О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………………………..
2020 година,
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Св.Цанкова,
в.ч.гр. дело № 995 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл.
414а, ал. 2 вр. чл. 407, ал. 1 от ГПК и е образувано
е по частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК
********* срещу разпореждане 8438/26.02.2019 постановено по ч гр.д.
16696/2019 год по описа на ВРС, В ЧАСТТА МУ,
с която на основание чл. 416, пр. II вр.
чл. 414а, ал. 4, пр. II от ГПК съдът е приел за основателно ВЪЗРАЖЕНИЕТО
на „Енерго Про Продажби”
АД, че последното не дължи сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева по
ч.гр.дело № 111/20 година на ВРС.
В
частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на определението в
обжалваната му част, постановяване в нарушение на процесуални правила, както и
в противоречие на задължителна съдебна практика /ТР 5/2017 от 21.11.2019г. и ТР
№ 4/2013г. от 18.06.2014г. на ВКС/. Изложени са доводи, че е налице редовно по
форма, влязло в сила съдебно изпълнително основание установяващо подлежащо на
принудително изпълнение парично вземане срещу длъжника, поради което
предпоставките за издаване на изпълнителен лист по чл. 406 от ГПК в случая са
налице. Също според жалбата са неправилни изводите на решаващия съд,
че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, а заявителят бил
недобросъвестен. Длъжникът без основание начислил, изискал и събрал такса за
услуга възстановяване на електроснабдяването в обект на потребител, както и не
е възстановил недължимо платената му сума до предявяване на заявлението по чл.
410 от ГПК и бездействал три последователни дни след уведомяването му за
извършената цесия, с което дал повод за завеждане на делото. По делото не е
доказано пред процесуално поведение насочено към реално плащане, а само
предприети действия сочещи готовност за изпълнение. Моли в тази връзка да се
отмени определението в обжалваната му част и се постанови друго, с което се
уважи и искането за издаване на изпълнителен лист.
В
отговор на жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва доводите в нея. Изразява
становище, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и моли
същото да се потвърди. Твърди, че изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение
по реда на чл. 414а от ГПК и ако с поведението си длъжникът не е дал повод за
предявяване на вземането, каквито предпоставки в случая са налице. Навежда
доводи, че инициирането на заповедното производство на следващия ден след
уведомяването на длъжника за извършената цесия, без оправена покана и разумен
срок за изпълнение и не предоставяне на банкова сметка ***съвестно упражняване
на процесуални права и злоупотреба с правото на разноски. Моли в тази връзка
частната жалба да се остави без уважение с извод за неоснователност.
При
служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт
– определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК,
от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество обаче е неоснователна и съображенията са следните:
Производството по делото е образувано
въз основа на заявление вх.№75473/16.10.2019г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД срещу „Енерго Про
Продажби“ АД.
С
Разпореждане №45772/17.10.2019г. искането на заявителя е уважено и е издадена
Заповед за изпълнение №7936/17.10.2019г.,с която е разпоредено „Енерго-Про
Продажби“ АД да заплати на „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД сумата от 19 лева, представляваща недължимо платена от Цонка
Илиева Парушева на 16.01.2018г. такса по фактура №ТП3301340366/ 10.01.2018г.,
като вземането е прехвърлено в полза на заявителя с Договор за цесия от
24.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 16.10.2019г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 350 лева, представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева и
адвокатско възнаграждение от 325 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
В
срока по чл.412, т.8 ГПК е постъпило възражение от длъжника Енерго Про Продажби“ АД,
придружено с доказателства за извършено плащане в полза на заявителя ”Агенция
за закрила на потребителите“ ЕООД. Във възражението са обективирани
твърдения, че на 15.10.2019г. дружеството е било уведомено по електронна поща
за сключения между Цонка Илиева Парушева и „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД договор за цесия. В това уведомление нямало посочена
банкова сметка, ***, поради което „Енерго Про Продажби“ АД незабавно предприело всички възможни
действия за доброволно уреждане на отношенията – изпращане на пощенски запис
чрез „Български пощи“ ЕАД , изпращане на покана с искане да бъде
посочена банкова сметка, ***лно обявения в ТР имейл
адрес на „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, изпращане на нотариална
покана с искане за предоставяне на банкова сметка ;***а предоставяне на банкова
сметка. ***, че Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД не оказала
необходимото съдействие съгласно изискването на чл.95 ЗЗД и умишлено не
отговорило на исканията за предоставяне на банкова сметка. ***,
че вписаният в ТР адрес бил фиктивен. Излага
се, че с поведението си „Енерго Про
Продажби“ АД не е станало повод за предявяване на вземането, поради което не
дължи разноски. Отправя се искане за обезсилване на заповедта за изпълнение и
за присъждане на разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
На
основание чл.414а, ал.3 ГПК молбата заедно с приложеното доказателство за
изплащане на задължението са изпратени на заявителя за становище в тридневен
срок. В предоставени срок е постъпило становище. В същото
е изложено, че от една страна „Енерго Про Продажби“ АД оспорвало вземането, тъй като подало
възражение по чл.414 ГПК, а от друга се твърдяло, че задължението е погасено
след връчване на издадената заповед за изпълнение и длъжникът не бил дал повод
за предявяване на вземането. Оспорват се твърденията, че длъжникът не е станал
повод за предявяване на вземането. Излага се, че била налице хипотезата по
т.10, б.“в“ от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в
която при която ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но
не и разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на
заявлението и при депозирано възражение от длъжника, кредиторът може да поиска
издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното плащане. Твърди се, че още
при издаване на процесната фактура „Енерго Про Продажби“ АД е било наясно,че начислената от него
наказателна такса не му следва и липсва основание същата да бъде изисквана и
събрана от потребителите, както и че към датата на издаване на фактурата е било
постановено Решение №125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, в което било
прието, че клаузите, въз основа на които се събира такса за възстановяване на
електричество са неравноправни. Твърди се, че получената без основание такса
ставала изискуема и се дължало връщането й от момента, в който била извършена
неследваща се престация. Сочи се, че всички действия
на „Енерго Про
Продажби“ АД започнали на 18.10.2019г. – 3 дни след като дружеството било
известено за извършената цесия и било поканено да плати на новия кредитор и
един ден след образуване на делото. Задължението било парично и носимо по седалището на кредитора. Липсвали доказателства
за изпълнение на задължението чрез пощенски паричен превод. Оспорва се да е
изпратено електронна покана. Нотариалната покана не била за извършване на
плащане, а за посочване на банкова сметка. ***елен лист за разноските по
заповедта.
С
Определение №635/18.02.2020г., постановено по възз.гр.д.
№129/2020г. по описа на ВОС е обезсилено Разпореждане №51994/21.11.2019г. и на
ВРС са дадени указания за произнасяне с изричен диспозитив
за приемане на възражението по чл.414а ГПК и по искането на „Енерго Про Продажби“АД за
обезсилване на издадената заповед за изпълнение включително и в частта за разноските.
ВОС,
за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно
чл. 404, т. 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително
изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след като
съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника /чл. 406, ал. 1 от ГПК/.Съгласно чл. 416
от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено
възражение в срок или същото е оттеглено, респ. след влизане в сила на решението
за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед, съдът
издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Установено
е от проследеното развитие на заповедното производство, че в конкретния случай
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило възражение
от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414а от ГПК.
Ето защо неоснователен е доводът в частната жалба, че по делото е налице влязло
в сила съдебно изпълнително основание. По арг. от чл.
416 от ГПК заповедта за изпълнение не е влязла в сила. За разлика от
възражението по чл. 414 от ГПК, с което въобще се оспорва вземането по
заповедта /било по основание, било по размер/, то с възражението по чл. 414а от ГПК такова оспорване няма и то е основано на твърдения за частично или цялостно
плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.Разпоредбата на чл. 414а
от ГПК касае основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно.
Ако вземането не е спорно, т.е. не бъде подадено възражение в срок, заповедта
за изпълнение влиза в сила – арг. от чл. 416 от ГПК.
В
ал. 4 на чл. 414а от ГПК са уредени две хипотези: в първата, когато
възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил
задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят
не подаде становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или
частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без
да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на
длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството. Във
втората хипотеза, когато становище е подадено от заявителя в срок, съдът се
произнася по възражението и постъпилото становище. Това „произнасяне“
предполага постановяване на акт по решаване на материално правния спор, чрез
проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства.
Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от
писмени доказателства по делото, че плащане е налице, респективно, че с
поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е
длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме
възражението по чл. 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното
производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като
заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване на
изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право до размера на платеното, респ. до този на
разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната
жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист /арг.
чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано,
да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не
приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази
хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на
разпореждането за изпълнителния лист.
Именно
така е процедирал и решаващия съд, на база на дадените от ВОС указания – той се
е произнесъл, като е приел, че възражението на „Енерго
Про Продажби” АД се явява основателно.Няма спор по
делото, установено е и с писмени доказателства и ВРС е формирал правилни
мотиви, че доброволно изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното
вземане е реално извършено от длъжника в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. Така
формираната воля е обективирал нарочно в диспозитива
на акта си постановявайки приемане на възражението.
Правилно
с оглед конкретиката на случая, съобразено с пред процесуалното
поведение на страните и писмените доказателства, заповедният съд е приел отново
в мотивите си, че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно –
длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи
разноски за производството. Обоснован е изводът, че с пред процесуалното си
поведение „Енерго-Про Продажби“ АД в случая не е дало повод за предявяване на
вземането: същото му е съобщено на 15.10.2019г.; заявлението е депозирано пред
ВРС на 16.10.2019г.; длъжникът е предприел действия за извънсъдебно изпълнение,
но не е получил съдействие от кредитора; съотношението между размера на
вземането и този на претендираните разноските,
разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен
предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права. Ето защо
длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК
са налице предпоставки за приемане на възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК,
като искането за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта в частта
за разноските е неоснователно.
При
този изход на делото по частната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и
направеното в тази връзка искане, ответникът по частната жалба има право на
разноски. Действителният размер на реализираните от страната разноски съгласно
доказателствата възлиза на 240 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В този
размер, разноските следва да се възложат в тежест на жалбоподателя.
С
оглед горното, ВОС,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
частна жалба на „Агенция за закрила на потребителите“
ЕООД, ЕИК ********* срещу разпореждане 8438/26.02.2019 постановено
по ч гр.д. 16696/2019 год по описа на
ВРС,, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 416,
пр. II вр. чл. 414а, ал. 4,
пр. II от ГПК е прието за основателно Възражението на длъжника
„Енерго Про Продажби” АД
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
„Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
„Енерго – Про Продажби“ АД,
ЕИК ********* сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща съдебни разноски в производството по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: