнася до прекия извършител на престъплението. Първоначално неизвестното лице
формира невярна представа у пострадалата, че е лекар и относно необходимостта от
предоставяне на парична сума, която да бъде ползвана за оказване на медицинска помощ на
дъщерята на пострадалата. По този начин прекият извършител оформя една невярна по
своята същност картина от обективната действителност и въз основа на нея мотивира
пострадалата да извърши разпоредителни действия с притежавана от нея сума. След
формиране на решението у пострадалата да извърши такова разпоредително действие,
прекият извършител осъществява контакт с подсъдимата като й дава указание за
местонахождението на пострадалата, от която следва да получи парите. Впоследствие
прекият извършител отново осъществя телефонен разговор с пострадалата, на която дава
точни указания на кого, къде и как да предостави парите. С тези последни действия се
осъществява втората форма на изпълнителното деяние - поддържане на заблуждението, тъй
като у пострадалото лице вече е формирана невярна представа за обективната
действителност и тази заблуда се поддържа от прекия извършител на престъплението, който
разяснява и посочва подсъдимата като доверено лице, на което пострадалото лице следва да
предаде паричната сума. Настоящият съдебен състав намира, че умисълът на подсъдимата
обхваща и двете форми от усложнената деятелност на прекия извършител на
престъплението, тъй като следвайки указанията на извършителя, у нея е била формирана
представа, че определено лице ще бъде въведено в заблуждение, а впоследствие
получавайки предадената от лицето сума подсъдимата е била наясно, че пострадалата вече е
била мотивирана от прекия извършител да извърши разпоредителна сделка с парични суми,
както и за това, че у това пострадало лице е формирана представа за подсъдимата като за
доверено лице на прекия извършител. Безспорно е, че подсъдимата е знаела, че участва в
схема за измами.
Установи се по безспорен начин и другият съществен елемент от обективна страна на
престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, преследваната от субектите на престъплението
специална цел, а именно набавянето на имотна облага. Събраните по делото доказателства
сочат, че измамливите действия осъществявани от прекия извършител са били насочени към
мотивиране на пострадалата за предаване на парични суми на извършителя. С тези суми
последният е искал лично да се облагодетелства. Като доказателства в тази насока са
обясненията на подсъдимата, чрез които описва механизма на предаване на парите, който
самият извършител й е обяснил. От друга страна доказателствата по делото сочат и това, че
самата подсъдима извършвайки действия подпомагащи прекия извършител, също е
преследвала особена цел, а именно получаването на парична облага. Това е и основният
мотив на подсъдимата при вземането на решението за извършване на престъплението, тъй
като по този начин се снабдява с парични средства.
3

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са:
безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на
съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимата е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.209 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.4 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна страна подсъдимата чрез своите действия е улеснила извършването на
измама по отношение на М.Ж.Н. от гр. Шумен, като получил от пострадалата с цел да
предаде на неизвестния извършител сумата от 4 500 лв., в следствие на възбудено и
поддържано у нея заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на парите е
необходимо за оказване на медицинска помощ на пострадалата й дъщеря, в резултат на
което й е причинена вреда в размер 4 500 лв.;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл и
с користна цел – била е наясно, че вследствие на въздействие върху пострадалата, у
последната са възникнали неправилни представи, на базата на които тя извършва акт на
имуществено разпореждане, в резултат на това едно чуждо имущество е увредено; наред с
това, подсъдимата е целяла получаване на имотна облага и за себе си;
Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на
собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин, затруднено материално положение.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление
съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът
преценява като висока, степента на обществена опасност на подсъдимимата – която съдът
преценява като не толкова висока предвид данните за личността й, както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подсъдимата:
* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания, съдействие на органите на
разследването, добросъвестно поведение, чисто съдебно минало;
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата, като
наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:
За престъплението по чл.209 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от една до шест години. Преценявайки всички индивидуализиращи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, съобразявайки се с обществената опасност на
подсъдимата, отчитайки и участието й в общата престъпна деятелност, съдът прие, че
следва да определи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ в размер над
минималния предвиден в закона. Размерът на това наказание бе определен от съда като се
отчетоха както обстоятелствата, при които е извършено престъплението, причините и
мотивите за извършването му, така и обществената опасност на деянието. При определяне
размера на наказанието не трябва да се пренебрегват и някои обстоятелства, които сочат за
завишена обществена опасност на престъплението. Обществената опасност на самото
престъпление е по-висока от обичайната. От една страна следва да се посочи като фактор
повишаващ тази опасност размерът на сумата, с която се е облагодетелствал извършителя,
така и преклонната възраст на самата пострадала. Като се имат предвид тези обстоятелства и
факта, че пострадалата не е в трудоспособна възраст и средствата си за препитание
осигурява чрез пенсия, може да се направи извода, че престъплението е внесло съществено
изменение в обичайният начин на живот и е причинило извън логичните за това
престъпление имуществени вреди, значителни страдания под формата на безпокойство и
несигурност за в бъдеще.
4

Съдът, съобразявайки тези обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на
извършеното ще бъде определяне на наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година
и 3 месеца. На основание чл.58а ал.1 от НК така определения размер на наказанието
«лишаване от свобода» съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимата 10 месеца „лишаване
от свобода“. В същото време, съдът като прецени, че са налице условията за приложението
на чл.66 от НК и смекчаващите отговорността обстоятелства намери, че условното осъждане
ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието й и ще повлияе поправително върху нея и
поради това отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 /три/ години.
Съдът определи наказанието с оглед обществената опасност на подсъдимата, според
данните за личността й като прецени и факта, че следва да й бъде даден шанс да се поправи
и превъзпитат.
Така определеното общо наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящи да
повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху нея и ще й се отнеме възможността да върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените М.Ж.Н. имуществени
вреди, съдът счита, че същият е основателен по следните правни съображения: Претендира
се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на
общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
имуществени вреди влизат отрицателни последици настъпили за пострадалата, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото,
според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от престъпното посегателство. М. Н. е лицето непосредствено пострадало от
престъплението, поради което се явява лице имащо право да претендира обезщетение. Искът
е предявен своевременно, лично от пострадалата, съгласно изискванията на закон, поради
което така предявения граждански иск за имуществени вреди се явява своевременно
предявен. Предвид установения факт, че вследствие на възбудено и поддържано у Н.
заблуждения, у последната са възникнали неправилни представи, на базата на които тя
извършила акт на имуществено разпореждане като предала на подсъдимата сумата от 4500
лева, която сума не е възстановена, искът се явява основателен и доказан в пълния предявен
размер.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на
бюджета по сметка на Районен съд гр.Шумен държавна такса върху уважения граждански
иск в размер на 180.00 лева.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
5

Номер на акта:	43
Дата:	24 октомври 2023 г. (в сила от 9 ноември 2023 г.)
Съдия:	Пламена Колева Недялкова

Дело:	20233630202003
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 септември 2023 г.

Присъда по дело №2003/2023 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите